Р Е Ш Е
Н И Е
253/25.4.2017г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Шуменският
районен съд, в открито съдебно заседание, на пети април две хиляди и седемнадесета
година, в състав:
Районен съдия: Л. Григорова
при секретаря Д. Х., като разгледа
докладваното от съдията гр. дело №140 по описа за 2017 г. на ШРС, за да се
произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск, с правно основание чл.59,
ал.9 от СК.
В исковата молба ищецът- М.Г.М., ЕГН **********,
с адрес: ***, излага, че по силата на Решение №104/17.02.2014 г., постановено
по гр. д. №3398/2013 г. по описа на ШРС, бракът му с ответницата Е.В.М., ЕГН **********,
адрес ***, е прекратен по взаимно съгласие. С решението е утвърдено и
постигнатото между страните споразумение, по силата на което е предоставено
упражняването на родителските права спрямо общото на страните дете Б. М.М., ЕГН
********** на майката, като е определен режим на лични отношения на детето с
бащата, както следва: всяка първа и трета събота и неделя от месеца, с
преспиване, от 10.00 часа в събота до 17.00 часа- в неделя, двадесет дни през
лятото, когато майката не е в платен годишен отпуск, два дни, които майката
прецени през великденските празници, през коледните празници- от 10.00 часа на 25.12. до 17.00 часа на 26.12., с преспиване; по пет дена, които
майката прецени, през великденската и коледната ваканции, когато детето започне
да посещава училище. Ищецът счита, че предвид настоящата възраст на детето,
което е пораснало и вече е по- самостоятелно, са настъпили обстоятелства, при
които този режим не е достатъчен, тъй като той като баща искал да прекарва
повече време с детето си, за да може по- пълноценно да изразява обичта и
чувствата си към него. Твърди се в молбата, че ответницата често препятствала
бащата да се вижда с детето си, въпреки желанието на последното. Ищецът бил
инициирал образуване и на изпълнително производство за принудително изпълнение
режима на лични контакти, като се е обръщал за съдействие и към Д“СП“.
Ответницата не желаела да контактува с него, поради което той я поканил, чрез
отправяне на нотариална покана да уточнят периода, в който ще вземе детето през
лятото, предвид необходимостта от планиране на лятна почивка с детето.
Ответницата не се отзовала, като пред нотариуса е представен писмен отговор от
пълномощник на ответницата, в който се посочвало, че все още не е планирана и
одобрена отпуската й. Ищецът твърди, че детето чакало с нетърпение баща му да
го вземе, тъй като съществувала емоционална привързаност между тях. Предвид
изложеното моли съда да постанови решение, по силата на което да изменят
определените с Решение №104/17.02.2014 г., постановено по гр. д. №3398/2013 г.
по описа на ШРС мерки по отношение на общото на страните дете Б. М.М., ЕГН **********,
касателно определения режим на лични отношения на детето с баща му, като се
определи следния режим на лични контакти: в края на всяка първа и трета седмица
от месеца, от 17.00 в петък до 19.00 в неделя, с преспиване; 30 дни през
лятото, като за четна година от 1-ви до 15-ти юли и от 1-ви до 15-ти август; а
за нечетна година от 15-ти до 30-ти юли и от 15-ти до 30-ти август; първата
половина от великденските празници за всяка четна година, и втората половина за
всяка нечетна година, считано от 10:00 ч. на първия ден до 19.00 ч. на
последния ден от този срок; първата половина от Коледните и Новогодишните
празници за всяка четна година, и втората половина за всяка нечетна година; при
започване на училище- всяка четна година на Коледната и Новогодишната, както и
Пролетната /ученически/ ваканции— първата половина от празниците, и втората
половина за всяка нечетна година, считано от 10:00 ч. на първия ден до 19:00 ч.
на последния ден от този срок; комуникации с детето, чрез осигурена от майката
телефонна или чрез скайп връзка в удобно за детето време; личните празници на
детето - рожден ден и имен ден на всяка четна година в неработен ден от 10:00
ч., с преспиване в дома на бащата до 17.00 ч. на следващия ден, в работен и
учебен ден от 17.00 ч. до 20.00ч., като детето ще бъде вземано от дома на
майката или от учебното заведение, когато не съвпада с обичайния режим; 29
септември - рождения ден на бащата, в неработен ден от 10.00 ч. до 20.00 ч., а
ако е работен ден, от 17.00 ч. до 20.00 ч., когато не съвпада с обичайния
режим. Претендира и разноски.
В законния едномесечен срок, предвиден
в разпоредбата на чл.131 от ГПК, ответникът представя писмен отговор, в който
излага становище за неоснователност на иска. В съдебно заседание изразява
аргументи за недопустимост на иска, твърдейки, че не е налице изменение на
обстоятелствата, при които са определени мерките на лични отношения между
страните. Претендира разноски.
От събраните по делото доказателства,
преценени поотделно и в съвкупност, се установи от фактическа и правна страна
следното: Не се спори между страните, а се установява и от приетите по делото
писмени доказателства, че страните са родители на ненавършилото пълнолетие дете
Б. М.М., ЕГН **********. Не се спори между страните, а се установява и от
представения по делото препис от Решение №104/17.02.2014 г., постановено по гр.
д. №3398/2013 г. по описа на ШРС, че сключеният между родителите на детето
граждански брак е прекратен по взаимно съгласие на страните. Със същото решение
е одобрено постигнатото между страните споразумение, по силата което е
предоставено упражняването на родителските права спрямо малолетния Б. на
майката, като е определен режим на лични отношения на бащата със сина му, както
следва: всяка първа и трета събота и неделя от месеца, с преспиване, от 10.00
часа в събота до 17.00 часа- в неделя; двадесет дни през лятото, когато майката
не е в платен годишен отпуск; два дни, които майката прецени през великденските
празници; през коледните празници- от 10.00 часа на 25.12. до 17.00 часа на 26.12., с преспиване; по пет дена, които
майката прецени, през великденската и коледната ваканции, когато детето започне
да посещава училище. Ищецът е осъден да заплаща издръжка на детето, в размер на
80.00 лв., считано от датата на влизане в сила на решението /17.02.2014 г./ до
настъпване на законни причини за изменение или прекратяване правото на издръжка,
платима по банков път, до първо число на месеца, за който се дължи, ведно със
законната лихва за забава върху всяка просрочена вноска. Няма спор, а се
установява от документите, приложени по делото, че на 18.06.2015 г., ищецът е
подал пред СИС при РС- Шумен молба за образуване на изпълнително производство
за принудително осъществяване мерките на лични отношения с детето му. Въз
основа на молбата е образувано ИД №60/2015 г. по описа на ШРС. Няма спор, а се
установява и от събраните по делото гласни и писмени доказателства, че между
родителите на детето съществува неразбирателство, което е проява за чести
конфликти по между им. За да стигне до този извод, съдът се съобрази с водените
между страните съдебни производства /по ЗЗДН, изпълнително дело за принудително
изпълнение на решението, с което е прекратен бракът и е утвърдено
споразумението/, както и с изявленията на разпитаните в полза и на двете страни
свидетели.
От същите доказателства се установи, че при осъществяване контактите на детето
с баща му, неведнъж са сезирани органите на МВР, като родителите не общуват
пряко по между си. От събраните гласни доказателства, показанията на свидетелите-
Н. Н. и А. С., се установи, че детето е много добре интегрирано в семейството
на баща си, част е от неговото семейство, като връзката между баща и син е
много силна. От друга страна, детето се разбирало много добре със съжителката
на бащата, както и с нейното дете. Отношенията между баща и син били за пример,
като бащата обръщал много внимание на Б., контактувал с него, като детето от
своя страна също търсело вниманието на баща си. От разпитаните по искане на
ответницата свидетели, се установи, че бащата осъществява контакти със сина си
по режима, определен със съдебното решение, но се случвало да закъснее при
връщането на детето при майка му. От изготвения социален доклад, приет без
възражения от страните, се установи, че бащата е силно привързан към детето си,
като детето е привързано и към двамата си родители. При организираната от
Д“СП“/О“ЗД“ среща между бащата и детето правило впечатление, че детето се държи
много свободно с баща си, като го включвало в игрите си. Бащата откликвал
адекватно на потребностите на детето и отговарял с желание на въпросите му.
Отчетено е, че между баща и син има изградена силна емоционална връзка, като
детето приема всичко казано от баща си с много голямо доверие. Бащата
разпознавал емоциите и чувствата на детето си. Д“СП“ дават заключение, че е в
интерес на детето, за неговото
емоционално развитие и психическа стабилност, да поддържа редовни контакти с
баща си.
Съгласно
разпоредбата на чл.59, ал.1 от СК, при развод съпрузите по общо съгласие
решават въпросите относно отглеждането и възпитанието на ненавършилите
пълнолетие деца от брака в техен интерес. Текстът на чл.59, ал.9 от СК
предвижда, че при изменение на обстоятелствата, съдът по искане на единия от
родителите, по искане на Д“СП“ или служебно може да измени постановените по-
рано мерки и да определи нови. В случая на първо място следва да се установи
налице ли е изменение на обстоятелствата, при които първоначално са определени
мерките касателно ненавършилия пълнолетие Б.. При преценката на всички
обстоятелства, съдът следва да се води основно от интереса на детето. Съгласно
§1, т.5 от ДР на ЗЗДетето, при преценката за най-добрия интерес на детето се
вземат предвид желанията и чувствата на детето, физическите, психическите и
емоционалните потребности на детето; възрастта, пола, миналото и други
характеристики на детето; способността на родителите да се грижат за детето;
последиците, които ще настъпят за детето при промяна на обстоятелствата и др. Съдът
приема за безспорно установено, че и двамата родители притежават нужния
родителски капацитет да полагат грижи за сина си. Безспорно се установи, че от
датата, на която е проведено откритото съдебно заседание по бракоразводното
дело, до датата на устните състезания в настоящото производство, е изтекъл
период повече от две години, през който безспорно детето е израснало /Б. е на
шест години/, като с оглед възрастта е придобило и известна самостоятелност. В
разглежданата хипотеза съдът следва да се съобрази и с другите обстоятелства,
определящи интересите на детето и най- вече с неговото желание, емоции и
потребности от общуване и подкрепа с родителя, на когото не е предоставено
упражняването на родителските права. Ето защо счита, че в случая е налице
изменение на обстоятелствата, при които първоначално е определен режимът на
лични отношения на бащата с детето. На следващо място съдът счита, че
предпоставка за конкретизиране /изменение/ режима на лични отношения е и ясно
изразеното неразбирателство между родителите на детето, което води до
възникване на конфликти при изпълнение на определените мерки. Съгласно текста
на нормата на чл.59, ал.3 от СК, определянето на режима на личните отношения
между родителите и децата включва определяне на период или на дни, в които
родителят може да вижда и взема децата, включително през училищните ваканции,
официалните празници и личните празници на детето, както и по друго време. С
оглед на всички събрани доказателства, съдът счита, че ще е в интерес за малолетния
Б. да осъществява пълноценни контакти с баща си, като на двамата се осигури
възможност да общуват и през официални, семейни и лични празници. Предвид
изложеното, с оглед възрастта и правилното развитие на детето, и необходимостта
то да има пълноценни контакти и с родителя, на когото не е предоставено
упражняването на родителските права, съдът счита, че подходящ режим на лични
контакти ще е следният: всяка първа и трета седмица от месеца, в
дните от петък, от 17.00 часа до неделя, 19.00 часа, с преспиване; двадесет и четири
дни през лятото, като за всяка четна година бащата ще може да осъществява
контакти с детето в периода от 01.07. до 12.07. и от 01.08. до 12.08., а за
всяка нечетна- от 12.07. до 24.07. и от 12.08. до 24.08.; първата половина от
коледните, новогодишните и великденски празници на всяка четна година и втората
половина от същите празници през всяка нечетна година, в часовете, за всеки
празник, от 9.30 часа на първия ден до 19.00 часа- на последния; на рождения
ден на бащата- 29.09., ако детето посещава детско заведение /училище/- в
часовете от 17.00 ч. до 20.00 часа, а при положение, че не е в детско
заведение, съответно няма учебни занятия- в часовете от 10.00 часа до 20.00
часа; за рождения и имения ден на детето, бащата ще има право на среща с детето
за период от три часа на съответния ден, като това време ще е съобразено с
организацията на съответния празник от другия родител. Съдът счита този режим
за подходящ, тъй като същият ще позволи на детето да осъществява едни по-
пълноценни контакти с баща си, като същевременно не се отделя за по-значителен
период /периоди/ от майката, от която безспорно има нужда. С оглед
на факта, че родителите на детето са разделени, би следвало родителят, който
упражнява непосредствените грижи по отглеждането и възпитанието му, да
съдейства на детето при осъществяване на контактите му с другия родител, като
не пречи на последния, а напротив подпомага по най-добрия за детето начин срещите
му с родителя, неупражняващ родителските права, за да се изгради, поддържа и
стабилизира емоционалната връзка между баща и син.
По
отношение направеното от страните искане за присъждане на разноски, съдът
счита, че в настоящото производство не следва да се присъждат разноски, поради
следното: В случая правилото за присъждане на разноски съобразно изхода на
спора не може да намери приложение в делата по чл.127, ал.2 от СК, респ. по
чл.59, ал.9 от СК пред първата инстанция. Това разрешение следва от характера
на производството на спорна съдебна администрация, приложима при спор относно
родителските права в случаите, когато родителите не могат да постигнат
извънсъдебно споразумение. За разлика от исковото производство, в
производството по чл.127, ал.2 от СК /чл.59, ал.9 от СК/ не се решава със сила
на пресъдено нещо спор за съществуването или несъществуването на едно
материално право, а само се оказва съдействие относно начина на упражняване на
родителски права, признати и гарантирани от закона, т.е. липсва типичната за
исковото производство квалификация на страните като ищец и ответник. Съдебното
решение, което следва да изхожда от правилото за защита най- добрия интерес на
детето, ползва и двамата родители и затова в първоинстанционното производство
всяка страна следва да понесе разноските, които е направила, независимо от
изхода на спора. В посочения смисъл е Определение №385/25.08.2015 г. на ВКС, I г.о., представляващо задължителна за
настоящия съд съдебна практика.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯ
определените с Решение №104/17.02.2014 г., постановено по гр. д. №3398/2013 г.
по описа на ШРС, мерки на лични отношения на бащата М.Г.М., ЕГН **********, с
адрес: *** с детето му Б. М.М., ЕГН **********, КАТО
ОПРЕДЕЛЯ
режим на лични контакти между М.Г.М., ЕГН **********, с адрес: *** и детето
Б. М.М., ЕГН **********, както следва: всяка първа и трета седмица от месеца, в
дните от петък, от 17.00 часа до неделя, 19.00 часа, с преспиване; двадесет и
четири дни през лятото, като за всяка четна година бащата ще може да
осъществява контакти с детето в периода от 01.07. до 12.07. и от 01.08. до
12.08., а за всяка нечетна- от 12.07. до 24.07. и от 12.08. до 24.08.; първата
половина от коледните, новогодишните и великденски празници на всяка четна
година и втората половина от същите празници през всяка нечетна година, в
часовете, за всеки празник, от 9.30 часа на първия ден до 19.00 часа- на
последния; на рождения ден на бащата- 29.09., ако детето посещава детско
заведение /училище/- в часовете от 17.00 ч. до 20.00 часа, а при положение, че
не е в детско заведение, съответно няма учебни занятия- в часовете от 10.00
часа до 20.00 часа; за рождения и имения ден на детето, бащата ще има право на
среща с детето за период от три часа на съответния ден, като това време ще е
съобразено с организацията на съответния празник от другия родител.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред
Окръжен съд - гр.Шумен в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: