Р Е Ш Е Н И Е
384/22.6.2017г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският районен съд, единадесети състав
На тридесет и първи май през две
хиляди и седемнадесета година
В публично заседание в следния състав:
Председател: Ростислава Георгиева
Секретар: Ил.Давидкова
Прокурор:
Като разгледа докладваното от районния съдия
ГД №329 по описа на ШРС за 2017 год.,
За да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск с правно
основание чл.49 от Семейния кодекс.
Производството по настоящото дело е образувано по
искова молба от М.А.А., с ЕГН**********,***, съдебен адрес:***, чрез адв. А.А. от ШАК срещу Ч.Г.А., с ЕГН**********,
с адрес ***. Ищцата твърди, че с ответника сключили граждански брак на
19.10.2009 год. От брака си имали родено едно дете – С. Ч. А., с ЕГН**********,
родено на *** год.. В началото на брака им отношенията им се развивали
нормално. След раждането на детето, ответникът заминал на работа в Република
Турция, като след завръщането му отношенията между тях се влошили. Ответникът
започнал да упражнява спрямо нея физически и психически тормоз, като
непрекъснато вдигал скандали и то в присъствието на детето. Забранявал й да
поддържа контакти със своите близки и роднини. Повод за раздялата им станал
последният случай на домашно насилие от страна на ответникът, при който, след
поредния скандал й нанесъл побой. В
исковата молба излага, че заедно с детето напуснала семейното жилище и отишла в
дома на своята баба. Впоследствие установила, че повод за поведението на
ответника била негова извънбрачна връзка. Тъй като родителите на ищцата живеели
в Нидерландия, след раздялата им, заедно с детето се преместила при тях. За
целта получила от ответника нотариално заверена декларация, съдържаща съгласие
на бащата детето да пътува извън границите на Република България, придружено само
от майка си. Твърди, че от момента на раздялата им ответникът не е заплащал издръжка на детето, като
единствено при завръщане на детето в страната, заедно със своята майка и баба
купували на детето общ подарък. В същото време, счита, че последният е в състояние
да заплаща нужната издръжка на детето, доколкото е музикант и упражнява
професията си и в чужбина.
Моли съда да постанови решение, по силата на
което: да прекрати гражданския брак между тях без да изследва въпроса за
вината; да предостави упражняването на родителските права върху малолетното
дете С. Ч. А. на нея, да бъде определен режим на лични контакти между детето и
бащата три дни от всяка пролетна, лятна и зимна ваканция на детето от 10.00
часа на първия ден до 17.00 часа на третия ден, да бъде осъден бащата да
заплаща месечна издръжка на детето С. в размер на 150 лева, считано от
датата на завеждане на исковата молба до настъпване на законни причини, водещи
до изменение или прекратяване на правото на издръжка, ведно със законната лихва
върху всяка просрочена вноска с падеж 05-то число на месеца, за който се
отнася. По отношение на семейното жилище, намиращо се в гр.Шумен, ул.”***” №8
излага, че същото е собственост на родителите на ответника, поради което моли
ползването да бъде предоставено на ответника. По отношение на фамилното име
заявява, че желае след прекратяване на брака да продължи да носи брачното си
фамилно име А.. Предявява и иск за заплащане на издръжка за минало време, като
моли съда с решението си да осъди ответника да заплати на малолетното си дете
С. издръжка за минало време за периода от 03.02.2016 год. до 03.02.2017
год. /една година преди датата на завеждане на исковата молба/ в общ размер на
1800 лева /по 150 лева месечно/.
В съдебно заседание ищцата М.А.А. се явява лично и
с упълномощен представител - адв.А.А. от ШАК, като поддържат изцяло предявения
иск.
Препис от исковата молба, ведно с приложенията към
нея са били редовно връчени на ответника, като в законоустановения едномесечен
срок по чл.131 от ГПК от негова страна не е бил депозиран писмен отговор.
В съдебно заседание ответникът
не се явява лично и не изпраща представител.
ШРС, след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища
на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази
разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:
Ищцата
М.А.А. и ответника – Ч.Г.А. сключили граждански брак на 19.10.2009 год. От
брака си имали родено едно дете – С. Ч. А., с ЕГН**********, родено на ***
год.. В началото на брака им отношенията им се развивали нормално. След
раждането на детето, ответникът заминал на работа в Република Турция, като след
завръщането му отношенията между тях се влошили. Ответникът започнал да
упражнява спрямо ищцата физически и психически тормоз, като непрекъснато вдигал
скандали и то в присъствието на детето. Забранявал й да поддържа контакти със
своите близки и роднини. Повод за раздялата им станал последният случай на
домашно насилие от страна на ответника, при който, след поредния скандал й
нанесъл побой, при което ищцата, заедно
с детето напуснала семейното жилище и отишла в дома на своята баба.
Впоследствие установила, че повод за поведението на ответника била негова
извънбрачна връзка. Тъй като родителите на ищцата живеели в Нидерландия, след
раздялата им, заедно с детето се преместила при тях. За целта получила от
ответника нотариално заверена декларация, съдържаща съгласие на бащата детето
да пътува извън границите на Република България, придружено само от майка си. В
България ищцата, заедно с детето живее в дома на бабата на ищцата на адрес:
гр.Шумен, ул.“***“ №5а.
Последното
семейно жилище, в което са живели съпрузите преди фактическата им раздяла се
намирало в гр.Шумен, ул.”***” №8. Същото било собственост на родителите на
ответника , като ищцата го е напуснала и не изразява претенции за неговото
ползване. При сключване на гражданския брак ищцата е приела фамилното име на
своя съпруг - А..
Така
установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото писмени
и гласни доказателства и по-специално: от разпита в съдебно заседание на свидетелите
А. Р. А.и М. Д. М.и от следните писмени доказателства: Удостоверение за сключен граждански брак,
Декларация за дете, пътуващо в чужбина със своята майка, Удостоверение за
раждане от *** год., Вносна бележка за заплатена държавна такса от 03.02.2017
год.
При така
установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:
От материалите по делото се установява по
безспорен начин, че бракът между ищцата и ответника е дълбоко и непоправимо разстроен. Очевидно е, че към настоящия
момент двамата се намират във фактическа раздяла, която е продължила повече от пет
години. В подкрепа на изложеното са и показанията на свидетелите А.и М., които
заявяват, че ищцата и ответника не живеят заедно от много години и че двамата
не поддържат контакти и никой от съпрузите
няма желание брака да бъде заздравен. От изложеното може да се направи
категоричния извод, че общността между съпрузите е разкъсана, имайки в предвид,
че между тях е изчезнала взаимната любов, доверието, уважението и
разбирателството. Брачната връзка е продължила да съществува само формално и
същата е изпразнена от своето вътрешно съдържание, съответстващо на морала и
закона. Отношенията между съпрузите са дълбоко разстроени, поради което
запазването на брака противоречи на принципите на морала и не създава нормални
условия за семеен живот и за отглеждане и възпитание на детето.
Обстоятелството, че съпрузите са във фактическа раздяла от около пет години говори
за тотално разпадане на връзките между тях – духовни, физически и имуществени,
поради което и никой от тях не желае продължаване на брака. Разстройството на
брака е трайно, постоянно и не може да
бъде преодоляно, поради което е невъзможно и възстановяването на нормалните
съпружески отношения. Настъпилата между съпрузите фактическа раздяла е
продължила дълъг период от време – около 5 години, а според константната
практика на ВКС такава продължителна раздяла се счита за важно обстоятелство,
налагащо прекратяване на сключения брак. Поради изложеното съдът намира, че
запазването на този брак не е в интерес на страните и следва да бъде прекратен,
като дълбоко и непоправимо разстроен на основание чл.49, ал.1 от СК.
Доколкото никой от страните по делото не е поискал
съдът да се произнесе по въпроса за вината, то на основание разпоредбата на
чл.49, ал.3 от СК съдът не следва да се произнася по този въпрос.
Поради всичко изложено по-горе настоящият състав
намира, че бракът между ищцата и ответника е дълбоко и непоправимо разстроен и
са налице условията, визирани в разпоредбата на чл.49, ал.1 от СК същият да
бъде прекратен, без съдът да се произнася по въпроса за вината.
Предвид обстоятелството, че роденото от брака на
съпрузите дете е на почти 6 години, т.е. не е навършило пълнолетие, съдът
намира, че с решението си следва да се произнесе по въпросите относно упражняването
на родителските права, личните контакти, местоживеенето на детето и неговата
издръжка. В тази връзка съдът съобрази обстоятелството, че претенция за
присъждане на родителските права върху детето е направена от страна на ищцата
още в исковата молба. От друга страна в съдебно заседание ответникът не се
явява и не изразява становище по този въпрос. В този смисъл съдът като съобрази
събраните в хода на съдебното производство гласни доказателства относно възпитателските
качества на майката, условията на живот и възможностите за помощ от трети лица,
счита за справедливо родителските права върху детето С. да бъдат
предоставени на майката М.А.А., да бъде определено местоживеене на детето при
нея, а на бащата да бъде определен подходящ режим на лични контакти с детето.
По отношение местоживеенето на детето съдът
намира, че същото следва да бъде определено на адреса на неговата майка в
Република България, а именно: гр.Шумен,
ул.“***“ №5а.
При преценка на режима на лични контакти съдът
съобрази обстоятелството, че майката с исковата молба е поискала ограничен
режим на лични контакти на детето с неговия баща. В същото време обаче съдът,
като съобрази материалите по делото и събраните в хода на съдебното
производство гласни доказателства, намира, че доколкото не са налице данни за
поведение на бащата, което да застрашава детето или други причини, налагащи
по-ограничен режим на лични контакти на детето с бащата, намира, че следва да
бъде определен обичайния за дете на тази възраст режим на лични контакти. Съобразявайки
гореизложените обстоятелства, съдът намира, че е подходящо личните контакти
между бащата и детето да бъдат осъществявани всяка първа и трета събота и
неделя от месеца от 09.00 часа в събота до 18.00 часа в неделя, с приспиване, 10
дни през лятото, когато майката не е в платен годишен отпуск и по три дни по
време на пролетната и зимната ваканция от 10.00 часа на първия ден до 17.00
часа на третия ден с приспиване.
При преценка на въпросите относно упражняването на
родителските права, местоживеенето на детето и режима на лични контакти, съдът
съобрази възпитателските качества на всеки един от родителите, полаганите до
момента грижи и отношението на всеки един от тях към детето, изразеното желание
от страна единствено на майката да отглежда и възпитава детето, привързаността
на детето към неговата майка, пола на детето, неговата възраст, както и
материалните възможности на майката и липсата на доказателства за тези на бащата.
По отношение искането на ищцата за определяне на
месечна издръжка, която следва да бъде заплащана на детето С., съдът
съобрази материалното състояние на родителите, родителските грижи, които ще
бъдат осъществявани от майката, възрастта на детето, обичайно необходимото за
дете на същата възраст, нуждата от
средства за храна, облекло, помагала, за интелектуално и културно
развитие, както и средствата, необходими за неговото ежедневие. От материалите
по делото и по-специално от събраните в хода на съдебното производство гласни
доказателства се установява, че майката към настоящия момент работи в Холандия,
като получава добри доходи и разчита на финансовата подкрепа на своите близки,
които също живеят и работят извън границите на Република България. По делото
липсват данни за финансовото състояние на ответника, но доколкото същия е в
трудоспособна възраст и с оглед липсата на данни за влошено здравословно
състояние, се налага извода, че същият е в състояние да реализира доходи, поне
в размер на минималната работна заплата, установена за страната. Поради
изложеното, съобразявайки разпоредбата на чл.27, т.2 от Конвенцията за правата
на детето, която е ратифицирана от Република България и е част от вътрешното ни
право, съгласно която родителите имат първостепенна отговорност да осигурят в
рамките на своите способности и финансови възможности условията за живот,
необходими за развитието на детето, с оглед на описаните нужди на детето от
издръжка и очертаното фактическо материално състояние на неговите родители,
съдът намира, че за малолетното дете С. следва да бъде определена обща
месечна издръжка в размер на 220 лева, въпреки че посочената сума е по-малка от
минималната работна заплата за страната и от минималния средностатистически
доход, необходим за издръжката на един член на семейство. Съгласно разпоредбата
на чл.140, ал.3 от СК тази сума следва да се разпредели между родителите
съобразно с възможностите им, като се вземат в предвид и непосредствените грижи
по отглеждането и възпитанието на детето от страна на майката и получаваните от
нея месечни помощи за дете. Имайки в предвид изложеното относно доходите на
ответника, липсата на други задължения и доказани разходи от негова страна,
съдът намира, че същият следва да участва в издръжката със сумата от 140 лева,
който размер е съобразен с възможностите му и няма да затрудни неговата
собствена издръжка. Останалата част от издръжката в размер на 80 лева следва да
се поеме от майката, която ще продължи
да полага непосредствените грижи по отглеждането и възпитанието на детето. При
определяне размера на издръжката съдът съобрази и разпоредбата на чл.142, ал.2
от СК, съгласно която минималната издръжка на едно дете е равна на една четвърт
от размера на минималната работна заплата, а съгласно Постановление на МС №22
от 26.01.2017 год. от 01.01.2017 год. е определен размер на минималната месечна
работна заплата за страната в размер на 460 лева.
Така определеният размер на издръжката е дължим
считано от датата на подаване на настоящата исковата молба – 03.02.2017 год.,
ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, платима до пето число
от месеца, за който се отнася. В останалата част искът, за разликата до пълния
предявен размер, като неоснователен и недоказан следва да се бъде отхвърлен.
По отношение задължението на съда, служебно да се
произнесе относно ползването на семейното жилище, съгласно разпоредбата на
чл.56, ал.1 от СК съдът съобрази следното: Видно от материалите по делото
семейното жилище, намиращо се в гр.Шумен, ул.“***“ №8 е собственост на
родителите на ответника. Ищцата, заедно с детето го е напуснала и в исковата
молба изрично заявява, че няма претенциите относно неговото ползване. Поради
изложеното съдът намира, че семейното жилище, доколкото липсва искане за
неговото ползване от страна на ищцата, следва да бъде предоставено за ползване
на ответника, който и понастоящем живее в него.
Досежно фамилното име на ищцата, съдът съобрази
обстоятелството, че при сключване на гражданския брак същата е приела фамилното
име А., а в настоящото производство прави искане да запази брачното си фамилно
име и след прекратяване на брака. При преценка на този въпрос съдът взе в
предвид разпоредбата на чл.53 от СК, съгласно която правото за възстановяване
на фамилното име или неговото запазване е предоставено единствено на волята на
съпруга, променил фамилното си име при сключване на брака. За запазване
носенето на брачното фамилното име или
неговата промяна не е необходимо съгласието на другия съпруг, дори законът не
изисква и мнение от негова страна по този въпрос. Поради изложеното, доколкото
е налице изявление от страна на ищцата, че желае след развода да запази брачното
си фамилно име А., то настоящия състав намира, че искането в тази насока следва
да бъде уважено.
Доколкото в исковата молба ищцата не изразява
претенции за изплащане на издръжка от страна на ответника, съдът намира, че не
следва да се произнася по този въпрос.
По отношение на иска за изплащане на издръжка за
минало време, за период от една година назад, считано от датата на завеждане на
исковата молба, а именно от 03.02.2016 год. до 03.02.2017 год., съдът намира
същия за частично основателен, поради изложените по-горе съображения. Доколкото
страните по делото живеят разделени от преди визирания период, а през този
период от време детето е живяло при своята майка, съдът намира, че иска за
заплащане на издръжка за минало време за периода от 03.02.2016 год. до
03.02.2017 год., се явява частично основателен и следва да бъде уважен също за
сумата от 140 месечно или общо за сумата от 1680 лева и отхвърлен в останалата
си част до пълния предявен размер. За разликата до пълния предявен размер от 1800
лева, искът с правно основание чл.149 от СК следва да бъде отхвърлен като неоснователен
и недоказан.
С оглед задължението на съда с решението си да
определи окончателен размер на дължимата държавна такса, като взе в предвид липсата
на представени по делото доказателства досежно доходите на съпрузите, но
доколкото и двамата са в трудоспособна възраст, съдът намира, че окончателния
размер на дължимата държавна такса в настоящия случай следва да бъде 50 лева. В
същото време, доколкото от материалите по делото се установява, че при
завеждането на делото ищцата е внесла сумата от 25 лева, то ответникът следва
да бъде осъден да заплати разликата до пълния определен от съда размер на държавната
такса.
В същото време ответникът следва да заплати
държавна такса върху определения размер на издръжката в размер на 201.60 лева.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати и
държавна такса върху определения размер на издръжката за минало време в размер
на 67.20 лева.
По отношение претенцията на ищцата за заплащане на
разноски съдът съобрази разпоредбата на чл.329, ал.1 от ГПК, съгласно която
съдебните разноски по делото остават в тежест на всеки от съпрузите така, както
са направени, в случай, че никой от тях няма вина за прекратяване на брака. С
оглед на изложеното и с оглед изхода на делото на ищцата разноски н есе дължат.
Водим от горното, съдът
РЕШИ
ПРЕКРАТЯВА гражданския брак между М.А.А., с ЕГН**********,***,
съдебен адрес:***, чрез адв. А.А. от ШАК
и Ч.Г.А., с ЕГН**********, с адрес ***, сключен с Акт за граждански брак №0343/19.10.2009
год., като ДЪЛБОКО И НЕПОПРАВИМО РАЗСТРОЕН, без да изследва
въпроса за вината.
ПРЕДОСТАВЯ
упражняването на родителските
права върху детето С. Ч. А., с ЕГН********** на майката М.А.А., с ЕГН**********,
като определя РЕЖИМ НА ЛИЧНИ КОНТАКТИ на
бащата Ч.Г.А., с ЕГН********** с детето всяка първа и трета събота и неделя от
месеца от 09.00 часа в събота до 18.00 часа в неделя, с приспиване, 10 дни през
лятото, когато майката не е в платен годишен отпуск и по три дни по време на
пролетната и зимната ваканция от 10.00 часа на първия ден до 17.00 часа на
третия ден с приспиване.
ОПРЕДЕЛЯ местоживеене на детето С. Ч. А., с ЕГН********** при
неговата майка М.А.А., с ЕГН********** на адрес: ***.
ОСЪЖДА Ч.Г.А., с ЕГН********** да заплаща месечна
издръжка на малолетното си дете С. Ч. А., с ЕГН********** чрез неговата майка и
законен представител М.А.А., с ЕГН********** в размер на 140 /сто и четиридесет/
лева, считано от датата на предявяване на иска – 03.02.2017 год. до настъпване
на законни причини, изменящи или прекратяващи правото на издръжка, ведно със
законната лихва върху всяка просрочена вноска, платима до пето число на месеца,
за който се отнася, като отхвърля иска за разликата до пълния предявен размер
от 150 лева месечно, като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА Ч.Г.А., с ЕГН********** да заплати на малолетното
си дете С. Ч. А., с ЕГН********** чрез неговата майка и законен представител М.А.А.,
с ЕГН********** издръжка за минало време за период от една година преди датата
на завеждане на исковата молба, а именно от 03.02.2016 год. до 03.02.2017 год.,
в размер на 140 /сто и четиридесет/ лева месечно или общо сумата от 1680 лева,
като отхвърля иска за разликата до пълния предявен размер от 1800 лева, като
неоснователен и недоказан.
ПРЕДОСТАВЯ
ползването на семейното жилище, находящо се в гр.Шумен, ул.“***“ №8, вх.2, ет.7,
ап.37 на ответника Ч.Г.А., с ЕГН**********, като констатира, че ищцата М.А.А., заедно
с детето са го напуснали.
След прекратяване на брака М.А.А. запазва брачното си фамилно име А..
ОПРЕДЕЛЯ окончателна държавната такса по делото в размер
на 50 лева /петдесет лева/.
ОСЪЖДА Ч.Г.А., с ЕГН********** да заплати сумата от 25 лева
/двадесет и пет лева/, представляваща държавна такса по делото до пълния
определен от съда размер, както и 5 лева /пет лева/ държавна такса в случай на
служебно издаване на изпълнителен лист.
ОСЪЖДА Ч.Г.А., с ЕГН********** да заплати по сметка на
ШРС сумата от 268.80 лева /двеста шестдесет и осем лева и осемдесет стотинки/,
представляваща държавна такса върху присъдената с решението издръжка, както и 5
лева /пет лева/.
На основание чл.242, ал.1 от ГПК допуска
предварително изпълнение на решението
само в частта относно присъдената издръжка.
Решението подлежи на обжалване пред Шуменски
окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: