Р Е Ш Е Н И Е

326/29.5.2017г. гр. Шумен

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският районен съд, осми състав

На двадесет и трети май две хиляди и седемнадесета година

В открито заседание в следния състав:

Председател: Валентина Тонева

Като разгледа докладваното от съдията- докладчик

ГД №406 по описа за 2017 г. на ШРС

За да се произнесе взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл.150 от Семейния кодекс.

Производството по реда на чл. 310, ал. 1, т. 6 ГПК е образувано по молба от Р.С.М., ЕГН **********,***, настоящ адрес: гр.Н., Г., Ф. 14, като майка и законен представител на малолетната В.Т.П., ЕГН **********, чрез адв. Н.Т. при ШАК, съдебен адрес:***, пл. „О.“ № *, офис ***, срещу Т.П.Ц., ЕГН **********,***, кв. М., ул. “А.К.“ № *, с която се иска изменение на размера на присъдена издръжка на детето от 100 лв. на 250лв.

Ищцата твърди, че ответникът Т.П.Ц., ЕГН **********, е баща на малолетното дете В.Т.П., ЕГН **********, както и че по силата на съдебно решение по ГД №***/ ***год. по описа на ШРС, бащата бил осъден да заплаща месечна издръжка в размер на 100 лева на малолетното дете, считано от *** г.

В исковата молба излага, че от определяне на издръжката са изминали няколко години, детето е на 12 години, живее в Г., в гр. Н. , ученичка в 4- ти клас, в основно училище в Н., за учебната 2016 г./ 2017 г. Прилага декларация, че получава месечно 1000 евро. Излага, че са се увеличили разходите, свързани с нуждата от храна, облекло, учебни пособия и е затруднена да ги посреща. Сочи, че живеят на квартира и не получава високи доходи за стандарта на Г..Моли съда да постанови решение, с което да измени размера на определената месечна издръжка от 100 лева на 250 лева месечно, платими на 1-во число на месеца, за който се дължи, считано от датата на завеждане на исковата молба – *** год., до настъпване на законни причини, водещи до изменение или прекратяване правото на издръжка, както и да бъде осъден ответникът да й заплати направените по делото разноски.

В съдебно заседание процесуалният представител на ищцата поддържа изцяло предявения иск за увеличение на издръжката от 100лв. на 250 лв.

Препис от исковата молба, ведно с приложенията към нея, са редовно връчени на ответника, като в законоустановения едномесечен срок е депозиран писмен отговор. В отговора заявява, че не може да изплаща издръжка в претендирания размер, тъй като получава трудово възнаграждение в размер на 480 лв. бруто / нето 376,27 лв./ Твърди, че няма недвижими имоти, влогове в банки и не притежава дялове и акции в търговски дружества, не извършва дейност като ЕТ, не получава доходи от граждански договори и не притежава МПС. Заявява, че плаща наем 450 лв. месечно.

В съдебно заседание ответникът не се явява лично. Депозирана е молба от процесуален представител адв. М., със становище по хода на делото, че поддържа отговора на исковата молба и становище по същество.

ШРС, след като взе предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

Ответникът е баща на В.Т.П., ЕГН **********, което се установява от Удостоверение № ***, издадено въз основа на Акт за раждане №*** от *** г. Със съдебно Решение по ГД №***/*** год. по описа на ШРС, ответникът бил осъден да заплаща издръжка за детето, в размер на 100 лв., които суми следвало да бъдат заплащани с падеж 1-во число за месеца, за който се дължи издръжката, до настъпване на законни причини за изменение на издръжката, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, до окончателното изплащане на сумата. От датата, към която е била определена издръжката за детето, до настоящия момент, са изминали 5 години. Към настоящия момент детето вече е на 12 години и живее и учи в Г., в гр. Н. с майката, ученичка в 4-ти клас, в основно училище в Н., за учебната 2016 г./ 2017 г. Ищцата е декларирала доход от 1000 евро. От приложеното като писмено доказателство по делото Удостоверение № ***/ ***г., издадено от „К.“ ООД, се установява, че ответникът получил трудово възнаграждение за периода от февруари 2016г. до януари 2017 г.- сума в размер на 458,68 лв. средно брутно /средно нетно възнаграждение- 358,70 лв./ месечно. По делото няма данни за други алиментни задължения на ответника. Горната фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото и от приети писмени доказателства и от гласните доказателства по делото.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

От материалите по делото се установява по безспорен начин, че от датата, към която е била определена първоначалната издръжката, до настоящия момент, е изминал период от около 5 години. Съгласно разпоредбата на чл.150 от СК, при изменение на обстоятелствата, присъдената издръжка може да бъде изменена, а изменение на обстоятелствата е налице при трайно съществено изменение на нуждите на издържания или трайна съществена промяна във възможностите на задълженото лице, като за изменението на присъдената издръжка е достатъчно наличието на една от алтернативно посочените предпоставки. В настоящия случай, от материалите по делото, се установява по безспорен начин, че с оглед възрастта на детето са се увеличили разходите, необходими за отглеждането му. Нараснали са и ежедневните му потребности от храна, облекло, учебници и други помагала. Нуждите на детето следва да бъдат преценени с оглед обичайно необходимото за деца на същата възраст, като се съобрази нуждата от средства за храна, облекло, учебници, помагала, за интелектуално и културно развитие, както и средствата, необходими за ежедневно посещение на училище. Съгласно задължителна съдебна практика на ВКС- Постановление № 5 от 30.XI.1981 г., Пленум на ВС, нуждите на лицата, които имат право на издръжка, се определят съобразно с обикновените условия на живот за тях, като се вземат предвид възрастта, образованието и другите обстоятелства, които са от значение, а възможностите на лицата, които дължат издръжка, се определят от техните доходи, имотното им състояние и квалификация. Според същото постановление, възможностите на лицата, които дължат издръжка, се определя от доходите, имуществото и квалификацията им. Застъпено е становището, че при определяне размера на издръжката, от значение е обстоятелството при кого от двамата родители е предоставено за отглеждане и възпитание детето. При определяне размера на издръжката следва да се вземат предвид усилията, които се полагат от родителя при ангажираността му във връзка с отглеждането на детето. В този смисъл е и задължителната практика на ВКС, дадена по чл.290 от ГПК – Решение № 280/ 28.09.*** г. по гр. дело № 1654/2010 г. на ВКС, III г. о., Решение № 341/ 01.11.*** г. по гр. дело № 147/*** г. на ВКС, III г. о. Двамата родители дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца съобразно с възможностите на всеки от тях поотделно, като се вземат предвид и грижите на родителя, при когото се отглежда детето.

При преценка доходите на ответника, съдът съобрази представените по делото доказателства, от които е видно, че е получил трудово възнаграждение за периода от февруари 2016г. до януари 2017г.- сума в размер на 458,68 лв. средно брутно, което е трудно съпоставимо с представеното доказателство за задължение за наем в размер на 450лв. месечно, плащан от ответника от 04.07.2016г. Същевременно по делото липсват доказателства за задължения на ответника към други ненавършили пълнолетие деца. Поради изложеното, съобразявайки разпоредбата на чл. 27, т. 2 от Конвенцията за правата на детето, която е ратифицирана от Република България и се явява част от вътрешното ни право, съгласно която родителите имат първостепенна отговорност да осигурят в рамките на своите способности и финансови възможности условията за живот, необходими за развитието на детето, с оглед на описаните нужди на детето от издръжка и очертаното фактическо материално състояние на неговите родители, съдът намира, че за детето В.т.п., ЕГН **********, съобразявайки възрастта му, следва да бъде определена обща месечна издръжка в размер на 300 лева, въпреки, че посочената сума е по-малка от минималната работна заплата, установена за страната и по-малка от минималния средностатистически доход, необходим за издръжката на един член на семейство. Съгласно нормата на чл. 140, ал. 3 от СК, тази сума следва да се разпредели между родителите съобразно с възможностите им, като се вземат предвид и непосредствените грижи по отглеждането и възпитанието на детето, полагани от страна на майката. В този смисъл, съобразявайки доходите на бащата, съдът намира, че същият следва да участва в издръжката за детето със сумата от 150 лв., който размер намира за съобразен с възможностите му и нуждите на детето.

Останалата част от издръжката за детето в размер на 150 лева следва да се поеме от майката, която ще продължи да полага непосредствените грижи по отглеждането и възпитанието на детето. При определяне размера на издръжката, съдът съобрази и разпоредбата на чл. 142, ал. 2 от СК, съгласно която минималната издръжка на едно дете е равна на една четвърт от размера на минималната работна заплата, а съгласно Постановление на МС № 22/26.01.2017 г., определеният размер на минималната месечна работна заплата за страната, е в размер на 460 лева от 01.01.2017 г., като съобрази включително и обстоятелството, че майката получава заплата в размер на 1000 евро, почти четири пъти по- голяма от възнаграждението на ответника.

Така увеличеният размер на издръжката е дължим, считано от датата на подаване на настоящата искова молба – ***год., ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, платима на първо число от месеца, за който се отнася. Искът следва да бъде отхвърлен в останалата част до пълния предявен размер от 250 лв. като неоснователен и недоказан.

На основание разпоредбата на чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът следва да заплати държавна такса, съобразно увеличения размер на издръжката в размер на 72 лв.

На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът следва да заплати на ищцата, съразмерно уважената част, деловодни разноски за адвокатско възнаграждение в размер 180 лв.

На основание чл. 78 ал. 3 от ГПК ищцата следва да заплати на ответника адвокатско възнаграждение съразмерно отхвърлената част от иска, а именно- 120лв

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ИЗМЕНЯ размера на определената с Определение за одобряване на спогодба между страните по гр. д. № ***/*** г. по описа на ШРС, ИЗДРЪЖКА, дължима от Т.П.Ц., ЕГН **********, в полза на детето В.Т.П., ЕГН **********, чрез нейната майка и законен представител Р.С.М., ЕГН **********,***, КАТО Я УВЕЛИЧАВА от 100 /сто/ лева на 150 лв./сто и петдесет/ лева месечно, считано от 15.02.2017 год., платима на 1-во число от месеца, за който се отнася , до настъпване на причини, изменящи или прекратяващи правото на издръжка, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска.

ОТХВЪРЛЯ иска в останалата част до предявения размер от 250лв. /двеста и петдесет лева/, като неоснователен и недоказан.

На основание чл. 242, ал. 1 от ГПК, в осъдителната част за издръжката, решението подлежи на предварително изпълнение.

ОСЪЖДА Т.П.Ц., ЕГН **********, да заплати по сметка на ШРС сумата от 72 лв./седемдесет и два/ лева, представляваща държавна такса по делото и 5 лв./пет/лева за изпълнителен лист.

ОСЪЖДА Т.П.Ц., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, да заплати на Р.С.М., ЕГН ********** разноски за адвокатско възнаграждение по делото, в размер на 180 лв. /сто и осемдесет/лева.

ОСЪЖДА Р.С.М., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, да заплати на Т.П.Ц., ЕГН **********, разноски за адвокатско възнаграждение по делото, в размер на 120 лв. /сто и двадесет/лева.

Решението подлежи на обжалване пред Шуменски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: