Р Е Ш Е Н И Е

767/19.10.2017г. , гр.Шумен

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският районен съд, в открито съдебно заседание на дванадесети октомври през две хиляди и седемнадесета година в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: Бистра Бойн

при секретаря А.П., като разгледа докладваното от районния съдия гр.д. № 397/2017г., за да се произнесе взе предвид следното:

Депозирана е искова молба от В.П.С. с ЕГН: **********, срещу С.О.В. с ЕГН: **********, имаща за предмет иск с правно основание, чл.422 от ГПК, във връзка с чл.59 от ЗЗД– за сумата 961,10 лева, представляваща платени сметки за консумирана електроенергия от ответника за периода месец декември 2014г.-януари 2016г., както и законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда до окончателното й заплащане. Ищецът сочи, че се е снабдил със Заповед за изпълнение, издадена по ч.гр.д.№***/2016г. В срока по чл.412 ал.2 от ГПК ответникът е възразил, че не дължи вземането и не е оттеглил възражението си, поради което за ищеца е възникнал правен интерес от предявяване на настоящите искове, за да не бъде обезсилена издадената заповед. Моли да бъде установено по отношение на ответника, че дължи присъдената сума по заповед за изпълнение към датата на депозиране на заявлението, ведно с лихва за забава от датата на предявяване на искането за заповед за изпълнение и разноските, като бъде осъден да заплати деловодните разноски по настоящото съдебното производство.

В срока по чл.131, ал.1 от ГПК ответникът С.В. депозира писмен отговор, в който не оспорва, че ищецът е заплащал сметки за електроенергия за процесния период. Твърди, че това е било с правно основание, понеже сметките били заплащани по изрично изявено желание на ищецът и съществувала уговорка за дължима от него издръжка за двете деца на страните. Сумата била заплатена доброволно и не е била получена от нея и децата й без основание. Моли, поради изложените съображения за постановяване на решение по спора, с което насочените срещу нея искове бъдат отхвърлени като неоснователни.

След като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства, съдът констатира следното от фактическа страна:

Безспорен между страните е фактът и се установява и от представените в тази насока писмени доказателства, че ищецът е погасявал задължения за консумирана електроенергия в имот, собственост на ответницата за месеците от декември 2014г. до януари 2016г. чрез извършвани ежемесечни преводи от личната му сметка към „Енерго-Про“. До месец януари 2015г., ищецът е обитавал жилището, съвместно с ответницата и роденото от връзката им дете- А. на пет години. След влошаване на отношенията между страните, ищецът напуснал имота и в него останала да живее ответницата с детето. Няколко месеца по-късно на 09.04.2015г. се родило второто им дете- В., като майката продължила да обитава имота, за който се отчитала потребената електроенергия и да полага грижи за двете деца. С Решение №***/12.02.2016г. по гр.д. № ***/2106г. на РС-Шумен било утвърдено споразумение между страните, по силата на което упражняването на родителските права по отношение на децата, било предоставено на майката, а ищецът бил осъден да заплати издръжка за минало време, почти напълно съвпадащ с периода по настоящата претенция- 20.11.2014г.- 20.11.2015г.

От допуснатите гласни доказателствени средства- разпит на свидетел- С. М. се установи, че при раздялата на страните, същите се разбрали ищецът да плаща тока, защото ответницата нямала друга финансова помощ и очаквала второто им дете. От обяснения на страна, дадени от ищецът по реда на чл.176 от ГПК, се установи, че той е заплащал сметките за електричество доброволно, защото ответницата имала финансови затруднения и по този начин й помагал. Имали уговорка, когато стане финансово стабилна да му върне средствата, след известен период.

С оглед събраните по делото писмени доказателства и установената фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна: Съобразно изложените твърдения в исковата молба и уточнението към нея, съдът намира, че предявения иск е с правно основание чл.59 ЗЗД, доколкото в настоящия случай не могат да намерят приложение разпоредбите на чл.55-58 ЗЗД и същия е допустим, с оглед на сходната практика на ВКС, касаеща искове между бивши съпрузи /решение № ***/22.04.2010 г. по гр.д. № ***/2009 г. по описа на ВКС, Решение №***/06.02.2017 по дело №***/2016 на ВКС, ГК, IV г.о./. Съдът съобрази и Определение №***/22.11.2016г. по гр.д.№***/2016г. на ВКС IVг.о./ по почти идентичен казус, но отнасящ се за платени от фактически съжител лизингови вноски за автомобил, лична собственост на ответната страна. В настоящия казус не е установено между страните да е съществувала друга облигационна връзка- не се твърди дарствено правоотношение, не се твърди наличието на договор за заем, каквито факти са частично изложени в исковата молба, доколкото същия е консенсуален, а липсва съгласие на ответната страна, не се сочи да има и срок за връщане на сумата, чийто падеж да е настъпил. Поради което, съдът намира, че настоящия случай, който не е само облигационен, но житейски засяга морални норми и семейно-правни задължения, следва да бъде квалифициран именно по субсидиарния състав на неоснователното обогатяване.

За да е осъществен фактическия състав на чл.59 от ЗЗД, ищецът следваше при пълно и главно доказване да установи, че е намалял актива на имуществото му, че в патримониума на обогатилия се за чужда сметка е влязло някакво имущество и двата елемента произтичат от общ факт и при липса на основание за имущественото разместване. Първите два елемента са установени по делото, ищецът е заплатил консумирана енергия, а ответницата е спестила разход.

Неоснователното обогатяване, като правен институт почива на принципа на справедливостта, който изисква всяко едно имуществено разместване да е правно оправдано. От страна на ответника се прави възражение за неподлежащо на връщане вземане, като изпълнение на нравствен дълг. Съдът като взе предвид приетото в т.3 от Постановление № 1 от 28.05.1979 г., и съдебната практика, че правилото по чл.55 ал.2 от ЗЗД е приложимо само в първата хипотеза на чл.55 ал.1 ЗЗД, но не и към фактическия състав на чл.59 ЗЗД, намира, че позоваването от страна на ответницата на изпълнение на нравствен дълг по чл.55 ал.2 ЗЗД не намира приложение в настоящия случай /в този смисъл Определение № ***/23.06.2011 г. по гр.д. № ***/2011 г. на ВКС/. Цитираното Постановление на Пленума на ВС сочи, че при приложението на чл.55 ал.2 ЗЗД, следва да се имат предвид началата на хуманност и отзивчивост и когато се констатира, че извършилият престацията е съзнавал моралното си задължение, даденото не следва да се присъжда обратно. Но тези положения не намират място в случая, когато за едно лице съществува законно задължение да изпълни нещо, като задължение за издръжка или в настоящия казус- задължение за грижа. Безспорно е установено по делото, че заплатената електроенергия е била ползвана и от двете деца на ищеца. Нейното наличие в един дом е част от добрите условия на живот и в този смисъл настоящата хипотеза се различава от други сходни казуси, които засягат единствено имуществени права на страните. Установи се, че през периода на исковата претенция, по отношение на роденото дете А. и впоследствие родената В., упражняването на родителските права е било съвместно от двамата родители. Основополагащ е принципът на чл.18 от Конвенцията за правата на детето за носене от двамата родители на обща отговорност за отглеждането и развитието на детето, при въздигане на висшите му интереси в тяхна основна грижа. Доколкото не е имало съгласие между страните и постановено решение за местоживеене на децата за процесния период, съдът намира, че ежедневно осъществяваните родителски права, чрез които се предоставят физическите грижи на децата са били съвместо упражнявани от двамата родители./ТР №1/2016г. на ВКС за родителските права/. Погасявайки ежемесечните сметки за електрическа енергия за дома, в който се отглеждат децата му, ищецът е изпълнил законовото задължение за дължима грижа по смисъла на &1 т.6 от ДР и чл.3 от Закона за закрила на детето, изрично регламентирана и в чл.125 от СК, като съвкупност от всички действия, произтичащи от задълженията на родителите към децата. Процесното ежемесечно плащане, предвид заявеното от ищеца в обясненията му, е било съзнателно, като той е искал да помогне. С оглед на изложеното, съдът намира, че искът за установяване на дължимо вземане за платени сметки за електроенергия и за законна лихва за забава от деня на депозиране на исковата молба върху главницата, следва да бъде отхвърлен като недоказан, понеже електрическата енергия е била платена с основание.

На осн.чл.78 ал.3 от ГПК, ищеца следва да бъде осъден да заплати на ответника сумата от 300лв., деловодни разноски, съобразно представения списък на разноските.

Водим от горното, Шуменският районен съд

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ предявения от В.П.С. с ЕГН: ********** *** срещу С.О.В. с ЕГН: ********** *** иск с правно основание, чл.422 от ГПК, във връзка с чл.59 от ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата 961,10 лева/деветстотин шестдесет и един лева и десет стотинки/, представляваща платени сметки за консумирана електроенергия за периода месец декември 2014г.- януари 2016г. по кл.№ *** за имот, собственост на ответника, както и законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда до окончателното й заплащане, като неоснователен и недоказан.

ОСЪЖДА В.П.С. с ЕГН: ********** да заплати на С.О.В. с ЕГН: ********** направените деловодни разноски в размер на 300.00лв./триста лева/.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - гр.Шумен в 2-седмичен срок от съобщаването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: