Р Е Ш Е Н И Е
790/30.10.2017г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменски районен съд, девети състав, в публично
заседание, на пети октомври, две хиляди и седемнадесета година, в състав:
Районен
съдия: Димитър Димитров
при секретаря Т. Т., като разгледа докладваното
от съдията-докладчик ГД № 320/2017 г.,
по описа на съда, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по
искова молба от „Ремотерм“ ЕООД - София,
против „Алкомет“ АД гр. Шумен, в която са предявени в условията на обективно
кумулативно съединение искове за осъждане ответника да плати на ищеца сума в
общ размер от 5 422.82 лв., както следва: по обуславящ иск, с правно основание
чл. 327, ал. 1 ТЗ, вр. чл. 266, ал. 1 вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и цена 5
160.00 лв., с ДДС, представляваща стойност на извършена, но неплатена услуга,
по фактура № 2000005001/14.01.2016 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от деня на предявяване на иска до окончателното плащане и
по обусловен иск, с правно основание чл. 294 ТЗ вр. чл. 86, ал. 1, пр. 1 ЗЗД,
за присъждане на обезщетение, в размер на законната лихва върху главното
парично задължение, за периода 15.01.2016 г. до 15.07.2016 г., в размер на
552.94 лева.
Ищецът обосновава съществуващия за него правен интерес
от провеждане на производството, твърдейки, че по искане на
ответника изпратил ценова оферта, с валидност до 31.10.2015 г., за прахово
наваряване и последваща стругова механична обработка на конусна шийка от опорен
вал за фолиев стан Ф 660, съгласно приложен чертеж. На 09.11.2015 г. ответникът
направил поръчка за възстановяване на конусната повърхнина на вала с условията
на доставка. Ищецът изпълнил поръчката, за което била издадена фактура №
2000050001/14.01.2016 г. на стойност 5 160 лв., с ДДС
и на 19.01.2016
г. между страните бил подписан окончателен Приемателно-предавателен протокол, с
който представител на ответника приел извършената работа. Въпреки
неколкократните разговори и покани за плащане на дължимата сума, същата не била
платена. Намира, че ответникът е в забава, считано от 15.01.2016 г., поради
което предявява иск за мораторна лихва за периода от 15.01.2016 г. до
15.07.2016 г., в размер на 334.79 лв.. Претендира разноски.
В предоставения, по реда на чл. 131 ГПК, срок
ответникът подава писмен отговор на исковата молба. Оспорва фактическата
обстановка описана в обстоятелствената част на исковата молба. Счита, че не дължи исковата сума тъй като по процесния договор за
изработка, имало пълно неизпълнение и твърди, че предоставения на ищеца вал бил
върнат негоден за употреба, както и, че възложената работа е изпълнена от трето
лице, за което превъзлагане, ответникът като възложител, не бил уведомен и не е
давал съгласие. С писмо изх. № 634/28.04.2016 г. връчено на ищеца на 04.05.2016
г. ответникът развалил договора поради неточното и пълно неизпълнение. Не
оспорва, че е подписан приемо-предавателен протокол, но твърди, че липсва
потвърждение за добро изпълнение, като счита, че без последното ищецът няма
правно основание да претендира плащане на възнаграждение.
В открито съдебно заседание страните, чрез процесуални
представители, поддържат заявените с исковата молба и отговора по нея
становища. На основание чл. 214, ал. 1 ГПК е допуснато изменение на предявения иск, с
правно основание чл. 294 ТЗ вр. чл. 86, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, за присъждане на
обезщетение, в размер на законната лихва върху главното парично задължение, за
периода 15.01.2016 г. до датата на завеждане на иска, чрез увеличаване на
неговия размер от 334.79 лв. на 552.94 лв. По делото са изслушани
свидетелски показания и са приети заключения на допуснати ССЕ и СТЕ.
Съдът, като взе предвид събраните
доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на
страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за
установено от фактическа страна
следното:
На основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК съдът е приел за безспорен и
ненуждаещ се от доказване факта, че страните са се намирали във валидни
търговски отношения по силата на сключен Договор за изработка, както и че
ответникът е получил изработеното.
От Рамков договор между страните за извършване на
услуги и доставки на територията на „Алкомет“ АД от 28.07.2015 г. /лист 8 от
делото/, се установява, че ищецът се е задължил да извърши ремонт по отправена от
ответника Поръчка за ремонт и възстановяване /наваряване и последващо шлайфане/
на конусната повърхнина на опорен вал за фолиев стан от 09.11.2015 г. /лист 18 от делото/. На 14.01.2016 г. представители на
страните подписали два броя Приемо-предавателни протокола /лист 21 и лист 22 от
делото/, като съгласно отразеното в единия от тях работата била приета с 5 забележки.
С Приемо-предавателен протокол от 19.01.2016 г. представители на страните
съставили трети Приемо-предавателен протокол /лист 24 от делото/, в който
отразили, че работата е приета, като от доставчикът на данъчното събитие е
издадена фактура № 2000005001/14.01.2016 г. за сумата 5 160 лв., с ДДС /лист 25
от делото/. От последваща кореспонденция между страните по електронна поща
/лист 25 – 37 от делото/, с първо писмо от 22.01.2016 г. /лист 25 от делото/, се
установява, че по повод изпълнението на поръчката ищецът е уведомен от
ответника за предявени рекламаци.
От приетото заключение на допуснатата по делото ССчЕ
се установява, че стойността на услугата
„възстановяване (изваряване и последващо шлайфане) на конусна повърхнина на опорен
вал за фолиев стан“, за която има издадена фактура № 2000005001/14.01.2016г., с
клиент „Алкомет“ АД, е 4 300,00 лв., без ДДС, като общата сума за плащане с ДДС
възлиза на 5 160 00 лв.. Законната лихва върху тази сума за периода от
15.01.2016 г. до 02.02.2017 г. /датата на завеждане на исковата молба/ е в
размер на 552,94 лв.
От приетото
заключение на допуснатата по делото СТЕ се установява, че към момента на
изготвяне на становището, изпълнението на възложената
работа, не съответства на представен по делото чертеж, респективно на
графическите и текстови технически изисквания, както и че не съответства на
изискванията съобразно предназначението на процесния вал за нуждите на „Алкомет“
АД.
От допуснатите по делото в полза на ищцовата страна гласни
доказателства чрез разпит на свидетели Г.Д.У. и А. И. П., кредитирани при условията на чл. 172 ГПК, с оглед евентуално
заинтересованост, предвид, че са в
трудови правоотношения с ответното дружество, се установява, че извършената
работа е приета според техните разбирания и очаквания на място в гр. София. В
последствие след като се прибрали в гр. Шумен, а ищците изпратили документите
удостоверяващи вложените материали, било констатирано, че след ремонта
процесния вал не може да бъде експлоатиран по предназначение. Твърдят, че
когато приемали вала в София не можели да извършат всички измервания, които са
необходими за доказване напълно качеството на изработката, както и че имало
проблеми, които не могли да установят докато не получат вала в Шумен.
От допуснатите в
полза на ищеца гласни доказателства, чрез разпит на свидетелите Т. С.
О. и Е. Х. Е., се установява
че при предаване на вал на 19.01.2016 г. от приемащите представители на
ответника не е имало забележки.
Събрани са и
други неотносими към правния спор доказателства.
При така
установените факти съдът прави следните правни изводи:
Страните са търговци, предвид което
отношението между тях има характер на търговска сделка, по смисъла на чл. 286,
ал. 1 ТЗ и се урежда, както от специалните разпоредби на ТЗ така и от общите разпоредби на ЗЗД - арг. чл. 288 ТЗ.
Относно обуславящият иск по чл. 79, ал. 1, пр. 1 вр.
чл. 266, ал. 1 ЗЗД:
Съгласно разпоредбата на чл. 258 ЗЗД с
договора за изработка изпълнителят се задължава на свой риск да изработи нещо,
съгласно поръчката на другата страна, а последната – да заплати възнаграждение,
като в чл. 266, ал. 1, изречение първо ЗЗД изрично е предвидено, че поръчващият
трябва да заплати възнаграждение за приетата работа, а съгласно разпоредбата на
чл. 264, ал. 1 ЗЗД задължение на поръчващия е да приеме извършената работа. Съгласно чл. 79, ал. 1 ЗЗД,
ако длъжникът не изпълни точно задължението си на падежа, кредиторът има право
да иска изпълнението заедно с обезщетение за забавата или да иска обезщетение
за неизпълнение. Следователно при
предявен иск за реално изпълнение на основното задължение на поръчващият – да
плати цената, в тежест на изпълнителя е да докаже предаване на изпълненото нещо
във фактическата власт на поръчващия, който следва да установи изпълнението на
основното си задължение - плащане на цената.
Предявеният
иск е за плащане на възнаграждение по Договор за ремонт на „вал опорен ф 660“,
който е вид на Договора за изработка. При
така предявена искова претенция в тежест на ищеца, при пълно и главно
доказване, е да установи, както съществуването на облигационно отношение между
него и ответника, по силата на които ищецът е изпълнил, така и, че ответникът е
приел изпълнението на договорените работи, при което за него е възникнало
задължение за плащане на възнаграждение в претендирания размер, а в тежест на
ответника и при доказване на горните факти е да докаже погасяване на дълга.
Безспорно между
страните е, че на 28.07.2015 г. са сключили договор, по силата на който ищецът
в качеството си на изпълнител със свои материали е извършил ремонт на опорен
вал за фолиев стан. Отделните видове работи са уговорени в Поръчка от 09.11.2015 г., с която
са уговорени дейностите, цената, с приложен чертеж на частта.
Приемането на
извършената работа е не само право, но и задължение на възложителя, което обхваща,
както едно фактическо действие – реалното получаване на фактическата власт
върху изработеното, така и правно действие – одобрение на изработеното, т. е.
признание, че то действително съответства на възложеното с договора. За целта същият е снабден с възможността да я прегледа
и да направи възражения за неправилно изпълнение, ако има такива, като за
явните недостатъци той трябва да уведоми изпълнителя при предаване на работата,
а за т. нар. скрити недостатъци /тези, които не могат да се открият при
обикновения начин на приемане или се появят по-късно/ веднага след откриването
им - арг. чл. 264, ал. 2 ЗЗД. За да запази правата си по чл. 265 ЗЗД,
възложителят следва да прояви активност и да прегледа извършената работа при
предаването, респ. приемането (чл. 264, ал. 2, изр.1 ЗЗД). При констатирани
явни недостатъци или отклонения – такива, които са видими при обикновен преглед
на работата, възложителят е длъжен да направи всичките си възражения пред
изпълнителя незабавно при предаване на работата. Бездействието на възложителя и
пропускът му да прегледа работата и да направи възраженията си в посочените
срокове води до предвидените в чл. 264, ал. 3 ЗЗД неблагоприятни последици за
него – при липса на възражения за неточно изпълнение работата се счита за
приета от възложителя. В този смисъл са разясненията обективирани в Решение № 231/13.07.2011 г.,
по ТД № 1056/2009 г., II т.о, ТК на ВКС, постановено по реда на чл. 290 от ГПК.
От приетите по делото и неоспорени от
страните писмени доказателства се установява, че с Приемо-предавателен протокол
от 14.01.2016 г., възложителя е приел работата със забележки. След отстраняване
на видимите такива с Приемо - предавателен протокол от 19.01.2016 г. ответникът
е приел работата без забележки. Предвид, че с протокола от 19.01.2016 г. не е
направено възражения за отклонения от работата, възложителят е загубил правото
да иска намаляване на възнаграждението с неизвършените работи. Останалите
наведени от ответника възражения са за лошо качество на извършената работа,
които при надлежно упражняване на правата по чл. 265 ЗЗД биха били
самостоятелен източник на вземане. При липса на предявени от ответника, по реда
и в срока по чл. 131 ГПК в настоящото производство, насрещен иск или възражение
за прихващане с такова вземане, обаче, некачественото изпълнение е ирелевантно
за размера на задължението за плащане на възнаграждението за приетата работа.
При тези съображения съдът не ползва заключенията на съдебно-техническата, като
неотносими.
Предвид изложеното, съдът
намира предявения иск за основателен и доказан и следва да се постанови
положително решение, като се присъди и законна лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателно
плащане.
Относно обусловеният иск по чл. 294 ТЗ вр. чл. 86, ал. 1, пр. 1 ЗЗД
Предвид основателността на обуславящата искова
претенция, основателна се явява и обусловената такава, представляваща
обезщетение за забава в размер на законната лихва, върху главното парично
задължение. Съгласно разпоредбата на чл. 86, ал. 1 ЗЗД обезщетение в размер на
законната лихва при неизпълнение на парично задължение се дължи от деня на
забавата – мораторна лихва. По правната си природа, мораторната лихва е
обезщетение за вреди от забава при неизпълнение на парично задължение. Съгласно
разпоредбата чл. 84 ЗЗД, когато денят на
изпълнението е определен, длъжникът изпада в забава, след изтичането му, а
когато няма определен срок за изпълнение, длъжникът изпада в забава след като
бъде поканен от кредитора. В случая ищецът
претендира мораторна лихва, за периода от падежа на фактурата – 15.01.2016 г.
до датата на завеждане на иска, в размер на 552.94
лв., изменен по
реда на чл. 214, ал. 1 ГПК от 334.79 лв.
От установеното съдът намира, че тъй като денят за
изпълнение задължението на поръчващия да плати е определен и не се касае за
безсрочно задължение, при което длъжникът е в забава, след като бъде поканен,
приема, че началото на периода за забава относно обезщетението, с правно
основание чл. 294 ТЗ вр. чл. 86, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, е от 15.01.2016 г., а краят е на 02.02.2017 г.
- датата на завеждане на исковата молба. За установяване
размера на вземането, съдът взе предвид приетото
и неоспорено заключение на допуснатата по делото съдебно-счетоводната
експертиза, съгласно което за този период
размерът на мораторната лихва върху дължимите 5 160 лв., възлиза на 552.94 лева. Предвид изложеното
съдът намира обусловения искът, с правно основание чл. 294 ТЗ вр. чл. 86, ал.
1, пр. 1 ЗЗД, за основателен в този размер, поради което следва да бъде уважен.
Относно разноските:
Постановеният
правен резултат, обуславя основателност на искането на ищеца за присъждане на
разноски в общ размер 1 206.40 лева, за което е представен и приет по делото
списък по чл. 80 ГПК, като същите следва да бъдат възложени в тежест на
ответника, на основание и чл. 78, ал. 1 ГПК.
Водим от горните
мотиви, съдът
Р Е Ш И:
Осъжда „Алкомет“
АД, с ЕИК ***, седалище и адрес на
управление: гр. Шумен, II индустриална
зона № 1, представлявано от Х. Й. и Х. У. И. – заедно, да
заплати на „Ремотерм“ ЕООД, с ЕИК ***,
седалище и адрес на управление: гр. София, район Сердика, кв. Военна рампа,
бул. Илиянци № 56, представлявано от И. В. М., сумата от 5 160.00
лева /пет хиляди и сто и шестдесет лева/, с ДДС, представляваща стойност на
извършена, но неплатена услуга, по фактура № 2000005001/14.01.2016 г. ведно със
законната лихва върху главницата, считано от деня на предявяване на иска до
окончателното плащане, на основание чл. 327, ал. 1 ТЗ, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1
ЗЗД.
Осъжда „Алкомет“
АД, с ЕИК ***, седалище и адрес на
управление: гр. Шумен, II индустриална
зона № 1, представлявано от Х. Й. и Х. У. И. – заедно, да
заплати на „Ремотерм“ ЕООД, с ЕИК 130183479, седалище и адрес на управление:
гр. София, район Сердика, кв. Военна рампа, бул. Илиянци № 56, представлявано
от И. В. М., сумата от 552.94 лева /петстотин петдесет и два лева
и деветдесет и четири стотинки/, представляваща обезщетение, в размер на
законната лихва върху главното парично задължение, за периода 15.01.2016 г. до
15.07.2016 г., на основание чл. 294 ТЗ вр. чл. 86, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.
Осъжда „Алкомет“ АД, с ЕИК ***, седалище и адрес на управление: гр. Шумен, II индустриална зона № 1, представлявано от Х. Й. и Х. У. И. – заедно, да заплати на „Ремотерм“ ЕООД, с ЕИК ***, седалище и адрес на управление: гр. София, район
Сердика, кв. Военна рампа, бул. Илиянци № 56, представлявано от И. В. М., сумата от 1206.40 лева /хиляда двеста и шест лева и
четиридесет стотинки/, представляваща реализирани от ищеца съдебно деловодни разноски, на
основание чл. 78, ал. 2 ГПК.
Препис от настоящото решение да се връчи на страните
по делото, заедно със съобщението за постановяването му на основание чл. 7, ал.
2 ГПК.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред
Шуменски окръжен съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Районен съдия: