Р Е Ш Е Н И Е
429/5.7.2017г.
Шуменският районен съд, в публичното заседание, на двадесет и
първи юни през две хиляди и седемнадесета година, в състав:
при секретаря Д. Х., като разгледа докладваното
от районния съдия гр.
д. № 438 по описа за 2017 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са брачни искове, с правно
основание чл.49, ал.1 от СК.
В
молбата си до съда, ищецът Д.Д.Д., ЕГН **********, с адрес ***, излага, че с ответника Н.М.Д., ЕГН **********, адрес ***,
са сключили граждански брак на 16.07.1995 г., като от брака си имат родено едно
дете К. Д.Д., ЕГН **********, родена на *** г. От 10.09.2016 съпрузите са
разделени, като детето останало да живее при баща си. През годините на брака,
отношенията между съпрузите се променили, поради различни противоречия относно как
да продължава съвместното им съжителство. Основна причина за противоречията са
били различния мироглед и несходство в характерите. Ищецът твърди, че
многократно се опитвал да съхрани брака си с ответницата, но съпрузите не
постигали компромиси и съгласие по важни семейни въпроси. От раздялата им,
ищецът се грижел за дъщеря им и той издържал детето. Майката, освен че не
помагала финансово за отглеждането на детето, но и пречела за правилното му
възпитание. Поради изложеното моли съда да бъде прекратен сключения между
страните граждански брак, поради дълбоко и непоправимо разстройство на брака,
без произнасяне по въпроса за вината; да му се предостави упражняването на
родителските права върху роденото от брака дете К. Д.Д., ЕГН **********, родена
на *** г.; да се определи режим на лични контакти на детето с майка му, както
следва: всяка събота и неделя от месеца, от 10.00 часа в събота до 17.00 часа в
неделя, както и 30 дни през годината, когато бащата не е в платен годишен
отпуск; да се осъди ответницата да заплаща месечна издръжка на детето, в размер
на 300.00 лева, считано от датата на фактическата раздяла между страните-
10.09.2016 г. до навършване пълнолетие на детето или до настъпване на законни
причини, водещи до изменение или прекратяване правото на издръжка, ведно със
законната лихва за всяка просрочена вноска, с падеж- първо число на месеца, за
който се отнася. В съдебно заседание, предвид факта, че детето в хода на делото
е навършило пълнолетие, заявява, че претендира само издръжка за минало време, а
именно за периода от 10.09.2016 г. до навършване пълнолетие на детето-
07.04.2017 г.
В
законния едномесечен срок, предвиден в разпоредбата на чл.131 от ГПК,
ответникът предявява насрещен иск, в който излага твърдения относно брачния
живот на страните, като прави следните искания: да бъде прекратен сключения
между страните граждански брак, поради дълбоко и непоправимо разстройство на
брака, по вина на съпруга; да й се предостави упражняването на родителските
права върху роденото от брака дете К. Д.Д., ЕГН **********, родена на *** г.,
като се определи местоживеенето на детето на адреса на майката; да се осъди
бащата да заплаща месечна издръжка на детето, в размер на 300.00 лева, считано
от 10.09.2016 г.; да се определи следният режим на лични контакти между бащата
и детето: всяка събота и неделя от месеца, от 10.00 часа в събота до 17.00 часа
в неделя, както и 30 дни през лятната ваканция /през месец юли или август/,
когато майката не е в платен годишен отпуск; да си възстанови предбрачното
фамилно име- Ю. Претендира и разноски. В съдебно заседание заявява, че поддържа
искането си за произнасяне по въпроса за вината за разпадане на брачната връзка
между страните. На следващо място, също заявява, че предвид навършване
пълнолетие на детето, претенцията за предоставяне на родителските права е
отпаднала
В срока за отговор, ответникът по насрещния иск,
представя писмен отговор, в който оспорва фактическите твърдения, изложени в
НИ. Претендира разноски.
След като се запозна с изложеното и събраните
по делото писмени и гласни доказателства, преценени поотделно и в съвкупност,
съдът възприе следното: Видно от 1 бр. удостоверение, издадено въз основа на
акт за граждански брак №41/16.07.1995 г., съставен от длъжностното лице по
гражданско състояние при Община Исперих, се установи, че страните са законни съпрузи
от 16.07.1995 г. От представения официално заверен препис от Удостоверение за
раждане, издадено въз основа на акт за раждане №108/13.04.1999 г., се установи,
че страните от брака си имат родено едно дете К. Д.Д., ЕГН **********, родена
на *** г., което в хода на делото е навършило пълнолетие. Не се спори между
страните, а се установява и от събраните гласни доказателства, че съпрузите са
разделени окончателно от месец септември 2016 г. /10.09.2016 г./, като съпругата
е напуснала семейното жилище. От събраните гласни доказателства, се установи,
че съпрузите от горепосочената дата не живеят заедно, като причините да се
разделят са възникналите между тях разногласия, караници и проблеми. Съдът дава
вяра на тези доказателства, тъй като същите са ясни, конкретни и
непротиворечиви по между си, а от друга страна са в синхрон с останалия
доказателствен материал.
Позовавайки
се на изложеното и най- вече на настъпилата фактическа раздяла между страните, а
от друга страна, отчитайки изразеното и от
двамата съпрузи изрично и категорично нежелание да възобновят съвместното си съжителството,
като в този смисъл заявяват, че желаят развод, заключава, че бракът им е
изпразнен от взаимна обич, доверие, уважение, емоционална, духовна и физическа
близост, единство на целите и интересите, без реални перспективи за
заздравяването му. Ето защо, приема, че е дълбоко и непоправимо разстроен и следва
да бъде прекратен.
Досежно вината, съобрази следното: От
събраните гласни доказателства, показанията както на разпитания в полза на
ищеца, така и от на разпитаните в полза на ответника свидетели, се установи, че
по време на съвместния си живот съпрузите са имали караници и скандали, като се разделили, тъй като не са
се разбирали- „знам, че се разделиха, защото не се разбираха и всекидневно е
имало караници и се е стигнало до решението да се разделят.“- са изявления на
свидетелката Д., дъщеря на страните; „не могат да се разбират двамата…Нямаха
живот двамата“- са показания на свидетелката А., майка на ответницата. И тримата свидетели
категорично заявиха, че причината съпрузите да се разделят е, че не са се
разбирали и постоянно имали проблеми, като от изявленията на разпитаните в
полза на ответницата свидетели става ясно, че част от проблемите им са от
финансово естество. Действително, от приложеното гр.д. №2248/2016 г. по описа
на ШРС, се установи, че по повод молба на ответницата, подадена в канцеларията
на ШРС на 10.09.2016 г., е инициирано производство по реда на ЗЗДН. По делото е
постановено решение, по силата на което ищецът е задължен да се въздържа от
извършване на домашно насилие спрямо съпругата си, като му е забранено да се
доближава до нея, както и до жилището, където живее, и местоработата й, за срок
от шест месеца. За да уважи така предявената молба, съдът основно се е позовал
на подписаната от молителката декларация по смисъла на разпоредбата на чл.9,
ал.3 от ЗЗДН. Предвид изложеното съдът стига до извода, че в случая не се
доказа по безспорен и категоричен начин, че вината за разстройството на брака е
само и изключително на съпруга. Напротив събраните по делото гласни
доказателства са категорични, че причина за разпадане на брачната връзка е
неразбирателството между съпрузите. Последното води до извода, че вината е
обща, т.е. принадлежи и на двамата съпрузи, доколкото те, с поведенията си са
нарушили основни принципи, залегнали в основата на брачните отношения, а именно
грижа, подкрепа, разбирателство и съвместно живеене. Както е посочено по- горе,
съдът се съобразява със събраните по делото гласни доказателства- показанията
на разпитаните както в полза на ищцата, така и в полза на ответника свидетели,
които най- общо заявиха, че основната причина съпрузите да са разделени е
различията между тях, които са породили чести караници и скандали. Посоченото
обстоятелство води съда до извода, че причината за разногласията между страните
е у двамата съпрузи.
Относно фамилното име на съпругата след
прекратяване на брака, доколкото същата желае да й бъде възстановено
предбрачното фамилно име счита, че след прекратяване на брака същата следва да
носи фамилното име Ю..
Предвид факта, че роденото по време на брака
дете К. Д.Д., ЕГН ********** в хода на делото е навършило пълнолетие, съдът
счита, че не следва да се произнася по въпросите относно родителските права
след развода. Съдът следва да се произнесе единствено по заявената и от двете
страни претенция за издръжка на детето за минало време, а именно за периода от
датата на фактическата раздяла 10.09.2016 г. до датата на навършване пълнолетие
на детето- 07.04.2017 г. Съгласно разпоредбата на чл.143, ал.1 от СК, всеки
родител е длъжен съобразно своите възможности и материално състояние да
осигурява условия на живот, необходими за развитието на детето, като ал.2
вменява задължението на родителите на ненавършилите пълнолетие деца да им
осигуряват издръжка независимо дали са работоспособни и дали могат да се
издържат от имуществото си. В разглеждания казус, от показанията на разпитаната
дъщеря на страните, вече навършила пълнолетие, се установи, че от раздялата на
родителите й, тя живее при баща си, като посещава майка си събота и неделя. Същата
заяви, че през този период за нея се е грижел баща й, като той й е осигурявал
средствата, нужни за развитието и обучението й. Ето защо стига до извода, че
непосредствените грижи по отглеждането и възпитанието на детето за процесния
минал период са били поети от бащата, като при това положение за майката
възниква задължението да осигури издръжка на дъщеря си. Относно размера на тази
издръжка, съобрази следното: При разглеждания минал период се установи, че К. е
била на седемнадесет години, ученичка, като безспорно, предвид възрастта си са били
необходими средства за ежедневни разходи за храна, облекло, развлечения и
други. Установи се също, че детето посещава извънкласни дейности във връзка с
обучението си, които се заплащат от бащата, а именно уроци по английски и
немски език, като е записана и на шофьорски курс. От представеното по делото
удостоверение, издадено от ТПК „Единство“, се установи, че майката през периода
от септември 2016 г. до януари 2017 г. е реализирала средно месечно брутно трудово
възнаграждение, в размер на 655, 44 лева. Предвид изложеното и съобразявайки се
с общоизвестни факти и обстоятелства относно икономическата обстановка в
страната, цените на стоките и услугите, данните за доходите на страните,
заключава, че за миналия период на К. следва да бъде определена издръжка в общ
размер на 300.00 лв. Относно възможността на майката да осигурява средства за
издръжка, съдът след като се съобрази с данните по делото, че същата работи по
трудово правоотношение, няма алиментни задължения към други деца, заключава, че
същата ще е в състояние да заплати месечна издръжка на детето си в размер на 180.00
лв. За бащата, полагащ непосредствените грижи по отглеждането и възпитанието на
детето, следва да остане разликата от 120.00 лв.
По
отношение ползването на семейното жилище, се установи, че същото е с
административен адрес: ***, се
установи, че жилището е напуснато от съпругата и се полза от ищеца и детето.
Ответницата е съгласна същото да се предостави за ползване на ищеца. Ето защо
счита, че ползването на семейното жилище следва да се предостави на мъжа.
Съобразявайки се с данните относно доходите на
страните, съдът определя окончателна държавна такса за разглеждане на всеки
един от брачните искове, в размер на по 50.00 лв., от които приспада
първоначално внесените от ищците суми по 25.00 лв. Остатъкът от сумите следва да
се доплати от страните, както следва: 25.00 лв. от ищеца по първоначално
предявения иск и 25.00 лв. от ищеца по НИ.
На основание чл.329, ал.1 от ГПК, деловодните разноски остават в тежест на всеки един от съпрузите така, както са направени.
Водим от горното, съдът
Р
Е Ш И:
ПРЕКРАТЯВА
сключения с акт № 41/16.07.1995 г., издаден от длъжностното лице по гражданско
състояние при Община Исперих, граждански брак между Д.Д.Д., ЕГН **********, с
адрес *** и Н. М.Д., ЕГН **********, адрес ***, КАТО
ДЪЛБОКО И НЕПОПРАВИМО РАЗСТРОЕН.
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО, че ВИНА за дълбокото и непоправимо разстройство на брака имат
И ДВАМАТА СЪПРУЗИ.
ВЪЗСТАНОВЯВА фамилното име
на съпругата, носено преди сключване на брака- Ю..
ОСЪЖДА
Н. МЕХМЕД Д., ЕГН **********, адрес ***, да заплати издръжка на детето си К. Д.Д.,
ЕГН **********, родена на *** г., за периода от 10.09.2016 г. до 07.04.2017 г.,
в размер на 180.00 лева /сто и осемдесет лева/ месечно.
ПРЕДОСТАВЯ
ползването на семейното жилище, находящо се в ***, на Д.Д.Д., ЕГН **********.
ОПРЕДЕЛЯ окончателна държавна такса по делото в размер на по 50.00
лв. /петдесет лева/ за всеки един от брачните искове, от които приспада
първоначално внесените от ищците суми по 25.00 лева.
ОСЪЖДА Н. М. Д., ЕГН **********, адрес ***, да заплати по сметка на
Шуменски районен съд държавна такса за разглеждане на иска й, в размер на 25.00
лв. /двадесет и пет лева/, както и сумата от 50.00 лв. /петдесет лева/,
представляваща държавна такса, определена върху присъдения размер на издръжка.
ОСЪЖДА Д.Д.Д., ЕГН **********,
с адрес ***, да заплати по сметка на Шуменски районен съд държавна такса за
разглеждане на иска му, в размер на 25.00 лв. /двадесет и пет лева/,
Решението подлежи на обжалване пред Шуменски
окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: