Р Е Ш Е
Н И Е
272/10.5.2017г.
Шуменският
районен съд, в открито заседание, на двадесет и шести април две хиляди и седемнадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Л. Григорова
при секретаря Д. Х., като
разгледа докладваното от съдията гр. д.№ 67 по описа за 2017 г. на ШРС, за да
се произнесе, взе предвид следното:
Предявени
са обективно, кумулативно съединени искове, с правно основание чл.422 от ГПК,
вр. с чл.99 и сл. от ЗЗД, вр. с 79, ал.1, предл. първо от ЗЗД, вр. с чл.240,
ал.1 и ал.2, и чл.86 от ЗЗД.
В
молбата си до съда, ищецът „Фронтекс Интернешънъл” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление: ***, излага, че по ч.гр.д.№2679/2016 г. на ШРС, по реда на
чл.410 и сл. от ГПК, била издадена заповед за изпълнение на парично задължение
срещу ответника Т.Д.Т., ЕГН **********, с адрес: ***, за следните суми: 1 436, 51 лева - главница по Договор за потребителски кредит №
LD0814710054/23.05.2008 г., сключен между ответника и “ОББ“ АД, ЕИК ***,
836, 80 лева –
договорна лихва, считано за периода от 07.07.2011 г. до 15.03.2013 г., сума от 130.11 лева –
обезщетение за забава периода от 05.12.2015 г. до 25.10.2016 г., които вземания
са прехвърлени от посоченото по- горе лице на ищцовото дружество по силата на
договор за цесия от 04.12.2015 г. Ищецът твърди, че на 23.05.2008 г. между
„ОББ“ АД, ЕИК ***и ответника е сключен Договор за потребителски кредит № LD0814710054, по силата на който банката е
предоставила на Т. кредит, в размер на 3 500.00 лева, при насрещното
задължение на последната да върне посочената сума, ведно с уговорената лихва,
чрез 58 анюитетни вноски. Уговорен е и падеж на месечните вноски. Длъжникът,
считано от 07.07.2011 г. е преустановил плащанията по договора, в следствие на
което и съобразно договореното, му е начислена лихва за забава. Крайният срок
на договора е 15.03.2013 г., но и тогава задължението не е изпълнено. На
04.12.2015 г. между банката и ищцовото дружество е сключен договор за цесия, по
силата на който процесното вземане е прехвърлено на ищеца. Ответникът, в
качеството му на цедиран длъжник е уведомен за настъпилата цесия, но не е
изпълнил задълженията си по договора. Същевременно е подал възражение срещу
издадената заповед за изпълнение. Поради изложеното моли съда да постанови
решение, по силата на което, да бъде признато за установено съществуването на
вземането на ищеца спрямо ответника, както следва: за сума от
1 436, 51 лева - главница по Договор за потребителски кредит № LD0814710054/23.05.2008 г., сключен между ответника и “ОББ“ АД, ЕИК ***,
за сума от 836, 80 лева – договорна лихва, считано за
периода от 07.07.2011 г. до 15.03.2013 г., за сума
от 130.11 лева –
обезщетение за забава периода от 05.12.2015 г. до 25.10.2016 г., които вземания
са прехвърлени от посоченото по- горе лице на ищцовото дружество по силата на
договор за цесия от 04.12.2015 г. Претендира се и законната лихва върху
главницата от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по реда на чл.410 от ГПК до окончателното й изплащане, както и
присъждане на извършените по делото разноски.
В
законния едномесечен срок, предвиден в разпоредбата на чл.131 от ГПК,
ответникът представя писмен отговор, в който изразява аргументи относно
причините за спиране плащанията по договора, като заявява, че е с влошено
здравословно състояние и ниски доходи.
От
събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, се
установи от фактическа и правна страна следното: По ч.гр.д.№2679/2016 г. по
описа на ШРС, по реда на чл.410 и сл. от ГПК е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение срещу ответника, за сумата от 2 403, 42 лева, от
която: 1 436, 51 лева - главница по Договор за потребителски
кредит № LD0814710054/23.05.2008 г., сума от 836, 80 лева –
договорна лихва, считано за периода от 07.07.2011 г. до 15.03.2013 г., сума от 130.11 лева –
обезщетение за забава периода от 05.12.2015 г. до 25.10.2016 г. Присъдена е и законна
лихва върху главницата, считано от 31.10.2016 г. до изплащане на вземането,
както и направените разноски, в размер на 362, 18 лева. В срока по чл.414 от
ГПК длъжникът е възразил срещу заповедта, като във възражението е изложил
мотиви, идентични с тези в писмения му отговор.
При настоящия казус, в
тежест на ищеца е да установи наличието на валидно облигационно отношение между
сочения кредитодател- “ОББ” АД и ответницата, по силата на което банката е
предоставила кредит на ответницата, в размер на 3 500.00 лева, със
задължението на последната да върне сумата, ведно с уговорената възнаградителна
лихва. В случая тези факти и обстоятелства са безспорни между страните, а
фактът на сключен договор за потребителски кредит се признава и от насрещната
страна. Тези обстоятелства се потвърждават и от събраните по делото писмени
доказателства. От представения по делото от страна на ищеца частно заверен
препис от Договор за предоставяне на потребителски кредит без обезпечение от
23.05.2008 г., се установява, че на 23.05.2008 г. между „ОББ” АД /в качеството
за кредитор/ и Т.Д.Т. /в качеството на длъжник/
е сключен договор на потребителдки кредит, по силата на който банката е предоставила на ответника сума в размер на
3 500.00 лева срещу задължението на последния да я върне чрез 58 месечни
анюитетни вноски, включващи главница и лихва, платими на петнадесето число на
всеки месец, считано от 15.06.2008 г. Съгласно чл. 4, ал. 1 и 2 от договора,
редовната главница по кредита се олихвява с лихва в размер на 8.75% годишно,
като самото олихвяване се извършва месечно. При забава на плащането на
главницата по кредита от страна на кредитополучателя, банката олихвява
просрочените суми и с наказателна лихва, уговорена в чл. 7 на договора. От изготвеното
заключение по извършената ССЕ, по отношение на което съдът няма основания да се
съмнява в правилността и обективността му, се установи, че на 26.05.2008 г. на ответницата
е предоставен кредит от „ОББ” АД в размер на 3 500 лв., като последното
плащане по договора за кредит е от 21.12.2011 г. Размерът на остатъка от
задължението по договора е следното: 1 436, 51 лева- главница; 836, 80
лева- договорна лихва и 130, 11 лева- законна лихва. Предвид изложеното, съдът
стига до извода, че кредиторът е изпълнил задължението си да предаде на
кредитополучателя паричната сума, предмет на договора за заем, съобразно
уговорения в договора начин /чл. 3, ал. 1/, като за кредитополучателя е
възникнало задължение да върне предадената парична сума. От приложените по делото писмени
доказателства /частно заверени преписи от Договор за прехвърляне на вземания
между „Фронтекс Интернешънъл” ЕАД и „ОББ” АД от 04.12.2015, Приложение № 1 към Договор за прехвърляне на вземания
между „Фронтекс Интернешънъл” ЕАД и „ОББ” АД от 04.12.2015, Приложение № 5 към Договор за прехвърляне на вземания
между „Фронтекс Интернешънъл” ЕАД и „ОББ” АД от 04.12.2015 г. – потвърждение за
извършена цесия на вземания на основание чл. 99, ал 3 от ЗЗД/, се установява,
че на 04.12.2015 г. „ОББ” АД /в качеството на цедент/ и „Фронтекс
Интернешънъл” ЕАД /в качеството на цесионер/, са сключили договор за
прехвърляне на вземания, съгласно който цедентът прехвърля възмездно на
цесионера вземания, произтичащи от договори за заем, описани в Приложение № 1
към договора. От представеното по делото Приложение № 1 е видно, че вземането
на цедента по процесния договор за кредит, е включено в предмета на договора за
цесия от 04.12.2015 г. Посоченото обстоятелство се доказва и от представеното потвърждение
за сключен договор за цесия, подписано от представител на цедента /Приложение №
5 към договора/.
На основание чл. 99, ал. 3 от ЗЗД, предишният
кредитор /цедентът/ е длъжен да съобщи на длъжника прехвърлянето на вземането.
Видно от представения по делото частно заверен препис от пълномощно, цедентът е
упълномощил изрично ищеца, в качеството му на цесионер, да уведоми от името на
банката, всички длъжници по вземанията, прехвърлени по силата на горепосочения
договор за цесия. От представеното по делото писмено доказателство - частно
заверен препис от писмо, адресирано до ответницата на посочения от същата в
договора за кредит адрес, съдържащо уведомление за извършено прехвърляне на
вземането и потвърждение за сключена цесия на основание чл. 99, ал. 3 от ЗЗД,
се установи, че ответницата, в качеството й на цедиран длъжник, е надлежно уведомена
за настъпилата цесия. Съобщението е получено лично от Т.. Соченият факт също не
се оспорва от ответната страна. От друга страна, съобразно задължителната
съдебна практика, цесията следва да се счете за надлежно съобщена на длъжника и
тогава, когато изходящото от цедента уведомление е връчено на длъжника като
приложение към исковата молба, с която новият кредитор е предявил иска си за
изпълнение на цедираното вземане. Като факт, настъпил в хода на процеса и имащ
значение за съществуването на спорното право, получаването на уведомление от
цедента, макар и като приложение към исковата молба на цесионера, следва да бъде съобразено от съда при
решаване на делото, с оглед императивното правило на чл.235, ал.3 от ГПК.
Изходящото от цедента, действащ чрез пълномощника си, уведомление, приложено
към исковата молба на цесионера и достигнало до длъжника с нея, съставлява
надлежно съобщаване на цесията, съгласно чл. 99, ал. 3, предл. първо от ЗЗД, с
което прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника на основание чл.
99, ал. 4 от ЗЗД /в този смисъл са Решение № 123 от 24.06.2009 г. по т.д. №
12/2009 г. Т.К., II Т.О. на ВКС, Решение №78 от 09.07.2014 г. на ВКС по т.д.
№2352/2013 г., II т.о., ТК, Решение №3 от
16.04.2014 г. на ВКС по т.д.№1711/2013 г., I т.о., ТК, постановени по реда на чл.290 от ГПК/. В
разглеждания казус препис от исковата молба и приложенията към нея са надлежно
връчени на ответницата, като в приложенията са както уведомителното писмо от
бившия кредитор, действащ чрез ищеца по силата на надлежно извършена
упълномощителна сделка, така и изричното, за тези действия, пълномощно от
цедента. Съгласно разпоредбата на чл. 99, ал. 1 от ЗЗД, кредиторът може да
прехвърли своето вземане, освен ако законът, договорът или естеството на
вземането не допуска това. Цесията е съглашение, в което цедираният длъжник не
участва, тъй като при този договор промяната в облигационното правоотношение се
отнася само до кредитора по вземането. Безспорно процесното вземане е
прехвърлимо /няма изрична забрана в закона или договора за това и естеството на
вземането го позволява/. В случая
предвид изрично сключения договор за цесия и уведомяването на ответницата, в
качеството й на цедиран длъжник, съдът приема, че по отношение на ответницата е
настъпил прехвърлителния ефект на цесията, като в този смисъл носител на
вземанията по процесния договор за кредит е ищецът. Ето защо, съдът приема за
доказани обстоятелствата във връзка с надлежното съобщаване на цесията на
ответницата и предявяването на
настоящите искове от надлежна страна. От заключението
на вещото лице по допуснатата ССЕ се установява, че ответницата е извършвала
плащания по договора, като последното плащане на кредита е с дата 21.12.2011 г.,
в размер на 50 лв. Размерът на остатъчното задължение по договора за паричен
кредит е 1 436,51 лева – главница, 836,80 лв. - договорна лихва и 130,11
лв.- законна лихва. Падежът за изпълнение на посоченото задължение, определен в
договора е 15.03.2013 г. Следователно срокът за издължаване на дълга по кредита
е изтекъл, от което следва, че вземането на ищеца е изискуемо. Ответникът не е ангажирал доказателства за погасяване на
дълга. Не е направил и твърдения в посочения смисъл. Единственото възражение на
ответницата е, че е спряла плащанията, поради влошено здравословно състояние и
липса на доходи. Тези обстоятелства, обаче не освобождават длъжника от
отговорността да погаси паричните си задължения /арг. от разпоредбата на
чл. 81, ал. 2 от ЗЗД, съгласно която обстоятелството, че длъжникът не разполага
с парични средства за изпълнение на задължението, не го освобождава от
отговорност/.
Предвид изложеното
съдът счита, че така предявените искове са изцяло основателни и доказани, и
следва да се уважат.
Ответницата следва да бъде
осъдена да заплати на ищеца и сторените както в заповедното, така и в исково
производство разноски. Съгласно т. 12 от ТР № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. на
ОСТГК на ВКС, съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ.
чл. 415, ал. 1 от ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските,
направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора
разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното
производство. Присъдените със заповедта за изпълнение разноски не се включват в
предмета на установителния иск по чл. 422 ГПК, а представляват законна
последица от уважаването/отхвърлянето на иска, като съдът, който разглежда иска
по чл. 422 ГПК, следва да разпредели отговорността за разноски по издаване на
заповедта за изпълнение. Съдът следва да се произнесе с осъдителен диспозитив
по дължимостта на разноските в заповедното производство (т. 12 от ТР № 4/2013
г. от 18.06.2014 г. на ОСТГК на ВКС). Ето защо и на основание чл.78, ал.1 от
ГПК, на ищеца следва да се присъдят направените по делото, включително и в
заповедното производство, разноски, съразмерно с уважената част от исковете, в
общ размер на 627, 46 лева /148, 07 лева- в заповедното производство и 479, 39
лева в исковото/. За да определи разноски в общ размер на 148, 07 лева за
защита в заповедното производство /48, 07 лева- държавна такса и 100.00 лева
юрисконсултско възнаграждение/, съдът съобрази следното: Според разпоредбата на
чл.78, ал.8 от ГПК в полза на юридически лица или еднолични търговци се
присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били
защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да
надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37
от Закона за правната помощ. Съгласно текста на нормата на чл.37, ал.1 от
ЗПП, заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на
извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по
предложение на НБПП. За защита в заповедни производства максимално предвидения
в закона размер е 150.00 лева /чл.26 от Наредба за заплащането на правната
помощ/. Безспорно в случая молителят е юридическо лице, представляващо се от
юрисконсулт, но с оглед спецификата на производството, вида и количеството на
извършената дейност по подготовка и подаване на заявление по чл.410 от ГПК, и
съобразно материалния интерес, заключава, че справедлив размер на
възнаграждение е сума от 100.00 лева.
Водим
от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по
отношение на „Фронтекс Интернешънъл” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: ***, че Т.Д.Т., ЕГН **********, с адрес: ***, дължи на търговското дружество следните
суми: 1 436, 51 лева /хиляда
четиристотин тридесет и шест лева и петдесет и една стотинки/ - главница по
Договор за потребителски кредит № LD0814710054/23.05.2008
г., сключен между ответника и “ОББ“ АД, ЕИК ***;
836, 80 лева /осемстотин тридесет и шест лева и
осемдесет стотинки/– договорна лихва, считано за периода от 07.07.2011 г.
до 15.03.2013 г.; 130.11 лева /сто и
тридесет лева и единадесет стотинки/– обезщетение за забава периода от
05.12.2015 г. до 25.10.2016 г., които вземания са прехвърлени от посоченото по-
горе лице на ищцовото дружество по силата на договор за цесия от 04.12.2015 г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 31.10.2016 г. до
окончателното изплащане на главното задължение, присъдени по ч.гр.д. №2679/2016
г. по описа на ШРС.
ОСЪЖДА Т.Д.Т., ЕГН **********, с адрес:
***, да
заплати на „Фронтекс Интернешънъл” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление: ***, сумата от 627,
46 лева /шестстотин двадесет и седем лева и четиридесет и шест стотинки/, представляваща
направените по делото, включително и в заповедното производство, разноски,
съразмерно с уважената част от исковете /148, 07 лева- в заповедното
производство и 479, 39 лева в исковото/.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред ШОС в двуседмичен срок от съобщаването му на
страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: