Р Е Ш Е Н И Е

270/9.5.2017г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският районен съд, единадесети състав

На дванадесети април през две хиляди и седемнадесета година

В публично заседание в следния състав:

Председател: Ростислава Георгиева

Секретар: Ил.Давидкова

Прокурор:

Като разгледа докладваното от районния съдия

ГД №381 по описа на ШРС за 2017 год.,

За да се произнесе взе предвид следното:

Предявен е отрицателен установителен иск с правна квалификация чл.439 от ГПК.

Производството по настоящото дело е образувано по искова молба от М.Д.М., с ЕГН**********,***, съдебен адрес:*** срещу Р.Н.С., с ЕГН**********, с постоянен адрес: ***.

Ищецът твърди, че във връзка с издаден срещу него изпълнителен лист по НЧХД №1104/1998 год. по описа на ШРС било образувано изпълнително дело №785/2014 год. на ЧСИ Д.З.. Твърди, че в молбата за образуване на изпълнителното дело не бил посочен изпълнителен способ, поради което счита, че образуваното изпълнително дело се явява недопустимо. Счита, че е изтекла петгодишна погасителна давност за вземането по изпълнителния лист, като твърди, че по изпълнителното дело липсват данни за валидно извършени изпълнителни действия, които да са прекъснали давността.

С настоящата искова молба предявява отрицателен установителен иск срещу ответника, като моли съда да признае за установено, че не дължи на ответника сумата от 500 лева, за която е издаден изпълнителен лист от 16.10.2000 год. по НЧХД №1104/1998 год., поради изтекла давност.

В съдебно заседание ищецът не се явява лично и не изпраща представител. От името на упълномощен представител е депозирана писмена молба на 11.04.2017 год., в която изразява становище по хода на делото и моли да му бъде даден срок за писмени бележки. В представени по делото писмени бележки изразява становище по съществото на спора.

Препис от исковата молба, ведно с приложенията към нея са били редовно връчени на ответника. В законоустановения едномесечен срок от негова страна е депозиран писмен отговор, към който са приложени писмени доказателства. В отговора ответникът заявява, че сита предявения иск за допустим, но неоснователен. В тази връзка твърди, че с молба от 10.10.2014 год. за образуване на изпълнително дело, депозирана до ЧСИ Д.З. е поискал да бъде направено пълно проучване на длъжника, като е заявил, че ще посочи допълнително способ за изпълнение. Твърди, че впоследствие е възложил на частния съдебен изпълнител определяне начина на изпълнение. Оспорва твърденията на ищеца, че изпълнителното дело е било прекратено по „перемпция“, като излага конкретни съображения в тази насока, като оспорва и твърденията, изложени в исковата молба, че вземането, предмет на изпълнителния лист е погасено, поради изтичане на предвидената погасителна давност.

В съдебно заседание ответникът се явява лично. От името на упълномощен представител на ищеца на 11.04.2017 год. е депозирана писмена молба, в която излага становище по даване ход на делото. Към същото са приложени писмени бележки, в които излага становище по съществото на спора.

ШРС, след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

По повод приключило наказателно производство по НЧХД №1104/1998 год. по описа на ШРС на 16.10.2000 год. в полза на ответника бил издаден изпълнителен лист, по силата на който ищецът бил осъден да му заплати сумата от 500 лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди. Въз основа на него на 31.10.2001 год. било образувано изп. дело №484/2001 год. по описа на ДСИ при ШРС. Същото е било образувано въз основа на писмена молба от ответника, в която същият е посочил и конкретните изпълнителни способи, които желае да бъдат приложени в случай, че в предоставения на длъжника седемдневен срок за доброволно изпълнение, същият не заплати дължимата от негова страна сума, а именно: запор и опис, с цел публична продан на притежаваните от него движими вещи, намиращи се в дома му на посочения адрес. На 19.03.2012 год. е било изпратено запорно съобщение за налагане на запор на трудовото възнаграждение на длъжника до трето задължено лице – Бюро по труда, гр.Шумен и РУСО – Шумен. С резолюция на съдебния изпълнител от 18.03.2002 год. е бил насрочен опис на 17.05.2002 год. От страна на длъжника по изпълнителното дело са били заплащани различни суми, както следва: на 25.03.2002 год. - сумата от 30.00 лева, на 26.04.2002 год. – сумата от 21.00 лева, на 06.06.2002 год. – сумата от 16.00 лева, на 25.06.2002 год. – сумата от 16.00 лева, на 26.07.2002 год. – сумата от 5.80 лева. На 03.05.2004 год. е било изпратено запорно съобщение до Шуменско пиво, гр.Шумен, но е получен отговор, че считано от 01.04.2004 год. длъжникът не работи при тях. С резолюция на съдебния изпълнител от 09.03.2006 год. е бил наложен запор на трудовото възнаграждение на длъжника, получавано от „Карлсберг България“, но поради факта, че лицето е било напуснало на 05.04.2004 год. удръжки не са били направени.

На 25.10.2006 год. изпълнителното дело е било прехвърлено при ЧСИ Я. Б., като е било образувано изп. дело №20067750400083. По същото на длъжника е била изпратена призовка за доброволно изпълнение, която е била получена от него на 17.07.2007 год. На 28.07.2007 год. е бил извършен опис на собствени на длъжника движими вещи, като с протокол от 25.07.2007 год., въз основа на молба на взискателя от същата дата, е била насрочена публична продан в периода от 30.07.2007 год. до 30.08.2007 год.

На 27.07.2007 год. длъжникът е заплатил сумата от 10.00 лева по изп.дело.

На 18.03.2008 год. от страна на ЧСИ Я. Б., въз основа на молба от взискателя, е била депозирана писмена молба до РС Шумен с искане длъжникът да бъде призован да декларира притежаваното от него имущество.

На 14.02.2012 год. е била вписана възбрана върху собствен на длъжника недвижим имот, намиращ се в гр.Шумен и недвижими имоти, придобити в качеството му на наследник, намиращи се в с.Златна нива, община Каспичан, а на 23.02.2012 год. е била вписана допълнителна възбрана на притежаваната от длъжника 1/10 ид. част от други два недвижими имота. В тази връзка е било насочено принудително изпълнение върху последните два недвижими имота на 07.03.2012 год. На 07.03.2012 год. е бил извършен описа на недвижимо имущество, като е била насрочена и публична продан на три недвижими имоти.

На 04.10.2012 год. е бил наложен запор върху арендното възнаграждение на длъжника за стопанската 2011/2012 год., получавано от Фаворит 97 ЕООД.

На 23.10.2012 год. от името на взискателя е депозирана молба, в която моли да бъде заличена възбраната върху един от недвижимите имоти, по повод на което е била спряна публичната продан по отношение на същия.

С Протоколи от 30.10.2012 год. във връзка с проведената публична продан взискателят е бил обявен за купувач на 1/10 ид. част от два от недвижимите имоти. Със заявления от същата дата взискателят е оттеглил част от наддавателните си предложения, като впоследствие с Постановления за възлагане на недвижим имот същите са му били възложени.

На 01.09.2014 год. взискателят е подал молба, с която е поискал изпълнителното дело да бъде прехвърлено при ЧСИ Д.З.. Същото е било получено от последния на 03.10.2014 год., като е било образувано изп. дело №20148760400785. След получаване на същото на 10.10.2014 год. от страна ответника е депозирана писмена молба, в която моли да бъде образувано изпълнително дело и да бъде извършено пълно имуществено проучване на длъжника. След установяване на наличното имущество на лицето с молба вх.№31846/25.11.2014 год. взискателят е поискал насрочване на опис на движими вещи, собственост на длъжника, находящи се на адреса на длъжника, както и на запориран автомобил, негова собственост. На 05.12.2014 год. длъжникът е депозирал заявление до ЧСИ, с което моли да бъде вдигнат наложения запор върху лек автомобил марка Рено Лагуна, като заявява, че автомобилът не съществува, тъй като е претърпял ПТП и е предаден за скрап.

На 09.12.2014 год. е бил извършен опис на адреса на длъжника в с.Златна нива, ул.“***“ №2, като по време на описа не са намерени и описани вещи, собственост на М.М..

На 19.11.2015 год. е била наложена възбрана на наследени от длъжника недвижими имоти, останали след смъртта на неговата майка, а именно: 1/6.66 ид.част от поземлен имот с пл.№180, парцел 1 с площ по документи 947 кв.м, намиращ се в с.Златна нива, ведно с къща и сайвант и 1/6.66 ид.части от поземлен имот с пл.№180, парцел 2 с площ по документи 1026 кв.м, намиращ се в с.Златна нива, като е насрочен описа на същите на 06.01.2016 год.

По молба от длъжника, депозирана на 09.03.2016 год. е била изготвена съдебно-счетоводна експертиза, която дава заключение, че към 18.03.2016 год. остатъкът от задължението по изпълнителното дело е общо в размер на 2718.81 лева. В тази връзка от името на взискателя е депозирана молба на 27.04.2016 год., в която същият заявява, че приема така определения от експертизата размер и моли изпълнителните действия да продължат чрез извършване на публична продан на наследените от длъжника идеални части от посочените по-горе имоти.

На 24.10.2016 год. взискателят отново е депозирал Заявление до ЧСИ, в което моли да бъде насрочена публична продан на посочените по-горе имоти.

На 06.01.2017 год. е бил извършен опис на посочените недвижими имоти, като впоследствие е бил насрочен и извършен оглед на 19.01.2017 год.

С резолюция на ЧСИ в периода 27.02.2017 год. – 27.03.2017 год. е била насрочена публична продан на имотите.

На 13.02.2017 год. на електронната поща на ЧСИ Д.З. е постъпила молба от длъжника, в която същият моли да бъде прекратено изпълнителното дело, като твърди, че взискателят не е посочил изпълнителен способ в молбата за образуване на изпълнителното дело, поради което същата се явява недопустима. В тази връзка до взискателя е изпратено съобщение, в което му е указано да отстрани констатирани нередовности по конкретно посочени молби. В отговор на същата от страна на взискателя са депозирани молба на 14.02.2017 год. и заявление на 20.02.2017 год., в които същият заявява, че в депозираните от негово име молби е изразил воля, че възлага на ЧСИ Д.З. всички права по чл.18 от ЗЧСИ. Към заявлението прилага молба вх.№157/15.02.2012 год., подадена до ЧСИ Я. Б., в която е поискал насочване на принудително изпълнение към собствен на длъжника недвижим имот, представляващ поземлен имот пл.№014041 в с.Златна нива, като твърди, че същата не се съдържа в кориците на изпълнително дело №20067750400083 по описа на ЧСИ Я. Б.. Представя и копие на вносна бележка за сумата от 928 лева, внесена за такси по изпълнителното дело, като твърди, че неправилно посочената сума е била отразена върху печата на гърба на оригиналния изпълнителен лист, като заплатена от длъжника.

С Определение на настоящия състав от 06.03.2017 год. е спряно изпълнението по изп. дело №20148760400785 по описа на ЧСИ Д.З..

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото писмени доказателства и по-специално от: Обявление №20148760400785, Документ за заплатена държавна такса, материалите, съдържащи се в изп.дело №785/2014 год. по описа на ЧСИ Д.З., и изп.дело №83/2006 год. по описа на ЧСИ Я.Б., в което се съдържат и материали по изп. Дело №484/2001 год. по описа на ДСИ при ШРС, Сметка №0001046513, Фактура №1000043725/10.10.2014 год., Квитанция №15360, Сметка №000630, Молба до ШРС, Протокол от съдебно заседание по ГД №784/2008 год. по описа на ШРС, Протокол от съдебно заседание по ГД №784/2008 год. по описа на ШРС, Декларация от 31.07.2008 год., Материали, приложени по НОХД №511/2016 год. по описа на ОС-Русе, Молба до ЧСИ Я.Б., Молба до ШРС, Служебна справка, Молба до ЧСИ, Удостоверение изх.№02026/22.03.2017 год., Пълномощно.

По отношение направеното от ищеца възражение за недопустимост на молбата за образуване на изп.дело №20148760400785 по описа на ЧСИ Д.З. съдът намира същото за неоснователно, поради следните правни съображения:

Разпоредбата на чл.426, ал.2 от ГПК предвижда задължение за взискателя в молбата да посочи начина на изпълнение, като в течение на производството може да посочва и други начини на изпълнение. От материалите по делото се установява по безспорен начин, че изп.дело №20148760400785 по описа на ЧСИ Д.З. е образувано въз основа на молба, депозирана от взискателя Р.Н.С. с вх.№28198/10.10.2014 год. Със същата е било поискано образуване на изпълнително дело, извършване на пълно имуществено проучване на лицето, като взискателят сочи, че след запознаване с резултатите от последното ще посочи конкретен способ за изпълнение. В тази връзка в писмена молба вх.№31846/25.11.2014 год. ответникът в качеството си на взискател е посочил, че желае да бъде насрочен и извършен опис на движими вещи, собственост на длъжника по делото, находящи се на посочения по делото адрес, както и на вече запорирания по делото лек автомобил, собственост на длъжника. В тази връзка съдът намира, че с последната взискателят по недвусмислен начин е посочил конкретен изпълнителен способ. В същото време, независимо от изложеното, по искане на длъжника, с резолюция на ЧСИ изх. №05972/20.02.2017 год. на взискателя е било указано на основание чл.129, ал.1 от ГПК да изправи нередовностите, посочени в конкретизираните молби, в отговор на което взискателят в заявление вх.№09055/21.02.2017 год., е заявил, че волята му на взискател, изразена в посочените молби е била, в смисъл, че възлага на ЧСИ всички права по смисъла на чл.18 от ЗЧСИ, включително и определяне на начина на изпълнение. В тази връзка дори да приемем, че подадената от взискателя молба е била нередовна по смисъла на чл.426, ал.2 от ГПК с посочените по горе действия, на основание разпоредбата на чл.426, ал.3 от ГПК, във вр. с чл.129, ал.5 от ГПК, същата следва да се счита редовна от деня на подаването й.

При така установената фактическа обстановка по отношение на предявения отрицателен установителен иск с правна квалификация чл.439 от ГПК, съдът приема от правна страна следното:

Между страните не съществува спор, че по силата на издаден изпълнителен лист на 16.10.2000 год. по НЧХД №1104/1998 год. по описа на ШРС ищецът е бил осъден да заплати на ответника сумата от 500 лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 10.02.1996 год. до окончателното изплащане на сумата, както и направените по делото деловодни разноски в размер на 157 лева. Въз основа на същия първоначално на 31.10.2001 год. е било образувано изп.дело №484/2001 год. по описа на ДСИ при ШРС.

Настоящият състав приема, че доколкото вземането е било установено с влязло в сила съдебно решение, то на основание разпоредбата на чл.117, ал.2 от ЗЗД, след приключване на съдебното производство е започнала да тече давност, която следва да бъде петгодишна. В този смисъл се налага извода, че същата не е била изтекла към датата на образуване на първото изпълнително дело, което е станало на 31.10.2001 год. Въпреки, че образуването на изпълнително дело, както и изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение не са изпълнителни действия и не прекъсват давността, по първото от изпълнителните дела своевременно по искане на взискателя от страна на съответния съдебен изпълнител са били извършвани такива изпълнителни действия, които са прекъсвали давността, поради което следва да се приеме, че посочената по-горе петгодишна погасителна давност по отношение на главницата от 500 лева не е била изтекла към датата на прехвърляне на изпълнителното дело при ЧСИ Я. Б., респективно към датата на образуване на изп.дело №20067750400083 по описа на ЧСИ Я. Б.. От материалите по делото се установява по безспорен начин, че по последното на 27.07.2007 год. от страна на длъжника е била заплатена сумата от 10.00 лева. Последното, поискано от страна на взискателя изпълнително действие предхожда по време посочената по-горе дата на плащане от страна на длъжника, доколкото с писмена молба от 25.07.2007 год. последният е поискал насрочване на публична продан, която е била насрочена от страна на ЧСИ на същата дата. След посоченото поискано от страна на взискателя изпълнително действие, в двугодишен срок, който е изтекъл на 25.07.2009 год. от страна на взискателя не са били поискани валидни изпълнителни действия по смисъла на чл.433, ал.1, т.8 от ГПК, с оглед на което се налага извода, че изпълнително дело №20067750400083 по описа на ЧСИ Я. Б. се е прекратило по „перемпция“ на 27.07.2009 год. Единственото извършено действие в посочения по-горе двугодишен период е сезирането на Районен съд- Шумен от страна на ЧСИ на основание разпоредбата на чл.448, ал.1 и сл. от ГПК, във връзка с молба на взискателя, с искане да бъде призован длъжникът да се яви и да декларира наличното си имущество. В същото време обаче същото не представлява същинско изпълнително действие, което да прекъсва давността или което да се приеме за такова изпълнително действие, което да прекъсва започналия да тече двугодишен срок. В този смисъл е т.10 от Тълкувателно решение №2 от 26.06.2015 год. на ВКС по т.д. №2/2013 год. на ОСГТК, в което се приема, че проучването на имущественото състояние на длъжника не е изпълнително действие и същото не прекъсва давността. Производството по чл.448 от ГПК не е основание, предвидено в закона, което да има отношение към теченето на срока.

Без правно значение е дали съдебният изпълнител е постановил акт за прекратяване на принудителното изпълнение или не и кога ще направи това, тъй като този акт има само декларативен, а не конститутивен ефект. Прекратяването на изпълнителното производство става по право, като новата давност започва да тече от предприемането на последното по време валидно изпълнително действие – в настоящия случай извършено плащане от страна на длъжника на 27.07.2017 год. Каквото и да е основанието за прекратяване на изпълнителното производство, всички предприети по него изпълнителни действия се обезсилват по право /с изключение на изпълнителните действия, изграждащи тези изпълнителни способи, от извършването на които трети лица са придобили права и редовността на извършените от трети задължени лица плащания/. В този смисъл е и константната съдебна практика и по-конкретно Решение №45 от 30.03.2017 год. на ВКС по гр.д. №61273/2016 г., IV г.о., ГК, което е постановено по реда на чл.290 от ГПК, както и Тълкувателно решение №2 от 26.06.2015 год. на ВКС по т.д. №2/2013 год. на ОСГТК.

С оглед на изложеното се налага извода, че както извършените по изпълнителното дело, преди, а така също и след датата 25.07.2009 год. всички извършени изпълнителни действия следва да се считат обезсилени по право. От извършените след прекратяване на изпълнителното дело по перемпция, такива са вписването на 14.02.2012 год. на възбрана върху собствен на длъжника недвижим имот, намиращ се в гр.Шумен и недвижими имоти, придобити в качеството му на наследник, намиращи се в с.Златна нива, община Каспичан; вписването на 23.02.2012 год. на допълнителна възбрана на притежаваната от длъжника 1/10 ид. част от други два недвижими имота; извършването на 07.03.2012 год. на опис на недвижимо имущество, както и насрочването на публична продан на три недвижими имоти; наложен на 04.10.2012 год. запор върху арендното възнаграждение на длъжника за стопанската 2011/2012 год., получавано от Фаворит 97 ЕООД; обявяване на взискателя за купувач на 1/10 ид. част от два от недвижимите имоти с Протоколи от 30.10.2012 год. във връзка с проведената публична продан; възлагане на имотите на взискателя с постановления за възлагане на недвижим имот.

С оглед на обстоятелството, че по изложените по-горе съображения следва да се приеме, че изпълнително дело №20067750400083 по описа на ЧСИ Я. Б. се е прекратило по „перемпция“ на 25.07.2009 год., независимо от липсата на произнасяне на съдебния изпълнител в този смисъл, то посочените по-горе действия следва да се считат за обезсилени. А с оглед на изложеното се налага извода, че доколкото новата петгодишна давност е започнала да тече от датата на последното валидно изпълнително действие – 27.07.2007 год., с оглед извода за обезсилване на посочените по-горе изпълнителни действия, то същата е изтекла на 27.07.2012 год. Независимо, че след датата на прекратяване на изпълнителното дело по „перемпция“ от страна на взискателя са били извършени същински изпълнителни действия по смисъла на т.10 от Тълкувателно решение №2 от 26.06.2015 год. на ВКС по т.д. №2/2013 год. на ОСГТК, доколкото същите са били извършени по едно прекратено производство, същите не могат да се приемат за валидно извършени и не са прекъснали давността.

Ново изпълнително дело е било образувано въз основа на молба от взискателя на 10.10.2014 год., т.е. след изтичане на посочения по-горе давностен срок.

Поради изложеното, съдът намира, че иска за признаване за установено, че ищецът не дължи на ответника сумата от 500 лева – главница, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, за които е бил издаден изпълнителен лист 16.10.2000 год. по НЧХД №1104/1998 год. по описа на ШРС се явява основателен и следва да бъде уважен, като се приеме за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответника посочената сума, поради изтекла погасителна давност.

На основание разпоредбата на чл.78, ал.1 от ГПК с оглед изхода на делото ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски в общ размер на 530 лева, представляващи държавна такса и възнаграждение за вещо лице, съгласно представен списък.

С оглед изхода на делото на ответника разноски не се дължат.

Водим от горното, съдът

РЕШИ

ПРИЗНАВА за установено, че М.Д.М., с ЕГН**********,***, съдебен адрес:*** не дължи на Р.Н.С., с ЕГН**********, с постоянен адрес: *** сумата от 500 лева /петстотин лева/ – главница, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, за които е бил издаден изпълнителен лист от 16.10.2000 год. по НЧХД №1104/1998 год. по описа на ШРС, поради изтекла давност.

ОСЪЖДА ответникът Р.Н.С., с ЕГН********** на основание чл.78, ал.1 от ГПК да заплати на ищеца М.Д.М., с ЕГН********** сумата от 530 лева /петстотин и тридесет/ лева, представляваща направени деловодни разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение, съгласно представен списък.

Решението подлежи на обжалване пред Шуменски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: