Р Е Ш Е Н И Е

 

              218/10.4.2017г.,                                 Гр. Шумен

 

В ИМЕТО НА НАРОДА  

Шуменският районен съд, осми  състав

На четвърти април, през две хиляди и седемнадесета година

В публично заседание в следния състав:  

                                                                            Председател: Валентина Тонева

Секретар: Й.К.

Прокурор:

Като разгледа докладваното от районния съдия

ГД №46 по описа на ШРС за 2017 год.,

За да се произнесе взе предвид следното:  

            Производство по чл. 239 от ГПК.

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 287 от ТЗ, вр. чл. 288 от ТЗ, вр. чл. 266, ал. 1 от ЗЗД и чл. 294, ал. 1 от ТЗ, вр. чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

В исковата си молба ищецът „Е. Д.-***“ ЕООД гр. Шумен, ЕИК ***, твърди, че по искане на ответника „Т. ***“ ЕООД, ЕИК ***, в края на м.септември ***г., ищецът представил оферта за консултантски и проектантски услуги. Офертата била приета от ответника „Т. ***“ ЕООД, ЕИК ***.На ******г.  ищецът „Е. Д.-***“ ЕООД гр. Шумен, ЕИК ***, предал на ответника изпълнението, съгласно възложената работа:

- Актуализирана интегрирана система  за управление на околната среда, изготвена съгласно условията на комплексното разрешително, актуализирано с решение № ***/***г на Изпълнителния директор на ИАОС и

-План за  контрол и мониторинг  при експлоатация на Регионалното депо  за неопасни отпадъци на общините  Шумен , С. ,В.П. , Х., К., К., В., Н. П.. 

 На *****г. била издадена от ищеца данъчна фактура № *** от ****г., за оферираната сума от 3 480лв., с ДДС, като на основание чл. 303а ал.3 от ТЗ, паричното задължение следвало да бъде платено в 14- дневен срок от получаването на фактурата, т.е. до ******г., като след тази дата, длъжникът е в забава. Точното изпълнение от страна на ищеца на възложената работа било установено и от Доклад от ***г. на РИОСВ. Ответникът не извършил плащане по данъчна фактура с № *** от ****г. за сумата от 3 480лв., с ДДС. На ***г. ищецът изпратил покана за доброволно плащане, получена от ответника, с вх. № ***/***г., като не последвало плащане от ответника „Т. ***“ ЕООД, ЕИК ***.

  Моли, за решение, с което ответникът Т. ***“ ЕООД да бъде осъден да заплати наЕ. Д.-***“ ЕООД гр. Шумен, ЕИК ***, сума в размер от 3 480лв., представляваща главен дълг по данъчна фактура с № *** от ****г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на депозиране на исковата молба от ***г., до окончателното й плащане; и сума в размер на 405,84лв., представляваща обезщетение за забавено изпълнение на главното задължение от 3480лв., за периода от ***г. до ***г.

В съдебно заседание прави изявление за оттегляне на акцесорният иск за разликата над сумата от 405,48лв., а именно за сумата 0,38лв., като в тази част, по повод оттеглянето за разликата над 405,48лв до първоначалния предявен размер от 405,84лв., производството по делото е частично прекратено.

Претендира и деловодни разноски по делото, за които представя списък по чл. 80 от ГПК.

Ответникът е депозирал искане по делото за удължаване на срока по чл. 131 от ГПК, което съдът не възприема за отговор на исковата молба, доколкото не съдържа изискуемите реквизити в чл. 131, ал.2 и ал. 3 от ГПК . Ответникът не изразява становище по исковете, не представя писмен отговор на исковата молба. Не прави искания, не се явява и не се представлява в първото по делото заседание. В съдебно заседание, пълномощникът на ищеца прави искане за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника.

            Съгласно разпоредбата на чл. 239, ал. 1 от ГПК, съдът постановява неприсъствено решение, когато на страните са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание и искът е вероятно основателен.

            В първото по делото заседание на *** г., съдът, с определение е допуснал постановяване на неприсъствено решение срещу ответника, поради наличие на следните предпоставки по чл. 239, ал. 1 от ГПК:

            по чл. 239, ал.1, т. 1 от ГПК: ответникът не се явява и не се представлява в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие. С определение от *** г., постановено в производство по чл. 131, ал. 1 от ГПК, на страните, вкл. на ответника, са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването в съдебно заседание.

- по чл. 239, ал. 1, т. 2 от ГПК: в подкрепа на предявените искове, ищецът се позовава на следните приети по делото доказателства: оферта от ищеца до ответника ,данъчна фактура № ***/*****г; приемно –предавателен протокол от *****г; извлечения от счетоводните книги на ищеца; покана за доброволно плащане вх. № ***/***г. ; Актуализирана интегрирана система за управление на околната среда, изготвена съгласно условията на комплексното разрешително ,актуализирано с решение № ***/***г. на Изпълнителния директор на ИАОС – папка 1 ,План за контрол и мониторинг при експлоатация на Регионалното депо за неопасни отпадъци на общините Шумен ,С. ,В.П. , Х., К., К., В., Н. П.-папка 2; и заключението по изготвената съдебно-счетоводна експертиза.

            При така установеното от фактическа страна, съдът приема от правна страна следното:

            По исковете с правно основание чл. 287 от ТЗ, вр. чл. 288 от ТЗ, вр. чл. 266, ал. 1 от ЗЗД, настоящият състав счита, че изброените доказателства сочат вероятната основателност на претенциите, което обосновава наличието на предпоставката по чл. 239, ал. 1, т. 2 от ГПК. Настоящата съдебна инстанция намира, че между страните е съществувало валидно облигационно правоотношение по договор за консултантски услуги, който има характер на договор за изработка по смисъла на чл. 258 и сл. от ЗЗД. Договорът е двустранен и възмезден и всяка от страните може да иска пълно изпълнение от насрещната, само в случай, че от своя страна е изпълнила задължението си точно. Установи се, че ищцовото дружество е изпълнило задълженията си по сделката, а ответникът не платил уговореното възнаграждение.

            Предвид така установеното по-горе, съдът намира, че иска се явява основателен и доказан. Ето защо, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца следните суми: сума в размер от 3 480лв., представляваща главен дълг по данъчна фактура с № *** от ****г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на депозиране на исковата молба от ***г., до окончателното й плащане.

            Досежно претенцията с правно основание чл. 294, ал. 1 от ТЗ, вр. чл. 86, ал. 1 от ЗЗД:

            Съгласно разпоредбата на чл. 294, ал. 1 от ТЗ, при търговските сделки, в случай на неизпълнение на парично задължение, се дължи лихва и без да е уговорена, освен ако не е предвидено друго. При неизпълнение от такъв вид, на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва, считано от деня на забавата. Съгласно чл. 303а ,ал.3 от ТЗ, при неуговорен срок за плащане, паричното задължение трябва да бъде изпълнено в 14-дневен срок от получаване на фактура или на друга покана за плащане. Когато денят на получаване на фактурата или поканата за плащане не може да се установи или когато фактурата или поканата са получени преди получаване на стоката или услугата, срокът започва да тече от деня, следващ деня на получаване на стоката или услугата, независимо че фактурата или поканата за плащане са отпреди това. В съставената фактура № *** от ***г.    е отразено, че е получена на *****г, т.е. срокът за плащане е бил до ***г. Чрез заключението на изготвената по делото съдебно-счетоводна експертиза, се установи размерът на обезщетението, дължимо от ответника за претендирания период – 405,48 лв.

 При това положение, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцовото дружество цитираната сума, представляваща обезщетение за неизпълнение на парично задължение в размер на 405,48 лв., за периода от ****** г. до *** г.

            При направеното искане от ищеца, вкл. с прилагане на списък по чл. 80 от ГПК за разноски в общ размер от 959,20 лева, включващи 193,20 лв. държавна такса,154 лв. за възнаграждение за вещо лице и вносна такса и 612 лв. с ДДС за адвокатски хонорар по договор за правна защита № *** от ***г. и фактура № *** от ***г., на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на „Е. Д.-***“ ЕООД гр. Шумен, ЕИК ***, разноски по делото в размер на 959,11лева (3885,48лв. х 959,20лв. /3885,84лв=959,11лева)

            Водим от горното и на основание чл. 239 от ГПК, съдът  

Р   Е   Ш   И   :

 

            ОСЪЖДА „Т. ***“ ЕООД, ЕИК ***, седалище и адрес на управление: гр. Шумен , ул.“С. “ ***, представлявано от С. И. Д., да заплати на „Е. Д.-***“ ЕООД гр. Шумен, ЕИК ***, седалище и адрес на управление: гр. Шумен , представлявано от В. Х. С., чрез адв. Б.Б. при ШАК, на основание чл. 287 от ТЗ, вр. чл. 288 от ТЗ, вр. чл. 266, ал. 1 от ЗЗД, сума в размер    3 480лв (три хиляди четиристотин и осемдесет лева )- сума, представляваща главен дълг   по фактура   № *** от ****г., задължение за плащане на възнаграждение по договор за изработка- Актуализирана интегрирана система за управление на околната среда, изготвена съгласно условията на КР № ***/***г и План за контрол и мониторинг, ведно със законната лихва върху сумата, считано от ***г., до окончателното й плащане.

            ОСЪЖДА „Т. ***“ ЕООД, ЕИК ***, седалище и адрес на управление: гр. Шумен , ул.“С. “ № ** ,ет. **, представлявано от С. И. Д., да заплати на „Е. Д.-***“ ЕООД гр. Шумен, ЕИК ***, седалище и адрес на управление: гр. Шумен, представлявано от В. Х. С., чрез адв. Б.Б. при ШАК, на основание чл. 294, ал. 1 от ТЗ, вр. чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, сума в размер на 405,48 лв. (четиристотин и пет лева и четиридесет и осем ст.), представляваща обезщетение за неизпълнение на парично задължение за 3480лв. за периода от ****** г. до *** г.

            ОСЪЖДА „Т. ***“ ЕООД, ЕИК ***, седалище и адрес на управление: гр. Шумен , ул.“С. “ № ** ,ет. **, представлявано от С. И. Д., да заплати на „Е. Д.-***“ ЕООД гр. Шумен, ЕИК ***, седалище и адрес на управление: гр. Шумен , представлявано от В. Х. С., чрез адв. Б.Б. при ШАК, направените по делото разноски в общ размер на 959,11лв.(деветстотин петдесет и девет лева и единадесет ст.).

            Настоящото неприсъствено решение не подлежи на обжалване, на основание чл. 239, ал. 4 от ГПК.

            В едномесечен срок от връчването на настоящото неприсъствено решение, ответникът може да поиска неговата отмяна от въззивния Шуменски окръжен съд, ако е бил лишен от възможността да участва в делото поради случаите, посочени в чл. 240, ал. 1 от ГПК.  

                                                                                              Районен съдия: