Р Е Ш Е Н И Е

210/5.4.2017г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският районен съд, единадесети състав

На двадесет и девети март през две хиляди и седемнадесета година

В публично заседание в следния състав:

Председател: Ростислава Георгиева

Секретар: Ил.Д.

Прокурор:

Като разгледа докладваното от районния съдия

ГД №372 по описа на ШРС за 2017 год.,

За да се произнесе взе предвид следното:

Предявени са два обективно съединени осъдителни иска с правна квалификация чл.128, т.2 от КТ, във вр. с чл.245 от КТ, във вр. с чл.12, ал.4, т.1 и ал.5 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата – по отношение на главницата, представляваща дължимо, неначислено и незаплатено трудово възнаграждение за прослужено време за периода от 10.02.2014 год. до 31.12.2016 год. и с правна квалификация чл.245, ал.2 от КТ, във вр. с чл.86 от ЗЗД – по отношение на претенцията за лихви върху дължимото допълнително трудово възнаграждение за посочения по-горе период.

Производството по настоящото дело е образувано по искова молба от О.С.Д., с ЕГН**********,*** срещу Помощно училище “***“, с ЕИК***, със седалище и адрес на управление: гр.Шумен, ул.“***“ №16, представлявано от М. Х. П..

Ищецът твърди, че по силата на Трудов договор №19/02.02.2009 год. работи в Помощно училище “***“, гр.Шумен на длъжност работник поддръжка. Твърди, че има общ трудов стаж в размер на 28 години, от които 8 години при настоящия работодател - Помощно училище “***“, гр.Шумен и 20 години – при други работодатели. При подписване на допълнително трудово споразумение №17 от 20.01.2017 год. с директора на училището установил, че за времето от 02.02.2009 год. до 20.01.2017 год. не му е бил начисляван и изплащан пълния размер на дължимото му се допълнително възнаграждение с постоянен характер за трудов стаж и професионален опит. Счита, че за периода от 02.02.2009 год. до 02.03.2016 год., когато е било сключено допълнителното споразумение, работодателят не му е начислявал допълнително възнаграждение в размер на 1% от размера на основното трудово възнаграждение за всяка прослужена година. В същото време излага, че доколкото посочените възнаграждения са трудови и за тях се прилагат давностните срокове, визирани в разпоредбата на 111, б.“а“ от ЗЗД, то същите са погасени за периода преди 10.02.2014 год. Счита, че за времето от 10.02.2014 год. до 31.12.2016 год. работодателят не му е начислил и изплатил възнаграждение за прослужено време върху определената му основна заплата в общ размер на 2942.90 лева. Счита, че с оглед изпадането си в забава работодателят му дължи и сумата от 448.40 лева, представляваща законната лихва, изчислена върху дължимата главница за периода от 10.02.2014 год. до датата на депозиране на исковата молба – 10.02.2017 год. . При определяне размера на претендираните суми е съобразил факта, че с допълнително споразумение №17/20.01.2017 год., считано от 01.01.2017 год. работодателят е изправил допуснатата нередност и му е начислил допълнително възнаграждение за прослужено време.

Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати сумата от 3391.30 лева, от която 2942.90 лева, представляваща дължимо, но неначислено и неизплатено допълнително трудово възнаграждение за прослужено време за периода от 10.02.2014 год. до 31.12.2016 год., 448.40 лева, представляваща законната лихва, изчислена върху дължимата главница за периода от 10.02.2014 год. до датата на депозиране на исковата молба – 10.02.2017 год., ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на подаване на исковата молба – 10.02.2017 год. до окончателното изплащане на сумите, както и направените по делото съдебни и деловодни разноски.

В съдебно заседание ищецът се явява лично и с упълномощен представител – адв.Е. Г. от ШАК, като заявяват, че поддържат иска и молят съда с оглед направеното от ответната страна признание на иска, да се произнесе с решение при признание на иска по смисъла на чл.237, ал.1 от ГПК.

Препис от исковата молба, ведно с приложенията към нея са били редовно връчени на ответника, като в законоустановения едномесечен срок от негова страна е депозиран писмен отговор. В отговора ответникът признава изцяло иска, като заявява, че счита същия за допустим и основателен.

В съдебно заседание за ответника се явява директорът М. Х. П. лично и с упълномощен представител – адв.Б. С. от ШАК, като заявяват, че признават изцяло предявените от ищеца искове.

ШРС, след като взе предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

По силата на Трудов договор №19/02.02.2009 год. ищецът работи в Помощно училище “***“, гр.Шумен на длъжност работник поддръжка. Общият му трудов стаж бил в размер на 28 години, от които 8 години при настоящия работодател - Помощно училище “***“, гр.Шумен и 20 години – при други работодатели. При подписване на допълнително трудово споразумение №17 от 20.01.2017 год. с директора на училището било установено, че за времето от 02.02.2009 год. до 20.01.2017 год. не му е бил начисляван и изплащан пълния размер на дължимото му се допълнително възнаграждение с постоянен характер за трудов стаж и професионален опит. За периода от 02.02.2009 год. до 02.03.2016 год., когато е било сключено допълнителното споразумение, работодателят не му е начислявал допълнително възнаграждение в размер на 1% от размера на основното трудово възнаграждение за всяка прослужена година. Доколкото посочените възнаграждения са трудови и за тях се прилагат давностните срокове, визирани в разпоредбата на 111, б.“а“ от ЗЗД, то същите са погасени за периода преди 10.02.2014 год.

За времето от 10.02.2014 год. до 31.12.2016 год. работодателят не му е начислил и изплатил възнаграждение за прослужено време върху определената му основна заплата в общ размер на 2942.90 лева. С оглед изпадането си в забава работодателят му дължи и сумата от 448.40 лева, представляваща законната лихва, изчислена върху дължимата главница за периода от 10.02.2014 год. до датата на депозиране на исковата молба – 10.02.2017 год. . При определяне размера на претендираните суми е бил съобразен факта, че с допълнително споразумение №17/20.01.2017 год., считано от 01.01.2017 год. работодателят е изправил допуснатата нередност и му е начислил допълнително възнаграждение за прослужено време.

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото писмени доказателства и по-специално от: Извлечение от Регистър Булстат, Писмо изх.№0104-14042/05.07.2012 год., Заявление изх.№03-364/28.06.2012 год., Колективен трудов договор за системата на народната просвета от 28.06.2012 год., от 26.06.2014 год., Вътрешни правила за работна заплата в ПУ „***“ –Шумен, Удостоверения, Ксерокопие на страници от трудови книжки, Длъжностна характеристика, Трудов договор №10/02.02.2009 год., ведно с допълнителни споразумения, Експертно решение, Удостоверение №039, Заповед №339, Протокол от 01.02.2017 год., Справки за изчислени лихви.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

В отговорът на исковата молба и в съдебно заседание на 29.03.2017 год. ответникът признава изцяло предявените срещу тях искове. Предвид изложеното, съдът намира, че са налице условията, визирани в разпоредбата на чл.237, ал.3 от ГПК съдът да се произнесе с решение при признание на иска. В тази връзка съдът взе предвид обстоятелството, че е налице признание на иска от страна на ответниците, налице е депозирано от страна на ищеца искане в този смисъл, обективирано в изрично изявление, направено в съдебно заседание на 29.03.2017 год., и не са налице визираните в разпоредбата на чл.237, ал.3 от ГПК отрицателни процесуално-правни предпоставки, при които съществува забрана за постановяване на решение при признание на иска, а именно признатото право не противоречи на закона или на добрите нрави и същото е такова, с което страната може да се разпорежда.

Съдът като съобрази посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства, счита, че предявените от страна на ищеца искове са допустими и следва да бъдат уважени изцяло, съобразно направеното признание на иска, без да се мотивира решението по същество.

На основание разпоредбата на чл.78, ал.6 от ГПК, доколкото делото е решено в полза на лице, освободено от държавна такса и разноски по производството, то ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати дължащите се държавни такси в размер на 167.72 лева /117.72 лева за първия обективно съединен иск и 50 лева – за втория иск/.

На основание разпоредбата на чл.78, ал.1 от ГПК ответникът дължи на ищеца и сумата от 420 лева, представляваща направени в настоящото производство разноски за адвокатско възнаграждение, съгласно представен списък.

Водим от горното, съдът

РЕШИ

ОСЪЖДА Помощно училище “***“, с ЕИК***, със седалище и адрес на управление: гр.Шумен, ул.“***“ №16, представлявано от М. Х. П. да заплати на О.С.Д., с ЕГН**********,*** сумата от 3391.30 лева /три хиляди триста деветдесет и един лева и тридесет стотинки/, от която 2942.90 лева /две хиляди деветстотин четиридесет и два лева и деветдесет стотинки/, представляваща дължимо, но неначислено и неизплатено допълнително трудово възнаграждение за прослужено време за периода от 10.02.2014 год. до 31.12.2016 год. и 448.40 лева /четиристотин четиридесет и осем лева и четиридесет стотинки/, представляваща законната лихва, изчислена върху дължимата главница за периода от 10.02.2014 год. до датата на депозиране на исковата молба – 10.02.2017 год., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 10.02.2017 год. до окончателното изплащане на сумите.

ОСЪЖДА Помощно училище “***“, с ЕИК***, със седалище и адрес на управление: гр.Шумен, ул.“***“ №16, представлявано от М. Х. П. да заплати на основание чл.78, ал.1 от ГПК на О.С.Д., с ЕГН**********,*** сумата от 420 лева /четиристотин и двадесет лева/, представляваща направени в настоящото производство разноски за адвокатско възнаграждение, съгласно представен списък.

ОСЪЖДА Помощно училище “***“, с ЕИК***, със седалище и адрес на управление: гр.Шумен, ул.“***“ №16, представлявано от М. Х. П. на основание чл.78, ал.6 от ГПК да заплати в полза на държавата сумата от 167.72 лева /сто шестдесет и седем лева и седемдесет и две стотинки/, представляваща дължима държавна такса по предявените и уважени искове.

Решението подлежи на обжалване пред Шуменски окръжен съд в двуседмичен срок от датата на обявяването му на страните – 12.04.2017 год.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: