Р Е Ш Е Н И Е

860/22.11.2017г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменски районен съд, девети състав, в публично заседание проведено на тридесет и първи октомври, две хиляди и седемдесета година, в състав:

Районен съдия: Д. Димитров

при секретаря Т. Т., като разгледа докладваното от съдията-докладчик ГД № 331/2017 г., по описа на съда, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба от Н.К.Н. ***, чрез пълномощника адв. Т. от ШАК, против „Енерго про мрежи“ АД гр. Варна, в която са предявени, както следва: главен иск, с правно основание чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД, за осъждане ответникът да плати на ищеца сума в общ размер 3 610 лв., представляваща обезщетение за пропуснати ползи от неползване на собствен недвижим имот, поради липса на електричество, за периода от 09.02.2016 г. - датата, на която изтекъл тридесет дневния срок за произнасяне по искането за проучване, до 03.02.2017 г., общо за 361 дни, ведно със законна лихва върху главницата, считано от 06.02.2017 г. - датата на депозиране на исковата молба, до окончателното плащане и в условията на евентуалност, при първоначално обективно съединение, иск, с правно основание чл. 48 вр. чл. 47, ал. 1, т. 1 ОУДПЕЕЕМ на „Енерго - про Мрежи”, вр. чл. 12, ал. 2 от Наредба № 6 за присъединяване на производители и клиенти на електрическа енергия към преносната или към разпределителните електрически мрежи, вр. чл. 117 ЗЕ, вр. чл. 92 ЗЗД за осъждане ответникът да плати обезщетение за закъснение, поради неспазване на срок, определен със същите ОУ - неустойка в размер на 3 610 лв., по 10 лв. на ден, за периода от 09.02.2016 г. /датата, на която изтекъл срокът за произнасяне по искането за проучване/, до 03.02.2017 г., ведно със законна лихва върху главницата, считано от 06.02.2017 г. датата на депозиране на исковата молба до окончателното плащане.

Ищецът обосновава исковата си претенция твърдейки, че в края на 2015 г. като собственик на недвижим имот - масивна сграда „Клуб на бригадира” в бившия стопанския двор на с. Мадара, община Шумен, подал до ответното дружество Заявление за проучване условията за присъединяване към електроразпределителната мрежа. В отговор от служители при ответника му било предложено да бъде поставено СТИ в най - близкия трафопост, който вариант бил неудовлетворителен за него. На 08.01.2016 г. подал Заявление за проучване условията за присъединяване, като посочил че иска становище, което да е съобразено с чл. 29, ал. 5 от Наредба № 6 за присъединяване на производители и клиенти на електрическа енергия към преносната или към разпределителните електрически мрежи - СТИ да бъде монтирано на границата на имота. На 22.02.2016 г. ищецът получил Становище Изх. № Ш16-1228/19.02.2016г., по описа на ответното дружество, което за него било отказ от достъп до електроразпределителната мрежа. Счита че от бездействието на служителите е нарушено задължение разписано в чл. 20 ОУДПЕЕЕМ - ответното дружество да пренася електрическа енергия до границата на собственост между електрическите съоръжения на клиента и електроразпределителната мрежа на обслужваната територията при условията на равнопоставеност, поради което намира, че от невъзможността да ползва собствения си имот, тъй като в него няма електричество, са му нанесени имуществени вреди. Претендира обезщетение за пропуснати ползи, поради бездействие на служителите при ответника, в общ размер 3 610 лв. - наем по 10 лв. на ден, считано от 09.02.2016 г. - датата, на която изтекъл тридесет дневния срок за произнасяне по искането за проучване, до 03.02.2017 г., общо 361 дни, ведно със законна лихва върху главницата, считано от 06.02.2017 г. датата на депозиране на исковата молба до окончателното плащане. В условията на евентуалност предявява иск за присъждане на обезщетение за закъснение /неустойка/ поради неспазване по вина на „ЕНЕРГО-ПРО Мрежи” АД, на срок, определен с ОУДПЕЕЕМ, в размер на 3 610 лв. - по 10 лв. за всеки 24 (двадесет и четири) часа, за същия период, ведно със законна лихва върху главницата, считано от 06.02.2017 г. - датата на депозиране на исковата молба до окончателното плащане на вземането. Претендира разноски.

В предоставения, по реда на чл. 131 ГПК срок, ответникът подава писмен отговор на исковата молба с изложени твърдение, от които може да се направи извод, че счита исковата претенция за неоснователна. Счита за изключено ангажирането на деликтна отговорност поради липсата на вреда, произтичаща от предприетите от негови служители действие в хода на присъединителната процедура по реда на Наредба № 6/24,02.2014 г.. Намира евентуалният иск за неоснователен предвид, че Общите условия на оператора са неприложими, поради липсата на присъединяване на обекта към електроразпределителната мрежа. Претендира разноски. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 5 ГПК.

В съдебно заседание ищецът поддържа исковите претенции, както са предявени, а ответникът отговора исковата молба.

По делото са приети писмени доказателства, заключения на допуснати първоначална и допълнителна експертизи за определяне пазарния наем на процесния имот, съдебно – техническа и повторна съдебно – техническа експертизи, както и разпит на двама свидетели.

Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени в съвкупност и поотделно, ШРС – девети състав прие за установено от фактическа страна следното:

От приложен към исковата молба НА № *** г., по описа на Нотариус С. С., рег. № ***, на НК /лист 7 от делото/, се установява, че на 05.09.2015 г., чрез продажба, ищецът Н.К.Н. е станал собственик на недвижим имот: масивна сграда „Клуб на бригадира”, състояща се от стая с площ от 22 кв. м. и стая с площ от 10 кв. м., навес с площ от 200 кв. м., построени в стопански двор, ПИ *** от квартал ***, с площ от 1080 кв. м., в урбанизираната територия – с. Мадара, община Шумен, област Шумен, при граници на земята: улица, имоти с №№ ***.

Страните не спорят, а и от събраните доказателства се установява, че към момента на подаване на настоящата искова молба имотът на ищеца не е електрозахранен, както и, че на 08.01.2016 г. ищецът подал до Енерго – про Искане вх. № 1602000055/08.01.2016 г., вх. № 4043807/13.01.2016 г., по описа на ответното дружество /лист 36 от делото/, за проучване условията за присъединяване на процесния имот към електроразпределителната мрежа.

На 22.02.2016 г. на молителя е връчено Становище изх. № 1228/19.02.2016 г., по описа на ответното дружество /лист 43 от делото/, изготвено на основание чл. 12, ал. 1, т. 2 от Наредба № 6 за присъединяване на производители и клиенти на електрическа енергия към преносната или към разпределителните електрически мрежи, съдържащо предпоставките, според „Енерго – про Мрежи”, при наличието на които имотът на ищеца може да бъде присъединен към електропреносната мрежа.

Междувременно на 22.01.2016 г. между ищеца и .Е С. С. е сключен Договор /лист 125 от делото/, с който на имот УПИ - ***находящ се в с. Мадара, Стопански двор, с обща площ от 1128 кв. м., от които офис помещения с площ 52 кв. м. и спомагателни постройки с площ 141 кв. м., са отдадени под наем за периода от 01.03.2016 до 28.02.2017 г. с цел използване като дърводелска работилница, склад и офис, срещу наемна цена от 350 лева месечно. В т. 5.1 страните изрично са отбелязали, че към момента на подписване на договора в имота не са налични електроснабдяване и ВиК, като наемодателят се е задължил да ги осигури без срок. Разпитан като свидетел наемателят твърди, че при сключване на договора е очаквал до месец – два електрозахранването да се осигури, тъй като наемодателят действал по въпроса, но това не се е случило и дърводелска дейност в имота не е извършвал, както и не е плащал наем, но според него договорът бил влязъл в сила и не бил прекратяван.

От показанията на допуснатия до разпит втори свидетел – Н. И. К., Председател на Производствено потребителна кооперация „Мадарски конник“ с. Мадара, се установява, че процесният имот е част от стопанския двор на бившето ТКЗС, чиито правоприемник след 1993 г. е управляваната от свидетеля ППЗК, като сградите на ищеца са били предназначени за стая на механизатора и навес за гариране на трактори.

При изслушванията, както на С.Н., така и на Д.Д. - вещи лица по допуснатите съдебно – икономически експертизи, се установява, че при извършените огледи, с цел изготвяне на заключенията, в имота в това число и по навеса има значителни подобрение, направени след придобиване от ищеца, които са намерили отражение в становищата относно задачата да отговорят на въпроса за средния пазарен наем на ден, който е 11.39 лева на ден, определен както по метода на вещната стойност така и метода на приходната стойност, при което размерът на дължимата неустойка за периода от 09.02.2016 до 03.02.2017 г. възлиза на 4 511.58, от които 4 294.02 – главница и 217.56 - законна лихва. Съдът намира заключенията в тази част за обективни и обосновани.

От комплексната преценка заключенията на допуснатите и приети две съдебно – технически експертизи от вещите лица Д.К. и П.Д. съдът намира за установено по делото, че до 1997 г. сградите в процесния имот собственост на ищеца са били електрозахранени като част от сградите намиращи се в двор на ТКЗС – Мадара, като целият Стопански двор е получавал електроенергия измервана с едно средство за техническо измерване, водещо се на партида на кооперацията, монтирано в трафопост „ТКЗС“, разположен извън двора. Сградите закупени от ищеца са били присъединена към вътрешна електрическа мрежа на Стопанския двор и неговия имот не е била присъединявана самостоятелно към електроразпределителната мрежа, а консумираната електроенергията е измервана с контролен електромер.

Представени са и други неотносими към правния спор писмени доказателсва.

При така установената фактическа обстановка, като взе предвид становищата на страните и обсъди събраните доказателства, съдът прави следните правни изводи.

Относно искът с правно основание чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД

Отговорността на лицата, които са възложили другиму извършването на някаква работа, за вредите, причинени при или по повод на тази работа, е за чужди противоправни и виновни действия или бездействия, с които е причинено пряко деликтно увреждане – т. нар. деликтна отговорност. При деликтната отговорност едва с причиняване на вредата се поражда облигационна връзка, чиято цел е да заличи една нежелана промяна в правната сфера на пострадалия, като възложи на причинителя на вредата задължение да я поправи. Отговорността за чужди действия или бездействия има обезпечително - гаранционна функция и произтича от вината на натоварените с извършването на работата лица. Отговорността за възложителя на работа по чл. 49 ЗЗД е производна от извършения деликт, което значи, че възниква, доколкото е налице виновно противоправно поведение на извършителя. Обемът на отговорност за възложителя, не може да е по-голям или по-малък от обема отговорност на причинителя, която е лична и виновна по реда на чл. 45 ЗЗД. Отговорността по чл. 49 ЗЗД е за вреди, причинени от работници или служители на възложителя при или по повод на възложената им работа и тогава, когато не е установено кой конкретно измежду тях е причинил тези вреди. Достатъчно е да се касае за дейност, която се осъществява по възлагане на този работодател и при или по повод изпълнението й да са причинени вредите, без да е необходимо да се персонифицира прекия причинител на увреждането. Установяване нарушението на правилата, които регламентират осъществяване на дейността е достатъчно, без да е необходимо да се установи и конкретното физическо лице – делинквент. Отговорността по чл. 49 ЗЗД съществува и когато причинителят на увреждането е нарушил дадените му указания или подлежащите правила за извършване на възложената работа - от значение е, че е действал при или по повод възложената работа

Следователно основателността на предявеният иск /т. е. за да възникне задължението за обезщетяване на вреди, респективно правото на пострадало лице да търси обезвреда/, предполага кумулативното наличие на следните предпоставки, които ищецът трябва да установи: възлагане на работа от ответника; противоправно деяние /действие или бездействие/ на изпълнител, което е за изпълнението или по повод изпълнението на възложена работа; вреда за ищеца по иска; причинна връзка между деянието и вредата и вина на извършителя, която се предполага. Липсата на който и да е елемент от фактическия състав води до неоснователност на исковата претенция.

Възлагане на работа означава натоварване на лице чуждо на възложителя /работодател/ с изпълнение на работа, която представлява част от осъществяваната от възложителя дейност. Изпълнението на възложената работа следва да е в интерес на работодателя. Отговорността на възложителя произтича от качеството му на работодател, тъй като се касае до извършване на действия в негов интерес, които спадат към областта, в която той упражнява собствена дейност и резултатът, от които ще рефлектира в неговото имущество, независимо от това дали изпълнителите се намират с него в трудово – правни или договорни отношения. Деянието /действие или бездействие/, причинило увреждането трябва да съставлява изпълнение на възложената работа или да е по повод на същата. Под „по повод възложената работа“, следва да се имат предвид действия, с които се причиняват вреди по време и след осъществяването й. Тези действия не съставляват изпълнение на възложената работа, но са пряко свързани с нея. Това са действия по подготовка извършването на възложената работа; по улесняване извършването на същата; за запазване резултата от нея, а така също и действията, с които не се цели пряко изпълнението на възложената работа, но са пряко свързани с нея. Във всички случаи дейностите трябва да са свързани пряко с осъществяването на самото изпълнение като краен резултат. Те са такива, когато разкриват такава обусловеност с възложената работа, че да имат характера на задължителни, необходими и неизбежни. Липсва пряка връзка, когато такава изобщо не се установи или е незначителна по проявлението си.

В разглеждания случай по делото е установено, че след като на 08.01.2016 г. ищецът подал Искане за проучване условията за присъединяване на процесния имот към електроразпределителната мрежа, на 22.02.2016 г. му е връчено Становище изготвено от служители на ответното дружество съдържащо тяхното мнение за предпоставките, при наличието на които имотът на ищеца може да бъде присъединен към електропреносната мрежа. Въпросното становище е изготвено в изпълнение на възложена от работодателя работа. Предвид, че ответникът не е представил доказателства до предявяване на исковата молба да са последвали други действия, съдът приема за установено по делото, че след връчването на молителя на Становище изх. № 1228/19.02.2016 г., по описа на ответното дружество, от страна на изпълнител/и, на които той е възложил работа по присъединяване към електроразпределителната мрежа, е последвало бездействие. Ищецът квалифицира това бездействие като отказ от присъединяване към електроразпределителната мрежа и обосновава исковата претенция с твърдението, че от това бездействие за него са настъпили вреди.

Основателността на исковата претенция е предпоставена от установяване по делото, че това бездействието на лицата при ответника е противоправно. При преценката си съдът взе предвид, че: от една страна - противоправността на деянието независимо от неговата форма /действие или бездействие/, предполага нарушение на законова разпоредба /т. е всяко действие или бездействие, с което се нарушава публичнопозитивната забрана да не се вреди другиму, е противоправно, стига да липсват основания, които да оправдават настъпването на вредата/; от друга страна - отговорността за непозволено увреждане се носи не само при нарушение на конкретна правна норма, но и на общото правило да не се вреди другиму /т. е. извън правните норми стоят много дейности и отношения, които не подлежат на позитивно регламентиране и в този смисъл е възможно, разглеждано поведение, да не нарушава конкретна правна норма, и въпреки това да се окаже деликтно/; от трета страна - че ответникът е обществен доставчик на енергия, който има законовото задължение, произтичащо от чл. 69 ЗЕ, да действа в интерес на потребителите и да обезпечава сигурност и непрекъснатост при доставката на електроенергия за конкретен район и не на последно място - че сред основанията, изключващи противоправността на деянието /наред със състояние на неизбежна отбрана, състояние на крайна необходимост, съгласие на пострадалия да бъде увредено негово лично или материално благо/, е и изпълнение на нормативни разпореди или на законна заповед.

В процесния случай предпоставките, които изключват противоправността при бездействие /неизпълнение на законовото задължение обществен доставчик на енергия, да действува в интерес на потребителите и да обезпечава сигурност и непрекъснатост при доставката на електроенергия за конкретен район/, са изрично уредени в Закона за енергетиката и подзаконовите нормативни актове регламентиращи дейността. Ответникът обосновава бездействието на лицата, на които е възложил работа по присъединяване на имоти към електроразпределителната мрежа, позовавайки се на разпоредбите на Наредба № 6 за присъединяване на производители и клиенти на електрическа енергия към преносната или към разпределителните електрически мрежи, като поиска събиране на доказателства и установи при условията на пълно и насрещно доказване, че до 1997 г. сградите в процесния имот собственост на ищеца са били електрозахранени като сгради в Стопанския двор на ТКЗС – Мадара и не са били присъединявани самостоятелно към електроразпределителната мрежа, а потребената от консуматорите в тези сгради електроенергията е измервана с контролен електромер. Въз основа на така установеното съдът счита, че с подаване на Искане вх. № 1602000055/08.01.2016 г., вх. № 4043807/13.01.2016 г., по описа на ответника, ищецът е поставил началото на процедура по проучване условията за присъединяване към електроразпределителната мрежа на обект, който не е присъединен към електрическата мрежа /по смисъла на чл. 4, ал. 1, т. 10 от Наредбата/ или за обособяване на нов обект със самостоятелно измерване на електрическата енергия чрез отделяне от съществуващ обект, който е присъединен към електрическата мрежа /по смисъла на чл. 4, ал. 1, т. 4 от Наредбата/, а не началото на процедура за присъединяване на обект с прекратен достъп до мрежата /по смисъла на чл. 4, ал. 1, т. 11 от Наредбата/. В изпълнение на нормативно определеното задължение лицата, на които ответникът е възложил работа, на основание чл. 12, ал. 1, т. 2 от Наредбата, са изготвили и предложили на ищеца писмено Становище за условията за присъединяване на процесния имот по смисъла на чл. 7 и сл. от Наредбата, които са надлежно връчени. Ищецът е изтълкувал полученото Становище като отказ за присъединяване на имота към електрическата мрежа, който отказ е обжалван по административен ред на основание чл. 22 ЗЕ. Спорът възникнал между страните е относно мястото където да бъде монтирано СТИ: ищецът счита, че то следва да е съобразено с разпоредбата на чл. 29, ал. 5 от Наредбата – до или на границата на имота на клиента, докато ответникът намира, че следва да е в трафопост „ТКЗС“, като за граница за собственост на съоръженията да се считат изходящите клеми на електромера. Поради непостигане на споразумение по предложените условия за присъединяване до Договор по смисъла на чл. 14 от Наредбата не се е стигнало. За пълнота на изложеното настоящият състав на ШРС квалифицира този спор като спор за интереси, а не за права, а доколкото по съдебен ред се решават само спорове за права, то по този ред интересите на ищеца не биха могли да бъдат защитени.

Доколкото действията на лицата, на които ответникът е възложил работа по присъединяване на имоти към електроразпределителната мрежа са съобразно разписаните и одобрени в Наредбата правила, то съдът не намира бездействието на тези лица, да е противоправно – т. е. последвалото бездействието на тези лица при ответника е породено от бездействието на ищеца: непредприемане на действия от негова страна по сключване на Договор за присъединяване по смисъла на чл. 14 от Наредбата, поради което искът с правно основание чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

Относно предявеният, в условията на евентуалност, осъдителен иск за неустойка, с правно основание чл. 48 вр. чл. 47, ал. 1, т. 1 ОУДПЕЕЕМ на „Енерго - про Мрежи”, вр. чл. 12, ал. 2 от Наредба № 6, вр. чл. 117 ЗЕ, вр. чл. 92 ЗЗД.

Неустойката е договорно съглашение или нормативно предварително определена отговорност, за обезпечение на вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват. Съглашението за неустойка има акцесорен характер. Акцесорността произтича от съществуването на главното задължение, което може да няма договорен източник, но не може да е естествено - следва да е правно. Последици от акцесорността на съглашението за неустойка е, че недействително ли е главното задължение, няма и неустойка, но ако задължението възникне, ще има и неустойка.

Следователно основателността на предявеният иск предполага кумулативното наличие на следните предпоставки, които ищецът трябва да установи, в условията на пълно и главно доказване: че съществува главно задължение, което е правно, че претендирания размер неустойка е предварително установен в договор или нормативен акт, че предвидения срок, за който твърди, че ответника виновно не е изпълнил задължението, е изтекъл, както и че ищецът е изпълнил надлежно своето насрещно задължение или има готовност да го изпълни.

Съгласно клаузата на чл. 48 ОУДПЕЕЕМ на „Енерго - про Мрежи”, при доказано неспазване по вина на „Енерго - про Мрежи” на срок определен с тези общи условия, обществения снабдител - енергийно предприятие заплаща обезщетение на ползвателя в размер на 10 лева за всеки 24 часа закъснение. При изясняването на отношенията между обществения снабдител - енергийно предприятие и потребителя следва да се има предвид, че понятието "потребител" в ЗЕ има по-широко значение, и задължението, произтичащо от чл. 69 ЗЕ, не е част от облигационното отношение с конкретен потребител, а е задължение към обществото, поради което отговорност по чл. 48 ОУДПЕЕЕМ се носи и при отказ да започне пренос на ел. енергия в нарушение на действащото законодателство или тези общи условия – арг. чл. 47, ал. 1, т. 1 ОУДПЕЕЕМ на „Енерго - про Мрежи”. Следователно отговорността за неизпълнение на задължението, произтичащо от чл. 69 ЗЕ, в това число и на акцесорно вземане за неустойка, следва да е не само по съществуващо облигационно отношение между страните, но и предхождащо възникването на същото, при установено по категоричен начин, че срок определен с тези общи условия е неспазен по вина на обществения снабдител - енергийно предприятие.

В процесния случай се установи, че до споразумение между страните по предложените от ответника условия за присъединяване не се е стигнало, поради несъгласие и последвалото бездействието на ищеца /непредприемане на действия от негова страна по сключване на Договор за присъединяване по смисъла на чл. 14 от Наредбата/. Доказателства за вина на обществения снабдител - енергийно предприятие за неспазване на срок определен с ОУДПЕЕЕМ на „Енерго - про Мрежи”, не се събраха. При тези доказателства съдът намира, че тъй като правно валидно главно задължение за „Енерго - про Мрежи” към ищеца не е възникнало, то не е възникнало и акцесорното вземане за неустойка, поради което искът, с правно основание чл. 48 вр. чл. 47, ал. 1, т. 1 ОУДПЕЕЕМ на „Енерго - про Мрежи”, вр. чл. 12, ал. 2 от Наредба № 6, вр. чл. 117 ЗЕ, вр. чл. 92 ЗЗД, се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

Относно разноските по делото:

Ответникът претендира разноски в общ размер 617.36 лева, за което е представен списък на разноските по чл. 80 ГПК и при този изход на спора същите следва да бъдат възложени в тежест на ищеца съразмерно с отхварлената част от иска, на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК.

Мотивиран от така изложените съображения, Шуменски районен съд

Р Е Ш И:

Отхвърля искът, с правно основание чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД, предявен от Н.К.Н., с ЕГН ********** и адрес: *** срещу „Енерго - про Мрежи” АД, с ЕИК ***, седалище и адрес на управление гр. Варна, Варна Тауърс-Е, бул. ***, за осъждане ответникът да плати на ищеца сума в общ размер 3 610 лв., представляваща обезщетение за пропуснати ползи от неползване на собствен недвижим имот, поради липса на електричество, за периода от 09.02.2016 г. - датата, на която изтекъл тридесет дневния срок за произнасяне по искането за проучване, до 03.02.2017 г., общо за 361 дни, ведно със законна лихва върху главницата, считано от 06.02.2017 г. - датата на депозиране на исковата молба, до окончателното плащане, като неоснователен.

Отхвърля искът, с правно основание чл. 48 вр. чл. 47, ал. 1, т. 1 ОУДПЕЕЕМ на „Енерго - про Мрежи”, вр. чл. 12, ал. 2 от Наредба № 6, вр. чл. 117 ЗЕ, вр. чл. 92 ЗЗД, предявен от Н.К.Н., с ЕГН ********** и адрес: ***, срещу „Енерго - про Мрежи” АД, с ЕИК ***, седалище и адрес на управление гр. Варна, Варна Тауърс-Е, бул. ***, за осъждане ответникът да плати на ищеца обезщетение за закъснение, поради неспазване, по вина на негови служители, на срок, определен със същите ОУ - неустойка в размер на 3 610 лв. - по 10 лв. на ден, за периода от 09.02.2016 г. - датата, на която изтекъл срокът за произнасяне по искането за проучване, до 03.02.2017 г., ведно със законна лихва върху главницата, считано от 06.02.2017 г. датата на депозиране на исковата молба до окончателното плащане. като неоснователен.

Осъжда Н.К.Н., с ЕГН ********** и адрес: ***, да плати на „Енерго - про Мрежи” АД, с ЕИК ***, седалище и адрес на управление гр. Варна, Варна Тауърс-Е, бул. ***, сумата 617.36 лева, представляваща разноски в производството, за което има представен списък по чл. 80 ГПК, съразмерно с отхвърлената част на иска, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.

Препис от настоящето решение да се връчи на страните по делото, заедно със съобщението за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред ШОС, в двуседмичен срок от получаване на съобщението от страните.

Районен съдия: