Р Е Ш Е Н И Е
349/6.6.2017г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменски районен съд, девети състав, в публично
заседание, на тридесети май, две хиляди и седемнадесета година, в състав:
Районен
съдия: Димитър Димитров
при секретаря Т. Тодорова, като разгледа докладваното
от съдията ГД № 159/2017 г., по
описа на ШРС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по предявен положителен
установителен иск, с правно основание чл. 422 вр. чл. 415 ГПК вр чл. 232, ал. 2
вр. чл. 228 ЗЗД, от Д.М.С., чрез пълномощника адв. А. от АК гр.Варна, срещу “Агропрестиж” ЕООД, гр. Шумен,
за признаване, като установено в отношенията между страните, че в полза на
ищеца, против ответника съществуват вземания, в размер 2 368 лв., произтичаща
от Договор за наем на земеделски земи.
Ищецът обосновава съществуващия за него правен интерес
от провеждане на производството, излагайки следните фактически твърдения:
По силата на договор за доброволна делба от 23.03.199
г. бил собственик на земеделски земи находящи се в землището на село ***, Община ***,
област Варна, както следва:
-НИВА, находяща се в местността „Блажи меше”,
с площ 24 248 /двадесет и четири хиляди двеста четиридесет и осем/ кв. метра,
имот № ***;
-НИВА, находяща се в местността
„Потока“, с площ 3 487 /три хиляди четиристотин осемдесет и седем/ кв. метра,
имот № ***;
-НИВА, находяща се в местността
„Филчелик”, цялата с площ 8 104 /осем хиляди сто и четири/ квадратни метра,
имот № ***;
-ЛОЗЕ, находящо се в местността
„Старите лозя“, с площ от 3 635 /три хиляди шестстотин тридесет и пет/ кв.
метра, имот № ***.
За посочените имоти сключил с
ответника договор за наем на земеделска земя за стопанската 2014-2015 г., като
ответникът бил задължен да плати 2 368 лв. До момента такова плащане не било
извършено. Твърди, че по информация от ОС „Земеделие“ гр. Провадия ответникът
декларирал права върху изброените имоти и същите били обработвани. По заявление на ищеца било учредено ЧГД № 2756/2016 г.,
по описа на ШРС и в негова полза била издадена Заповед за изпълнение за сумата
2 368.00 лв. - главница по договор за наем на 34 474 кв. м. земеделска земя в
землището на село ***, Община ***, област Варна. Срещу издадената Заповед за изпълнение
длъжникът подал възражение по чл. 414 ГПК. Поради изложеното за ищеца възникнал
правен интерес от предявяване на положителен установителен иск за установяване
дължимост на сумата. Иска съдът да постанови
решение, с което да бъде признато за установено, че наемателят
„Аропрестиж“ ЕООД дължи на ищеца сумата 2 368.00 лв. главница, произтичаща от
Договор за наем, за която е издадена Заповед за изпълнение по ЧГД № 2756/2016
г., по описа на ШРС. Претендира разноски.
В предоставения по реда на чл. 131 ГПК срок,
ответникът не подава писмен отговор на исковата молба. В писменото си
възражение, по реда и в срока по чл. 414 ГПК, твърди, че
не дължи претендираната сума, тъй като всички дължими по договора суми са
изплатени. Представя копие на договор за наем от 25.09.2013 г.
В хода на проведеното по делото съдебно заседание
ищецът не се явява и не изпраща представител. Ответникът поддържа възражението
подадено в заповедното производство и оспорва иска. Твърди, че дължимата рента
е изплатена на лицето В. Б. В. срещу подпис,
но не уточнява размера на платената сума.
Съдът, като взе предвид събраните
доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:
С Договор за доброволна делба, нотариално заверен с
рег. № *** г., на Нотариус с рег. № 333, по описа на
Нотариалната камара, с район на действие РС Провадия, /лист 2 от делото/ ищецът
се легитимира като собственик на 1/2 ид. ч. на земеделски земи, находящи се в
землището на село ***, Община ***, област Варна.
От представеният от ответната страна Договор за наем
от 25.09.2013 г., за стопанската 2014-2015 г., /лист 6 от приобщеното ЧГД №
2756/2016 г., по описа на ШРС/ се установява, че за срок една стопанска година,
между страните съществува валидно облигационни отношения, по силата на който
ищецът, като арендодател, чрез пълномощника си В. И. А., е предоставил на ответника, като арендатор, за
временно и възмездно ползване земеделски имоти в землището на село Черноок, а
именно, № ***, местност „Балжи меше“ с площ
24.248 дка; № ***, местност „Филчелик“ с площ
8.104 дка и № ***, местност „Потока“ с площ
3.487 дка, като съгласно чл. 3 „Наемателят заплаща наем в размер на 100 кг. дка
/пшеница/ или равностойността в лева по пазарна цена в срок до 20 декември на съответната
година.“
Съгласно Писмо изх. № АУ-42-86/27.07.2016 г., по описа
на Общинска служба „Земеделие“ гр. Провадия /лист 5 от делото/, за стопанската
2014-2015 г., за процесните имоти, ответникът е подал заявление по чл. 70, ал.1
ППЗСПЗЗ.
От представената от ответната страна ведомост за
изплатена рента в пари, в която името на ищеца не фигурира, се установява, че срещу
името „В. Б. В.“, за когото ответникът твърди, че е син на
пълномощника на ищеца – В. И. А., има положен
подпис, но няма изписана, като получена сума.
От приложеното ЧГД № 2756/2016 г., по описа на ШРС, се
установява, че по подадено заявление от ищеца, срещу ответника е била издадена
Заповед № 1490/08.11.2016 г., за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК, за претендираната в настоящото производство
сума, представляваща главница по
Договор за наем на земеделски земи в землището на село ***, Община ***,
област Варна. Срещу издадената заповед за изпълнение от ответника е постъпило в
срок възражение.
Представени са и други неотносими към предмета на
правния спор писмени доказателства.
Въз основа на събраните по делото доказателства,
преценени по реда на чл. 235, ал. 2 вр. чл. 12 ГПК,
съобрази становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи
процесните отношения, съдът намира за
установено от правна страна следното:
В производство е предявен положителен установителен
иск, по които ищецът цели да установи, че ответникът дължи парични суми за
ползване на земеделска земя, през стопанската 2014-2015 г. находяща се в
землището на село ***, Община ***, област Варна в размер на сумата 2 368.00 лв., както
и съдебни разноски, въз основа на издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК. Предявеният иск е процесуално допустими, тъй като е
издадена заповед за изпълнение, срещу която длъжникът, в законоустановения
срок, е подал възражение за недължимост. Разгледан по същество се явява
основателен. Съобръженията за това са следните:
Съдът приема за установено, че ответникът е арендатор
на описаните в исковата молба имоти, предоставени му от ищеца, като
арендодател, от което следва, че през процесния период: стопанската 2014 г. –
2015г., страните са обвързани от представения от ищеца Договор от 25.09.2013 г.
По делото липсват доказателства договорът
да е регистриран в съответната общинска служба „Земеделие“, но тази изискваща
се по специален закон регистрация няма правно значение за валидността и
действието на договора. Договорът е породил действие между страните и същите
дължат насрещни престации. Предметът на процесния договор е идентичен с този на
предвидения в ЗАЗ договор: предоставяне за временно и възмездно ползване на
земеделска земя – чл. 2 ЗАЗ и т. 1 от договора, срещу задължението да се
извърши плащане в определен срок - чл. 8 ЗАЗ и т. 3.1 от договора. Съгласно
разпоредбата на чл. 8, ал. 1 ЗАЗ арендаторът е длъжен да извърши арендното
плащане в уговорения вид и срокове. Размерът на арендното плащане, предвид
разпоредбата на чл. 8, ал. 2 и ал. 4 ЗАЗ, се договаря въз основа на пазарната
поземлена рента и наема, който включва годишни амортизации и лихви върху
капитала, вложен в арендуваните движими и недвижими вещи, както и се предвижда
възможността арендното плащане да се договори в пари и/или в земеделски
продукти, ако е уговорено в самия договор, като е предвидена алтернативност на
плащането в натура и пари.
В процесния случай страните са договорили арендната
вноска да се плаща веднъж годишно до 20.12. на текущата стопанската година: в
продукция – 100 кг на дка пшеница или в пари. Под „Стопанска година“ по смисъла
на пар. 3 ДРЗАЗ, следва да се счита времето от 1 октомври на текущата година до
1 октомври на следващата година.
От съдържанието на представената ведомост за изплатена
рента в пари за 2015 г. се установява, че името на ответника не фигурира. В
коментираната ведомост е посочено името „В. Б. В.“, но не е посочено какво и колко му е предадено. Сред
събраните по делото доказателства не е представено такова за връзката между
страните по договора и лицето „В. Б. В.“, поради което
твърдението, че е син на пълномощника на ищеца – В. И. А., като недоказано, се явява неоснователно.
Следователно твърдението на ответника, че сумата е получена от представител на
ответника не се доказа по никакъв начин, поради което това лице следва да се
счита като трето за договорното правоотношение, а изпълнението в полза на трето
за договорното правоотношение лице, което не е упълномощено да получи
плащането, не освобождава длъжника от задължението му по договора.
Предвид гореизложеното, съдът приема за доказано, че
ответникът, в качеството на арендатор на земеделски имот, дължи на ищеца сумата
от 2 368.00 лева, представляваща неиздължени арендни вноски за процесния период
с падеж 20.12.2015 г., поради което искът се явява основателен и следва да бъде
уважен, като бъде признато за установено по отношение на ответника, че дължи на
ищеца горната сума.
Относно разноските:
При този изход на спора право на разноски има ищецът,
който ги претендира своевременно с подаване на исковата молба, не представя
доказателство за платен адвокатски хонорар. Съдът приема, че ищецът е направил
разноски по исковото производство в размер на 49.41 лева - внесена държавна
такса и 49.41 лева - внесена държавна такса в заповедното производство, поради
което тази сума следва да се присъди на ищеца на основание чл. чл. 78, ал. 1
ГПК.
Водим от горните мотиви, съдът
Р Е
Ш И:
Признава за
установено в отношенията между ищеца Д.М.С., с ЕГН **********, и адрес: *** и ответника „Агропрестиж“
ЕООД, с ЕИК ***, седалище и адрес на управление: гр. Шумен, ул.
„Дедеагач”, № 9, вх. 4, ап. 93, че в полза на ищеца същеструва вземане против
дружеството ответник, в размер на 2 368 лева (две хиляди триста шестдесет и
осем лева), представляваща наемна цена по Договор за наем на земеделски земи от
25.09.2013 г., находящи се в землището на село ***,
Община ***, област Варна, с падеж на плащане 20.12.2015 г., за
което вземане е била издадена заповед за изпълнение по ЧГД № 2756/2016 г., по
описа на ШРС, на основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК.
Осъжда „Агропрестиж“ ЕООД, с ЕИК ***, седалище и адрес на управление: гр. Шумен, ул.
„Дедеагач”, № 9, вх. 4, ап. 93, да плати на Д.М.С., с ЕГН **********, и адрес: ***, деловодни разноски в размер
на 98.82 лева (деветдесет и осем лева и осемдесет и две стотинки), от които
49.41 лева - държавна такса по настоящото дело и 49.41 лева по заповедното
производство, съразмерно уважената част
от иска, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.
Препис
от настоящето решение да се връчи на страните заедно със съобщението за
постановяването му, на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
Решението
подлежи на обжалване пред Шуменски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването
му на страните, на основание чл. 259, ал. 1 ГПК.
След влизане в сила на решението,
приложеното ЧГД № 2756/2016 г. по описа на ШРС, да се върне в състава, ведно с препис от настоящото
решение.
Районен съдия: