Р Е Ш Е Н И Е

 

67/6.2.2017г.,                 Град Шумен

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А  

Шуменският районен съд                                                                    седми състав

На 02 (втори) февруари                                                                       Година 2017

В публично съдебно заседание, в следния състав:

                                                                         Председател Теодора Йорданова-Момова

Секретар Е.П.,

Прокурор . . . . . . . . . . . . . . .,

като разгледа докладваното от съдия Т. Йорданова-Момова

гражданско дело номер 22 по описа за 2017 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

            Предявен е иск с правно основание чл. 150 от СК.

            В исковата си молба малолетната А. П. Дочева, представлявана от своя родител и законен представител Л.С.Т. твърди, че ответникът П.Д.Д. е неин баща. По силата на съдебна спогодба по гр.д. № 4416/2009 г. по описа на Районен съд – Шумен, последният се задължил да плаща месечна издръжка на детето си в размер на 80,00 лева. През изминалите години многократно нарастнали потребностите на детето, а ответникът реализирал висок доход. Моли съда да постанови решение, по силата на което да измени размера на дължимата от ответника издръжка, като го увеличи от 80,00 лв. на 180,00 лв. месечно, считано от датата на подаване на исковата молба – 09.01.2017 г., както и да ѝ бъдат присъдени направените деловодни разноски.

            В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът, подава отговор на исковата молба, с който признава предявения иск.

            От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност се установи от фактическа страна следното: видно от удостоверение за раждане от *** г., изд. въз основа на акт за раждане №***/20.10.2003 г., съставен от длъжностното лице по гражданското състояние в Община Шумен е, че Л.С.Т. и П.Д.Д. са родители на детето А., родена на *** година. От приложеното гр.д. № 4416/2009 г. по описа на ШРС се установява, че по силата на съдебна спогодба от 04.03.2010 г., одобрена по делото, П.Д. се задължил да заплаща на детето си А. месечна издръжка в размер на 80,00 лева, считано от 10.12.2009 година. Съдът констатира от представеното по делото допълнително споразумение № 1906/01.08.2016 г. към трудов договор № 1069/16.07.2013 г., че Л. Т. полага труд във „Фикосота“ ООД гр. Шумен и получава основно месечно трудово възнаграждение в размер на 646,21 лв.

            Явилият се в съдебно заседание социален работник при Дирекция „Социално подпомагане“ общ. Шумен сочи, че детето се отглежда при много добри битови условия. Същото посещавало учебни занятия във Второ основно училище „Д-р Петър Берон“ гр. Шумен. А. осъществявала изключително редки контакти с баща си.

            Не са налице доказателства за алиментни задължения на страните към други лица.

            В показанията си, разпитаната като свидетел по делото Е. Т.  /сестра на Л. Т./ излага, че грижите по отглеждането на детето са изцяло поети от майката. Александра била ученичка в седми клас, посещавала уроци по английски език по веднъж седмично. Свидетелката излага, че ответникът полага труд в Република Чехия и получава добри доходи.

            Предвид установената по-горе фактическа обстановка, съдът намира за установено от правна страна следното:

            От предходното определяне на издръжката, дължима от П.Д. на детето му А. са изминали повече от шест години, през който период потребностите на детето са нарастнали в голяма степен. Последният извод не се отнася за материалните възможности на ответника. Предвид това, съдът приема, че е налице изменение на обстоятелствата по смисъла на чл. 150 от СК, което прави депозирания иск основателен и доказан. В тази насока е и изявлението на Д. досежно основателността на претенцията.

            Досежно размера на издръжката: според чл. 142, ал. 1 от СК, същият се определя в зависимост от нуждите на детето и от възможностите на дължащия издръжката родител. Съгласно нормата на чл. 142, ал. 2 от СК, минималната издръжка на едно дете е равна на една четвърт от минималната работна заплата. Издръжка на ненавършило пълнолетие дете се дължи от родителите му, независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си, на осн. чл. 143, ал. 2 от СК.

            В процесния случай, съдът, като съобрази потребностите на детето, обусловени от 13-годишната му възраст, както и материалните възможности на неговите родители, определя обща месечна издръжка за детето А. в размер на 280 лв., от които бащата следва да заплаща по 180,00 лв. месечно, а останалите следва да се заплащат от майката. При определяне на общия размер на издръжката и на частта, дължима от ответника, съдът съобрази събраните доказателства за финансовите възможности на двамата родители, съобразно разпоредбата на чл. 142, ал. 1 от СК. По-голямото парично участие на бащата в случая се дължи на факта, че непосредствената тежест по грижите по отглеждането и възпитанието на детето се понася от майката. Увеличеният размер                на издръжката се дължи от датата на депозиране на исковата молба – 09.01.2017 г., с падеж – 1-во число на месеца, за който се дължи, ведно със законната лихва за всяко забавено месечно изплащане, до настъпване на законни причини, изменящи или погасяващи правото на издръжка.

            На основание чл. 1 от ТДТ по ГПК вр. чл. 69, ал. 1, т. 7 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати държавна такса в размер на 144,00 лв. – върху размера на увеличението на издръжката.

            На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на законния представител на ищцата направените разноски по делото в размер на 350,00 лв.

            На основание чл. 242, ал. 1 от ГПК, следва да бъде постановено предварително изпълнение на решението в частта му относно присъдената издръжка.

            Водим от горното, съдът  

Р   Е   Ш   И :

 

            На основание чл. 150 от Семейния кодекс, ИЗМЕНЯ размера на присъдената с влязла в сила на 04.03.2010 г. съдебна спогодба от 04.03.2010 г. по гр. д. № 4416/2009 г. по описа на Районен съд – Шумен издръжка по чл. 143, ал. 2 от СК на ненавършило пълнолетие дете от родител, дължима от родителя П.Д.Д. с ЕГН **********,***, на своето малолетно дете А.П.Д. с ЕГН **********, изплащана чрез неговия родител и законен представител Л.С.Т. с ЕГН **********,***, със съдебен адресат – адв. А.А. от ШАК, гр. Шумен, ул. „***“ № 1, ет. 2, кантора № 14, КАТО Я УВЕЛИЧАВА от 80,00 лв. (осемдесет лева) на 180,00 лв. (сто и осемдесет лева) месечно, считано от датата на предявяване на иска за изменението – 09.01.2017 г., с падеж – 1-во число на месеца, за който се дължи, до настъпването на законни предпоставки за изменение или за прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва върху всяко забавено месечно изплащане, на основание чл. 146, ал. 1 от СК.

            На основание чл. 69, ал. 1, т. 7 от ГПК, ОСЪЖДА П.Д.Д. да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд – Шумен, държавна такса в размер на 144,00 лева върху общия размер на увеличението на издръжката.

            ОСЪЖДА П.Д.Д. да заплати на Л.С.Т. направените разноски по делото в размер на 350,00 лева.

            На основание чл. 242, ал. 1 от ГПК, ПОСТАНОВЯВА предварително изпълнение на решението в частта му относно присъдената издръжка.

            Решението може да се обжалва пред Шуменски окръжен съд в двуседмичен срок, считано от 06.02.2017 година, на основание чл. 315, ал. 2 от ГПК.  

 

                                                                                     Районен съдия: