Р Е Ш Е Н И Е

190/27.3.2017г. Град Шумен

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Шуменският районен съд седми състав

На 23 (двадесет и трети) март Година 2017

В публично съдебно заседание, в следния състав:

Председател Теодора Йорданова-Момова

Секретар Е.П.,

Прокурор . . . . . . . . . . . . . . . . .,

като разгледа докладваното от съдия Т. Йорданова-Момова

гражданско дело номер 77 по описа за 2017 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 49, ал. 1 от СК.

В исковата си молба, ищцата Н.Д. С. твърди, че с ответника Г.В.Г. са съпрузи от 15.02.2008 година. По време на брака си двамата имали родени две деца – В., понастоящем на девет години и Д. понастоящем на осем години. Отпреди около четири години отношенията между съпрузите се влошили, като ответникът ясно показал, че не желае да съжителства с ищцата. През 2013 г. съпрузите провели разговор, като в резултат от него Г. напуснал семейното жилище и се установил при родителите си в гр. Шумен. Ищцата заедно с двете деца останала да живее в семейното жилище. През 2014 г. ответникът напуснал и пределите на страната и заживял в чужбина. От момента на фактическата раздяла, страните не поддържали контакт помежду си. Н. С. моли съда да прекрати брака между страните като дълбоко и непоправимо разстроен по вина на ответника; упражняването на родителските права по отношение на децата да бъде предоставено на нея; да бъде определен режим на лични отношения на бащата с децата; ответникът да бъде осъден да заплаща на всяко от децата си месечна издръжка в размер на по 120 лв., считано от депозиране на исковата молба; ползването на семейното жилище, находящо се в гр. Шумен, ул.*** да бъде предоставено за ползване на ищцата; да ѝ бъдат заплатени направените разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК, ответникът не подава отговор на исковата молба и не взема становище по предявения иск.

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност се установи от фактическа страна следното: страните са съпрузи от 15.02.2008 г., когато с акт № ***, съставен от длъжностното лице по гражданското състояние в Община Шумен сключват граждански брак. От брака си имат родени две деца: В., роден на *** г. и Д., роден на *** г. (според удостоверения за раждане от *** г., изд. въз основа на акт за раждане № *** и от 18.02.2009 г., изд. въз основа на акт за раждане № *** на община Шумен)

Разпитаният в съдебно заседание свидетел Д. Д. (баща на ищцата), излага, че по време на съвместното съжителство на съпрузите между тях възниквали скандали, като отношенията им не били добри. Преди около четири години ответникът напуснал семейното жилище и се установил при родителите си, а впоследствие напуснал пределите на страната. Решението за това действие на Г. било общо. Оттогава съпрузите не поддържали контакт, като ответникът отвреме-навреме общувал с децата. Ищцата отглеждала децата с помощта на своите родители.

При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното: единственото основание за прекратяване на брака е установеното наличие на дълбоко и непоправимо разстройство на същия. Дълбоко е разстройството на брака, което е довело до разкъсване на семейната общност, до липсата на уважение, взаимност, разбирателство, привързаност и другарски отношения между съпрузите, като брачната връзка е само формална и не съответства на закона и морала. Непоправимо е това разстройство на брака, което не може да се преодолее, за да се възстановят нормалните съпружески отношения. липсата на разбирателство, взаимно уважение, привързаност и другарски отношения между съпрузите. Съдът намира, че в случая е налице ненормално протичане на брачните отношения, което не може да бъде преодоляно. Проява на настъпилото отчуждение между брачните партньори е и фактическата раздяла между тях от преди около четири година. Предвид изложеното съдът намира, че бракът между страните е дълбоко и непоправимо разстроен, съществува само формално и следва да бъде прекратен.

Относно вината за разстройството на брака: по делото се събраха доказателства за противобрачно поведение и на двете страни. От една страна, чрез свидетелските показания се установи, че по време на съвместното съжителство на съпрузите, между тях възниквали скандали. По решение на двамата съпрузи настъпила фактическата раздяла помежду им. И двамата съпрузи не направили необходимото за преодоляване на възникналите противоречия и оттам за възстановяване на нормалния семеен живот, като не предприели каквито и да е действия в тази насока. Предвид изложеното, съдът приема, че вина за дълбокото и непоправимо разстройство на брака имат и двамата съпрузи.

Досежно родителските права: страните имат от брака си две малолетни деца – В., понастоящем на 9 години и Д., понастоящем на 8 години. Претенции за упражняването на родителските права по отношение на двете деца предявява единствено ищцата. Установи се по делото, че децата живеят с майка си, която полага непосредствените грижи за тях.

В служебно изискания от съда социален доклад от 17.02.2017 г., изготвен от социален работник при Дирекция „Социално подпомагане” общ. Шумен се излага, че на децата са осигурени отлични условия за отглеждането им. Непосредствените грижи за тях били поети от майка им, която полагала труд и била подпомагана от роднините ѝ. Децата редовно посещавали учебно заведение.

Предвид всичко гореизложено и съобразно задължителните указания на ВКС на РБ (дадени с ПП № 1/74 г.), съдът намира, че родителските права по отношение на децата следва да бъдат предоставени на ищцата – Н. С..

С оглед събраните по делото доказателства съдът счита, че на ответника следва да бъде определен режим на лични контакти с децата, както следва: всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 10,00 часа в събота до 18,00 часа в неделя /с преспиване/, както и 20 дни през лятото, когато майката не е в платен годишен отпуск.

По отношение издръжката на децата: ищцата претендира такава в размер на 120,00 лв. месечно за всяко от децата. Ищцата и ответникът не представят доказателства за получаваните от тях доходи. И двамата, обаче, са в трудоспособна възраст, не са налице доказателства за намалена работоспособност. Ето защо, съдът приема, че С. и Г. могат да реализират месечен доход, равняващ се на минималната работна заплата, установена за страната. Не се събраха доказателства за наличието на алиментни задължения на страните към други ненавършили пълнолетие деца. Издръжката за всяко от децата следва да се присъди от датата на депозиране на исковата молба – 16.01.2017 г. до настъпване на законни причини, изменящи или погасяващи правото на издръжка, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска. Преценявайки потребностите на децата, обусловени от възрастта им и материалните възможности на техните родители, съдът определя необходима обща месечна издръжка, както следва: за детето В. в размер на 220 лв., от които бащата следва да заплаща по 120 лв. месечно и за детето Д. в размер на 210 лв., от които бащата следва да заплаща по 120 лв. месечно. Останалата част от сумите, до пълния размер следва да се поеме от майката, която полага и непосредствените грижи за отглеждането и възпитанието на децата.

Относно ползването на семейното жилище: по делото бе установено, че то представлява апартамент, находящ се в гр. Шумен, ул.*** и е собственост на ищцата. Претенции за ползването на жилището предявява единствено ищцата. Доказа се по делото, че от момента на настъпилата фактическа раздяла ответникът напуснал семейното жилище и не претендира ползването му. Предвид изложеното и предвид обстоятелството, че родителските права по отношение на невършилите пълнолетие деца са предоставени на майката, съдът счита, че семейното жилище следва да се предостави за ползване на ищцата, като констатира, че ответникът го е напуснал.

Касателно фамилното име на ищцата: установи се, че при сключване на брака същата не е променяла фамилното си име, поради което съдът не дължи произнасяне по този въпрос.

По делото следва да бъде определена държавна такса при решаване на делото в размер на 40,00 лв., която предвид вината за разстройството на брака, на основание чл. 329, ал. 1 от ГПК, следва да се възложи поравно на страните.

Ответникът следва да заплати и държавна такса в размер на 345,60 лева върху размера на определените издръжки.

На основание чл. 329, ал. 1 от ГПК и с оглед факта, че и двамата съпрузи имат вина за дълбокото и непоправимо разстройство на брака, разноските по делото следва да останат в тежест на страните, така както са ги направили.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И :

ПРЕКРАТЯВА гражданския брак, сключен на 15.02.2008 г., с акт № ***. на община Шумен между Г.В.Г. с ЕГН **********,*** и Н.Д. С. с ЕГН **********,***, със съдебен адресат – адв. С. С. от ШАК, гр. Шумен, ул. ***, КАТО ДЪЛБОКО И НЕПОПРАВИМО РАЗСТРОЕН.

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че вина за дълбокото и непоправимо разстройство на брака имат и двамата съпрузи.

ПРЕДОСТАВЯ УПРАЖНЯВАНЕТО НА РОДИТЕЛСКИТЕ ПРАВА по отношение на роденото от брака дете В. Г.В. с ЕГН ********** на Н.Д. С., като определя режим на лични отношения на бащата Г.В.Г. с детето В.: всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 10,00 часа в събота до 18,00 часа в неделя /с преспиване/, както и 20 дни през лятото, когато майката не е в платен годишен отпуск.

ОСЪЖДА Г.В.Г. с ЕГН ********** да заплаща на детето си В. Г.В. с ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител Н.Д. С., издръжка в размер на 120,00 (сто и двадесет) лв. месечно, считано от 16.01.2017 г., ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска, до настъпването на законни причини, изменящи или погасяващи правото на издръжка, с падеж – първо число на месеца, за който се дължи издръжката.

ПРЕДОСТАВЯ УПРАЖНЯВАНЕТО НА РОДИТЕЛСКИТЕ ПРАВА по отношение на роденото от брака дете Д. Г.В. с ЕГН ********** на Н.Д. С., като определя режим на лични отношения на бащата Г.В.Г. с детето Д.: всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 10,00 часа в събота до 18,00 часа в неделя /с преспиване/, както и 20 дни през лятото, когато майката не е в платен годишен отпуск.

ОСЪЖДА Г.В.Г. с ЕГН ********** да заплаща на детето си Д. Г.В. с ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител Н.Д. С., издръжка в размер на 120,00 (сто и двадесет) лв. месечно, считано от 16.01.2017 г., ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска, до настъпването на законни причини, изменящи или погасяващи правото на издръжка, с падеж – първо число на месеца, за който се дължи издръжката.

ПРЕДОСТАВЯ ползването на семейното жилище – апартамент, находящ се в гр. Шумен, ул. ***, на Н.Д. С., като констатира, че Г.В.Г. го е напуснал.

ОПРЕДЕЛЯ държавна такса при решаване на делото в размер на 40,00 (четиридесет) лева.

На основание чл. 329, ал. 1 от ГПК, ОСЪЖДА Г.В.Г. да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на ШРС сума в размер на 20,00 (двадесет) лв., представляваща държавната такса при решаване на делото.

На основание чл. 329, ал. 1 от ГПК, ОСЪЖДА Н.Д. С. да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на ШРС сума в размер на 20,00 (двадесет) лв., представляваща държавната такса при решаване на делото.

ОСЪЖДА Г.В.Г. да заплати държавна такса върху размера на определените издръжки в размер на 345,60 лева.

На основание чл. 329, ал. 1 от ГПК, в тежест на Н.Д. С. остават направените от нея деловодни разноски в размер на 630,00 лева.

Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Шуменски окръжен съд.

Районен съдия: