Р Е Ш Е Н И Е

 

229/12.4.2017г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА  

Шуменският районен съд                                                                          десети състав

На четвърти април                                                 две хиляди и седемнадесета година

В публично заседание в следния състав                        Председател: Жанет Марчева

Секретар: П. Н.  

Като разгледа докладваното от районния съдия

Гр.д. № 80  по описа на ШРС за 2017 г.

За да се произнесе взе предвид следното:

Производството по настоящото дело е образувано по повод предявени от П.Ж.И. с ЕГН ********** с адрес *** срещу В.К.Б. с ЕГН ********** с адрес *** иск с правно основание чл.59, ал.9 от СК за постановяване на съдебно решение, с което да бъдат изменени постановените с определение по гр.д.№ 2022/2015г. на ШРС мерки за упражняването на родителските права на ненавършилото пълнолетие дете – Р.П.Ж. с ЕГН **********, личните отношения с детето и издръжката му в размер от 120 лв. на 160 лв.,  както и осъдителен иск с правно основание  чл.149 от СК за осъждане на ответницата да заплати издръжка за минало време, а именно за периода от 05.12.2016г. до 17.01.2017г. в размер на 160 лв. месечно, ведно със законна лихва върху просрочената главница.

Ищеца основава исковата си претенция на следните фактически твърдения: Страните са родители на Р., роден на ***г., като с протоколно определение по гр.д. № 2022/2015г. на ШРС, съдът одобрил постигната между тях спогодба, с която родителските права над детето били предоставени на неговата майка, бил определен режим на лични контакти и бащата П.И. бил осъден да заплаща месечна издръжка в размер на 120 лв., считано от датата на предявяване на иска.  На 05.12.2016г. детето отишло при баща си и го помолило да остане за постоянно при него. Оттогава грижите за него се полагали изцяло от бащата, а майката била дезинтересирана. Поради разминаването на фактическото и правното положение, за ищеца се поражда правния интерес от водене на настоящото производство, като моли родителските права да му бъдат предоставени на него, а местоживеенето на детето да бъде на адрес гр.*****. Майката да упражнява лични контакти с детето всяка първа и трета неделя от месеца от 9.00 ч. до 18 часа, като бъде осъдена да заплаща издръжка в размер на 160 лв. платима до първо число на текущия месец, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 17.01.2017г., ведно със законната лихва за просрочие, както и издръжка за минало време в размер на 160 лв. считано от 05.12.2016г. до предявяване на иска, ведно със законната лихва при просрочие.

Препис от исковата молба, ведно с приложенията към нея били редовно връчени на ответницата, като в законоустановения месечен срок от нейна страна не е депозиран писмен отговор.

С Определение № 623/14.03.2017г. съдът е прекратил частично производството по делото досежно предявения иск с правно основание чл.49 от СК, като е приел искането за недопустимо, доколкото към претендирания период е имало определена месечна издръжка на детето. Определението не е било обжалвано и е влязло в сила.

В съдебно заседание ищецът се явява лично, като излага, че към момента единствените грижи за детето полага той, като майката дори не предоставя привежданите й добавки за детето. Моли за уважаване изцяло на исковете.

В съдебно заседание ответницата се явява лично, заедно с адв. С.И. от ШАК. Излага се, че не спорят по отношение на промяната на постановените мерки, като единствено по отношение на претендирания размер на издръжката считат, че същия е завишен.  Представят се доказателства за наличие на алиментни задължения  от страна на ответницата към друго малолетно дете, както и че към момента е безработна и в процес на търсене на работа.

          ШРС, след като взе предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:

          Страните са родители на Р.П.Ж., роден на ***г. С Протоколно определение № 697 от 11.03.2016г. по гр.д. № 2022/2015г. на ШРС съдът е одобрил постигнатата между страните спогодба, като упражняването на родителските права по отношение на детето било предоставено на майката, а за бащата бил определен режим на лични контакти всяка първа и трета неделя  от месеца от 09.00 часа до 18.00 часа.  Местоживеенето на детето било определено на адреса на неговата майка в гр.Шумен, ул.“Червено знаме“ № 4, като бащата бил осъден да заплаща месечна издръжка в размер на 120 лв., с падеж всяко първо число от месеца, считано от датата на прекратяване правото на издръжка, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска.   След одобряване на спогодбата е настъпило изменение на обстоятелствата, тъй като  Р. се преместил да живее при баща си на 05.12.2016г. и оттогава досега грижи за него полагал този родител.  Видно от Удостоверение изх. № **********-1/27.01.2017г., издадено от НОИ  на ищецът за периода от май 2016г. до януари 2017г. е изплатено ПОБ в размер общо на 2 110.12 лв.  Видно от социалния доклад изготвен по делото,  при отглеждането  на Р.  бащата имал подкрепата на своите родители, като към момента работи като патрул към  „Телепол“ с месечно възнаграждение от 430 лв. Майката е безработна с регистрация в Бюрото по труда, като получава месечно обезщетение в размер на 155 лв. Непълнолетния Р. е ученик 11 клас в ПГОХХТ специалност „ресторантьорство“ . Видно от представено Удостоверение за раждане № 8351150022 на 05.01.2015г. майката е родила дъщеря В. от мъжа, с когото живее на съпружески начала – Д.В.Д..

По делото е изслушан  Р., който излага, че към момента контакта между него  и майка му се осъществява по телефона.  Причината да отиде при баща си и да иска категорично да остане при него е неразбирателството между него и съжителя на майка му. Твърди, че неговия баща му давал 2-3 лева на ден, като той понякога помага в строителството и по този начин се подпомагал финансово. Желанието му е да продължи да се развива в специалността, която учи в момента.

            След преценка на всички събрани доказателства по делото, съдът прави следните правни изводи:

            По делото страните не спорят по отношение на промяната на мерките постановени по предходното гражданско дело.  Ответницата счита, че промяна се налага, предвид желанието на непълнолетния й син. Следва да се отбележи, че Р. навършва пълнолетие в края на август 2017г. и в достатъчна степен може да изразява желанията си.  Предвид липсата на спор по този въпрос, съдът няма да излага подробни мотиви за уважаването на искането за промяна в упражняването на родителските права и режим на лични контакти с майката. Единствения спорен по делото въпрос е размера на претендираната издръжка. Бащата желае същата да се промени от 120 лв. на 160 лв., като ответницата оспорва този размер, с представянето на писмени доказателства за невъзможността й да я заплаща. По отношение на основателността на искането, съдът намира следното: Родителите дължат издръжка на ненавършилите пълнолетие свои деца, като респективно общата сума за издръжка се разпределя между двамата родители. След като родителите дължат издръжка на всички свои ненавършили пълнолетие деца, то сдобиването на дължащия издръжка родител с друго малолетно дете, към което той също е безусловно задължен, съставлява обстоятелство, което съдът следва да съобрази при определяне на размера на дължимата издръжка за първото дете.  В този смисъл е Решение № 131 от 01.06.2015г. на ВКС по гр.д. № 6927/2014г. III г.о., постановено по реда на чл.290 от ГПК и задължително за приложение от настоящия състав.  Предвид, че по делото има доказателства за друго задължение на майката В.Б. към дете на годинка и три месеца, то това представлява обстоятелство, което не може да се игнорира от съда. Така също по делото са представени доказателства, че за периода февруари – март 2017г. на майката са изплатени 122.40 лв., като документа изхожда от НОИ, което представлява доход много под минимума определен за страната. Ищецът твърди, че е видял на първи април 2017г. ответницата на работа във фирма „Спринт“, като обаче това твърдение не е подкрепено с доказателства за престиране на труд от нейна страна по трудово правоотношение. Всичко гореизложено прави искането за присъждане на издръжка в размер на 160 лв. за неоснователно. 

Водим от горното и на основание чл. 235 от ГПК, съдът  

Р Е Ш И

  

ИЗМЕНЯ Протоколно Определение № 697 от 11.03.2016г. по гр.д. № 2022/2015г. на Районен съд - Шумен относно определените мерки за упражняване на родителските права, издръжката на детето, неговото местоживеене и режима на лични отношения на родител с детето, както следва:

ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права по отношение на детето Р.П.Ж. с ЕГН ********** на бащата П.Ж.И. с ЕГН **********, като на майката В.К.Б. с ЕГН ********** се определя режим на лични контакти и отношения със сина й всяка първа и трета неделя от месеца от 09.00 часа до 18.00 часа.

ОПРЕДЕЛЯ местоживеенето на детето Р.П.Ж. с ЕГН ********** да е при бащата на адрес ***.

ОСЪЖДА В.К.Б. с ЕГН ********** да заплаща на непълнолетния Р.П.Ж. с ЕГН **********, действащ лично и със съгласието на баща си П.Ж.И. с ЕГН **********, месечна издръжка в размер на 120 лв. (сто и двадесет лева), считано от 17.01.2017г., ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, с падеж първо число на месеца, за който се дължи, до настъпване на обстоятелства, водещи до нейното изменение или прекратяване, като отхвърля иска над 120 лв. до пълния му предявен размер от 160 лв., като неоснователен.

ОСЪЖДА В.К.Б. с ЕГН ********** да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ШРС сумата от 50 лв. представляваща държавна такса върху определената издръжка на детето.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Шуменски окръжен съд.                       

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: