Р Е Ш Е Н И Е

383/22.6.2017г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският районен съд, единадесети състав

На тридесет и първи май през две хиляди и седемнадесета година

В публично заседание в следния състав:

Председател: Ростислава Георгиева

Секретар: Ил.Давидкова

Прокурор:

Като разгледа докладваното от районния съдия

ГД №79 по описа на ШРС за 2017 год.,

За да се произнесе взе предвид следното:

Предявени са два положителни установителни иска с правна квалификация чл.422 от ГПК, във вр. с чл.124, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.79 от ЗЗД, във вр. с чл.99 от ЗЗД по отношение на главницата и във връзка с чл.86 от ЗЗД, във вр. с чл.79 от ЗЗД по отношение на претенциите за лихви.

Производството по настоящото дело е образувано по искова молба от „***” ЕООД, с ЕИК***, със седалище и адрес на управление: гр.Варна, ул.”***” №31, представлявано от Г. О. Г., съдебен адрес:*** срещу Н.С.Д., с ЕГН**********,***.

Ищецът твърди, че между „***“ ЕАД и ответницата Н.С.Д. било сключено допълнително споразумение към Договор за електронни съобщителни услуги №840224887026062013-28059552 от 26.06.2013 год. за срок от 12 месеца за предоставяне на телевизионни услуги с абонаментен план „***“. Във връзка с предоставените услуги на ответницата били издадени следните фактури: №1147842250/01.11.2013 год. за използвани телевизионни услуги с период 01.11.2013 год. – 30.11.2013 год. на стойност 9.80 лева, като след частично плащане останала дължима сума в размер на 1.21 лева, която не била заплатена; №1149999989/01.12.2013 год. за използвани телевизионни услуги с период на отчитане 01.12.2013 год. – 31.12.2013 год. на стойност 9.80 лева, които не били заплатени; №1151846471/02.01.2014 год. за използвани телевизионни услуги с период на отчитане 01.01.2014 год. – 31.01.2014 год. на стойност 9.80 лева, които не били заплатени; №1153792838/01.02.2014 год. за използвани телевизионни услуги с период на отчитане 01.02.2014 год. – 28.02.2014 год. на стойност 9.80 лева, които не били заплатени.

Тъй като посочените задължения не били платени на 29.05.2015 год. между „***“ ЕАД и „***“ ООД бил сключен Договор за прехвърляне на вземания, по силата на който дружеството цесионер е придобило вземанията по посочените фактури, във връзка с което „***“ ООД в качеството си на пълномощник на „***“ ЕАД било изпратило уведомление до ответницата на основание чл.99, ал.3 от ЗЗД.

На 12.05.2016 год. „***“ прехвърлило всички свои вземания, придобити по горепосочения договор на „***“ ЕООД. „***“ ООД в качеството си на цедент по договора за прехвърляне на вземания от 12.05.2016 год. уведомило длъжника за извършената цесия с подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, като твърдят, че изявлението за извършената цесия се съдържа в заявлението по чл.410 от ГПК и в издадената въз основа на него заповед за изпълнение.

Твърдят, че тъй като ответникът не е заплатил дължимата сума, ищцовото дружество инициирало производство по чл.410 от ГПК пред ШРС, по повод, на което им била издадена заповед за изпълнение. Тъй като в срока по чл.414, ал.1 от ГПК длъжникът е депозирал възражение, в което е оспорил вземането, поради изтекла погасителна давност, за ищеца възниква задължение да установи претенцията си по съдебен ред.

С настоящата искова молба предявяват два положителни установителни иска, като молят съда да признае за установено, че Н.С.Д., с ЕГН********** дължи на „***” ЕООД, с ЕИК*** общо сумата от 40.99 лева, от които 30.61 лева - главница с включен ДДС, представляваща дължима сума за предоставени телевизионни услуги във връзка със Сключен договор за електронни съобщителни услуги от 26.06.2013 год., във връзка с което са били издадени фактури №1147842250/01.11.2013 год., №1149999989/01.12.2013 год., №1151846471/02.01.2014 год., №1153792838/01.02.2014 год., касаещи периода 01.11.2013 год. – 28.02.2014 год. и 10.38 лева – общ размер на мораторната лихва върху посочената главница, дължима за периода от 20.11.2013 год. до 14.11.2016 год., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповедта за изпълнение – 18.11.2016 год. до окончателното изплащане на сумата. Молят ответника да бъде осъден да им заплати и направените по настоящото и заповедното производство разноски.

В съдебно заседание за ищцовото дружество не се явява представител. От тяхно име на 30.05.2017 год. е депозирана писмена молба, в която изразяват становище по съществото на спора.

Препис от исковата молба, ведно с приложенията към нея са били редовно връчени на ответника, като в законоустановения едномесечен срок от негова страна е бил депозиран писмен отговор. В отговора ответникът оспорва факта, че в периода 01.11.2013 год. – 28.02.2014 год. е ползвал телевизионна услуга от доставчика „***“ ЕАД. Признава, че е подписал договор с „БТК“ ЕАД много преди 26.06.2013 год., но твърди, че не е подписвал допълнително споразумение към него. Оспорват истинността на представените по делото четири броя фактури. Твърди, че не са му били връчени и посочените в исковата молба уведомления за цесия. Моли предявените искове да бъдат отхвърлени, като им бъдат присъдени направените по делото разноски.

В съдебно заседание ответницата се явява лично и с упълномощен представител – адв.П.Х. от ШАК, като оспорва предявените искове и моли същите да бъдат отхвърлени изцяло.

ШРС, след като взе предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

На 26.06.2013 год. между „***“ ЕАД и ответницата Н.С.Д. било сключено допълнително споразумение към Договор за електронни съобщителни услуги №840224887026062013-28059552 за срок от 12 месеца за предоставяне на телевизионни услуги с абонаментен план „***“. Услугата следвало да бъде ползвана на адрес: гр.Шумен, ул.“***“ №147, ет.2. Във връзка с предоставените услуги на ответницата били издадени следните месечни сметки: №1147842250/01.11.2013 год. за предоставени телевизионни услуги с период 01.11.2013 год. – 30.11.2013 год. на стойност 9.80 лева, като след частично плащане останала дължима сума в размер на 1.21 лева, която не била заплатена; месечна сметка №1149999989/01.12.2013 год. за използвани телевизионни услуги с период на отчитане 01.12.2013 год. – 31.12.2013 год. на стойност 9.80 лева, които не били заплатени; месечна сметка №1151846471/02.01.2014 год. за използвани телевизионни услуги с период на отчитане 01.01.2014 год. – 31.01.2014 год. на стойност 9.80 лева, които не били заплатени; месечна сметка №1153792838/01.02.2014 год. за използвани телевизионни услуги с период на отчитане 01.02.2014 год. – 28.02.2014 год. на стойност 9.80 лева, които не били заплатени.

На 29.05.2015 год. между „***“ ЕАД и „***“ ООД бил сключен Договор за прехвърляне на вземания, по силата на който дружеството цесионер е придобило вземанията по посочените фактури /месечни сметки/. Едновременно с подписване на договора „***“ ЕАД е упълномощила цесионера „***“ ООД да връчи на длъжника уведомление на основание чл.99, ал.3 от ЗЗД.

На 12.05.2016 год. „***“ е прехвърлило всички свои вземания, придобити по горепосочения договор на „***“ ЕООД. „***“ ООД в качеството си на цедент по договора за прехвърляне на вземания от 12.05.2016 год. е упълномощило цесионера с правата да връчи на ответницата уведомление за извършената цесия на основание чл.99, ал.3 от ЗЗД.

Тъй като ответницата не заплатила посочените по-горе суми ищцовото дружество инициирало производство по чл.410 от ГПК пред ШРС, по повод, на което им била издадена заповед за изпълнение. Тъй като в срока по чл.414, ал.1 от ГПК длъжникът е депозирал възражение, в което е оспорил вземането, поради изтекла погасителна давност, за ищеца възниква задължение да установи претенцията си по съдебен ред.

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото писмени и гласни доказателства и по-специално от: разпита в съдено заседание на свидетелката С. А. А., Допълнително споразумение към Договор за електронни съобщителни услуги от 26.06.2013 год., фактури /месечни сметки/ с номера №1147842250/01.11.2013 год., №1149999989/01.12.2013 год., №1151846471/02.01.2014 год., №1153792838/01.02.2014 год., Договор за прехвърляне на вземания /цесия/ от 29.05.2015 год., пълномощно, Уведомление за цесия, договор за прехвърляне на вземания от 12.05.2016 год., Приложение №1 към Договор за прехвърляне на вземания от 12.05.2016 год., Пълномощно, Уведомление за цесия, пълномощно, Вносна бележка за заплатена държавна такса, материалите, приложени по ЧГД №2839/2016 год. по описа на ШРС, Договор за правна защита и съдействие, ведно с адвокатско пълномощно, Декларация.

При така установената фактическа обстановка по отношение на първия обективно съединен положителен установителен иск съдът приема от правна страна следното:

От материалите по делото се установява по безспорен начин, че страните са били в облигационни отношения по силата на сключения на 12.05.2016 год. договор за цесия, по силата на който е било прехвърлено от „***“ на „***“ ЕООД, придобитото от тяхна страна по силата на сключения на 29.05.2015 год. между „***“ ЕАД и „***“ ООД Договор за прехвърляне на вземания, по силата на който „***“ ЕАД е прехвърлила задължението на Н.С.Д., възникнало във връзка със сключеното между нея и „***“ ЕАД на 26.06.2013 год. допълнително споразумение към Договор за електронни съобщителни услуги №840224887026062013-28059552 за предоставяне на телевизионни услуги с абонаментен план „***“. От първоначално създадената облигационна връзка между ответницата и „***“ ЕАД са възникнали права и задължения за всяка от двете страни. Поради това, изпълнението на задължението на едната страна е обвързано от изпълнението на задължението на другата страна. В случая, не се оспорва, че „***“ ЕАД е изпълнило своето задължение, като е предоставило на ответницата заявените със сключеното на 26.06.2013 год. допълнително споразумение към Договор за електронни съобщителни услуги №840224887026062013-28059552 телевизионни услуги с абонаментен план „***“, като в тази връзка й е било предоставено посоченото в договора техническо оборудване, съдържащо Комплект приемник за сателитна телевизия или СА модул, Карта за достъп, Смарт карта, Сателитна антена и LNB конвертор. От своя страна, абонатът дължи заплащане стойността на предоставените услуги. От събраните в хода на съдебното производство гласни доказателства чрез разпита на свидетелката С. А. А. и от дадените от страна на ответницата обяснения се установява, че ползвател на услугата е била А., която е майка на ответницата и че услугата е била ползвана на адреса, на който е живеела, а именно: гр.Шумен, ул.“***“ №147, ет.2. В тази връзка съдът съобрази и обстоятелството, че е налице частично плащане на задължението по първата посочена в исковата молба месечна сметка №1147842250/01.11.2013 год., което плащане има характер на признание на възникналото задължение от страна на ответницата. В подкрепа на този извод са и събраните в хода на производството гласни доказателства чрез разпита на свидетелката А., която заявява, че е ползвала услугата, докато е живяла в посоченото жилище и че е заплащала определени суми във връзка със сключения от дъщеря й договор.

Неоснователно е възражението на ответницата, че не дължи претендираната сума за главница, тъй като договорът е бил прекратен и посочената електронна услуга не е била ползвана от нейна страна. В тази връзка съдът съобрази обстоятелството, че по делото липсват доказателства от страна на ответницата да е било изпратено предизвестие или каквото и да е уведомление до първоначалния кредитор по смисъла на чл.1 от раздел „Специални условия при 12 и 24 месечни договори“ на Допълнително споразумение от 26.06.2013 год. към Договор за електронни съобщителни услуги №840224887026062013-28059552, което да е възпроизвело действие на прекратяване на сключения между страните договор. Не може да бъде възприето и твърдението на ответницата, че договорът е бил прекратен с връщане на част от оборудването, доколкото от събраните в хода на производството доказателства се установява, че част от същото все още се намира на адреса, на който е живеела майката на ответницата и не е върнато на първоначалния кредитор.

Съдът намира за неоснователно и възражението на ответника, че не е уведомен за прехвърляне на вземането. Съгласно разпоредбата на чл. 99, ал.4 ЗЗД, прехвърлянето има действие спрямо третите лица и спрямо длъжника от деня, когато то бъде съобщено на последния от предишния кредитор. Законът не указва в каква форма следва да бъде извършено съобщаването, но то следва да достигне до длъжника. В настоящия случай от материалите по делото не се доказа, че има достигнало до ответника уведомление за извършените две цесии преди датата на завеждане на иска. По делото са приложени две уведомления за цесия от "***" ООД до ответника /в първия случай - действащ като пълномощник на цедента и във втория - като цедент/. Независимо, че не се ангажират доказателства за реално връчено уведомление на ответника, съдът приема, че е налице надлежно уведомяване и цесията е породила действие спрямо ответника. В случая, договорът за прехвърляне на вземания от 29.05.2015 г., сключен между "БТК" ЕАД и "***" ООД, и договорът за прехвърляне на вземане от 12.05.2016 г., сключен между "***" ООД и ищеца, Приложение № 1 към него, както и уведомления за извършената цесия по чл. 99, ал.3 ЗЗД /първото от името на цедента и второто от самия цедент/, са приложени към исковата молба и са надлежно връчени на ответника на 22.03.2017 год., когато същият, чрез упълномощения от него адвокат, е получил разпореждането по чл.131 ГПК с препис от исковата молба и приложенията към нея, поради което съдът приема, че на тази дата ответникът е уведомен за извършените цесии. В подкрепа на този извод е и константната съдебна практика ВКС и по-конкретно Решение № 78 от 9.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 2352/2013 г., II т. о., ТК, Решение №3 от 16.04.2014 год. на ВКС по т.д. №1711/2013 г., I т.о., ТК, Решение № 123 от 24.06.2009 г. на ВКС по т. д. № 12/2009 г., II т.о., ТК и др., постановени по реда на чл. 290 ГПК, в които се приема, че цесията следва да се счете за надлежно съобщена на длъжника и тогава, когато изходящото от цедента уведомление е връчено на длъжника като приложение към исковата молба, с която новият кредитор е предявил иска си за изпълнение на цедираното вземане. Доколкото законът не поставя специални изисквания за начина, по който следва да бъде извършено уведомлението, то получаването на същото в рамките на съдебното производство по предявен иск за прехвърленото вземане не може да бъде игнорирано. С оглед горното, съдът намира, че уведомяването е породило правните си последици и цесиите имат действие по отношение на ответника най-късно от момента на получаване с исковата молба на уведомленията.

Съдът намира за неоснователно и възражението на ответника, че цесията не е породила своето действие, доколкото към първоначално сключения договор за цесия от 29.05.2015 год. липсва приложение, в което да е посочено името и задължението на ответницата. В този смисъл съдът съобрази обстоятелството, че действително в представения по делото договор за прехвърляне на вземания /цесия/ от 29.05.2015 год. липсва конкретизация на вземанията, предмет на прехвърляне със същия, като е посочено, че същите се съдържат в Приложение №1.1 и Приложение 1.2, които са неразделна част от договора, но не са представени като писмени доказателства, ведно с него. В същото време обаче, видно от материалите по делото, едновременно с подписване на Договора на 29.05.2015 год. от страна на цедента е издадено пълномощно на цесионера, по силата на което да го представлява пред лица, чиито задължения са предмет на прехвърляне на договора, при и по повод изпращане на уведомителните съобщения по чл. 99, ал.3 от ЗЗД с право да ги подписва, и без право на преупълномощаване на трети лица с тези права, като едновременно е било съставено и предадено и Уведомление за цесия по чл. 99, ал.3 от ЗЗД от името "БТК" ЕАД чрез "С.Г.Груп" ООД до ответницата Н.С.Д., за сключен договор за цесия от 29.05.2015 год, в което е посочен дълга на ответницата, обстоятелството, че същият представлява натрупани суми за услуги по Допълнително споразумение от 26.06.2013 год. към Договор за електронни съобщителни услуги №840224887026062013-28059552, както и че същият е предмет на сключения договор за цесия от 29.05.2015 год. Подробно описание на дълга се съдържа и в Приложение №1 към Договора за прехвърляне на вземане от 12.05.2016 год., по силата на който са били прехвърлени вземанията на „***“ ООД на „***“ ЕООД. Следователно от изложеното се установява по безспорен начин, че задължението на ответницата, предмет на настоящото производство е било предмет и на двата договора за цесия.

А с оглед на изложеното следва да се признае за установено в отношенията между страните, че Н.С.Д., с ЕГН********** дължи на „***” ЕООД, с ЕИК*** сумата от 30.61 лева - главница с включен ДДС, представляваща дължима сума за предоставени телевизионни услуги във връзка със сключен договор за електронни съобщителни услуги от 26.06.2013 год., във връзка с което са били издадени фактури/месечни сметки №1147842250/01.11.2013 год., №1149999989/01.12.2013 год., №1151846471/02.01.2014 год., №1153792838/01.02.2014 год., касаещи периода 01.11.2013 год. – 28.02.2014 год. ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповедта за изпълнение – 18.11.2016 год. до окончателното изплащане на сумата, вземането по които е било прехвърлено на основание Договор за прехвърляне на вземания /цесия/ от 29.05.2015 год. и Договор за прехвърляне на вземане от 12.05.2016 год. и които са предмет на Заповед за изпълнение на парично задължение №1534/21.11.2016 год., издадена в производството по чл.410 от ГПК по ЧГД №2839/2016 год. по описа на ШРС.

По отношение на втория обективно съединен положителен установителен иск, касаещ сумата от 10.38 лева, представляваща общ размер на мораторната лихва върху посочената главница, дължима за периода от 20.11.2013 год. до 14.11.2016 год., съдът установи от правна страна следното:

От материалите по делото се установява по безспорен начин, че посочената по-горе сума от 30.61 лева не е изплатена на ищцовото дружество. Съгласно разпоредбата на 86, ал.1 от ЗЗД, ответната страна дължи заплащане на обезщетение за забавеното изпълнение в размер на законната лихва от деня на забавата. При преценка на началния момент на забавата съдът взе предвид разпоредбата на чл.84, ал.1 от ЗЗД, съгласно която когато денят за изпълнението на задължението е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му. В представените по делото писмени доказателства – месечни сметки /фактури/ ясно е посочен падежа на всяка една от тях, поради което считано от датата на настъпване на падежа по всяка една от месечните сметки/фактури/ е възникнало и задължението за плащане на дължимата цена. Следователно от датата, следваща датата на падежа, ответникът е изпаднал в забава.

При преценка размера на дължимото обезщетение за забавено изпълнение, съдът съобрази разпоредбата на чл.86, ал.2 от ЗЗД, съгласно която размерът на законната лихва се определя от Министерския съвет. Имайки предвид размера на дължимите и неплатени суми като главници по всяка една от посочените месечни сметки, падежа на всяка една от тях и началната дата, посочена от страна на ищцовото дружество, като претенция за заплащане на обезщетението, както в заявлението за издаване на заповед за изпълнение, а така също и в исковата молба, настоящият състав намира, че общия размер на претендираната законна лихва е 8.76 лева. В посочената сума се включват 0.36 лева – законна лихва върху главницата от 1.21 лева по месечна сметка/фактура №1147842250/01.11.2013 год. за предоставени телевизионни услуги с период 01.11.2013 год. – 30.11.2013 год., изчислена за периода 20.11.2013 год. – 14.11.2016 год.; 2.88 лева - законна лихва върху главницата от 9.80 лева по месечна сметка/фактура №1149999989/01.12.2013 год. за използвани телевизионни услуги с период на отчитане 01.12.2013 год. – 31.12.2013 год., изчислена за периода 20.12.2013 год. – 14.11.2016 год.; 2.80 лева – законна лихва върху главницата от 9.80 лева по месечна сметка/фактура №1151846471/02.01.2014 год. за използвани телевизионни услуги с период на отчитане 01.01.2014 год. – 31.01.2014 год., изчислена за периода 21.01.2014 год. – 14.11.2016 год. и 2.72 лева – законна лихва върху главницата от 9.80 лева по месечна сметка/фактура №1153792838/01.02.2014 год. за използвани телевизионни услуги с период на отчитане 01.02.2014 год. – 28.02.2014 год., изчислена за периода 20.02.2014 год. – 14.11.2016 год.

Доколкото сумата, посочена като претенция в заявлението за издаване на заповед за изпълнение и в исковата молба е в размер на 10.38 лева, то иска следва да бъде уважен именно за посочената по-горе сума от 8.76 лева и отхвърлен за разликата до пълния претендиран от страната размер от 10.38 лева.

Ответникът дължи и законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 18.11.2016 год. до окончателното изплащане на сумата.

Ответникът дължи заплащане и на направените разноски по производството по ЧГД №2839/2016 год. по описа на ШРС в размер на 312.16 лева, съобразно с уважената част от исковете и съгласно представен списък.

Доколкото ответникът с поведението си е станал причина за завеждане на иска, с оглед изхода на делото, на основание чл.78, ал.1 от ГПК следва да бъде осъден да заплати на ищцовото дружество направените от тяхна страна разноски в настоящото производство в размер на 417.81 лева, включващи държавна такса и адвокатско възнаграждение, съразмерно с уважената част от исковете и съгласно представен списък.

С оглед отхвърляне на част от втория предявен положителен установителен иск на основание разпоредбата на чл.78, ал.3 от ГПК ответникът има право на направените от негова страна разноски в хода на заповедното и исковото производство. Доколкото упълномощеният от ответника адвокат в производството, на основание чл.38, ал.1, т.1 от Закона за адвокатурата, е оказал безплатна адвокатска помощ, съгласно ал.2 от същата разпоредба следва да му бъде определено възнаграждение по всеки един от предявените искове, съобразно с отхвърлената част от тях. Имайки предвид естеството на исковете и разпоредбата на чл.7, ал.2, т.1 от Наредба № 1/09.07.2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и претендирания от ответната страна размер, посочен с списъка на разноските по смисъла на чл.80 от ГПК, настоящият състав намира, че на основание чл.78, ал.3 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на упълномощения от ищеца адвокат адвокатско възнаграждение в общ размер на 23.74 лева, определен съразмерно с отхвърлената част на исковете и съгласно представения списък.

При преценка на направеното от ищцовата страна възражение за прекомерност на посоченото от процесуалния представител на ответника адвокатско възнаграждение съдът намира същото за неоснователно. В тази връзка съдът съобрази обстоятелството, че видно от представените от ответната страна писмени доказателства във връзка с обективно съединените искове е било определено възнаграждение в общ размер на 300 лева. Имайки предвид естеството на предявените искове и правилата за определяне на съответното минимално възнаграждение по всеки един от тях, визирани в разпоредбата на чл.7, ал.2, т.1 от Наредба №1 от 09.07.2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, настоящия състав намира, че възнаграждението по обективно съединените искове е определено в размер под минималните размери, посочени в разпоредбата на чл.7, ал.2, т.1 от същата наредба, поради което не са налице условията за намаляване на така определеното възнаграждение, дължимо на страната. В тази връзка съдът съобрази обстоятелството, че общият размер на дължимото възнаграждение за двата обективно съединени иска, изчислено по реда, указан в разпоредбата на чл.7, ал.2, т.1 от Наредба №1 от 09.07.2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, след изменението с ДВ бр.28 от 2014 год. следва да бъде в размер на 600 лева. Доколкото заплатеното и претендирано от страната възнаграждение е в общ размер на 300 лева се налага извода, че същото не е прекомерно, поради което и претенцията за неговото заплащане на основание разпоредбата на чл.78, ал.3 от НК следва да бъде уважена, съобразно с отхвърлената част от исковете, както по отношение на разноските, направени в хода на исковото, така също и на заповедното производство.

Водим от горното, съдът

РЕШИ

ПРИЗНАВАНЕ ЗА УСТАНОВЕНО, че Н.С.Д., с ЕГН********** ДЪЛЖИ НА „***” ЕООД, с ЕИК*** сумата от 40.99 лева /четиридесет лева и деветдесет и девет стотинки/, от която 30.61 лева - главница с включен ДДС, представляваща дължима сума за предоставени телевизионни услуги във връзка със сключено Допълнително споразумение към Договор за електронни съобщителни услуги от 26.06.2013 год., във връзка с което са били издадени фактури/месечни сметки №1147842250/01.11.2013 год., №1149999989/01.12.2013 год., №1151846471/02.01.2014 год., №1153792838/01.02.2014 год., касаещи периода 01.11.2013 год. – 28.02.2014 год. и 8.76 лева – общ размер на мораторната лихва върху посочената главница, дължима за периода от 20.11.2013 год. до 14.11.2016 год., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповедта за изпълнение – 18.11.2016 год. до окончателното изплащане на сумата, вземането по които е било прехвърлено на основание Договор за прехвърляне на вземания /цесия/ от 29.05.2015 год. и Договор за прехвърляне на вземане от 12.05.2016 год. и които са предмет на Заповед за изпълнение на парично задължение №1534/21.11.2016 год., издадена в производството по чл.410 от ГПК по ЧГД №2839/2016 год. по описа на ШРС, като отхвърля иска за признаване на установено, че ответната страна дължи заплащане на мораторна лихва за разликата над 8.76 лева до пълния предявен от страната размер от 10.38 лева.

ОСЪЖДА Н.С.Д., с ЕГН********** да заплати на „***” ЕООД, с ЕИК*** сумата от 312.16 лева /триста и дванадесет лева и шестнадесет стотинки/ , представляваща направени разноски в хода на заповедното производство за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение, съобразно с уважената част от исковете и съгласно представен списък.

ОСЪЖДА Н.С.Д., с ЕГН********** да заплати на „***” ЕООД, с ЕИК*** сумата от 417.81 лева /четиристотин и седемнадесет лева и осемдесет и една стотинки/, представляваща направени разноски в хода на настоящото производство за държавна такса и адвокатско възнаграждение, съобразно с уважената част от исковете и съгласно представен списък.

ОСЪЖДА „***” ЕООД, с ЕИК*** да заплати на адв.П.Х. от ШАК на основание чл.38, ал.2 от ЗАдв. сумата от 23.74 лева /двадесет и три лева и седемдесет и четири стотинки/, представляваща дължимото от страна на Н.С.Д., с ЕГН********** адвокатско възнаграждение за процесуално представителство в хода на заповедното и настоящото производство, съобразно с отхвърлената част от исковете и съобразно представен списък.

Решението подлежи на обжалване пред Шуменски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: