Р Е Ш Е Н И Е

436/10.7.2017г. , Гр.Шумен

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският районен съд, в открито заседание на осми юни през две хиляди и седемнадесета година в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: Бистра Бойн

при секретаря М.Н., като разгледа докладваното от съдията гр.д.№443 по описа за 2017г. на ШРС за да се произнесе взе предвид следното:

Гр.д.№443/2017г. по описа на ШРС е образувано по предявени субективно съединени искове с правно основание чл.127 ал.2 и чл.86 от ЗЗД. В исковата си молба до съда ищците В.Н.В. *** В.В. ***, с ЕИК ***, представляван от първия ищец твърдят, че от 28.08.2008г. между „М и В Комерс“ЕООД с управител ответника, ищците заедно с други съдлъжници и МКБ „Юнион банк“АД-гр.София, с универсален правоприемник Първа инвестиционна банка АД-гр.София, бил налице договор за банков кредит. Ищците погасили част от задълженията по договора и считат, че ответникът им дължи част от заплатената сума за погасяване на кредита, като молят същия са бъде осъден да заплати на първия ищец сумата 750.00лв. и на втория ищец сумата 2864,48лв., както и законната лихва върху главниците предявяване на исковете до окончателното й заплащане, както и направените по делото разноски.

Ответникът М.Д.М. е представил писмен отговор в законния едномесечен срок по чл.131 от ГПК, като оспорва исковете. Сочи, че от ищците не е погасено повече от дължимата част от общото задължение и между един от ищците и него е била налице уговорка за заплащане в повече.

От събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, се установи следното от фактическа и правна страна: По делото е представен Договор за банков кредит „Бизнес алтернатива“ №*** от 28.02.2008г. между ТБ“МКБ Юнионбанк“АД- гр.София и „М И В Комерс“ЕООД-гр.Шумен с ЕИК ***, като кредитополучател за сумата 204 500.00€ с план за погасяване на 120 месечни вноски и срок 120 месеца, изменян последователно с няколко Анекса. Кредитът бил усвоен на 06.03.2008г. Съгласно Анекс №2 от 12.10.2009г. ответникът М.Д.М. встъпил в дълга, като солидарен длъжник. С Анекс №3 от 27.04.2011г. ищецът В.Н.В. лично като физическо лице и с търговското си качество като ЕТ“В.В. 62“ и И. Н. В. също встъпили в дълга, като солидарни длъжници и ипотекарни кредитори, като кредитът бил обезпечен с договорни ипотеки. С допълнителни Анекси, приложени по делото, многократно било приемано за безспорно в отношенията между страните, размерът на просрочената главница по кредита и се променяли условията относно погасяването на задълженията. За периода от месец февруари 2008г. до датата на депозиране на исковата молба в съда- 17.02.2017г. общата стойност на погасената сума по кредита била в размер на 140 689,70€, като по информация на банката, предоставена на вещото лице по делото в края на срока на договора е следвало да бъде върната сума в общ размер 322377,17€.

От представените документи /преводни нареждания/ и от назначената съдебно-счетоводна експертиза, приета от съда и неоспорена от страните, е безспорно установено, че ищецът лично и в търговското си качество погасявал задълженията по договора за кредит за част от вноските, както следва- с 3000,00лв. била погасена вноската за месец октомври 2016г. от В.В.; от ЕТ с 2778,94лв. на 04.11.2016г. била погасена вноската за месец ноември 2016г.; с 2900.00лв. била погасена вноската за месец декември 2016г.; с 3000.00лв. била погасена вноската за месец януари 2017г. и с 2778,94лв. вноската за месец февруари 2017г. Така изложеното от фактическа страна не се оспорва от страните.

От правна страна съдът установи следното: Разпоредбата на чл. 127 ЗЗД предвижда, че в отношенията помежду си, солидарните съдлъжници са разделни длъжници и всеки от тях понася част от общия дълг, която по правило е еднаква по размер, съобразно установената от закона оборима презумпция, като във вътрешните отношения между солидарните длъжници е възможно да е установено друго. За да е налице гражданско-правното правоотношение между длъжника, какъвто се явява ответникът и платилите изцяло дължимото задължение ищци, следва да е бил заплатен дълга на основния длъжник спрямо общия кредитор и платилият да встъпи в правата на кредитора, тъй като до този момент облигационните отношения са се развивали между кредитора и страните по силата на договор. За да бъде основателен иск по чл.127 ал.2 предложение първо от ЗЗД, следва да са налице три посочени в закона условия в кумулативна даденост: да съществувало общо задължение към трето лице, същото да е издължено в повече от ищеца и разликата да не му е възстановена. Първите две условия са безспорно установени по настоящото дело, като съдът приема, че ищците са погасили част от задълженията към кредитната институция по договора за банков кредит, по които ответникът е солидарен длъжник. Но последната предпоставка на чл.127 ал.2 от ЗЗД не беше установена изцяло в претендирания размер, доколкото видно от сключения договор за банков кредит солидарно задължените физически и юридически лица са пет. В исковата молба като солидарен длъжник не е посочен основния длъжник- „М И В Комерс“ЕООД-гр.Шумен с ЕИК ***. Следователно искът е основателен за част от претенцията, представляваща припадащата се на ответника част от 1/5 от платените за процесния период суми. В този смисъл е и съдебната практика/Определение № 510 от 07.06.2016г. по сходен казус/.

Съдът намира за неоснователно възражението на ответника, че платеното до този момент от основния длъжник и ответника задължение от възникването му до момента не надхвърля припадащата му се част отнесена към общия размер на целия дължим кредит. В настоящия казус се касае за задължение, разделено на анюитетни вноски и за да се удовлетвори законовото изискване солидарния длъжник да е изпълнил повече от своята част е достатъчно да е платил повече от дължимото за конкретното задължение по вноската. Конкретно е задължението за погасяване на месечните вноски на падежа на всяка една от тях, когато това задължение става ликвидно и изискуемо, а не погасяването на целия дълг в определения от договора срок. В този смисъл е и решение № 1204/13.05.1963г по гр.дело№ 684/1963г, І г.о. на ВКС, според което солидарния длъжник по задължение разделено на анюитетни вноски, който е изплатил една или няколко вноски има право да иска от останалите солидарни длъжници да му върнат припадащите им се части от тези вноски, макар и цялото задължение да не е още изплатено.

Във връзка с направеното възражение, за съществуваща между съдлъжниците уговорка, че едноличния търговец- ищец е следвало да заплати сумата 30 000.00лв над припадащата му се част, която сума представлявала дължима, но неплатена цена по Договор за доброволна делба от 16.11.2004г./стр.70/, по делото са събрани гласни доказателствени средства, разпит на св.И. А.-счетоводител на двама от търговците- длъжници и св.М. С., намирал се в приятелски отношения със страните към датата на възникване на общото им задължение по договора за кредит. Първата свидетелка посочва, че между страните нямало неуредени финансови отношения, а втория свидетел свидетелства, че е присъствал на разговор, в който поради затруднения на В.В. да заплати на ответника дела му по договор за делба в размер на 30 000лв., страните се уговорили той да стане съдлъжник по изтегления кредит и да погасява вноските. Съдът намира, че показанията не следва да се кредитират, защото не са конкретни и не се подкрепят от никакви други доказателства по делото. Договора за делба е приложен към отговора и в него фигурира като страна трето неучастващо лице в процеса, като сумата за уравнение на дела по т.2 е посочено, че се заплаща, без да е уточнено, че това е за в бъдеще. Съдът намира, че твърдяната уговорка във вътрешните отношения на съдлъжниците по кредита за поемане на ангажимент за плащане на вноски, при изложения факт, че ищецът В.В. не бил в състояние да погаси дори дължимото по договора за доброволна делба, не е логически обоснована.

С оглед на изложеното от фактическа и правна страна, така претендираното вземане от страна на ищците спрямо ответника се явява доказано за сумите, представляващи 1/5 от платените от ищците вноски за периода месец октомври 2016- месец февруари 2017г. за погасяване на задължение по договор за кредит, както следва: 600.00лв. за първия ищец, като в частта над нея до предявения иск от 750лв. бъде отхвърлен; за втория ищец сумата 555,79лв. за вноската за месец ноември 2016г.; 580.00лв. за вноската за месец декември 2016г.; 600.00лв. за вноската за месец януари 2017г. и 555,79лв. за вноската за месец февруари 2017г., като в останалата си част до пълния предявен размер от 2864,48лв. искът следва да се отхвърли. Акцесорната претенция по чл.86 от ЗЗД за заплащане на законна лихва върху главницата също следва да бъде уважена.

На осн.чл.78 ал.1 и ал.3 от ГПК, страните следва да бъдат осъдени да заплатят направените от ответната страна деловодни разноски, съобразно уважената или отхвърлената част от исковете.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И:

ОСЪЖДА М.Д.М. с ЕГН: ********** *** да заплати на В.Н.В. с ЕГН: ********** *** сумата 600.00лв./шестстотин лева/, на осн.чл.127 ал.2 от ЗЗД, представляваща 1/5 от стойността на платената от ищеца вноска за месец октомври 2016г. по Договор за банков кредит „Бизнес алтернатива“ №*** от 28.02.2008г. между ТБ“МКБ Юнионбанк“АД- гр.София и „М И В Комерс“ЕООД-гр.Шумен с ЕИК ***, както и законната лихва върху главницата от предявяването на иска до окончателното й заплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска, в останалата му част до пълният предявен размер 750.00лв., като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.

ОСЪЖДА М.Д.М. с ЕГН: ********** *** да заплати на ЕТ“ В.В. ***, с ЕИК ***, представляван от В.Н.В. сумата 2291,58лв./две хиляди двеста деветдесет и един лева и петдесет и осем стотинки/ на осн.чл.127 ал.2 от ЗЗД, представляваща 1/5 от стойността на платените от ищеца вноски за периода месец ноември 2016г.-месец февруари 2017г., включително по Договор за банков кредит „Бизнес алтернатива“ № *** от 28.02.2008г. между ТБ“МКБ Юнионбанк“АД- гр.София и „М И В Комерс“ЕООД-гр.Шумен с ЕИК ***, както и законната лихва върху главницата от предявяването на иска до окончателното й заплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска, в останалата му част до пълният предявен размер 2864,48лв., като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.

ОСЪЖДА М.Д.М. с ЕГН: ********** да заплати на В.Н.В. с ЕГН: ********** и ЕТ“ В.В. ***, с ЕИК ***, представляван от В.Н.В. солидарно сумата от 1779,50лв./хиляда седемстотин седемдесет и девет лева и петдесет стотинки/, представляваща направените по делото разноски.

ОСЪЖДА В.Н.В. с ЕГН: ********** и ЕТ“ В.В. ***, с ЕИК ***, представляван от В.Н.В. да заплатят солидарно на М.Д.М. с ЕГН: ********** сумата от 160.00лв./сто и шестдесет лева/, представляваща направените по делото разноски.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - гр.Шумен в 2 седмичен срок от уведомяване на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: