Р
Е Ш
Е Н И Е
188/24.3.2017г.
Шуменският
районен съд, XIІІ състав
на двадесети март 2017 година
В публично
заседание в следния състав:
Секретар: А. П.
като разгледа докладваното от
съдията ГД № 216/2017г. по описа на ШРС, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Жалба срещу
мълчалив отказ за издаване на индивидуален административен акт.
Жалба от Д.Й.Н.,
ЕГН : **********, с адрес *** срещу мълчалив отказ на Директор на ОД
„Земеделие“ – Шумен да се произнесе по заявление вх. № 143/20.12.2016г. по чл.
37в, ал. 7 от ЗСПЗЗ за стопанската 2016 – 2017г.. Иска отмяна на мълчаливия
отказ да се издаде разпореждане за изплащане на дължими суми в законния срок и
присъждане на разноски.
В срока за отговор,
административният орган, редовно уведомен, подава писмен отговор. Счита жалбата
допустима и неоснователна, като иска отхвърлянето и. Твърди, че е получил
преписката на 10.01.2017г. и в законоустановения срок е заплатил дължимите на
жалбоподателката суми на 08.02.2017г..
В открито съдебно
заседание, страните редовно призовани, чрез представители, поддържат заявеното
в жалбата и отговора.
Жалбата е допустима, разгледана по същество
е неоснователна,
по следните съображения :
От събраните по
делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, се установи следното:
Със заявление от
20.12.2016г., подадено съобразно указания на министъра на земеделието и храните,
утвърдени със Заповед № РД09-874/13.11.2015г., пред Общинска служба Земеделие –
Шумен, жалбоподателката поискала изплащане дължими и суми за ползване на неин
наследствен имот за стопанската 2016/2017г.. Сумите били определени със заповед
от 29.09.16г. на директора на Областна дирекция земеделие. На 10.01.2017г., в
последната постъпила справка-извлечение за изплащане на суми по чл. 37в, ал. 7
от ЗСПЗЗ, по заявлението на жалбоподателката, а на 08.02.2017г. ответникът
изплатил дължимите суми, по нейна сметка.
Така установената
фактическа обстановка доведе до следните изводи :
Независимо от
указанията по доказателствената тежест в производството, оспорващият не е
доказал наличие на условията за издаване на твърдения индивидуален
административен акт. Такъв не се предвижда, нито в коментираните разпоредби на
ЗСПЗЗ, нито във вътрешни правила на административния орган. Разпоредбата
съдържа единствено задължение на органа да извърши едно фактическо действие –
плащане, чрез извършването на което се реализира директно защитимото право на
жалбоподателката, без да е необходимо да се издава административен акт.
Неизвършването на такова предписано от нормативен акт действие, което органът е
задължен да извърши, може да се оспори по реда на чл. 257 АПК, но
жалбоподателката категорично е заявила, че не желае такава защита, а и срокът
за това е пропуснат, поради неотчитане разликата между „действие“ по смисъла на
чл. 21, ал. 4 и чл. 256 АПК. Мълчаливия отказ предполага задължение за органа
да издаде предвиден в нормативна разпоредба административен акт с точно
определено съдържание, което е действие при обвързана администрация/компетентност/.
Затова не може да има мълчалив отказ за издаване несъществуващ/непредвиден/ акт,
поради което жалбата в тази насока е неоснователна и следва да се отхвърли, при
който изход на спора разноски между страните не се присъждат, поради липса на
искане в тази насока от ответника.
Водим от горното и на посочените основания, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Д.Й.Н., ЕГН : **********, с адрес *** срещу мълчалив отказ на
Директор на ОД „Земеделие“ – Шумен да се произнесе по заявление вх. № 143/20.12.2016г.
по чл. 37в, ал. 7 от ЗСПЗЗ за стопанската 2016 – 2017г., с разпореждане, като
неоснователна.
Разноски между страните не се присъждат.
Решението подлежи на обжалване, пред Административен съд – Шумен, в
четиринадесет дневен срок, от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: