Р Е Ш Е Н И Е
223/11.4.2017г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменски районен съд, IX-ти
състав, в публично заседание проведено на двадесет и осми март, две хиляди и седемнадесета година, в състав:
Районен съдия: Д. Димитров
при секретаря Т.Т., като разгледа докладваното от съдията ГД № 218/2017 г., по описа на ШРС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по жалба от ЕТ „***“, срещу мълчалив отказ на директора на Областна
дирекция „Земеделие” Шумен да се произнесе, като издаде индивидуален
административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 3 АПК.
Жалбоподателят
основава претенция си на следните фактически твърдения: На
09.12.2016 г. подал Заявление за изплащане на суми, за имоти по чл. 37в, ал. 3,
т. 2 ЗСПЗЗ, с идентификатор № 03633.5.25 и с индентификатор № 03633.8 по КК и
КР на с. Б., Община Ш., за стопанската 2016-2017 г.. Счита, че компетентният
орган /Областна Дирекция „Земеделие“ - Шумен/ е следвало да се произнесе с
Разпореждане за възстановяване на суми постъпили по реда на чл. 37в, ал. 7
ЗСПЗЗ. В срок до 10.01.2017 г. такова не било получено, поради което намира, че
е налице мълчалив отказ, който се явява индивидуален административен акт
подлежащ на оспорване, в едномесечен срок, като иска постановяване на
решение, с което същият да бъде отменен поради незаконосъобразност.
Претендира разноски.
В срока и по
реда на чл. 154, ал. 2 АПК, въззиваемата страна депозира писмен отговор, от
съдържанието на който може да се направи извод, че счита жалбата за недопустима
обосновано с твърдението, че срокът предвиден в чл. 57 АПК за произнасяне не е започнал да тече, тъй като постъпилото заявление било
нередовно и изобщо не е изплащано на компетентния орган - Областна Дирекция „Земеделие” - Шумен от приелата го Общинска
служба „Земеделие“ – Шумен.
Претендира разноски.
В хода на проведените по делото съдебни заседания страните поддържат изразените становища.
Съдът, като взе предвид представените по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за установено от фактическа следното:
Със Заявление по чл. 37в, ал. 7 ЗСПЗЗ за стопанската 2016 г. –
2017 г., вх. № 135-1/09.12.2016 г., по описа на Общинска служба „Земеделие“ –
Шумен /лист 31 от делото/, Д. Д. П., като управител на ЕТ „***“, с ЕИК: ***,
седалище и адрес на управление ***, поискал изплащане на суми постъпили по реда
на чл. 37в , ал. 7 ЗСПЗЗ за имоти находящи се в землището на с. Б., общ. Шумен,
които са определени като имоти по чл, 37в, ал. 3, т. 2 ЗСПЗЗ, т. нар, „бели
петна”, определени в Заповед № РД 27-311/05.10.2016 г. на Директора на Областна
дирекция „Земеделие“ Шумен, /лист 21 от делото/, издадена на основание чл. 37в,
ал. 4 ЗСПЗЗ. Към заявлението е приложена банкова сметка ***те суми /лист 32 от
делото/
С писмо изх. № 135-1/18.01.2017 г., по описа на Общинска служба
„Земеделие“ – Шумен /лист 32 от делото/, заявителят е уведомен, че към заявлението
му не са приложени документи за собственост на процесните земи, поради което
същото е оставено без движение. Срок за отстраняване на нередовностите не е
посочен.
Представени
са и други неотносими към предмета на правния спор писмени доказателства.
Въз основа на събраните по делото доказателства,
съдът намира за установено от правна страна следното:
Длъжностните лица,
които предоставят или извършват административни услуги по силата на закон, са
длъжни да ги предоставят или извършат в срок не по-дълъг от 30 дни, освен ако в
специален закон е предвидено друго – арг. чл. 5а, ал. 3 Закона за
администрацията. Ако в предвидения срок не бъде издаден съответния административен акт е
налице т. н. „мълчалив отказ” по смисъла на чл. 58, ал. 1 АПК. Това е
ситуацията, при която липсата на отговор в срок се приравнява на изричен отказ
при което може да се оспори пред съда в едномесечен срок от изтичането
на срока, в който административният орган е бил длъжен да се произнесе - чл.
149, ал. 2 АПК. Срокът е
преклузивен. За да е
налице мълчалив отказ, който да подлежи на съдебен контрол, същият трябва да
бъде свързан с непроизнасяне на компетентен административен орган.
В процесния случай съобразно изложеното в жалбата, решаващият състав приема, че
се атакува отказ да бъде извършена "административна услуга", по
смисъла на § 1, т. 2, б. и "в" от ДР на Закона за администрацията /изм.
с § 19 ПЗР на АПК/ - претендира се извършване на административна услуга във
връзка с изплащане на дължими суми и получаване на справки, свързани с дейности
по ЗСПЗЗ. Съгласно § 8 ПЗР на АПК, уредените в кодекса производства за издаване
на индивидуални административни актове и тяхното обжалване по административен и
съдебен ред се прилагат и при извършването на административни услуги, както и
при обжалването на отказите за извършването им, освен ако в специален закон е
предвидено друго. Съгласно чл. 37в, ал. 7 ЗСПЗЗ, ползвател на земеделски земи,
който се ползва от заповедта по ал. 4 в частта за земите по ал. 3, т. 2, внася
по банкова сметка ***р на средното годишно рентно плащане за землището в срок
до 10 септември. Сумите са депозитни и се изплащат от общината на правоимащите
лица въз основа на заповедта на директора на областната дирекция
"Земеделие" по ал. 4, в тригодишен срок. За ползвателите, които не са
заплатили сумите за ползваните земи по ал. 3, т. 2 съгласно заповедта по ал. 4,
се прилага чл. 34, ал. 6. Преценено от тази гледна точка изплащането на
посочените суми представлява извършване на нормативно предписани действия от
точно определени органи: в случая Областната дирекция "Земеделие" –
Шумен и Община – Шумен, и попада в хипотезата на чл. 21, ал. 4 АПК. Отказът на
административния орган да извърши или да се въздържи от определено действие е
индивидуален административен акт, който подлежи на съдебен контрол за
законосъобразност, на основание чл. 145, ал. 2, т.1, вр. чл. 146 АПК.
Твърдението на жалбодателя, че е налице мълчалив отказ за
извършване на посочени в заявлението административни услуги, се споделя от
съда. Жалбата е подадена в срока по чл. 149
АПК, от правоимащо лица, чийто интерес е засегнат от мълчалив отказ, пред
родово и местно компетентния съд и отговаря на формалните изисквания за
реквизити на чл. 150 и чл. 151 АПК. Жалбоподателят е определил своя интерес от
търсената административна услуга, а именно - защита на права, като твърди, че е
собственик на земеделски земи, обработвани от трети лица, за което последните
дължат заплащане на посочените в разпоредбата на чл. 37в ЗСПЗЗ парични суми.
Жалбоподателят и конституирания ответник по жалбата са легитимираните страни в
настоящето производство.
Предвид горните съображения съдът намира предявената жалба
за допустима, но разгледана по същество за неоснователна поради следното:
От заявлението на жалбодателя по чл. 37в, ал. 7 ЗСПЗЗ се установява вида и съдържанието на исканата административна услуга, а именно да се изплати депозитна сума, внесена в срок до 10 септември, по банкова сметка *** – Шумен, от ползвател на земеделски земи, в размер на средното годишно рентно плащане за землището на с. Белокопитово, за стопанската 2016/2017г.. Извършване на тази услуга се дължи по силата на закона, като сумите се изплащат от Общината на „правоимащите лица”, въз основа на Заповедта на директора на областната дирекция "Земеделие" по чл. 37в, ал. 4 ЗСПЗЗ. С писмото с изх. № 135-1/18.01.2017 г., по описа на Общинска служба „Земеделие“ – Шумен, заявителят е уведомен, че към заявлението му не са приложени документи за собственост на процесните земи, поради което същото е оставено без движение. Съдът приема, че процесното писмо не съставлява индивидуален административен акт, доколкото с него не се засягат правата и интересите на жалбодателите /по въпроса кога едно писмо притежава белезите на индивидуален административен акт е налице константна съдебна практика /в.ж. Решение № 1785/7.02.2011 г., по Адм.Д № 10131/2010 г., ІІІ отд. на ВАС, Решение № 38/9.03.2012 г., по Адм.д. № 45/2012 г., на Адм. С-Ловеч, Решение № 185/24.01.2010 г., по Адм. дело № 1502/2011 г., на Адм.С - Пловдив и др./, поради което счита, че е налице ситуация, при която липсата на отговор в срок се приравнява на изричен отказ, при което същият може да се оспори пред съда в едномесечен срок от изтичането на срока, в който административният орган е бил длъжен да се произнесе - чл. 149, ал. 2 АПК. Предвид изложеното следва да се приеме, че с процесната жалба се оспорва изричния отказ за извършване на посочената услуга. При това положение в тежест на жалбоподателя в настоящото производство е да установи, че са налице предпоставките за издаване на индивидуален административен акт от Областна дирекция „Земеделие” Шумен, една от които е да установи, че е сред правоимащите лица, като представи доказателства и установи собствеността си или друго ограничено вещно право върху земеделски земи включени в споразумение по смисъла на чл. 37в, ал. 1 ЗСПЗЗ, за землището на с. Белокопитово, легитимиращи го като „правоимащо лице”. Такова доказателство жалбоподателят не е представил, нито като изпълнение на дадените от Общинска служба „Земеделие“ – Шумен указания, нито пред настоящата съдебна инстанция. След като по несъмнен начин не се установи жалбоподателят да е сред правоимащите лица за рентно плащане за земеделски земи в землището на с. Белокопитово, за стопанската 2016/2017г., по смисъла на чл. 37в, ал. 7, изр. 2 ЗСПЗЗ, жалбата следва да бъде отхвърлена, като неоснователна.
Относно разноските по делото:
При този изход на делото в полза на ответната страна следва да бъдат присъдени претендираните съдебно – деловодни разноски за процесуално представителство от юрисконсулт, в размер на 100 лева, на основание чл. 24 от Наредба за плащане на правната помощ вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 78, ал. 8 ГПК
Предвид изложеното, Шуменски районен съд.
Р Е Ш И :
Отхвърля оспорването по жалбата от ЕТ „***“, с ЕИК: ***, седалище и адрес на управление: ***, срещу мълчалив отказ на директора на Областна дирекция „Земеделие” Шумен, да извърши поискана административна услуга по смисъла на § 1, т. 2, б. и "в" от ДР на Закона за администрацията /изм. с § 19 ПЗР на АПК/ - да издаде индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 3 АПК за изплащане на претендирана рента от ползвател на земеделски земи включени в споразумение по смисъла на чл. 37в, ал. 1 ЗСПЗЗ, по плана за земеразделяне за землището на с. Б., с основание чл. 37в, ал. 7 ЗСПЗЗ, за стопанската 2016/2017 година.
Осъжда ЕТ ***, с ЕИК: ***, седалище и адрес на управление: ***, да плати в полза на Областна Дирекция „Земеделие“ – Шумен, сумата от 100 лв. /сто лева/ претендирани съдебно – деловодни разноски за процесуално представителство от юрисконсулт, на основание чл. 24 от Наредба за плащане на правната помощ вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 78, ал. 8 ГПК
На основание чл. 138, ал. 1 АПК препис от решението да се изпрати на страните
за сведение.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Шумен, в двуседмичен
срок от съобщаването му на страните.
Районен съдия: