Р Е Ш Е Н И Е

 

235/18.4.2017г. , гр. Шумен

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Шуменският районен съд, девети състав, в открито съдебно заседание проведено на единадесети април, две хиляди и седемнадесета година, в състав:  

Председател: Д. Димитров  

с участието на секретаря Т. Т., като разгледа докладваното от съдията ГД № 393/2017  г., по описа на съда, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по предявен брачен иск, с правно основание чл. 49, ал. 1 СК, за прекратяване на гражданския брак между страните, поради дълбокото и непоправимо разстройство настъпило след сключването му и небрачни искове, по които, на основание чл. 322, ал. 2, изр. 2 ГПК, съдът дължи задължително произнасяне, както следва: 1/иск за предоставяне упражняването на родителските права по отношение на малолетното дете – Б. Е.Н. на ответника Е.Н.М.; 2/иск за определяне местоживеенето на детето Б. Е.Н. при бащата; 3/иск за определяне режим на лични отношения на майката А.Х.М. с детето Б. Е.Н.; 4/иск за осъждане на майката А.Х.М. да плаща месечна издръжката на детето, чрез бащата Е.Н.М. в размер на 120 лв., ведно със законна лихва за всяка просрочена вноска, считано от датата на влизане в сила на решението и 5/иск за възстановяване на предбрачното фамилно име на ищцата, на основание чл. 53 СК.

Ищцата обосновава исковата си претенция на следните фактически твърдения:

Страните били съпрузи, по силата на сключения между тях на 05.09.1999 г. граждански брак, като от него имали едно малолетно дете - Б. Е.Н.. Твърди, че от четири години с ответника са във фактическа раздяла, като живеят в отделни стаи. Настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство на брака ищцата обуславя на твърдения от живота на съпрузите сочещи на разпад на брачната връзка, която не е могла да се съхрани с нужното доверие, взаимно уважение и разбирателство между партньорите. Моли за постановяване на решение, с което брака между страните бъде прекратен, без произнасяне по въпроса за вината. Моли родителските права и местоживеенето на детето да бъдат предоставени на ответника, а тя да бъде осъдена да заплаща месечна издръжка в размер на 120 лв. считано от влизане в сила на решението, с падеж първо число на месеца за който се дължи, ведно с законната лихва за всяка закъсняла вноска до окончателното изплащане; да бъде определен режим на лични отношения на майката с детето както следва: всяка първа и трета събота и неделя от месеца-от 10 часа в събота до 18 часа в неделя, с преспиване в дома на майката; всяка втора и четвърта неделя от месеца от 10 часа до 18 часа; един месец през лятната ваканция, когато бащата не е в годишен отпуск; половината от зимната и пролетната ваканция; както и по всяко едно време, но споразумение на родителите, да й бъде възстановено предбрачното фамилно име „А.“. Не претендира разноски.

В срока и по реда на чл. 131 ГПК ответникът депозира отговор на исковата молба. Счита предявените искове за допустими и основателни и моли да бъдат уважени. Не претендира разноски.

В открито съдебно заседание на 11.04.2017 г. ищцата лично, а ответникът чрез процесуалния си представител адв. Станчев от ШАК, упълномощен с пълномощно Рег. *** г., с нотариално заверен подпис от помощник - нотариус Иван Донев при нотариус С. С., с рег. 024-Районен съд-гр. Шумен, представят споразумение, в която твърдят, че са постигнали сериозно и непоколебимо взаимно съгласие за прекратяване на брака. Обосновават искането, като заявяват, че са постигнали споразумение по смисъла на чл. 51 СК относно родителските права върху родените от брака дете, местоживеенето му, издръжката, режима на лични контакти, ползването на семейното жилище, издръжката между съпрузите, фамилното име и имуществените отношения.

С определение производството по делото е трансформирано от исково в охранително, на основание чл. 321, ал. 5 ГПК.

В хода на проведеното съдебно заседание, молителката лично, а молителят чрез пълномощника си, поддържат молбата за развод по взаимно съгласие, както и постигнатото по между им споразумение.

Съдът, след като взе предвид представените по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Молителите са съпрузи, на основание сключения граждански брак, за което е съставен Акт за граждански брак № 306/05.09.1999 г., от длъжностното лице по гражданско състояние при Община Шумен. Страните поддържат молбата за развод по взаимно съгласие. Решението им за това е сериозно, взаимно и непоколебимо, като не желаят съдът да издирва мотивите за прекратяване на брака.

Съдът намира, че споразумението между страните удовлетворява съдържателните изисквания на чл. 51 СК: изчерпателно е, не противоречи на закона и на морала, поради което преценява, че същото следва да бъде утвърдено, а разводът между двамата съпрузи да бъде допуснат на основание чл. 50 СК.

Относно разноските по делото: На основание чл. 6, т. 1 от Тарифа за държавните такси събирани от съдилищата по ГПК дължимата такса е 25 лева. При завеждане на исковата молба ищцата е внесла такса 40 лв.. При допускане на развод по взаимно съгласие, на основание чл. 6, т. 3 от Тарифата, се събира такса в размер до 40 лв. Съдът определя, по тези две разпоредби от Тарифата, окончателна държавна такса в общ размер на 40 лв., които констатира, че са внесени от молителката при завеждане на исковата молба, която следва да плати и държавна такса по споразумението в частта относно издръжката на детето в размер на 2 % върху тригодишните платежи, в общ размер на 86.40 лв., на основание чл. 7 от същата Тарифа.

Предвид изложеното, Шуменски районен съд.

 

Р Е Ш И :

 

Прекратява гражданския брак между А.Х.М., с ЕГН: ********** и адрес: *** и Е.Н.М., с ЕГН: ********** ***, действащ чрез пълномощника си адв. С. Щ. С. от ШАК, сключен на *** г., пред длъжностното лице по гражданско състояние при Община Шумен, за което е съставен Акт за граждански брак № *** г., по взаимно съгласие, на основание чл. 50 СК.

Утвърждава постигнатото между съпрузите споразумение по чл. 51 СК, в следния смисъл:

Предоставя упражняването на родителските права по отношение на детето Б. Е.Н., с ЕГН: **********, роден на *** г., на бащата Е.Н.М., с ЕГН: **********, като определя местоживеенето на детето при бащата на адрес: село ***, Община Шумен, област Шумен, ***.

Определя режим на лични отношения на майката А.Х.М., с ЕГН: ********** с детето Б. Е.Н., с ЕГН: **********, както следва: всяка първа и трета събота и неделя от месеца, от 10 часа в събота до 18 часа в неделя, с преспиване в дома на майката; всяка втора и четвърта неделя от месеца от 10 часа до 18 часа; един месец през лятната ваканция, когато бащата не е в годишен отпуск, половината от зимната и пролетната ваканция; както и по всяко едно време, по споразумение на родителите , като в този случай е въпрос на договореност между двамата родители за срока и мястото на упражняване на личните контакти на бащата с детето.

Осъжда А.Х.М., с ЕГН:********** и адрес: ***, да плаща в полза на детето Б. Е.Н., с ЕГН: **********, роден на *** г., чрез неговия баща и законен представител Е.Н.М., с ЕГН: **********, сумата от 120 лв. /сто и двадесет лева/, платими до пето число на месеца, за който се дължи, считано от датата на влизане в сила на решението, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска, до окончателното плащане на задължението, на основание чл. 143, ал. 1 и ал. 2 СК.

Ползването на семейното жилище в село ***, Община Шумен, област Шумен, *** се предоставя на Е.Н.М., като А.Х.М. го е напуснала и заявява, че няма претенции относно ползването на този имот.

Постановява след прекратяването на брака жената да носи предбрачното си фамилно име “А.”.

Обявява, че за в бъдеще съпрузите не претендират издръжка един от друг; движимото и недвижимо имущество придобито по време на брака остава в режим на СИО; след прекратяването на брака съпрузите няма да имат никакви претенции към притежаваните от всеки един от тях суми по банкови сметки, както и претенции за получаване на дял от личното имущество на другия съпруг.

Осъжда А.Х.М., с ЕГН: ********** и адрес: ***, да плати в полза на Държавата, към бюджета на съдебната власт, по сметка на РС Шумен, с IBAN ***, при ТБ „Алианц България“ АД – Шумен, държавна такса по споразумението за издръжката на детето в размер на 86.40 лева /осемдесет и шест лева и четиридесет стотинки/ на основание чл. 7 от Тарифа за държавните такси събирани от съдилищата по ГПК.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Препис от настоящото решение да се връчи на молителите заедно със съобщението за постановяването му, на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.

 

Районен съдия: