Р Е Ш Е Н И Е

132/27.2.2017г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският районен съд десети състав

На двадесет и първи февруари две хиляди и седемнадесета година

В публично заседание в следния състав: Председател: Жанет Марчева

Секретар: П.Н.

Като разгледа докладваното от районния съдия

Гр.д. № 377 по описа на ШРС за 2017 г.

За да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано на основание чл.330 от ГПК, във вр. с чл.50 от Семейния кодекс.

Депозирана е молба от С.Н.Р. с ЕГН ********** с адрес *** и Р.И.Р. с ЕГН ********** с адрес ***, със съдебен адрес ***, чрез адв. С.Г., в която излагат, че са постигнали сериозно и непоколебимо съгласие бракът им да бъде прекратен, както и че са постигнали споразумение относно личните и имуществените отношения между тях. Молят съда да постанови решение, с което да прекрати сключения между тях брак по взаимно съгласие и да утвърди постигнатото споразумение.

Молителите се явяват лично в съдебно заседание, като поддържат молбата за прекратяване на брака и изложеното в нея споразумение по чл.51 от СК. Молят съда да прекрати брака и да одобри споразумението.

ШРС след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

Молителите били законни съпрузи, като гражданският брак между тях бил сключен на 17.06.2010 г. в гр.Шумен, за което бил съставен Акт за граждански брак № ***г. От брака си имали родено едно дете – С.Р.И., родена на ***г. Споразумели са се относно родителските права, издръжката и местоживеенето на детето. Двамата притежавали общо движима вещ - лек автомобил, като със споразумението са уредили изцяло имуществените си отношения. В молбата заявяват, че са постигнали непоколебимо взаимно съгласие да прекратят брака си, поради формалното му съществуване.

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото доказателства и обосновават следния правен извод:

От материалите по делото и от изявленията на страните направени, както в депозираната молба, а така също и в съдебно заседание се установява по безспорен начин, че двамата са постигнали сериозно и непоколебимо взаимно съгласие да прекратят брака си с развод. Постигнали са споразумение, в което уреждат всички лични и имуществени отношения помежду си, а именно: относно местоживеенето на детето, относно упражняването на родителските права, личните отношения и издръжката на детето, поставяне в дял на лекия автомобил, придобит по време на брака, както и фамилното име на жената. В този смисъл съдът намира, че постигнатото между тях споразумение, уреждащо последиците от прекратяване на брака, е пълно, не противоречи на закона и добрите нрави и следва да бъде утвърдено от съда.

Поради изложеното, съдът намира, че молбата на молителите се явява основателна и следва да бъде уважена, като съдът следва да допусне прекратяване на брака между страните с развод по взаимно съгласие и да утвърди депозираното от тях споразумение по чл.51 от СК.

На основание разпоредбата на чл.329, ал.1 от ГПК съдът с решението си следва да определи окончателен размер на дължимата държавна такса. Съдът констатира, че по делото не са представени доказателства досежно доходите на съпрузите, но доколкото и двамата се намират в трудоспособна възраст, а и не се сочат доказателства за влошено здравословно състояние, то съдът намира, че окончателния размер на дължимата държавна такса в настоящия случай следва да бъде 40 лева. От материалите по делото се установява, че при завеждането му молителката е заплатила сума в размер на 25 лв., поради което следва да бъде осъден останалата част до пълния размер да бъде заплатена от молителя. Р. дължи държавна такса върху присъдения размер на издръжката по отношение на детето С. в размер на 82.80лева. Молителите дължат и държавна такса върху дяловете, които им се формират при присъждането на лекия автомобил, както и 5 лева държавна такса в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

Водим от горното, на основание чл.330, ал.3 от ГПК, във вр. с чл.51, ал.1 и ал.2 от СК, във връзка с чл.50 от СК, съдът

Р Е Ш И:

ПРЕКРАТЯВА гражданският брак между Р.И.Р. с ЕГН ********** и С.Н.Р. с ЕГН **********, сключен с Акт за граждански брак № *** г., съставен от лице по длъжностното състояние при Община - гр.Шумен, ПО ВЗАИМНО СЪГЛАСИЕ НА СЪПРУЗИТЕ.

УТВЪРЖДАВА постигнатото между молителите споразумение в следния смисъл:

І. Родителските права върху роденото от брака малолетно дете – С.Р.И. с ЕГН ********** се предоставят на майката С.Н.Р. с ЕГН **********, като местоживеенето на детето е при майката, на адрес гр.*****;

ІІ. Бащата Р.И.Р. с ЕГН ********** ще има право на лични контакти с детето всяка първа и трета събота и неделя от месеца с преспиване от 10.00 часа в събота до 17.00 часа в неделя; по пет дни на Коледните и Новогодишните празници, с преспиване от 10 ч. на първия ден до 17 ч. на последния ден, като на четните години – последните пет дни, а за нечетните години – първите пет дни; по четири часа на всеки рожден ден на детето – 09 октомври от 17.00 ч. до 21.00 часа; на всяка четна година от 31 декември 12 часа до 01 януари 12 часа с преспиване; на рождения ден на бащата с преспиване от 17.00 часа на рождения ден до 17.00 часа на следващия ден; един месец през лятото, когато майката не е в платен годишен отпуск;

ІІІ. Бащата Р.И.Р. с ЕГН ********** ще заплаща на дъщеря си С.Р.И. с ЕГН ********** месечна издръжка в размер на 115 лв. (сто и петнадесет лева), платима до 10 – то число на месеца, за който се дължи, считано от датата на подаване на молбата в съда – 10.02.2017г., ведно със законната лихва за забава върху всяка просрочена вноска до настъпването на законна причина, изменяща или прекратяваща правото на издръжка;

ІV. Семейното жилище на административен адрес гр.*****, собственост на родителите на молителката се предоставя за ползване на молителката, като молителят го е напуснал и няма претенции за ползването му;

V. След прекратяване на брака молителката С.Н.Р. с ЕГН ********** възстановява предбрачното си фамилно име - Н..

VІ. В ДЯЛ на С.Н.Р. с ЕГН ********** се поставя следната придобита през време на брака движима вещ:

ЛЕК АВТОМОБИЛ марка “Пежо”, модел “206” с рама № *****, двигател № ***** и с ДК № Н 41 97 ВН. По застрахователна оценка стойността на дела е в размер на 400 лв.

За уравняване дела на молителя му е изплатена изцяло и в брой сума в размер на 200 лв. от молителката С.Н.Р..

VIІ. Молителите декларират, че нямат за уреждане други имуществени отношения помежду си, като нямат общи банкови сметки и фирми.

VІIІ. Молителите нямат претенции за изплащане на издръжка помежду си.

IX. Направените по делото разноски остават за страните така както са направени.

ОПРЕДЕЛЯ окончателна държавната такса по делото в размер на 40 (четиридесет) лева.

ОСЪЖДА Р.И.Р. с ЕГН ********** да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ШРС общо сума в размер на 122.80 лв.(сто двадесет и два лева и осемдесет стотинки), представляваща държавна такса по делото, държавна такса по издръжката и държавна такса върху уравнения му дял, както и 5 (пет) лева държавна такса в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

ОСЪЖДА С.Н.Р. с ЕГН ********** да заплати държавна такса в размер на 25 лв. (двадесет и пет лева) за присъдения й в дял лек автомобил, както и 5 (пет) лева в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: