Р Е Ш Е Н И Е

390/23.6.2017г. , град Шумен

Шуменският районен съд в публичното заседание на осемнадесети май , през две хиляди и седемнадесета година, в състав :

Съдия : Зара Иванова

при секретаря А.Пушевска като разгледа докладваното от районния съдия гр.д. №158 по описа за 2017 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл.422 ал.1 от ГПК вр. с чл.232, ал.2 от ЗЗД .

Депозирана е искова молба от В.И.А. , ЕГН ********** , адрес *** , съдебен адрес *** 12 а срещу „Агропрестиж“ ЕООД, ЕИК ***, седалище и адрес на управление: гр. Шумен, ***, представлявано от Д.Б.Д., в която посочва , че ищецът излага, че по силата на договор за доброволна делба от 23.03.1999 г. вписан в СВ при РС Провадия под № 78, том І/30.03.1999 г. и наследтвено правоприемство е собственик на земеделски земи находящи се в с. Черноок, община Провадия, област Варна а именно Нива в местността „Бостанлък“ с площ от 2200 кв.м. съставляваща имот ***, нива находяща се в местността „Потока“ с площ от 5600 кв.м., съставляваща имот № ***, нива, находяща се в местността „Филчелик“ с площ от 7000 кв.м., съставляваща имот № ***, лозе, находящо се в местността „Старите лозя“ с площ от 4802 кв.м., съставляващо имот № ***, които имоти са отдадени под наем на ответника за стопанската 2014 – 2015 г. срещу заплащане на наемна цена, но ищецът твърди, че екземпляр от договора не му е бил предоставен. Претендира заплащане от страна на ответника на наемна цена за ползването на имотите за стопанската 2014-2015 г. в размер общо 2364лв., както и присъждане на деловодни разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът депозира отговор в който заявява, че искът е допустим, но неоснователен. Заявява че съгласно клаузите на сключения с ищеца договор за наем е трябвало да заплати рента в натура 100 кг зърно на декар или сума от 30 лв. на декар, като твърди, че е заплатил сума от по 30 лв. на декар и оспорва претендираната сума.

Съдът въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства , прие за установено от фактическа и правна страна следното :

Въз основа на депозирано от ищеца Заявление по чл.410 от ГПК е образувано ч.гр.д.№2755/2016г. по описа на ШРС , по което е издадена Заповед №1488/08.11.2016г. , с която на ответника , като длъжник е разпоредено да заплати на заявителя сумата от 2 364 лева , представляваща наемна цена за ползването на 39 403 кв.м. земеделска земя , находяща се в землището на с.Черноок. В срока по чл.414 от ГПК е депозирано възражение от длъжника , поради и което е предявен настоящият иск .

Паричната претенция на ищеца , произтича от твърдения за сключен между страните договор за наем на земеделски земи , подробно описани в исковата молба . С оглед горното , съдът е разпределил доказателствената тежест , а именно първото и основно условие за успешното провеждане на претенция по чл.232 , ал.2 от ЗЗД е ищецът да докаже сключването и съществуването на валиден договор за наем за процесните земи . В тази връзка е необходимо да се уточни , че в посочената по –горе Заповед №1488/08.11.2016г. , издадена по ч.гр.д.№2755/2016г. по описа на ШРС липсва индивидуализация както на Договора за наем , така и на предмета му - земеделските земи , но с оглед твърденията на ищеца , площта на имотите и др. косвени признаци , съдът приема , че искът произтича от Договор за наем , който не е представен като доказателство по делото . Ищецът заявява , че е сключил в писмен вид договора , но не разполага с екземпляр от него . Ответникът също не представя договор за наем , относно процесните земи . От него е представен Договор за наем на земеделски земи в землището на с.Черноок , които обаче са с различна индивидуализация от посочената в исковата молба , ето защо съдът приема , че не касае процесното наемно правоотношение . Договорът за наем на земеделски земи e неформален , в конкретния случай , не попада и в хипотезата на чл.164 , ал.1 , т.3 от ГПК , ето защо няма пречка сключването му да бъде доказано със всички доказателствени следства , включително с гласни . По делото обаче , въпреки извършения доклад по чл.146 , ал.1 от ГПК и дадените указания по чл.146 , ал.2 от ГПК не са поискани , съответно не са събрани доказателства , установяващи сключването на твърдения договор за наем. Допусната е и назначена САТЕ , чието заключение е извършено само въз основа на твърденията на ищеца за сключването на договора за наем и твърденията за размера на уговорената наемна цена . След като по делото не е доказано основанието за заплащане на наемната цена , САТЕ не може да послужи като доказателство за размера на дължимата престация .

В заключение , съдът намира , че твърденията на ищеца за сключването на процесния договор са недоказани , което прави искът неоснователен .

На основание чл.78 ал.1 от ГПК ответникът дължи на ищеца сума от 818 лева - деловодни разноски съразмерно на уважените искове .

Водим от горното , съдът

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ предявеният от В.И.А. , ЕГН ********** , адрес *** , съдебен адрес ***, иск по чл.422 , ал.1 от ГПК , за признаване за установено , че „Агропрестиж“ ЕООД, ЕИК ***, седалище и адрес на управление: гр. Шумен, ***, представлявано от Д.Б.Д.му дължи 2364 (две хиляди триста шестдесет и четири ) лева – представляваща наемна цена за стопанската 2014 – 2015 г. , за имоти находящи се в с. Черноок, община Провадия, област Варна , а именно Нива в местността „Бостанлък“ с площ от 2200 кв.м. съставляваща имот ***, нива находяща се в местността „Потока“ с площ от 5600 кв.м., съставляваща имот № ***, нива, находяща се в местността „Филчелик“ с площ от 7000 кв.м., съставляваща имот № ***, лозе, находящо се в местността „Старите лозя“ с площ от 4802 кв.м., съставляващо имот № *** , за която сума има издадена Заповед №1488/08.11.2016г. , по ч.гр.д.№2755/2016г. по описа на ШРС , като НЕОСНОВАТЕЛЕН .

Решението подлежи на обжалване пред Шуменски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

СЪДИЯ: