Р Е Ш Е Н И Е

430/6.7.2017г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският районен съд десети състав

На двадесет и седми юни две хиляди и седемнадесета година

В публично заседание в следния състав: Председател: Жанет Марчева

Секретар: П.Николова

Като разгледа докладваното от районния съдия

Гр.д. № 459 по описа на ШРС за 2017 г.

За да се произнесе взе предвид следното:

Производството по настоящото дело е образувано по искова молба от Р.И.Т. с ЕГН **********, чрез адв. С.С.от ШАК, съдебен адрес *** срещу „Летиция 2“ ООД с ЕИК 127588223 със седалище и адрес на управление гр.*****, представлявано от Д.Ж.С. и В.Р.В., заедно и поотделно. С исковата молба се предявяват два главни осъдителни иска с правна квалификация по чл. 215 от КТ (отм.), във връзка с чл.121, ал.1 от КТ, във връзка с чл.6 от Наредбата за служебните командировки на шофьорите и стюардесите в чужбина при международни автомобилни превози на товари и пътници (НСКШСЧМАПТП) за вземанията за дължими командировъчни пари в процесните периоди на командироване, както и два акцесорни иска по чл.86, ал.1 от ЗЗД по отношение на вземанията за мораторни лихви върху главниците.

Ищеца излага следните фактически твърдения в първоначалната си искова, както и в уточняващата си молба: През периода 23.07.2013г. – 17.06.2014г. ищецът работил в ответното дружество, като шофьор на тежкотоварен автомобил. В този период ответника изпратил ищеца в командировки в държави от Европейски съюз, както следва: 148 дена през 2013г., 30 дни в периода от 09.01.2014г. до 07.02.2014г., включително и 92 дни в периода от 18.03.2014г. до 17.06.2014г. включително. Твърди се, че възнаграждението за дневни командировъчни пари не му било изплатено изцяло, като в заключение се иска осъждане на ответника да му заплати сума в размер на 839.05 лв., представляваща дневни пари за командировъчни разходи за периода 09.01.2014г. – 07.02.2014г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 21.02.2017г. – датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата, както и 225.83 лв., мораторна лихва за периода от 01.07.2014г. до 21.02.2017г. – датата на предявяване на иска, сума в размер на 2 323.53 лв., представляваща дневни пари за командировъчни разходи за периода 18.03.2014г. – 30.04.2014г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 21.02.2017г. – датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата, както и 625.37 лв., мораторна лихва за периода от 18.03.2014г. до 21.02.2017г. – датата на предявяване на иска.

В законоустановения срок е депозиран писмен отговор, към който е представено писмено доказателство – Заповед за определяне на размерите на командировъчните пари. В отговора ответникът оспорва изцяло предявените от страна на ищеца искове, като счита същите за недопустими, неоснователни и недоказани. Моли за прекратяване на производството, предвид висящността на друго гражданско производство със същия предмет и страни. Излага, че ищеца получил в повече сума от 357.40 лв., като дължи на дружеството пари. Прави се възражение за прихващане. Сочи се, че приложимата в случая е Наредба за служебните командировки и специализации в чужбина, която се е прилагала стриктно в дружеството, за което имало издадена и заповед от управителя. В Наредбата дневните пари за командировка са предвидени до 27 евро при единична езда на ден, а не както ищеца неправилно е възприел точната сума от 27 евро. В депозираното по проекта за доклад становище се прави възражение за изтекла давност.

Ищеца се явява лично в едно от съдебните заседания, като за него се явява адв. С.С.от ШАК. Поддържа се исковата молба, ведно с направените уточнения. Моли се за уважаване на исковете изцяло, както и за присъждане на разноски.

В съдебно заседание за ответника се явява представляващия лично, заедно с адв. Б. И. от ШАК, като се моли за отхвърляне на исковете. В хода на съдебните прения се излагат доводи за липсата на основателност на претенциите. В предоставения от съда срок за писмени бележки се представят такива, в които по същество се излагат аргументи сходни с тези изложени в писмения отговор. Представено е и решение на Районен съд - Русе, което не следва да бъде съобразявано от настоящия съдебен състав, тъй като не съставлява задължителна съдебна практика по смисъла на ГПК.

Съдът намира въз основа на представените доказателства и становищата на страните, за установено от фактическа страна следното:

Между страните по делото не се спори, а и видно от представения Трудов договор № 00040 от 23.07.2013г., ищеца бил назначен в ответното дружество на длъжността „шофьор“, с място за работа в отдел „Транспортен“ в ответното дружество. Страните не спорят, че във връзка с изпълнение на служебните си задължения ищеца извършвал международни превози на стоки в страни от Европейски съюз за периодите от 09.01.2014г. до 07.02.2014г. и от 18.03.2014г. до 30.04.2014г.. По делото е представена командировъчна заповед № 40-5 / 01.05.2014г. за 15 дена командироване, като в нея е посочено, че финансовите условия са определени на основание чл.31 приложение № 3 при работа на единична езда. Видно от Заповед № 10-15-7-1-2013г. от 07.01.2013г. управителя на дружеството е определил индивидуални размери на командировъчните пари вариращи в зависимост от циклите от 14 до 27 евро. Представени са журнали на сметка и кореспондиращи сметки за преведени на ищеца суми за периода 01.01.2014г. – 31.12.2014г., като е посочена обща сума за командировки в размер на 4 508.28 лв.

В производството са събрани и гласни доказателства чрез разпита на свид. М.Х.Н.– счетоводител във ответното дружество, който разяснява реда и начина на изплащане на сумите за командировки в ответното дружество. Съдът кредитира неговите показания, доколкото същите кореспондират с останалите събрани по делото доказателства.

За изясняване на фактическата обстановка по делото са назначени съдебно-счетоводна и допълнителна експертизи. Вещото лице заключава, че за периода 09.01.2014г. – 07.02.2014г. ( 28 дни ) при размер за дневни пари от 16 евро на ден ответника начислил и изплатил на ищеца сума общо в размер на 1407.34 лв. За периода от 18.03.2014г. – 30.04.2014г. ( 43 дена) при размер за дневни пари от 20 евро на ден ответника начислил и изплатил на ищеца сума общо в размер на 1182.83 лв. Или общо за двата периода сумата е в размер на 2590.17 лв. При изчисление на командировъчните при единична езда от 27 евро на ден, съгласно НСКСЧ, то общата дължима сума следва да е 3 749.33 лв., а при изчисление съгласно НСКШСЧМАПТП при дневни командировъчни пари за единична езда от 35 щатски долара на ден, то общо дължимата сума за периода от 09.01.2014г. – 07.02.2014г. следва да е 1411 лв., а за периода 18.03.2014г. – 30.04.2014г. следва да е в размер на 2 125.29 лв. Допълнителната експертиза заключава, че при командироване от 30 дена за първия период се дължат дневни пари в размер на 1511.79 лв., а при втория период от 43 дена в размер на 2125.29 лв., изчислени на база от 35 щатски долара. Съответно мораторната лихва върху 1046.91 лв. (разликата между изплатените на ищеца суми и тези, които са изчислени на база 35 долара) е в размер на 281.78 лв.

Съдът след преценка на представените по делото доказателства – поотделно и в тяхната съвкупност (с изключение на командировъчна заповед № 40-5 от 01.05.2014г., която съдът не кредитира, като несъотносима към процесните периоди) и съобразявайки становищата на страните и разпоредбите на закона, намира за установено от правна страна следното:

По допустимостта на исковете: Съдът се е произнесъл с Определение № 906/13.04.2017г. досежно искането за прекратяване на производството, поради недопустимост, поради което не следва да излага други доводи в тази връзка. В настоящия случай ищеца е правно легитимиран да води настоящото производство, предвид, че предмета на делото не съвпада с предмета на гр.д. № 1565/2016г., като съдът дължи произнасяне по същество по всички претенции.

По основателността на главните искове: Предмет на иска е парично вземане за суми, които съставляват изплатени в по-малко командировъчни средства за периодите 09.01.2014г. – 07.02.2014г. и 18.03.2014г. – 30.04.2014г. за времето когато ищецът е работел като шофьор в ответното дружество и е извършвал курсове зад граница.

Страните не спорят, а и видно от представения по делото Трудов договор № 40/23.07.2013г. се установява, че между ищеца и ответното дружество е съществувало правоотношение, по силата на което ищеца е заемал длъжността „шофьор“, като в изпълнение на трудовите си функции е извършвал транспорт на стоки извън границата на Република България.

Въпреки, че по делото не са представени командировъчни заповеди за периодите на командироване 09.01.2014г. – 07.02.2014г. и 18.03.2014г. – 30.04.2014г., то това обстоятелство не се оспорва от ответника. Процесуалното задължение на ищеца да докаже твърдението си, че е бил командирован, следва да бъде извършено в условията на пълно и главно доказване, ако това твърдение е било оспорено от ответника. В този смисъл е Решение № 142 от 06.07.2012г. на ВКС по гр.д. № 1324/2011г. III г.о., постановено по реда на чл.290 от ГПК. Така също по делото е безспорно, че на ищеца са били изплатени суми за извършените през периодите на командироване курсове извън граница, които са били изплатени съобразно вътрешните правила, действащи в ответното дружество. Следователно работодателят е приемал, че ищецът е бил командирован за процесните периоди. Поради това и на ищеца му се дължи възнаграждение за дневни пари за периода на командироване при условията и размерите определени от Министерския съвет, съгласно чл.215 от ГПК (отм.), която разпоредба е действала през процесните периоди от време.

Спорния по делото въпрос е дали на ищеца следва да се изплатят командировъчни суми съобразно действащите вътрешни правила в дружеството или следва да бъдат определени в размери, посочени в приложимия нормативен акт. Съдът е намерил, че в настоящия случай размерите на дължимите дневни пари за командировъчните периоди са посочени в Наредбата за служебните командировки на шофьорите и стюардесите в чужбина при международни автомобилни превози на товари и пътници (НСКШСЧМАПТП). По въпроса кой е приложимия нормативен акт – Наредбата за служебни командировки и специализации в чужбина ( НСКСЧ) или НСКШСЧМАПТП е постановена задължителна съдебна практика. В Решение № 350 от 13.07.2010г. на ВКС по гр.д. № 130/2009г. III г.о., постановено по реда на чл.290 от ГПК се приема, че при спор относно начина на изчисляване на дължимите командировъчни пари на шофьорите при задгранични автомобилни превози следва да бъде приложена НСКШСЧМАПТП ( наричана по-долу Наредбата).

Поради това са неоснователни доводите на ответника, че приложими са вътрешните правила в дружеството. Работодателят не може с вътрешни правила да определя по-ниски размери на командировъчните от нормативно установените, тъй като това е в противоречие с чл.215 от КТ. Горното е изложено в мотивите на Решение № 32 от 05.03.2010г. на ВКС по гр.д. № 3592/2008г. IV г.о., постановено по реда на чл.290 от ГПК.

Съгласно чл.6 от Наредбата, на командированите лица се изплащат дневни пари за фактическите дни прекарани в чужбина, считано от датата на изходната до датата на входната българска граница. Затова съдът намира, че работодателят неоснователно не е заплащал два от дните на командироване с мотива, че ищеца е бил превозван до отправната точка на пътуването му със служебен автомобил. Поради това и началната и крайната дата на командироване също се включва в периода, за който се дължат дневни пари, предвид, че ответника не е доказал, че излизането или влизането в страната остава извън периода на командироване. Съгласно чл.8 от Наредбата на шофьорите, извършващи международни товари на стоки се изплаща единна ставка на ден в размер на 35 долара при единична езда. В заключението на съдебно-счетоводната експертиза, неоспорено от страните по делото и кредитирано от съда, като пълно и обосновано дадено се посочва, че за периода 09.01.2014г. – 07.02.2014г. ответника е изплатил на ищеца сума за командировъчни в размер на 1407.34 лв., като съгласно Наредбата дължи сума в размер на 1511.79 лв., като разликата останала неизплатена е 104.45 лв. За периода на командироване от 18.03.2014г. до 30.04.2014г. ответника съответно изплатил на ищеца сума за командировъчни в размер на 1182.83 лв., като съгласно Наредбата дължи сума в размер на 2125.29 лв. или останала неизплатена сума в размер на 942.46 лв. Така на ищеца се дължи възнаграждение за дневни пари в горепосочените размери.

Направено е възражение за прихващане от ответника с писмения отговор, като съдът го е оставил без разглеждане, тъй като след неколкократни указания от съда ответника не е посочил конкретни суми и периоди, поради което не го е допуснал в настоящото производство. По отношение на развитите в писмените бележки доводи, че съдебната практика за приложението на НСКШСЧМАПТП касае трудови правоотношения действали в периода преди 2004г., като след този период е приложима НСКСЧ (в сила от 01.07.2004г.), съдът намира следното: Решение № 153 от 15.07.2013г. на ВКС по гр.д. № 495/2012г. III г.о., постановено по реда на чл.290 от ГПК приема, че приложимия нормативен акт е НСКШСЧМАПТП, а не НСКСЧ. Исковата претенция е била за дължими дневни пари за командировка в периода 01.01.2005 г. – 14.02.2007г. Поради това и съдът намира, че съдебната практика е последователна през годините по въпроса относно приложимия нормативен акт. Дори и да приемем, че в случая следва да се приложи НСКСЧ, то за пълнота следва да се отбележи, че определените в Приложение № 3 на Наредбата размери на командировъчните суми са минимални и работодателят не може да определя по-ниски от тях. Създадената в негова полза самостоятелност в тази насока е за определяне на по-висок размер на командировъчните пари. Обратното би било в противоречие с чл.215 от КТ (отм.). По отношение на възражението за изтекла погасителна давност, съдът не дължи произнасяне, тъй като същото е направено извън процесуалните срокове по ГПК, а именно след депозиране на писмения отговор на ответника по делото. Същото за първи път е въведено едва със становището по проекта за доклад на съда, с което е преклудирано и съдът не дължи произнасяне по него.

Поради гореизложеното главните искове са частично основателни и следва да бъдат уважени в общ размер на 1046.91 лв., като в останалата част до пълния предявен размер от 3 162.58 лв. следва да бъдат отхвърлени.

По отношение на акцесорните искове по чл.86, ал.1 от ЗЗД: Командировъчните пари не са елемент от трудовото възнаграждение, поради което по

отношение на тях не намира приложение нормата на чл.245, ал.2 от КТ, а общите правила на ЗЗД. Съгласно разпоредбата на чл.86, ал.1 от ЗЗД при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата, като при безсрочните задължения длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен от кредитора – чл.84, ал.2 от ЗЗД. По делото не са налице доказателства ищецът да е поканил ответника да му заплати полагащото му се обезщетение, поради което предявеният иск за заплащане на мораторна лихва за периода от 01.07.2014г. до 21.02.2017 г. - датата на предявяване на исковата претенция, за сума в общ размер на 851.21 лева като неоснователен и недоказан следва да бъде отхвърлен. Лихва за забава в конкретния случай се дължи от датата на предявяване на исковата претенция, от когато именно следва да бъде присъдена.

По отношение на разноските в производството: И двете страни са направили искания за присъждане на разноски в производството. Доколкото настоящото производство е трудово, а съгласно разпоредбата на чл.359 от КТ производството по трудови дела е безплатно за работниците и служителите и същите не заплащат такси и разноски по производството, включително за назначаване на вещи лица, то ищецът, въпреки че предявените от него искове са уважени частично или отхвърлени изцяло не дължи заплащане на държавна такса и разноски по делото.

На основание разпоредбата на чл.78, ал.6 от ГПК, доколкото делото е решено в полза на служителя - ищец, то работодателя - ответник следва да понесе направените разноски в производството, съразмерно на уважената част на иска, а именно дължащите се държавни такси по двата главни иска по чл.215 от КТ в общ размер на 100 лв. и разноски за експертизите в размер на 59.99 лв., като в останалата си част разноските са за сметка на държавния бюджет.

Направено е искане от ищеца да му бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 650 лв. Поради изхода на делото на него му се дължат разноски за заплатено адвокатско възнаграждение, съобразно уважената част на исковете в размер на 169.54 лв. Съответно ищецът следва да заплати на ответното дружество разноски за заплатено възнаграждение, съобразно отхвърлената част на исковете в размер на 332.63 лв.

Водим от горното и на основание чл.235 от ГПК, съдът

Р Е Ш И:

ОСЪЖДА „ЛЕТИЦИЯ 2“ ООД с ЕИК 127588223 със седалище и адрес на управление гр.*****, представлявано от Д.Ж.С. и В.Р.В., заедно и поотделно, на основание чл.215 от КТ (отм.), във връзка с НСКШСЧМАПТП да заплати на Р.И.Т. с ЕГН ********** ***, чрез адв. С. от ШАК сумата общо от 1046.91 лв. (хиляда четиридесет и шест лева и деветдесет и една стотинки), представляваща неизплатено обезщетение за дневни пари при командироване в чужбина за периодите от 09.01.2014г. до 07.02.2014г. включително и от 18.03.2014г. до 30.04.2014г. включително, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на предявяване на исковете – 21.02.2017г. до окончателното изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ исковете над сумата от 1046.91 лв. до пълния им предявен общ размер от 3 162.58 лв., като неоснователни и недоказани.

ОТХВЪРЛЯ предявените от Р.И.Т. с ЕГН ********** искове с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД за осъждане на „Летиция 2“ ООД с ЕИК 127588223 да заплати на ищеца сума в общ размер на 851.21 лв., представляваща мораторна лихва върху главниците общо от 3 162.58 лв. за периода от 01.07.2014г. до датата на депозиране на исковата молба – 21.02.2017г., като неоснователни.

ОСЪЖДА „Летиция 2“ ООД с ЕИК 127588223 да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд – Шумен сума в общ размер на 159.99 лв. (сто петдесет и девет лева и деветдесет и девет стотинки), представляваща държавна такса и възнаграждение за вещото лице, както и 5 лв.(пет лева) при евентуално издаване на изпълнителен лист.

ОСЪЖДА „Летиция 2“ ООД с ЕИК 127588223 да заплати на Р.И.Т. с ЕГН ********** сумата от 169.54 лв. ( сто шестдесет и девет лева и петдесет и четири стотинки), представляваща разходи за заплатено адвокатско възнаграждение съобразно с уважената част на исковете.

ОСЪЖДА Р.И.Т. с ЕГН ********** да заплати на „Летиция 2“ ООД с ЕИК 127588223 сумата от 332.63 лв. ( триста тридесет и два лева и шестдесет и три стотинки), представляваща разходи за заплатено адвокатско възнаграждение съобразно с отхвърлената част на исковете.

Останалите разноски по делото остават за сметка на държавата.

Решението подлежи на обжалване пред Шуменски окръжен съд в двуседмичен срок от датата на съобщаването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: