Р Е Ш Е Н И Е
204/3.4.2017г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменски
районен съд, IХ - ти състав, в открито заседание, на четиринадесети март, две
хиляди и седемнадесета година, в състав:
Районен съдия: Димитър Димитров
като разгледа докладваното от съдията-докладчик ГД № 13/2017 г., по описа на съда, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по отрицателен установителен иск, с
правно основание чл. 439 ГПК, срещу „Топлофикация“ АД гр. Шумен, с който ищецът - С.Д.С.,
чрез процесуален представител адв. С. от АК Варна, реализира защита срещу
материалноправна незаконосъобразност на принудителното изпълнение по ИД № 154/2011 г., по описа на ДСИ при ШРС.
Ищецът
обосновава исковата си претенция на следните фактически твърдения: Въз основа
на Изпълнителен лист, издаден по ЧГД № 2273/2010 г., по
описа на ШРС, с който бил осъден да плати на ответника, общо сумата 1
654.67 лв., било образувано ИД № 154/2011 г., по описа
на ДСИ при ШРС. В исковата молба се твърди, че на 27.12.2016 г. ищецът подал
до съдебния изпълнител Молба с искане да бъде постановено прекратяване на изпълнителното дело по реда на чл. 433, ал. 1, т. 8
ГПК, като счита, че е налице новонастъпил факт /перемпция/ довел до настъпване на
предпоставките за прекратяване на изпълнението по силата на закона - поради непоискано от взискателя
или непредприето от съдебния
изпълнител валидно изпълнително действие в продължение на две
години след издаване в полза на
кредитора на Изпълнителен
лист, въз основа на който е образувано изпълнителното дело. Молбата
не била уважена, като съдебният изпълнител и синдика на кредитора продължили да
извършват недопустими изпълнителни действия спрямо негово имущество и доходи. Иска да бъде
постановено решение, с което да бъде признато, като установено по отношение на
ответника, че не дължи парична сума
в размер 1 654.67 лв., по ИЛ издаден по ЧГД № 2273/2010
г., по описа на ШРС.
В
предоставения, по реда на чл. 131 ГПК срок, ответникът подава писмен отговор на
исковата молба, в който са изложени твърдения, от които може да се направи
извод, че счита исковата претенция за неоснователна.
В съдебно заседание за ищеца се явява упълномощен представител – адв. Д.С. от ВАК, който поддържа исковата молба и моли същата да бъде уважена, като в устните състезания и в представени по делото писмени бележки излага подробни мотиви в тази насока. За ответното дружество представител не се явява.
Предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, съдът намира за установено от фактическа страна следното:
На 23.09.2010 г, въз основа на
Заявление по чл. 410 ГПК, за доставена и неплатена през месеците януари
- юни 2007 г. топлоенергия, по образуваното ЧГД №
2273/2010 г., по описа на ШРС, в полза на „Топофикация-Шумен” ЕАД срещу С.Д.С.,
е издадена Заповед № 1476/09.06.2010 г. за изпълнение на парично задължение /лист
4 от ИД/ и Изпълнителен лист /лист 3 от ИД/ за
сумата 1 654.67 лв., ведно със законната лихва върху
главница за периода от 09.06.2010 г.; за сумата 679.40 лева - лихва за забава и
за сумата 58,09 лв. - деловодни разноски.
Въз основа на издадения Изпълнителен лист, по молба на
кредитора рег. № 2917/05.07.2011 г., по описа на ШРС, /лист 2 от ИД/ е образуване на ИД № 20113630400154, по описа на ДСИ при ШРС.
С Уведомление изх. № 5606/06.07.2011 г., /лист 9 от
ИД/, връчено на 11.07.2011 г., длъжникът е информиран за
издадената Заповед за изпълнение и за образуваното срещу него изпълнително производство, като
е поканен да изпълни задължението си.
На 12.07.2011 г. с писмо изх. № 5754/12.07.2011 г. /лист
10 от ИД/, ИД № 20113630400154, по описа на ДСИ при ШРС,
е изпратено по подсъдност на ШОС след подадена от длъжника Жалба против
издадените Заповед за изпълнение и Изпълнителен лист, по която е образувано
ВЧТД № 519/2011
г., по описа на ШОС. С Определение от 10.10.2011 г., по описа на ШОС,
/лист 31 от делото/, жалбата е оставена без разглеждане.
Определението е обжалвано и с Определение № 703/21.12.2011г. на III ГО на ВКС /лист
32 от делото/ е потвърдено. ИД е върнато на съдебния
изпълнител с писмо изх. № 2421/23.12.2011 г., по описа на ШОС /лист 21
от ИД/.
По молба на взискателя рег. № 479/29.01.2013 г. /лист
22 от ИД/ е постановен запор върху пенсията на длъжника,
като запорното съобщение /лист 25 от ИД/ е връчено на РУСО – Търговище
на 04.02.2013 г.. За наложения запор върху пенсията длъжникът
е уведомен с писмо от съдебния изпълнител на 11.02.2013 г. /лист 29 от
ИД/
По повод предприетите действия по принудителното изпълнение, длъжникът
депозирал възражение за изтекла давност,
което при кредитора е било заведено под № 149/05.02.2013 г., по описа на „Топлофикация-Шумен” ЕАД (в
несъстоятелност). Същото възражение длъжникът депозирал и при съдебния изпълнител, който на 11.02.2013 г. го е препратил до
кредитора със съобщение /лист 31 от ИД/, за отношение по реда на чл.
436, ал. 3 ГПК. С писмо от кредитора /лист 33 от
делото/ възражението е оставено без уважение, като
недопустемо.
На 12.02.2013 г. длъжникът предявил установителен иск относно
вземането по изпълнителното дело. Образувано е ГД № 382/2013 г., по
описа на ШРС, като по молба на ищеца на 19.02.2013 г. съдът е издал Обезпечителна
заповед за спиране на производството по ИД № 20113630400154 /лист 22 от ГД № 382/2013 г., по описа на ШРС/. С
Решение № 734/01.10.2013
г., постановено по ГД № 382/2013 г., по описа на ШРС /лист 34 от делото/, искът е отхвърлен. Решението е обжалвано и с Решение №
60/29.04.2014 г., постановено по ВГД № 4/2014г., по описа на ШОС /лист
36 от делото/, е потвърдено изцяло.
След влизане в сила на решението и съобщаването му на страните
по молба рег. № 1679/19.05.2014 г., от взискателя по изпълнителното дело /лист
62 от ИД/, от ДСИ е постановен запор върху пенсията на
длъжника до размера на задължението по изпълнителното производство. Запорното
съобщение е връчено на РУСО – Търговище на 21.05.2014 г. /лист 64 от ИД/,
с указания съобразно чл. 446, л. 1, пр. 1 ГПК.
По молба на взискателя с Определение № 1837/09.06.2014 г.,
постановено по ГД № 382/2013 г, по описа на ШРС /лист 38 от делото/, допуснатото обезпечение по ГД № 382/2013 г., по
описа на ШРС, чрез спиране на производството по ИД № 20113630400154, е
отменено. Определението е обжалвано с частна жалба от длъжника /лист 39
от делото/, като с Определение № 435/14.10.2014 г., постановено
по ВЧТД № 500/2014 г., по описа на ШОС, е потвърдено.
По молба на длъжника рег. № 1718/26.06.2015 г. /лист 164
от ИД/, наложеният запор върху пенсията на длъжника е
отменен от съдебния изпълнител, за което взискателят е уведомен.
След влизане в сила на определението, с което допуснатото
обезпечение по ГД № 382/2013 г., по описа на ШРС, чрез спиране на производството по
ИД № 20113630400154, е отменено - 14.10.2014 г., и след отмяна на ноложения
запор върху пенсията на длъжника - 29.06.2015 г., по делото са събрани
доказателства, от които се установява, че по молби на взискателя от съдебния
изпълнител са извършени следните действия по принудително изпълнение:
1.По Молба рег. № 3886/20.10.2014 г. /лист 145 от ИД/, за запор върху парична гаранция внесена по ГД № 382/2013 г., по
описа на ШРС, от ДСИ е постановен отказ, предвид, че наредител на сумата е
трето за изпълнението лице. Съобщението с отказа е връчен на взискателя на
22.10.2014 г.
2.По Молба рег. № 3671/21.11.2016 г. /лист 165 от ИД/, за възбрана върху земеделски земи в землището на с. Малоградец, общ. Антоново, обл. Търговище, от ДСИ е постановено да се изпрати искане до Съдията по вписване при РС Омуртаг /лист 172 от ИД/.
3.По Молба рег. № 3887/30.11.2016 г. /лист 173 от ИД/, за запор върху вземане на длъжника произтичащо от договор за
аренда, от ДСИ е постановено да се изпрати запорно съобщение до трето задължено
лице.
В настоящата исковата молба е обективирано и искане, с правно основание чл. 397, ал. 1, т. 3, предл. 3 вр. чл. 391, ал. 1, т. 1 вр.чл. 389 ГПК, за обезпечаване на иска, което съдът, с Определение рег. № 107/13.01.2017 г., е уважил, поради което за втори път след образуване на изпълнително дело № 20113630400154, по описа за СИС при ШРС, в полза на ищеца С.Д.С. е издадена Обезпечителна заповед, с която е наложена обезпечителна мярка спиране на изпълнителното производство.
Представени са и други писмени доказателства неотносими към правния спор.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:
Предявеният иск за оспорване на изпълнението уреден в чл. 439 ГПК е отрицателен установителен, който по правната си същност е извънредно средство за защита на длъжника в изпълнителното производство и има за предмет само оспорване на изпълняемото материално право, като длъжникът би могъл да търси защита по този реда и относно „вземането“ по смисъла на чл. 410 ГПК, какъвто е и настоящият случай. Надлежни страни по това оспорване са само носителите на оспорваното материално право /длъжник и взискател/. Действия на съдебен изпълнител не могат да бъдат оспорвани чрез отрицателен установителен иск по чл. 439 ГПК, а само по реда на обжалването предвиден в чл. 435 ГПК /в този смисъл е Опр. № 313/25.03.2011 г., по ЧТД № 157/2011 г., II т. о., по реда на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК/, поради което твърдението на ищеца, че ИД № 20113630400154, по описа на ДСИ при ШРС, е образувано по недопустима молба е ирелевантно.
Специфична
предпоставки за допустимост на защитата по реда на чл. 439 ГПК е наличието на
нови факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството по
което е издадено изпълнителното основание, в частност след изтичане на срока за
възражение по чл. 414, ал. 2 ГПК (т. е. влизане в сила на ЗИ). Такъв факт, съгласно
разпоредбата на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, е когато взискателят не е поискал
извършването на изпълнителни действия в продължение на 2 г., изпълнителното
производство се прекратява - настъпването на т. нар. „перемпция“. В доктрината
и съдебната практика е трайно установено разбирането, че прекратяването на
изпълнителното производство поради „перемпция” настъпва по силата на закона, като
съдебния изпълнител може само да прогласи в Постановление (Определение) вече
настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на съответните правно
релевантни факти.
При изпълнителния процес давността се прекъсва многократно - с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ. Взискателят трябва да поддържа със свои действия висящността на изпълнителния процес като внася съответните такси и разноски за извършването на изпълнителните действия, изграждащи посочения от него изпълнителен способ (извършване на опис и оценка, предаване на описаното имущество на пазач, отваряне на помещения и изнасяне на вещите на длъжника и др.), както и като иска повтаряне на неуспешните изпълнителни действия и прилагането на нови изпълнителни способи. Искането да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба на закона давността се прекъсва с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение. Предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и/или е предприето по инициатива на съдебния изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ), като: 1/насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, 2/присъединяването на кредитора, 3/възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, 4/извършването на опис и оценка на вещ, 5/назначаването на пазач, 6/насрочването и извършването на продан и т. н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица, прекъсва давността. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността: 1/образуването на ИД, 2/изпращането и връчването на ПДИ, 3/проучването на имущественото състояние на длъжника, 4/извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., 5/назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, 6/извършването на разпределение, 7/плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др.
Когато взискателят не е поискал
извършването на изпълнителни действия в продължение на две години и
изпълнителното производство е прекратено по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК (чл. 330,
ал. 1, б. "д" ГПК отм.), нова погасителна давност за вземането
започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното
валидно изпълнително действие. В този смисъл е ТР № 2/26.06.2015
г., по ТД №
2/2013 г., т. 10 ОСГТК
В процесния
случай ИД № 20113630400154, по описа на ДСИ при ШРС, е образувано
на 05.07.2011 г.. Преди да изтече двугодишния срок по
чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК по молба на взискателя
от 29.01.2013 г. е постановен запор върху пенсията на длъжника. За времевия
период от 19.02.2013 г. до 14.10.2014 г., по
молба от длъжника – ищец в настоящото производство, с обезпечителна заповед от
19.02.2013 г., издадена в производство по реда на чл. 389, ал. 1 ГПК, изпълнителното производство е спряно, като обезпечителна мярка по образуваното ГД № 382/2013 г., по
описа на ШРС. През този периода от време, докато е траел съдебният процес
относно вземането, давност не е текла, на основание чл. 115, б. „ж” ЗЗД. След
като този съдебен процес е приключил с влязъл в сила съдебен акт /29.04.2014 г./,
преди да бъде отменена наложената обезпечителна мярка „Спиране на
изпълнителното производство“, по молба на взискателя от 19.05.2014 г., е
постановен втори запор върху пенсията на длъжника, които запор е отменен на
29.06.2015 г.. След отмяната на запора по молба на взискателя от 21.11.2016 г.
е постановена възбрана върху земеделски земи, а по молба от 30.11.2016 г. е
постановен запор върху вземане на длъжника. От установеното се налага извода,
че взискателят със
свои действия е поддържал висящността на изпълнителния
процес като е внасял съответните такси и разноски за
извършването на изпълнителните действия, изграждащи посочения от него
изпълнителен способ,
както и е искал повтаряне на неуспешни
изпълнителни действия, както и прилагането на нови изпълнителни способи. Предвид,
че искането да бъде приложен
определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният
изпълнител е длъжен да го
приложи, но по изричната разпоредба на закона, то давността се е прекъсвала с предприемането на всяко действие за
принудително изпълнение.
Поради изложеното, съдът намира, че соченото от ищеца обстоятелство, че след образуване на ИД № 20113630400154, по описа на ДСИ при ШРС, е налице новонастъпил факт /перемпция/ водещ до прекратяване на изпълнението по силата на закона - чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, поради непоискано от взискателя или непредприето от съдебния изпълнител валидно изпълнително действие в продължение на две години след издаване в полза на кредитора на Изпълнителен лист, не се подкрепя от събраните и обсъдени по-горе доказателства, поради което и искът с правно основание чл. 439 ГПК се явява неоснователен, поради което следва да бъде отхвърлен.
Относно
твърдението на ищеца, че молбата въз основа на която е образувано ИД № 20113630400154, по описа на
ДСИ при ШРС, била нередовна поради непосочен изпълнителен способ, от което
следвало да бъде върната от съдебния изпълнител, настоящият състав на ШРС
намира следното: Когато дължимостта на
вземане е установено с влязъл в сила съдебен акт, законът предвижда два пътя на
защита за длъжника: защита срещу незаконосъобразни действия на принудително
изпълнение и защита срещу материалната незаконосъобразност, която се установява
чрез иск с правно основание чл. 439 ГПК, какъвто е настоящия. Защита срещу процесуална
незаконосъборазност /незаконосъобразно действие на принудително изпълнение, каквото
е образуване на изпълнително дело по нередовна молба/, длъжникът е могъл да осъществи
по реда на обжалване действията на съдебния изпълнител, през съответния окръжен
съд, в сроковете предвидени в закона – чл. 435 и сл. ГПК.
Относно разноските: При този изход на делото на ответникът се дължат разноски, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, но доколкото не са поискани, такива не следва да се присъждат.
Водим от
горното съдът
РЕШИ
От хвърля предявения от С.Д.С., с ЕГН ********** и адрес: ***, срещу “Топлофикация-Шумен” ЕАД /в несъстоятелност/, с ЕИК ***, седалище и адрес на управление: гр. Шумен, ул. ”Съединение” № 62А, отрицателен установителен иск, с правно основание чл. 439 ГПК, за признаване като установено по отношение на ответника, че ищецът не дължи парична сума в размер на 1 654.67 лева - главница, представляваща неплатена топлоенергия за периода от м. 01.2007 г. до м. 06 2007 г., конкретизирана в Изпълнителен лист, издаден по ЧГД № 2273/2010 г., по описа на ШРС, за събиране на която е образувано ИД № 20113630400154/2011 г., по описа на ДСИ при РС – Шумен, поради новонастъпил факт /перемпция/ довел до настъпване на предпоставките за прекратяване на изпълнението по силата на закона - непоискано от взискателя или непредприето от съдебния изпълнител валидно изпълнително действие в продължение на две години след издаване в полза на кредитора на Изпълнителния лист, въз основа на който е образувано изпълнителното дело, като неоснователен.
Решението подлежи на обжалване пред Шуменски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Районен съдия: