Р Е Ш Е Н И Е

106/17.2.2017г.

 

15.02.2017 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Шуменският районен съд, единадесети състав

На осми февруари през две хиляди и седемнадесета година

В публично заседание в следния състав:

 

                                                                            Председател: Ростислава Георгиева

Секретар: Ил.Д.

Прокурор:

Като разгледа докладваното от районния съдия

ГД №143 по описа на ШРС за 2017 год.,

За да се произнесе взе предвид следното:

            Производството е образувано на основание чл.330 от ГПК, във вр. с чл.50 от Семейния кодекс.

            Депозирана е молба от М.Х.С., ЕГН********** и В.И.С., с ЕГН**********, и двамата с постоянен адрес: ***, със съдебен адрес ***, чрез адв.К.Р. от ШАК, в която излагат, че са постигнали сериозно и непоколебимо съгласие бракът им да бъде прекратен, както и че са постигнали споразумение относно личните и имуществените отношения между тях.  Молят съда да постанови решение, с което да прекрати сключения между тях брак по взаимно съгласие и да утвърди постигнатото споразумение.

            Молителката М.Х.С. в съдебно заседание се явява лично и с упълномощен представител – адв.К.Р. от ШАК, като поддържа молбата за прекратяване на брака и изложеното в нея споразумение по чл.51 от СК. Моли съда да прекрати брака и да одобри споразумението.

Молителят В.И.С. в съдебно заседание също се явява лично и с упълномощен представител – адв.К.Р. от ШАК, като поддържа молбата си за прекратяване на брака и изложеното  споразумение.

            ШРС, след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

Молителите М.Х.С. и В.И.С. били законни съпрузи, като гражданският брак между тях бил сключен на 15.08.1999 год. в гр.Шумен, за което бил издаден Акт за граждански брак №262/15.08.1999 год. От брака си имали родени две деца – С. В. И., с ЕГН**********, родено на *** год. и И. В. И., с ЕГН**********, родено на *** год. Двамата живеели в семейно жилище, намиращо се в гр.Шумен, ул.“***“ №8, ет.2, ап.3, собственост на молителя. Последното било придобито от последния по силата на дарение. В исковата молба страните заявяват, че са постигнали съгласие същото за в бъдеще да се ползва от молителя, като молителката и децата са го напуснали. В молбата заявяват, че са постигнали непоколебимо взаимно съгласие да прекратят брака си. По отношение на придобитите по време на брака МПС са постигнали съгласие лек автомобил марка „Рено“, модел „Лагуна“, с рег.№***, с рама №VF1B56D0513775144, двигател №N70A700537363 да остане в собственост на молителя, като за уравнение на дяловете молителите няма да си дължат суми. Други движими и недвижими вещи съпрузите не са придобивали по време на брака, като заявяват, че нямат претенции един спрямо друг за изплащане на издръжка. Молителката след прекратяване на брака запазва брачното си фамилно име С.. Страните заявяват, че след прекратяване на брака личните влогове и банкови сметки остават в собственост на всяка от страните така както са направени, като никой от тях няма да има претенции спрямо другия относно парични влогове и други ценнности в България и в чужбина. Останалите движими вещи страните са поделили извънсъдебно и за в бъдеще нямат претенции един спрямо друг. Разноските по делото се поемата от молителката.  

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото доказателства и по-специално от Удостоверение за сключен граждански брак от 15.08.1999 год., Удостоверение за раждане – дубликат,  Удостоверение за раждане от *** год., Нотариален акт за дарение на недвижим имот №189, том VIII, рег.№24107, дело №1474 от 2006 год., Свидетелство за регистрация – част I, Удостоверение за застрахователна стойност на МПС №0000004349/17.01.2017 год., Договор за правна защита и съдействие, ведно с адвокатско пълномощно, Вносна бележка за заплатена държавна такса от 19.01.2017 год..

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

От материалите по делото и от изявленията на страните направени, както в исковата молба, а така също и в съдебно заседание се установява по безспорен начин, че двамата са постигнали сериозно и непоколебимо взаимно съгласие да прекратят брака си с развод. Постигнали са споразумение, в което уреждат всички лични и имуществени отношения помежду си, а именно: относно местоживеенето на децата, относно упражняването на родителските права, личните отношения и издръжката на децата, както и относно семейното жилище, издръжката между съпрузите и фамилното име. В този смисъл съдът намира, че постигнатото между тях споразумение, уреждащо последиците от прекратяване на брака, ведно с направените в съдебно заседание уточнения, е пълно, не противоречи на закона и добрите нрави и следва да бъде утвърдено от съда.

Поради изложеното, съдът намира, че молбата на М.Х.С. и В.И.С. се явява основателна и следва да бъде уважена, като съдът следва да допусне прекратяване на брака между страните с развод по взаимно съгласие и да утвърди депозираното от тях споразумение по чл.51 от СК.

На основание разпоредбата на чл.329, ал.1 от ГПК съдът с решението си следва да определи окончателен размер на дължимата държавна такса. Съобразявайки материалите по делото, липсата на доказателства относно доходите на съпрузите, тяхното здравословно състояние, съдът намира, че окончателния размер на дължимата държавна такса в настоящия случай следва да бъде в размер на 40 лева. В същото време от материалите по делото се установява, че при завеждането на делото молителката е заплатила държавна такса в размер на 25 лева, поради което същата следва да бъде осъдена да заплати разликата от 15 лева до пълния дължим размер. В тази връзка при преценка на въпроса за разноските съдът съобрази постигнатото между молителите споразумение в този смисъл, а именно разноските по делото да бъдат поети от съпругата, с изключение на държавната такса върху полученото в дял имущество и върху присъдената издръжка.  

Молителят В.И.С. дължи държавна такса върху присъдения размер на издръжката по отношение на всяко от децата в общ размер на 165.60 лева, както и 5 лева държавна такса в случай на служебно издаване на изпълнителен лист. Същият дължи и държавна такса върху полученото в дял имущество в размер на 20 лева.

При определяне размера на дължимата държавна такса върху дяловете съдът съобрази константната съдебна практика по този въпрос и по-конкретно Определение №686 от 05.10.2012 год. на ВКС по ч.гр.дело №579/2012 год., IV г.о., ГК, Определение №270 от 04.05.2011 год. на ВКС по ч.гр.дело №214/2011 год., IV г.о., ГК и др..

Водим от горното, на основание чл.330, ал.3 от ГПК, във вр. с чл.51, ал.1 и ал.2 от СК, във вр. с чл.50 от СК, съдът

 

РЕШИ

  

ПРЕКРАТЯВА гражданския брак между М.Х.С., ЕГН********** и В.И.С., с ЕГН**********, и двамата с постоянен адрес: ***, със съдебен адрес ***, чрез адв.К.Р. от ШАК, сключен с Акт за граждански брак №262/15.08.1999 год. ПО ВЗАИМНО СЪГЛАСИЕ НА СЪПРУЗИТЕ.

УТВЪРЖДАВА постигнатото между М.Х.С. и В.И.С. споразумение в следния смисъл:

І. Местоживеенето на родените от брака деца – С. В. И., с ЕГН********** и И. В. И., с ЕГН********** за в бъдеще ще бъде при майката - М.Х.С., ЕГН********** на адрес: ***.

ІІ. Родителските права върху родените от брака деца - С. В. И., с ЕГН********** и И. В. И., с ЕГН********** се предоставят на майката М.Х.С., ЕГН**********, като бащата В.И.С., с ЕГН********** ще има право на лични контакти с всяко от децата всяка събота и неделя от месеца от 09.00 часа в събота до 17.00 часа в неделя с приспиване, както и 30 дни през месеците юни, юли или август, когато майката не е в платен годишен отпуск, със задължение бащата да връща децата на майката след изтичане на определеното време.

ІІІ. Бащата В.И.С., с ЕГН********** ще заплаща месечна издръжка на малолетното си дете С. В. И., с ЕГН**********, чрез неговата майка и законен представител М.Х.С., ЕГН**********  в размер на 115 /сто и петнадесет/ лева месечно, платими до 30-то число на месеца, за който се отнасят, считано от датата на влизане в сила на решението за прекратяване на брака до настъпване на причини, изменящи или прекратяващи правото на издръжка, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска.

ІV. Бащата В.И.С., с ЕГН********** ще заплаща месечна издръжка на малолетното си дете И. В. И., с ЕГН**********, чрез неговата майка и законен представител М.Х.С., ЕГН**********  в размер на 115 /сто и петнадесет/ лева месечно, платими до 30-то число на месеца, за който се отнасят, считано от датата на влизане в сила на решението за прекратяване на брака до настъпване на причини, изменящи или прекратяващи правото на издръжка, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска.

V. Семейното жилище, находящо се на адрес: ул.“***“ №8, ет.2, ап.3, лична собственост на молителя, се предоставя за ползване на молителя В.И.С., с ЕГН**********, като съдът констатира, че молителката го е напуснала.   

VІ. След прекратяване на брака молителката М.Х.С., ЕГН**********  запазва брачното си фамилно име С..

VІІ. Молителите нямат претенции за изплащане на издръжка помежду си.

VІІІ. В дял на молителя В.И.С., с ЕГН********** се предоставя и същият става изключителен собственик на следното МПС – лек автомобил марка „Рено“, модел „Лагуна“, с рег.№***, с рама №VF1B56D0513775144, двигател №N70A700537363 със застрахователна стойност 1000 /хиляда/ лева.

IX. За уравнение на дяловете молителите не си дължат пари.

X. Страните заявяват, че след прекратяване на брака личните влогове и банкови сметки остават в собственост на всяка от страните така както са направени, като никой от тях няма да има претенции спрямо другия относно парични влогове и други ценнности в България и в чужбина.

ХІ. Молителите декларират, че останалите движими вещи са поделили извънсъдебно и за в бъдеще нямат претенции един спрямо друг.

 XII. Разноските по делото се поемат от молителката, с изключение на държавната такса върху полученото в дял имущество и върху присъдената издръжка. 

ОПРЕДЕЛЯ окончателна държавната такса по делото в размер на 40 /четиридесет/ лева.

ОСЪЖДА М.Х.С., ЕГН********** да доплати в полза на държавата и по сметка на ШРС сумата от 15 лева /петнадесет лева/, представляваща държавна такса по делото и и 5 лева /пет лева/ държавна такса в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.  

ОСЪЖДА В.И.С., с ЕГН********** да заплати в полза на държавата и по сметка на ШРС сумата от 185.60 лева /сто осемдесет и пет лева и шестдесет стотинки/, от която 165.60 лева държавна такса върху присъдения размер на издръжката и 20 лева държавна такса върху присъденото в дял имущество, както и 5 лева /пет лева/ държавна такса в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

            Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

                                                          

РАЙОНЕН СЪДИЯ: