Р Е Ш Е Н И Е
405/29.6.2017г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският районен съд, в открито заседание, на четиринадесети юни две хиляди и седемнадесета година, в състав
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Л. Григорова
Предявени са обективно
и субективно кумулативно съединени установителни искове, с правно основание чл.124, ал.1 от
ГПК.
В исковата си молба
до съда ищецът „Агросъвет” ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: ***, представлявано от Т.Я.Ж.,
излага, че по силата на Договор за аренда от 01.10.2010
г. ответникът „К.Т.Н”
ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от К.И.Ц., е арендувал от втория ответник Н.И.Н., с ЕГН **********,*** и К.И.Н. следните недвижими имоти- земеделска земя, няходящи се в землището на
се. В., ЕКАТТЕ ***, а именно: 1/. Имот №039006 по плана на земеразделяне на с. В., с площ от 27.794 дка, в местността „З.“ и 2/ Имот №017032 по плана на земеразделяне на с. В.., с площ от 24.993 дка, в местността „Б.“. Срокът на действие на договора е бил до 30.09.2016 г. С анекс от
17.06.2015 г., сключен между двамата ответници, договорът за аренда от
01.10.2010 г. е продължен за срок от шест стопански години, считано от
01.10.2016 г. до 30.09.2022 г. Анексът е вписан в Служба по вписванията Шумен
на 17.06.2015 г. Междувременно, на 21.02.2014 г. е сключен договор за аренда
касателно същите земеделски имоти, между Р.С.А., в качеството й на арендодател
и ищцовото дружество, в качеството му на арендатор. При сключване на договора
арендодателят е представил нужните документи, установяващи, че е съсобственик
на имотите, предмет на договора. Този договор е надлежно вписан в Служба по
вписванията Шумен на 24.02.2014 г., като срокът на действие на договора е от
01.10.2016 г. до 01.10.2023 г. По този начин ищецът твърди, че по отношение на
едни и същи земи има сключени два арендни договора, действащи едновременно за
периода от 01.10.2016 г. до 30.09.2022 г. Ищецът счита, че със сключения на
17.06.2015 г. анекс между двамата ответници, последните са оспорили
съществуването на договора за аренда, по който страна е ищецът. Последното
обстоятелство обуславяло правния интерес на ищеца по съдебен ред да установи
правата си по отношение на описаните по- горе земеделски земи. В исковата молба
се излагат и подробни правни доводи за правата на ищеца по сключения от него
договор за аренда. Поради гореизложеното моли съда да постанови решение, по
силата на което 1/. да се признае за установено, че сключеният
между ответниците Договор за аренда на земеделска земя от 01.10.2010 г., вписан
на 18.02.2011 под №132, том 1 в Служба по вписванията при Районен съд Шумен, касателно имот №039006 по плана на земеразделяне на с. В., с площ от 27.794
дка, в местността „Забити камъни“ и имот №017032 по плана на земеразделяне на
с. В., с площ от 24.993 дка, в местността „Б.“, е
прекратен, считано от 01.10.2016 г., поради изтичане на срока, за който е
сключен; 2/. Да се признае за установено, че сключеният
между ответниците Анекс от 17.06.2015 г. към Договор за аренда на земеделска
земя, вписан под №105, т.5, дв.вх.рег.№4291/2015 г. на Служба по вписванията
при Районен съд Шумен, касателно имот №039006 по плана на земеразделяне на с. В., с площ от 27.794 дка, в местността „З.“ и имот №017032 по плана на земеразделяне на с. В., с площ от 24.993 дка, в местността „Б.“, няма
правно действие за стопанската 2016/2017 г. и следващите, до изтичането на
стопанската 2021/2022 г. Претендира и разноски.
В законния
едномесечен срок, предвиден в разпоредбата на чл.131 от ГПК, ответникът „К.Т.Н”
ООД, ЕИК ***, депозира отговор, в който заявява, че оспорва исковете и счита
същите за недопустими и
неоснователни, излагайки аргументи. В условията на
евентуалност прави и възражение за нищожност на Договор за аренда от 24.02.2014
г., вписан в Служба по вписванията с дв. вх. рег.№1012/24.02.2014 г., на
основание чл.26, ал.1, предл. първо и второ, твърдейки, че същият е сключен в
нарушение на нормата на чл.38, ал.1, предл. второ от ЗЗД.
В законния
едномесечен срок, предвиден в разпоредбата на чл.131 от ГПК, ответникът Н.И.Н.,
с ЕГН **********,***, депозира отговор, в който заявява, че оспорва исковете и
счита същите за недопустими и неоснователни, излагайки
аргументи. В условията на евентуалност прави и възражение за нищожност на
Договор за аренда от 24.02.2014 г., вписан в Служба по вписванията с дв. вх.
рег.№1012/24.02.2014 г., на основание чл.26, ал.1, предл. първо и второ,
твърдейки, че същият е сключен в нарушение на нормата на чл.32, ал.1 от ЗС.
По отношение на откритото производство по чл.193 от ГПК, за да се
произнесе, съобрази следното:
Във връзка с
представен от ищеца документ, а именно: Договор за
аренда от 21.02.2014 г., вписан в
Служба по вписванията гр. Шумен
под дв. вх.рег. № 1012/24.02.2014г., акт
№ 30, том 2, дело 546/2014 г. и при оспорване
истинността му, по отношение авторството на документа, касателно положения в
графата „Арендодател“, с имената Р.С.А. подпис, съдът, с оглед обективираното
изявление на процесуалния представител на ищеца, че желае да се ползва от
документа, е открил производство по чл.193 от ГПК по отношение на така
оспорения документ, досежно проверка автентичността на документа, касателно
подписа, положен в горепосочената, оспорена, част на документа. Така оспорения
документ представлява по същността си частен диспозитивен документ и като такъв
притежава т. нар. формална доказателствена сила, прогласена в разпоредбата на
чл.180 от ГПК. Съобразно разпределянето на доказателствената тежест, предвидена
в разпоредбата на чл.193, ал.3 от ГПК, тежестта за доказване неистинността, /в
настоящата хипотеза неавтентичността/ на документа пада върху страната, която
го оспорва, а когато се оспорва истинността на частен документ, който не носи
подписа на страната, която го оспорва, тежестта за доказване истинността пада
върху страната, която го е представила, в настоящия случай- ищецът.
Съобразявайки се със събраните по делото писмени доказателства и с изготвеното
заключение по извършената СГЕ, според което почеркът, с който е положен подписът
срещу „Арендодател“ в оспорения документ и този в представения сравнителен
материал от името на лицето Р.С.А., принадлежи на едно и също лице, заключава,
че в случая не е установена неистинността на оспорения документ. Напротив, ангажирани са доказателства, даващи
основание да се направи извод за истинност /автентичност/ на документа. Ето защо счита, че оспорването не е доказано
и документът не следва да се изключва от доказателствения материал по делото.
От събраните по
делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, се установи
следното от фактическа и правна страна: Не се спори между страните, а се
установява и от приложения по делото официално заверен препис от Договор за
аренда от 01.10.2010 г., вписан в Служба по вписванията- Шумен на 18.02.2011
г., че между Н.И.Н.,
с ЕГН ********** и К. И. Н., в качеството им
на арендодатели и К.Т.Н” ООД, ЕИК ***, в
качеството му на арендатор е сключен договор за аренда, по силата на който
първите са предоставили на втория за временно и възмездно ползване земеделски
земи, находящи се в землището на с. В., общ. Хитрино и представляващи 1/ Имот
№039006 по плана на земеразделяне на с. В., с площ от 27.794 дка, в местността
„З.“ и 2/ Имот №017032 по плана на земеразделяне на с. В., с площ от 24.993
дка, в местността „Б.“ и 3/ Имот №033046, в местността „Лъката, с площ от 26,
907 дка. Договорът е за срок от шест стопански години, като влиза в сила от
датата на сключването му. Отразено е в договора, че стопанска година е времето
от 01.10. на текущата година до 30.09. на следващата година. Няма спор, че на
17.06.2015 г. между двамата ответници е сключен Анекс към горепосочения договор
за аренда, по силата на който, на основание чл.18, ал.2 от ЗАЗ, договора е
изменен, като е уговорено, че след изтичане на уговорения срок, договорът се
продължава с нов срок от шест стопански години, считано от 01.10.2016 г. Този
анекс е вписан в Служба по вписванията на 17.06.2015 г. Видно от ангажираното
от ищеца писмено доказателство- официално заверен препис от Договор за аренда
на земеделска земя от 21.02.2014 г., се установи, че на посочената дата между Р.С.А.
и ищцовото дружество е постигнато съглашение, по силата на което първата,
действаща в качеството си на арендодател е предоставила на ищеца за временно и
възмездно ползване следните земеделски земи: 1/ Имот №039006 по плана на
земеразделяне на с. В., с площ от 27.794 дка, в местността „Забити камъни“ и 2/
Имот №017032 по плана на земеразделяне на с. В., с площ от 24.993 дка, в
местността „Б.“, т.е. земи, които са предмет и на договора за аренда, сключен
между двамата ответници. В договора за аренда от 21.02.2014 г. е отразено, че
срокът на договора е седем стопански години, като влиза в сила от 01.10.2016
г., т.е. след изтичане срока на договора, по който страни са двамата ответници.
Договорът на ищеца е надлежно вписан в Служба по вписвания- Шумен на 24.02.2014
г. Няма спор, а се установява и от приложените по делото писмени доказателства
/официално заверени преписи от НА за собственост върху недвижим имот №127, том III, дело 998/1995 г. и удостоверение за наследници с изх. №331/28.01.2014 г.,
издадено от Община Шумен/, че арендодателят на ищеца Р.С.А., към датата на
сключване на сделката е била съсобственик на земите, предмет на договора.
От така изнесената
фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи: В разглеждания
казус безспорно се установи, че и двата договора за аренда, включително и
анекса към договора на ответниците, са сключени съобразно изискванията на
закона- в писмена форма, с нотариална заверка на подписите на страните, като
същите са надлежно вписани в съответната служба по вписвания. ЗАЗ не съдържа
забрана за сключване на договори за аренда само от някои от съсобствениците на
земеделска земя /чл.3, ал.4 от ЗАЗ, действаща към датата на сключване на
договора/, като предвижда, че в този случай отношенията между съсобствениците
се уреждат съгласно чл.30, ал.3 от ЗС. Ето защо, предвид изричната законова
възможност, приема, че в случая за действителността на договора за аренда, не е
необходимо съгласието на всички съсобственици на имотите, по смисъла на нормата
на чл.32, ал.1 от ЗС. Съгласно разпоредбата на чл.3, ал.5 от ЗАЗ, действаща към
датата на възникване на облигационно- правната връзка, договор за аренда,
сключен от съсобственик, не може да се противопостави на арендатор по договор
за аренда, сключен със съсобственик на същия имот, който е бил вписан по- рано
в службата по вписванията. В настоящия случай безспорно се установи, че
договорът за аренда с арендатор ищцовото дружество е сключен с един от
съсобствениците на имотите, като е вписан в службата по вписвания преди анекса,
по който страна са ответниците, с който последните са продължили срока на
техния договор за аренда. В правната доктрина и съдебната практика анексът към
договор за аренда, с който се продължава срока на договора, се възприема като
нов договор, респ. за него важат същите правила за сключването и действието му.
Предвид изложеното и с оглед на изрично въведените от законодателя изисквания
за продължаване срока на договор за аренда /чл.18 от ЗАЗ/, включително и
изискването за ново вписване на това обстоятелство, счита, че в случая е налице
конкуренция на права по договори за аренда по смисъла на разпоредбата на чл.3,
ал.5 от ЗАЗ. Ето защо следва да се вземе предвид датата, на която са вписани
анексът за продължаване срока на договора за аренда и договора за аренда, по
който арендатор е ищеца, а не датата на първоначалния договор от 2010 г. Съдът
не споделя доводите на ответника, че договорът за аренда, по който страна е
ищецът, е сключен в зависимост от едно бъдещо несигурно събитие /чл.25, ал.1 от
ЗЗД/, тъй като срокът на действие на този договор започва да тече от изтичане
срока на договора на ответниците, т.е. срокът не може да се възприеме като
бъдещо несигурно събитие. В случая договорът от 24.02.2014 г. е сключен
съобразно действието на предходния, вписан в службата по вписванията договор,
като законосъобразно предвидената в него начална дата на действие следва датата
на прекратяване на първия договор. Поради изложеното и с оглед изричната
разпоредба на закона /чл.3, ал.5 от ЗАЗ/, заключава, че анексът от 17.06.2015
г. е непротивопоставим на ищеца, в качеството му на арендатор по договора за
аренда, вписан в Служба по вписвания- Шумен на 24.02.2014 г., като счита, че
така предявените искове са основателни и следва да се уважат.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК, ответниците
следва да заплатят на ищеца направените по делото разноски, съразмерно с
уважената част от исковете в размер на 873, 92 лева.
Водим от горното,
съдът
Р
Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение
на „Агросъвет”
ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от
Т.Я.Ж., че сключеният между К.Т.Н” ООД, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от К.И.Ц. и Н.И.Н.,
с ЕГН **********,***, Договор за аренда на земеделска земя от
01.10.2010 г., вписан на 18.02.2011 под №132, том 1 в Служба по вписванията-
Шумен, касателно имот №039006 по плана на земеразделяне на с. В.,
с площ от 27.794 дка, в местността „З.“ и имот №017032 по плана на
земеразделяне на с. В., с площ от 24.993 дка, в местността „Б.“, е
прекратен, считано от 01.10.2016 г.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение
на „Агросъвет”
ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от
Т.Я.Ж., че сключеният между К.Т.Н” ООД, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от К.И.Ц. и Н.И.Н.,
с ЕГН **********,***, Анекс от 17.06.2015 г. към Договор за
аренда на земеделска земя, вписан под №105, т.5, дв.вх.рег.№4291/2015 г. на
Служба по вписванията- Шумен, касателно
имот №039006 по плана на земеразделяне на с. В., с площ от 27.794 дка, в
местността „З.“ и имот №017032 по плана на земеразделяне на с. В., с площ от
24.993 дка, в местността „Б.“, няма правно действие за стопанската
2016/2017 г. и следващите, до изтичането на стопанската 2021/2022 г.
ОСЪЖДА К.Т.Н”
ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от К.И.Ц. и Н.И.Н., с ЕГН **********,*** да заплатят на „Агросъвет”
ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от
Т.Я.Ж.,
сумата от 873, 92
лева /осемстотин седемдесет и три лева и
деветдесет и две стотинки/, представляваща извършените разноски, съразмерно
с уважената част от исковете.
ПРИЗНАВА
ЗА НЕДОКАЗАНО направеното от ответника Н.И.Н.,
с ЕГН **********,***, оспорване истинността на представения от
ищеца документ, представляващ Договор за
аренда от 21.02.2014 г., вписан в
Служба по вписванията гр. Шумен
под дв. вх.рег. № 1012/24.02.2014г., акт
№ 30, том 2, дело 546/2014 г., по отношение авторството на документа,
касателно положения в графата „Арендодател“, с имената Р.С.А., подпис.
Решението подлежи
на въззивно обжалване пред Шуменски окръжен съд в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: