Р Е Ш Е Н И Е

233/13.4.2017г. , гр. Шумен

Шуменският районен съд, XIІІ състав

на десети април 2017 година

В публично заседание в следния състав:

Председател: К. Колешански

Секретар: А. П.

като разгледа докладваното от съдията ГД № 427/2017г. по описа на ШРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен иск, с правно основание чл. 357, ал. 1, във вр. с чл. 188, т. 2 от КТ.

Искова молба от пълномощник на Х.Н.М., ЕГН : **********, с адрес ***, срещу ОДМВР – гр. Шумен, с адрес – гр. Шумен, ул. ***. Ищецът сочи, че се намирал в трудово правоотношение, с ответника, който му наложил дисциплинарно наказание “предупреждение за уволнение” със заповед № ***.. Считайки, че заповедта е незаконосъобразна, иска отмяната и.

В срока за отговор на исковата молба, ответникът, редовно уведомен, подава отговор. Заявява, че посоченото в заповедта нарушение е извършено от ищцата, наложеното наказание е съответно на тежестта му, а заповедта е законосъобразна. Иска отхвърляне на иска.

В открито съдебно заседание страните, редовно призовани, чрез представители, поддържат заявеното в исковата молба и отговора.

Така предявеният иск е допустим, разгледан по същество е основателен, по следните съображения :

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, се установи следното от фактическа страна:

Не се спори между страните, а и от представените неоспорени писмени доказателства се установява, че между тях, съществува трудово правоотношение, като ищцата изпълнява длъжността “системен оператор” в група „Регистрация и отчет на пътни превозни средства, собствениците им и водачи“, сектор „Пътна полиция“, отдел „Охранителна полиция“ при ОДМВР - Шумен. На 16.12.2016г. и била връчена заповед за налагане на дисциплинарно наказание – „предупреждение за уволнение“, за извършени нарушения на трудовата дисциплина по чл. 187, т. 3 и 10 от КТ, изразили се в несъобразяване, при работа по заявление за първоначална регистрация № ***, че представената проформа фактура, не доказва право на собственост на ТВМ ООД – Шумен и извършила регистрация на товарен автомобил в АИС КАТ на името на дружеството, за което било издадено свидетелство за регистрация на МПС № ***, без то да има качеството „собственик“. Безспорно е и, че процесната заповед е издадена при спазване изискванията на чл. 192, 193, 194 и съответства на предвиденото в чл. 195 от КТ съдържание.

От анализа на свидетелските показания и приетите писмени доказателства се установи, че ищцата е дългогодишен служител на когото може да се разчита във всякакви ситуации и се справяла при изключително неблагоприятната работна среда в сектора, характеризираща се с ежедневна висока натовареност. Работата по регистрация на подлежащи на такава моторни превозни средства /МПС/, в сектор КАТ при ОДМВР – Шумен, била организирана на три работни места – на първото се комплектували документите които било нужно да се приложат към заявление за регистрация, според Наредба I-45/2000г. и данните от тях се въвеждали в „предварителна“ база данни на АИС „КАТ“; на второто се извършвала идентификация и на третото, където работила ищцата се въвеждали окончателните данни в системата. Според утвърдените технологични правила/споменати и в заповедта/ - л. 86-96, преди прехвърляне на данните от временния в постоянния масив на подсистемата, началник група извършва проверка на данните – т. 4.5, гл. IV. При работата по конкретното заявление тази проверка, не била извършена от държавен служител с полицейски правомощия, поради наложената в сектор КАТ при ОДМВР – Шумен, практика от 15-20 години, известна на ръководството, според свидетелските показания, на системните оператори предварително да се предоставят подписани празни бланки на свидетелства за регистрация на МПС. Именно с такова, подписано предходния ден от св. С. П./л.121/, разполагала ищцата и го използвала при конкретната регистрация.

При така приетата за установена фактическа обстановка, съдът достигна до следните изводи :

Заповедта за налагане дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“, е съобразена с разпоредбите на чл. 193, 194 и 195 КТ. Преди налагане наказанието са изискани обяснения от ищцата и тя е дала такива, спазен е срока за налагане на наказание и заповедта съдържа нужните реквизити.

Описаната в заповедта деятелност на ищцата, според този състав не може да се квалифицира като нарушение на трудовата дисциплина, поради следното : Нито един от приложените документи/длъжностна характеристика, технологични правила/ не въвежда трудово задължение на ищцата да извърши проверка за собственост на представеното за регистрация МПС. Действително ЗДвП, в чл. 143, ал. 1 от ЗДвП въвежда правило, че ППС се регистрира на неговия собственик, но тази проверка не е част от трудовата функция на ищцата. Регистрацията на ППС е административна дейност възложена на органите на МВР и като такава се осъществява, като административен процес, от държавните служители с полицейски правомощия в посоченото министерство, които и носят отговорност за законосъобразното и извършване. Ищцата извършва само техническа подпомагаща дейност в административния процес и няма задължения да формира правни изводи въз основа на документи представени от граждани, в процеса който подпомага. Последното, представлява дейност по правоприлагане, която се осъществява от административен орган, каквато трудова функция ищцата не изпълнява.

Даже и да може да се квалифицира като дисциплинарно нарушение, деянието и, въпреки че има, и е в състояние до доведе до тежки последици, то наложеното наказание е несъразмерно, поради това, че са отчетени само те, видно от заповедта, а не са съобразени обстоятелствата, при които е извършено, а именно чрез предоставяне на празни подписани бланки на свидетелства за регистрация, по същество на ищцата са прехвърлени правомощия надхвърлящи изискванията за длъжността и. За тяхното нарушаване ищцата, както се посочи, въобще не трябва да носи дисциплинарна отговорност, а в обратния случай, то тя би следвало да е по лека, поне от тази определена за служителя незаконосъобразно прехвърлил задължения, което в случая не е така, даже и при съпоставка системата на дисциплинарни наказания по КТ и ЗМВР.

Описаното представлява нарушение на работодателя при определяне на дисциплинарното наказание, а именно невземане предвид всички критерии по чл. 189 КТ, което е достатъчно за незаконосъобразност на заповедта му и налага уважаване на предявения иск за отмяна на наложеното наказание.

На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, ищецът следва да заплати на ответника сумата от 400 лева разноски в производството.

На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, ответникът следва да заплати по сметка на ШРС сумата от 50 лева държавна такса по уважения иск.

Водим от горното и на посочените основания, съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“, наложено на Х.Н.М., ЕГН : **********, с адрес ***, наложено със Заповед № ***. на директор ОДМВР – Шумен.

ОСЪЖДА ОДМВР – гр. Шумен, с адрес – гр. Шумен, ул. ***, да заплати на Х.Н.М., ЕГН : **********, с адрес ***, сумата от 400 лева, разноски в производството на настоящата инстанция.

ОСЪЖДА ОДМВР – гр. Шумен, с адрес – гр. Шумен, ул. ***, да заплати по сметка на Районен съд – Шумен сумата от 50 лева държавна такса.

Решението подлежи на обжалване, пред Окръжен съд – Шумен в двуседмичен срок, от връчването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: