Р Е Ш Е Н И
Е
258/26.4.2017г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският районен съд, девети състав, в публично съдебно
заседание проведено на единадесети април, две хиляди и седемнадесета година, в
състав:
Районен съдия: Димитър Димитров
при секретаря Т.Т., като разгледа
докладваното от съдията ГД № 404/2017
г., по описа на съда, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба от С.Д.Я., в качеството й на майка и
законен представител на детето К. Р. Д., чрез пълномощника адв. Е. от ШАК,
против Р.Д.С., в която са предявени, в условията на първоначално обективно
кумулативно съединение, искове по чл. 127, ал. 2 вр. чл. 123, ал. 2, вр. чл. 59, ал.
3, вр. чл. 143, ал. 2 СК и чл. 149 СК, за постановяване на решение, с което бъде разрешен
съществуващ, между страните, в качеството им на родители, спор по въпросите
относно:
упражняването на родителските права и местоживеенето на детето; личните
отношения на ответника с детето и плащане на месечна издръжка за бъдеще време и
минал период - за една година назад.
Ищцата основава исковата си
претенция на следните фактически твърдения: Страните
живели на съпружески
начала в апартамент под наем, находящ се в гр. Ш., ***, като имали едно родено
дете - К. Р. Д. на три години. След излизането на ответника от затвора
отношенията им коренно се променили - често започнал да употребява алкохол и
станал агресивен. На 23.08.2015 г. след пореден скандал, с Решение № 1605/2015
г., ГД № 2265/2015 г., по описа на ШРС, ответникът бил осъден по ЗЗДН. На
28.08.2015 г. по искане на ищцата ответникът се изнесъл от дома и от тогава
само тя полагала грижи за детето, подпомагана от своите родители и близки.
Ищцата продължавала да живее с детето на квартира, като месечно плаща наем от
220 лв. След фактическата раздяла ответникът не бил давал каквато и да било
средства за издръжка на детето. Ищцата иска упражняването на родителските права
по отношение на детето да бъде предоставено на нея; местоживеенето на детето да
бъде определено на нейния адрес; да бъде определен предложен от ищцовата страна
режим на лични контакти на ответника, който да бъде осъден да плаща месечна
издръжка за детето в размер на 140 лв., считано от датата на завеждане на
настоящата искова молба с падеж 15 /петнадесето/ число на месеца, за който се
дължи, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска, до настъпване на
законни основания за нейното изменение или прекратяване, както и да плати
издръжка за детето за една година назад от датата на завеждане на исковата
молба в общ размер 1 440 лв. или по 120 лв. на месец, ведно със законната
лихва, считано от датата на подаване на исковата молба. Претендира разноски.
В
срока и по реда на чл. 131 ГПК, препис от исковата
молба и приложенията към нея са връчени лично на ответника. Отговор на исковата
молба не е депозиран.
С Определение,
постановено в открито производство по привременни мерки на
07.03.2017 г. съдът, на основание чл.
127, ал. 3 СК, вр. чл. 323, ал. 1 ГПК, се е произнесъл по искане на
ищеца и е предоставил упражняването на
родителските права по отношение на детето К. Р. Д. на майката, като
е определил местоживеенето му на нейния адрес. Определил е режим на лични отношения на бащата Р.Д.С.
с детето К. Р. Д., както следва: всяка
втора и четвърта събота от месеца от 10.00 ч. сутринта до 18.00 ч. вечерта,
които контакти до навършване на три години на детето да се осъществяват в
присъствието на майката, като детето да бъде вземано и връщано от дома, в който
живее. Бащата Р.Д.С. е осъден да плаща в полза на К. Р. Д., чрез нейната майка и
законен представител С.Д.Я., месечна издръжка в размер на
140.00 лв. (сто
и четиридесет лева),
считано от датата на подаване на исковата молба – 15.02.2017 г., ведно със
законната лихва за всяка закъсняла вноска с падеж 15-то число на месеца, за
който се дължи, до настъпването на законово основание за изменение или
прекратяване.
В съдебно заседание ищцата чрез
процесуалния си представител адв. Е. от ШАК поддържа исковата претенция. В хода
на устните състезания прави искане за
постановяването на неприсъствено решение срещу ответника, като счита, че са
налице основанията на чл. 238, ал. 1 от ГПК – ответникът не взема становище по
спора и не ангажира доказателства, редовно е призован - лично, не се явява и не
изпраща процесуален представител в съдебно заседание, не прави искане делото да се гледа в негово отсъствие.
Относно искането за постановяване на неприсъствено
решение, настоящият състав на ШРС намира следното: Предявените
искове са с правно основание чл. 127 ал. 2 СК. По принцип неприсъствените
решения не подлежат на обжалване /арг. чл. 239, ал. 4 ГПК/, докато съгласно
разпоредбата чл. 127, ал. 2, изр. 2 СК, решенията на първоинстанционния съд по
тези искове подлежат на обжалване по общия ред. В случая тази законова разпоредба
се явява специална спрямо разпоредбите на ГПК, от където съдът извежда, че постановяване
на неприсъствено решение по такива искове е недопустимо, поради което намира,
че следва да бъде постановен съдебен акт по общия ред.
Като взе предвид представените
по делото доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази
становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните
отношения, съдът намира за установено следното от фактическа страна:
Страните нямат сключен граждански
брак. Живели са на съпружески начала в гр. Ш. в апартамент под наем, като от
съвместното им съжителство имат едно родено дете К. Р. Д., родена на *** г. На
23.08.2015 г. след пореден скандал ответника по молба на ищцата напуска
семейното жилище. От тогава единствено майката полага грижи за детето. От приетата по делото справка за осигурителния доход
на страните изх. № 3607-1/22.03.2017 г., издадена от ТД на НАП гр. Шумен, се
установява, че в периода от 01.01.2016 г. до 28.02.2017 г. осигурителния доход
на С.Д.Я. е бил средно 585 лв., а на Р. Д. С. е бил средно 237 лв. По делото в
заседанието по привременните мерки са ангажирани гласни доказателства
посредством разпит на М. С. и П. М.. От показанията им се установява, че
непосредствените грижи за детето се осъществяват от майката, подпомагана от
нейните близки. От приетият по делото социален доклад изх. №
ПР/Д-Н/24-001/28.02.2017 г. на Д ”СП” – гр. Шумен, се установява, че детето
живее с майката в жилище под наем. Детето е на две години и посещава детска
ясла. Жилището е в добро състояние, обзаведено с необходимите вещи и ел. уреди
за едно домакинство. Хигиенно – битовите условия са добри. Ответникът не е
открит от социалния работник, като неговата майка е заявила, че той е в чужбина
и по тази причина не е посетен домът му и няма становище относно битовите
условия при които живее, както и относно родителския му капацитет.
Въз
основа на установеното, като съобрази нормативните актове,
регламентиращи процесните отношения, преценени поотделно и в съвкупност, съдът,
извежда следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 127, ал. 2 СК, ако родителите не
постигнат споразумение относно родителските права, спорът се решава от районния
съд по настоящия адрес на детето, който се произнася относно упражняването на
родителските права, местоживеенето на детето, личните отношения с детето и
издръжката му съгласно чл. 59, 142, 143 и 144 СК.
Решаващо значение при предоставяне родителските права на
единия родител имат интересите на детето. По делото е установено, че до
настоящия момент детето живее с майката, която полага преките и непосредствени
грижи за него. Не са налице данни и не се установиха факти, които да сочат за
невъзможност същата да ги полага и за напред или които да опровергаят
родителските й качества. Ответникът не изразява становище относно родителските
права върху детето. Съобразявайки горното, както и привързаността на детето с
майката, неговата възраст, възможност за обгрижването и възпитанието, така и от
съвкупността от обстоятелства, релевантни за решаването на въпроса, съдът
намира, че родителските права следва да бъдат предоставени за упражняване на
ищцата, като местоживеенето му бъде определено при майката.
На бащата, поради гарантираната от закона възможност, следва
да се определи режим на лични контакти с детето. Преценката е служебна.
Извършва се от съда, като същият не е ангажиран с конкретно предявената такава
от ищцата. Детето е на две години. Не са налице конкретни данни за влошено
здравословно състояние. Поради горното, съдът намира, че режимът на лични
отношения следва да бъде съобразен с възрастта на детето, а именно: всяка втора
и четвърта събота от месеца от 10.00 ч. сутринта до 18.00 ч. вечерта, които
контакти до навършване на три години на детето да се осъществяват в
присъствието на майката, а след това детето да бъде вземано и връщано от дома,
в който живее. Съдът не намира основание за
прилагане на защитните мерки по чл. 59, ал. 8, т. 2 СК, като родителят,
осъществяващ режима на лични отношения, е свободен да прецени по какъв начин ще
го упражнява в рамките на предоставените му от съда часове.
Съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 2 СК, родителите
дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца независимо дали са
работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си, като размерът на
издръжката се определя според нуждите на лицето, което има право на издръжка и
възможностите на лицето, което я дължи – арг. чл. 142, ал. 1 СК. Нуждите на
лицата, които имат право на издръжка, се определят от обикновените условия на
техния живот, а общественото положение на задълженото лице и размерът на
доходите му не следва да водят до присъждане на издръжка в размери, които
стимулират към обществено неполезен начин на живот, към лукс или за използване
средствата за цели извън издръжката. СК не съдържа други ограничения или
условия, които да се спазват при определяне размера на издръжката – в този
смисъл са разясненията в ППВС 5/30.XI.1981
г., т. 1. С ПМС № 296/30.10.2015 г. е определен праг на
бедност за 2016 г. в размер на 300 лв. месечно. От този размер нагоре следва да
бъде определен размерът на издръжката за едно дете, съобразно Конвенцията за правата на детето /Приета
от ОС на ООН на 20.11.1989 г. Ратифицирана с решение на ВНС от 11.04.1991 г. -
ДВ, бр. 32 от 23.04.1991 г., обн., ДВ, бр. 55 от 12.07.1991 г., в сила от
3.07.1991 г./. В същата е признато правото на всяко дете на жизнен стандарт,
съответстващ на нуждите на неговото физическо, умствено, духовно, морално и
социално развитие. В чл. 27 ал. 2 от същата е посочено, че родителят/родителите
или другите лица, отговорни за детето, имат първостепенна отговорност да
осигурят в рамките на своите способности и финансови възможности условията за
живот, необходими за развитието на детето. Съгласно Конвенцията задължението на
родителя е не само по отношение на задоволяване на неговите първостепенни
физически потребности, но и по отношение задоволяването на неговите умствени,
духовни, морални и социални потребности, във връзка с осигуряване на развитие
на детето.
Съдът намира, че постановлението за определяне на праг на бедност, макар
да не може да служи, като база за определяне на количеството средства, нужни на
едно дете, тъй като този показател не е съобразен с изискванията на Конвенцията за правата на детето, все пак е
минимума, необходим за едно лице за физическото му оцеляване.
От събраните по делото писмени
доказателства се установява че в периода 01.01.2016 г. – 28.02.2017 г. размерът
на получаваните от ответника доходи е 223 лв., но независимо от това, бащата е
в трудоспособна възраст и не страда от заболявания, които да го възпрепятстват
да осъществява обичайните трудови дейности. Нуждите на детето, съобразно твърденията
в исковата молба, са в рамките на нормалните за възрастта на детето разходи. За да
определи размера на месечната издръжка за детето, съдът прецени потребностите
съобразно неговата възраст от средства за прехрана, облекло, занимателни
пособия и други консумативни разходи от първостепенна необходимост за правилното му
отглеждане и възпитание.
При така
преценените потребности на детето и
възможностите на
страните, съдът определя обща месечна
издръжка на детето в размер на 250.00
лв, от която бащата следва да
плаща 140.00 лв, като разликата следва да се поеме от майката. Приоритетното парично участие на бащата е обусловено от факта, че в тежест на майката е самостоятелното непосредствено
полагане на грижите за отглеждането и възпитанието на детето и осигуряване на елементарните им жилищно-битови потребности. Началният
момент на дължимост на издръжката е датата на подаване на исковата молба –
15.02.2017 г., тъй като се касае за определяне на първоначална издръжка. Ето
защо предявеният иск за издръжка се явява основателен.
В разпоредбата на чл. 149 СК е предвидена възможността
да се претендира издръжка и за минал период. Това касае случаите при
първоначално определяне размера на дължимата издръжка, когато не е била
престирана такава, съобразно право по закон. Възможността да се търси издръжка
„за минало време“ обхваща периода, за който такава издръжка не е определена,
като законодателят е ограничил този период до една година преди предявяване на
иска за определяне на издръжка. От събраните по делото доказателства не се
установи ответникът да е осигурявал издръжка на детето през процесния минал
период – 15.02.2016 г. – 15.02.2017 г. (датата на завеждане на исковата молба).
За установяване на това обстоятелството ответникът дължи пълно и главно
доказване, което същият не е провел в настоящото производство. В хода на
производството се установи, че ответникът в този период не е живял с детето и
не е полагал за него грижи. По делото не бяха оспорени и твърденията на ищцата,
че грижите по отглеждането на детето са били поети от нея. При тези
доказателства съдът приема за установено липса на престирани издръжка и грижи,
дори и чрез фактически действия, от страна на ответника за целия период – от
15.02.2016 г. до 15.02.2017 г., поради което счита, че искът за издръжка за
минало време се явява основателен до претендирания размер от 120 лева месечно
или общо 1440 лева. Съдът отчете обстоятелството, че ответникът няма алиментни
задължения към други лица, както и, че за процесния период
социално-икономическите условия в страната са се променили, но не особено,
поради което детето е имало необходимост от издръжка в размер на 200 лв., от която
бащата следва да плаща 120.00 лв, а
разликата следва да се поеме от майката.
Относно разноските:
При този изход на делото, относно искът, с правно
основание чл. 142, ал. 1 СК, съгласно разпоредбата на чл. 69, ал. 1, т. 7 ГПК
вр. чл. 1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по
ГПК, като иск за периодични платежи за неопределено време, дължимата държавна
такса е в размер на 4 % върху сборът на платежите за три години, а относно
искът, с правно основание чл. 149 СК, таксата е в размер на 4 % върху
присъдената сума. В процесния случай в тежест на ответника следва да бъдат
възложени за плащане в полза на Държавата, към бюджета на съдебната власт, по
сметка на РС Шумен, с IBAN ***, при ТБ „Алианц България“ АД – Шумен, общо
сумата 259.20 лева и 5 лева такса в случай на служебно издаване на изпълнителни
листи, на
основание чл. 78, ал. 6 ГПК.
Искането на ищцата, за присъждане на разноски по
делото, придружено с доказателства за действително реализирани такива под
формата на държавна такса за завеждане на делото и платено възнаграждение за
защита и съдействие от един адвокат, е основателно, поради което следва да бъде
уважено съобразно уважената част от исковете в размер на 530 лв., за което има
представен списък по чл. 80 ГПК, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
На основание 242, ал. 1 ГПК,
следва да се постанови предварително изпълнение на решението, в частта относно
присъдените издръжки.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
Предоставя
упражняването
на родителските права по отношение на К. Р. Д., с ЕГН:
**********, родена на *** г., на майката С.Д.Я.,
с ЕГН: **********, като определя местоживеенето на детето при майката на адрес:
гр. Ш., ***, на основание чл. 127 ал. 2 СК.
Определя режим на лични отношения на бащата Р.Д.С., с ЕГН: **********
и адрес: ***, с детето К.
Р. Д., с ЕГН: **********, както следва: всяка втора и четвърта
събота от месеца от 10.00 ч. сутринта до 18.00 ч. вечерта, които контакти до
навършване на три години на детето да се осъществяват в присъствието на
майката, а след това детето да бъде вземано и връщано от дома, в който живее.
Осъжда Р.Д.С.,
с ЕГН: ********** и адрес: ***, да плаща в полза на К. Р. Д., с ЕГН:
**********, чрез нейната майка и законен представител С.Д.Я., с ЕГН: **********, месечна издръжка в
размер на 140.00 лв. (сто и четиридесет лева), считано от датата на влизане в
сила на решението, ведно със законната лихва за всяка закъсняла вноска с падеж
15-то число на месеца, за който се дължи, до настъпването на законово основание
за изменение или прекратяване. на основание чл. 143 СК.
Осъжда Р.Д.С.,
с ЕГН: ********** и адрес: ***, да плати в полза на К.
Р. Д., с ЕГН: **********, чрез нейната майка и законен представител С.Д.Я.,
с ЕГН: **********, сумата от 1 440 (хиляда
четиристотин и четиридесет) лева представляваща издръжка за периода от 15.02.2016
г. до 15.02.2017 г., ведно със законната лихва, считано от подаване на исковата
молба – 15.02.2017 г., до окончателното й изплащане, на основание чл. 149 СК.
Осъжда
Р.Д.С.,
с ЕГН: ********** и адрес: ***, да плати в полза на С.Д.Я.,
с ЕГН: ***********, разноски за
платено възнаграждение за защита и съдействие от един адвокат и държавна такса,
в размер от 530 (петстотин и тридесет) лева, за което има представен списък по
чл. 80 ГПК,
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Осъжда
Р.Д.С., с ЕГН: ********** и адрес: ***, да плати в полза на Държавата, към бюджета на съдебната власт,
по сметка на РС Шумен, с IBAN ***, при ТБ „Алианц България“ АД – Шумен, общо
сумата 259.20 (двеста петдесет и девет лева и двадесет стотинки) лева,
представляваща държавна такса по исковете за издръжките, на основание чл. 78,
ал. 6 ГПК от Тарифа за държавните такси събирани от съдилищата по ГПК и 5.00
лева такса в случай на служебно издаване на изпълнителен лист, на основание чл. 78, ал.
6 ГПК.
Постановява предварително изпълнение на решението, в
частта относно присъдените издръжки, на
основание чл. 242, ал. 1 ГПК.
Препис от настоящото решение да се връчи на страните
заедно със съобщението за постановяването му, на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред окръжен съд –
Шумен, в двуседмичен срок от връчване на страните, на основание чл. 259, ал. 1
ГПК
Районен съдия: