Р Е Ш Е Н И Е
242/21.4.2017г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменски
районен съд, IX-ти състав, в публично заседание проведено на на двадесет и осми март, две хиляди и седемнадесета година, в състав:
Районен
съдия: Д. Димитров
при секретаря Т.Т., като разгледа
докладваното от съдията ГД 94/2017 г., по
описа на ШРС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по предявени в условията на първоначално обективно
кумулативно съединение положителни установителни искове, с правно основание чл.
422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, по които ищецът цели да установи, че в негова
полза съществува парични вземания, в общ размер 4 189.87 евро, произтичащи от
Договор за банков кредит № 11/16294921 от 14.10.2008 г., сключен между ищеца и
трето лице, по който ответникът - В.Г.М., като поръчител, е солидарен длъжник.
Ищцовата
страна основава исковата си претенция на следните фактически твърдения: С Договор за банков кредит от 14.10.2008 г., ТБ „Банка ДСК“ ЕАД
отпуснала 7 500 евро, за текущо потребление на Д. Н. Д., със срок за
издължаване 120 месеца, считано от датата на усвояване съгласно уговорен
погасителен план. Кредитът бил обезпечен с Договор от 14.10.2008 г. за
поръчителство с В.Г. Д.а, която съгласно чл. 2 била солидарно задължена спрямо
кредитора. Сумата по кредита била усвоена в брой още съшия ден. Длъжникът плащал
нередовно вноските по кредита, като първото просрочие било от ноември 2008 г.,
поради което кредиторът упражнил правото си да превърне кредита в предсрочно
изискуем, като с писмо получено на 30.03.2016 г. уведомил длъжника за
настъпилата предсрочна изискуемост. Твърди се, че през периода на договорните
отношения от ответника, в качеството му на поръчител, са правени вноски за
погасяване на задължението на длъжника, както и че банката изпратила и до
поръчителя нотариална покана. с уведомление за просрочието на кредита и
превръщането му в изискуем. По Заявление от ТБ „Банка ДСК“ ЕАД за издаване на
заповед за изпълнение било образувано ЧГД № 1143/2016 г., по описа на Районен
съд Шумен и на 18.05.2016 г., по реда на чл. 417 ГПК, била издадена Заповед за
незабавно изпълнение въз основа на извлечението от сметка и Изпълнителен лист
срещу солидарно задължените лица включително и срещу В.Г.. На 07.06.2016 г., ТБ
„Банка ДСК“ ЕАД подала молба и било образувано ИД № 20169300400594, по описа на
ЧСИ А. Р. Л., с peг. № 930 на КЧСИ и район на действие ШОС, срещу солидарно
задължените лица включително и ответника. Срещу издадената Заповед за незабавно
изпълнение и Изпълнителен лист, от В.Г. постъпило възражение в срок, от
което ищецът извлича правен интерес от провеждане на избрана та форма на искова
защита. Моли да бъде постановено решение, с което да бъде признато за
установено, че ответникът в качеството си на солидарен длъжник дължи на ищеца
сумите, както следва: 3 581.72 евро
(три хиляди петстотин осемдесет и едно евро и седемдесет и две евроцента) –
главница; 472.40 евро (четиристотин
седемдесет и две евро и четиридесет евроцента) неплатена редовна лихва
за периода от 25.05.2015 г. до 18.05.2016 г.; 75.75 евро (седемдесет и пет евро и
седемдесет и пет евроцента) неплатена лихвена надбавка за забава през
периода от 25.06.2015 г. до 18.05.2016 г.;
60.00 евро (шестдесет евро) – неплатени заемни такси до 18.05.2016 г., ведно
със законната лихва върху главницата считано от 18.05.2016 г. до окончателното
изплащане на вземането. Претендира
разноски по заповедното и исковото производства.
В
срока и по реда на чл. 131 ГПК, ответникът подава писмен отговор на исковата
молба. Намира иска за допустим, но неоснователен, като излага съображения и
счита, че е изтекъл 6 месечния срок по чл. 147, ал. 1 ЗЗД, в който
кредиторът е имал възможност да предяви иск срещу длъжника и самото
поръчителство се е прекратило, поради което е погасена възможността за
принудително изпълнение срещу поръчителя. Излага съображения, че като поръчител
не е уведомен по надлежния ред от врьчителят в нотариалното охранително
производство за обявената предсрочно изискуем на кредита. Моли искът да бъде
отхвърлен като неоснователен, като издадената заповед за изпълнение да бъде
обезсилена. Претендира разноски.
В
открито съдебно заседание страните се явяват с процесуални представители, като
поддържат изразените становища.
Съдът,
като взе предвид представените по делото доказателства, преценени поотделно и в
тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове,
регламентиращи процесните отношения, намира за установено от фактическа
следното:
Съгласно Договор за банков кредит от 14.10.2008 г.
/лист 9 от делото/, „Банка ДСК“ ЕАД отпуснала 7 500 евро кредит за текущо
потребление на Д. Н. Д., при Общи условия /лист 14 от делото/, със срок за
издължаване считано от датата на усвояване 120 месеца, при месечна анюитетна
вноска от 90.80 лева, съгласно Погасителен план /лист 17 от делото/ и с лихва,
формирана от базов лихвен процент за кредити за текущо потребление, определян
периодично от Банката и надбавка, която може да бъде намалена с отстъпка, съгласно
Условия за ползване на преференциален лихвен процент по програма „ДСК Престиж
плюс“ - Приложение № 2 /лист 11от делото/, като към датата на сключване
лихвеният процент по кредита бил общо 7,95 % - чл. 7 от договора. Съгласно чл.
9 от Договора за кредит вземането на кредитора било обезпечено Договор за
поръчителство /лист 21 от делото/ сключен на 14.10.2008 г. с В.Г. Д.а. Съгласно
чл. 2 от Договора за поръчителство, поръчителят отговаря солидарно с длъжника спрямо
кредитора.
Съгласно приетото Заключение на допуснатата по делото
ССчЕ - /отговор на въпрос от ищеца № 1/, кредитът е усвоен на 14.10.2008 г., чрез
банков превод по банкова сметка *** „Банка ДСК“ ЕАД с титуляр Д. Н. Д..
С Допълнително споразумение към Договора за кредит от
14.10.2010 г. с № 11/16294921 /лист 22 от делото/, месечната анюитетна вноска е
променена от 90.80 лева на 99.82 лева - съгласно нов погасителен план /лист 24
от делото/, като в същото е обективиран ново обезпечение по втори Договор за поръчителство
с друго лице.
Съгласно Заключение на ССчЕ - /отговор на въпрос от
ищеца № 2/, длъжникът плащал нередовно вноските по кредита и не е спазвал
сроковете и падежните дати, като първото забавено с 90 дни плащане на
погасителна вноска е настъпило на 23.09.2015 г. – за вноска с падеж 25.06.2015
г. /отговор на въпрос от ответника № 1/, издължените вноски по погасителните
планове са 79 броя – /отговор на въпрос от ищеца № 3/, а просрочените с над 90
дни вноски са общо 30 броя /отговор на въпрос от ищеца № 4/,
С Нотариална покана изх. № 06-20-00078/13.01.2016 г.,
по описа на Нотариус Светлозар Стоилов /лист 28 от делото/, връчена по реда на
чл. 47 ГПК /лист 30 от делото/, поръчителят е уведомен за възможността от
превръщането на кредита в предсрочно изискуем, ако същият не бъде приведен в
редовност.
По молба вх. № 988/22.03.2016 г. /лист 99 от делото/,
чрез упълномощено лице /лист 95 от делото/, поръчителя е уведомен с писмо изх.
№ 1030/24.03.2016 г. /лист 98 от делото/ за актуалния размер на дълга по
кредита и му е предоставено извлечение относно извършени до тогава плащания.
Поради допусната забава в плащанията кредиторът
упражнил правото си да превърне кредита в предсрочно изискуем. С писмо изх. №
06-20-00801/30.03.2016 г., получено на 30.03.2016 г. /лист 27 от делото/ длъжникът
е уведомен за настъпилата предсрочна изискуемост.
Въз основа на Заявление за издаване на заповед за
изпълнение от 18.05.2016 г., било образувано ЧГД № 1143/2016 г., по описа на
Районен съд Шумен и по реда на чл. 417 ГПК, въз основа на извлечението от
сметка, в полза на „Банка ДСК“ ЕАД била издадена Заповед за незабавно
изпълнение и Изпълнителен лист срещу солидарно задължените лица по Договор за
кредит, включително и срещу ответника В.Г. Д.а за плащане на следните суми: 3581,72
евро - непогасена главница ; 472,40 евро - неплатена договорна (редовна) лихва
за периода 25.05.2015 г. до 18.05.2016 г.; 75,75 евро - неплатена лихвена
надбавка за забава за периода 25.06.2015 г. до 18.05.2016 г. и неплатени 60
евро (шестдесет евро) - заемни такси по договор за кредит от 14.10.2008г.;
законната лихва върху главницата считано от датата на подаване на заявлението
до окончателното погасяване, както и 163,89 лв. - държавна такса и 516,81 лв. -
юрисконсултско възнаграждение.
На 07.06.2016 г., „Банка ДСК“ ЕАД подала молба и било
образувано ИД № 20169300400594 по описа на ЧСИ А. Р. Л. peг. № 930 на КЧСИ с
район на действие ШОС срещу солидарно задължените лица включително и В.Г. Д.
Срещу издадената Заповед за незабавно изпълнение и Изпълнителен лист, от В.Г. Д. постъпило възражение в срок.
Представени са и други неотносими към предмета на правния
спор писмени доказателства.
Въз основа на събраните по
делото доказателства, преценени по реда на чл. 235, ал. 2 вр. чл. 12 ГПК, съдът
намира за установено от правна страна следното:
Относно обуславящият иск с правно основание чл. 422,
ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 430, вр. чл.
288 ТЗ, вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД.
На основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК, като безспорно
и ненуждаещо се от доказване съдът е приел, че с Договора
за кредит от 14.10.2008 г. ТБ „Банка ДСК“ ЕАД е отпуснала на Д. Н. Д. сумата
7500 евро - кредит за текущо потребление, за
обезпечаване на който с ответника В.Г.М., е подписан Договор за поръчителство
от 14.10.2008 г.. От събраните по делото писмени доказателства се
установява, че ищецът е предал договорената по обезпечения кредит сума, титулярът не е плащал редовно вноските по кредита, както
и, че по негова инициатива е образувано заповедно производство по реда на чл.
417 ГПК, като в негова полза е издадена Заповед за незабавно изпълнение, а от ответника
е депозирано възражение. Установява се, че срокът по чл. 415, ал. 1 ГПК, за
предявяване на настоящия иск, е спазен. Въз основа на установено се налага
извода, че страните са се намирали във валидни
облигационни правоотношения, като по силата на сключен Договор
за поръчителство ответникът се е задължил спрямо кредитора на друго лице да
отговаря за изпълнение на неговите задължения. Съгласно разпоредбата на
чл. 141, ал. 1 ЗЗД поръчителят е задължен солидарно с главния длъжник.
Разпоредбата на чл. 121 ЗЗД предвижда, че солидарна отговорност възниква в
определените от закона случаи или по уговорка между страните. Следователно
солидарността между страните е възникнала по силата на закона.
В процесния случай е налице хипотезата на пасивна
солидарност, при която първоначално две, а с последствие /след Допълнителното споразумение към Договора за кредит от
14.10.2010 г./ – три лица, дължат еднаква
престация по такъв начин, че всеки е длъжен да я изпълни, като кредиторът може
да я иска от всеки длъжник по свой избор в пълен размер или да предяви иска си
срещу всички солидарни длъжници. В случая искът е предявен от кредитора срещу
поръчителя в качеството му на солидарен длъжник.
Предпоставка за основателност на предявения иск е
ищецът да установи, при условията на пълно и главно доказване, изискуемост на вземането.
Вземането става изискуемо с неплащането, след като
банката е упражнила правото си да направи кредита предсрочно изискуем и е
обявила на длъжника предсрочната изискуемост. В този смисъл са разясненията дадени с ТР № 4/18.06.2014 г., ТД № 4/2013 г., т. 18 ОСГТК. Съгласно т. 19.2 от Общите
условия към Договора за банков кредит при допусната забава в плащанията на
главницата и/или лихвата над 90 дни целият остатък от кредита става предсрочно
изискуем и се отнася в просрочие. От Заключението на допуснатата и
приета по делото ССчЕ се установява, че първото забавено
с 90 дни плащане на погасителна вноска е настъпило на 23.09.2015 г. – за вноска
с падеж 25.06.2015 г. Моментът, в който настъпва предсрочната изискуемост на
кредита, е датата, на която волеизявлението на банката, че счита кредита за
предсрочно изискуем, е достигнало до длъжника - кредитополучател, и то ако към
този момент са били налице обективните предпоставки за изгубване на
преимуществото на срока. В този момент целият или неплатеният остатък по
кредита е изискуем както по отношение на кредитополучателя, така и по отношение
на поръчителя. В този смисъл е Р. № 40/17.06.15 г., ТД № 601/2014 г., I т. о. на ВКС. Предвид изложеното възражението, че след като той като поръчител не е уведомен,
предсрочната изискуем на кредита не го обвързва се явява неоснователно - в процесния случай длъжникът е
уведомен за настъпилата предсрочна изискуемост с писмо изх. №
06-20-00801/30.03.2016 г., получено на 30.03.2016 г.. Това е и
началният момент на течението на 6-месечния срок по чл. 147, ал. 1 ЗЗД и
отговорността на поръчителя би се погасила, ако към датата на подаване на
заявлението за издаване за заповед за изпълнение срокът е изтекъл. Заявлението за издаване на заповед за изпълнение от ТБ „Банка ДСК“ ЕАД е подадено на
18.05.2016 г. – преди изтичане на срокът по чл. 147, ал. 1 ЗЗД. В този смисъл възраженията на ответника, че 6 месечния срок по чл. 147, ал. 1 ЗЗД, в
който кредиторът е имал възможност да предяви иск срещу длъжника е изтекъл и самото поръчителство се е
прекратило, поради което е погасена възможността за принудително изпълнение
срещу поръчителя, също е неоснователно.
Предвид установеното искът, с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1
ГПК, вр. чл. 430, вр. чл. 288 ТЗ, вр.
чл. 240, ал. 1 ЗЗД, за
признаване, като установено в отношенията между страните, че в полза ТБ “Банка
ДСК“ ЕАД - Шумен съществува парично вземане – главница в размер на 3
581.72 евро (три хиляди петстотин осемдесет и едно евро и седемдесет и две
евроцента), ведно със законната лихва върху
главницата считано от датата на подаване на заявлението до окончателното
погасяване, произтичащо от Договор за банков кредит № 11/16294921 от
14.10.2008 г., сключен между на ищеца и трето лице, по който ответникът - В.Г.М.,
като поръчител е солидарен длъжник, следва да бъде признат за основателен.
Относно
обусловеният иск, с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр.
чл. 430, ал. 2 ТЗ.
Съгласно
разпоредбата на чл. 430, ал. 2 ТЗ заемателят плаща лихва по кредита, уговорен с
банката. В т. 7 от процесния Договора от 14.10.2008 г. за предоставения кредит длъжникът се е задължил да плаща на ТБ „Банка ДСК“ ЕАД възнаградителна
лихва формирана по посочени в клаузата от договора и Общите условия правила,
като за претендирания период от 25.05.2015 г. до 18.05.2016 г. - датата на
Заявлението по чл. 417 ГПК, сумата на неплатена редовна лихва възлиза на 472.40 евро (четиристотин седемдесет и две евро и четиридесет евроцента)
– съгласно т. 5 от Заключението на допуснатата и приета по делото ССчЕ.
Предвид установеното обусловеният иск, за признаване, като установено, че в полза ТБ “Банка
ДСК“ ЕАД - Шумен съществува парично вземане – неплатена редовна лихва
в претендирания размер от 472.40 евро
(четиристотин седемдесет и две евро и четиридесет евроцента), произтичащо от Договор за банков кредит № 11/16294921
от 14.10.2008 г., сключен между на ищеца и трето лице, по който ответникът - В.Г.М.,
като поръчител е солидарен длъжник, следва да бъде признат за основателен.
Относно
обусловеният иск, с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр.
чл. 430, ал. 1 ТЗ вр.
чл. 92 ЗЗД
Предявеният иск е за обезщетение на вреди от неизпълнение на договор с
присъждане на неустойка. Съгласно разпоредбата на чл. 92 ЗЗД неустойката обезпечава изпълнението на
задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението. В този
смисъл неустойката е договорно съглашение или нормативно предварително
определена отговорност за обезпечение на вредите от неизпълнението, без да е
нужно те да се доказват. В процесния случай страните по Договора за банков
кредит № 11/16294921 от 14.10.2008 г., са договорили, че при забава на
плащането на месечната вноска, следваща падежната дата определена в договора
частта от вноската представляваща главница се олихвява с договорената лихва
увеличена с наказателна надбавка от 10 процентни пункта – чл. 19.1 от ОУ на ТБ „Банка ДСК“ ЕАД. За претендирания период от 25.06.2015 г. до
18.05.2016 г. /датата на Заявлението по чл. 417 ГПК/, сумата на договореното обезщетение
възлиза на 75.75 евро (седемдесет и пет
евро и седемдесет и пет евроцента) неплатена лихвена надбавка за забава - съгласно
т. 5 от Заключението на допуснатата и приета по делото ССчЕ.
Предвид установеното обусловеният иск, за признаване, като установено, че в полза ТБ “Банка
ДСК“ ЕАД - Шумен съществува парично вземане – обезщетение на вреди от неизпълнение на договор с присъждане на
неустойка, в претендирания размер от 75.75
евро (седемдесет и пет евро и седемдесет и пет евроцента) произтичащо от
Договор за банков кредит № 11/16294921 от 14.10.2008 г., сключен между на ищеца
и трето лице, по който ответникът - В.Г.М., като поръчител е солидарен длъжник,
следва да бъде признат за основателен.
Относно
обусловеният иск, с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр.
чл. 430, ал. 1 ТЗ вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД
Предявеният иск е за реално изпълнение чрез плащане на договорена цена
на услуга по предоставен Договора за банков кредит № 11/16294921 от 14.10.2008
г., съгласно т. 14 от който длъжникът е заявил, че е запознат с Тарифата на
кредитора, както и с дължимите от него такси и е подписал приложения на стр. 16
от делото препис за видовете такси – кредити – физически лица. Съгласно т. 6 от Заключението на
допуснатата и приета по делото ССчЕ размерът на това вземане на ищеца към датата на Заявлението по чл. 417 ГПК/, възлиза на 60.00
евро (шестдесет евро) – неплатени заемни такси до 18.05.2016 г..
Предвид установеното обусловеният иск, за признаване, като установено, че в полза ТБ “Банка
ДСК“ ЕАД - Шумен съществува парично вземане - плащане на договорена цена на
услуга по предоставен Договора за банков кредит № 11/16294921 от 14.10.2008 г.,
сключен между на ищеца и трето лице, по който ответникът - В.Г.М., като
поръчител е солидарен длъжник, следва да бъде признат за основателен, в
претендирания размер от 60.00 евро (шестдесет евро) – неплатени заемни такси до
18.05.2016 г..
Относно
разноските по делото:
Постановеният
правен резултат, обуславя основателност на искането на ищеца за присъждане на
разноски по исковото и заповедното производства, за което е представен и приет
по делото списък по чл. 80 ГПК, като същите следва да бъдат възложени в тежест
на ответника, на основание и чл. 78, ал. 1 ГПК.
Предвид
изложеното, Шуменски районен съд.
Р Е Ш И :
Признава
за установено, по отношение на “Банка ДСК” ЕАД, гр. София, с ЕИК: ***
и адрес на управление: гр. София, община
Оборище, ул. “Московска”, № 19, че В.Г.М., с ЕГН: ********** ***,
настоящ адрес:***, дължи сумата 3 581.72 евро (три хиляди петстотин осемдесет и
едно евро и седемдесет и две евроцента) - главница по Договор за банков кредит
№ 11/16294921 от 14.10.2008 г., сключен между на ищеца и трето лице, по който
ответникът, като поръчител, е солидарен
длъжник, ведно със законната лихва за забава върху главницата, от датата на
депозиране на заявлението в съда – 18.05.2016 г. до окончателното изплащане на
вземането, на основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 430, вр. чл. 288 ТЗ, вр.
чл. 240, ал. 1 ЗЗД.
Признава
за установено, по отношение на “Банка ДСК” ЕАД, гр. София, с ЕИК: ***
и адрес на управление: гр. София, община
Оборище, ул. “Московска”, № 19, че В.Г.М., с ЕГН: ********** ***,
настоящ адрес:***, дължи сумата 472.40 евро (четиристотин седемдесет и две евро
и четиридесет евроцента), - неплатена редовна лихва за периода от 25.05.2015 г.
до 18.05.2016 г. по Договор за банков кредит № 11/16294921 от 14.10.2008 г.,
сключен между на ищеца и трето лице, по който ответникът, като поръчител,
е солидарен длъжник, на основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 430, ал. 2 ТЗ.
Признава
за установено, по отношение на “Банка ДСК” ЕАД, гр. София, с ЕИК: ***
и адрес на управление: гр. София, община
Оборище, ул. “Московска”, № 19, че В.Г.М., с ЕГН: ********** ***,
настоящ адрес:***, дължи сумата 75.75 евро (седемдесет и пет евро и седемдесет
и пет евроцента), - обезщетение на вреди от неизпълнение на договор с
присъждане на неустойка за периода от 25.06.2015 г. до 18.05.2016 г., по
Договор за банков кредит № 11/16294921 от 14.10.2008 г., сключен между на ищеца
и трето лице, по който ответникът, като поръчител, е
солидарен длъжник, на основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 430, ал. 1 ТЗ вр.
чл. 92 ЗЗД.
Признава
за установено, по отношение на “Банка ДСК” ЕАД, гр. София, с ЕИК: 121830616 и
адрес на управление: гр. София, община
Оборище, ул. “Московска”, № 19, че В.Г.М., с ЕГН: ********** ***,
настоящ адрес:***, дължи сумата 60.00 евро (шестдесет евро), представляваща
неплатени заемни такси до 18.05.2016 г. по Договор за банков кредит №
11/16294921 от 14.10.2008 г., сключен между на ищеца и трето лице, по който
ответникът, като поръчител, е солидарен
длъжник, на основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 430, ал. 1 ТЗ вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД.
Осъжда
В.Г.М., с ЕГН ********** ***,
настоящ адрес:***, да плати на “Банка ДСК” ЕАД, гр. София, с ЕИК: ***
и адрес на управление: гр. София, община
Оборище, ул. “Московска”, № 19, сума в общ размер 1 347.03 лева (хиляда триста четиридесет и
седем лева и три стотинки), за което е представен и приет по делото списък по
чл. 80 ГПК, от които 666.33 лева (шестстотин шестдесет и шест лева и тридесет и
три стотинки) – разноски в исковото производство и сумата 680.70 лeва (шестстотин
и осемдесет лева и седемдесет стотинки) - разноски в заповедното производство,
на основание и чл. 78, ал. 1 ГПК.
Препис
от решението да се връчи на страните по делото, заедно със съобщението за
постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Шуменски окръжен съд, в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
След
влизане в сила на решението, приложеното ЧГД № 1143/2016 г. по описа на ШРС, да
се върне в състава, ведно с препис от настоящото решение.
Районен съдия: