Р Е Ш Е Н И Е

 

489/31.7.2017г. ,        Град Шумен

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

Шуменският районен съд                                                            седми  състав

На 29 (двадесет и девети) юни                                                    Година 2017

В публично съдебно заседание, в следния състав:

Председател Теодора Йорданова-Момова

Секретар Е. П.,

Прокурор . . . . . . . . . . . . . . . .,

като разгледа докладваното от съдия Т. Йорданова-Момова

гражданско дело номер 477 по описа за 2017 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

            Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 93, ал. 2 от Закона за задълженията и договорите и чл. 108 от Закона за собствеността, последният съединен при условията на евентуалност с иск с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗЗД.

            В исковата си молба ищците Д.С.А. и Ф.М.А. твърдят, че сключили с ответника „К.Р. и Л.Р. Продажба Имоти“ ООД гр. Шумен, представлявано от К.Р.У.и Л.Р.У.предварителен договор за продажба на недвижим имот, находящ се в с. Ловец, обл. Шумен, съставляващ дворно място, ведно с построените в него къща и навес. Уговорена била цена в размер на 13500,00 британски паунда. Според клауза в договора, ищците платили при подписване на документа капаро в размер на 2700 паунда, което било удостоверено в разписка. След сключване на договора и със съгласието на продавача, семейство А. оставило в имота свои лични вещи, описани в исковата молба в 14 пункта. Ответното дружество се задължило да сключи окончателен договор в срок до 04.10.2015 г., но станало ясно, че този срок не може да бъде спазен от него, тъй като не се снабдил с нужните документи за това. В хода на разменената кореспонденция между страните, единият от представляващите ответника поискал ищците да платят допълнителна сума, възлизаща на 1500 британски паунда. Поради изтеклия срок за сключване на окончателен договор и поради неизпълнението от страна на ответника, ищците нямали интерес от сключване на окончателен договор. Съобразно, обаче, предвиденото в чл. 11 от предварителния договор, в тази хипотеза продавачът бил длъжен да им плати даденото капаро в двоен размер. Освен това, „К.Р. и Л.Р. Продажба имоти“ ООД гр. Шумен държало без основание и собствените на ищците движими вещи. Молят съда да постанови решение, по силата на което ответникът да бъде осъден да им заплати сума в размер на 5400,00 британски лири, представляваща двойния размер на задатъка, предоставен от ищците на ответника при сключване на предварителен договор за продажба на недвижим имот на 04.08.2015 г., ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на исковата молба; да бъде признато, че са собственици на описаните в 14 пункта движими вещи, като ответникът бъде осъден да им предаде владението върху същите; при условията на евентуалност моли ответникът да бъде осъден да им заплати сумата 980,00 лв., представляваща паричната равностойност на вещите. Претендират и направените деловодни разноски.

            В хода на устните състезания, ищците изменят претенцията си по чл. 59, ал. 1 от ЗЗД, като същата се счита предявена в размер на 248,00 лева.

            В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът, чрез пълномощника си – адвокат, подава отговор на исковата молба. Същият оспорва предявените искове, като сочи, че не се е отказал от сключване на окончателен договор. По отношение на търсените движими вещи, в хода на устните състезания, излага, че в хода на производството същите не били конкретизирани по никакъв начин. Моли предявените искове да бъдат отхвърлени като неоснователни.

            От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност се установи от фактическа страна следното:

            Видно от приложения по делото предварителен договор за продажба на недвижим имот от 04.08.2015 г. е, че „К.Р. и Л.Р. Продажба Имоти“ ООД гр. Шумен, представлявано от К.Р.У.и Л.Р.У., се задължило да прехвърли на Д.С.А. и Ф.М.А. правото на собственост върху следния недвижим имот: дворно място с площ 935 кв.м, съставляващо поземлен имот пл. № 126 по плана на с. Ловец, обл. Шумен, попадащо извън регулация, заедно с построените в него къща и навес, представляващ второстепенна сграда срещу цена в размер на 13500,00 британски лири. В чл. 3 е уговорено плащането на продажната цена да се извърши, както следва: капаро в размер на 2700,00 лири в момента на подписване на договора, а остатъкът – в момента на изповядване на сделката в нотариална форма. Представена е разписка от същата дата, подписана от всички страни по сделката, в която е удостоверено плащането от страна на купувачите по бъдещата сделка на уговорената сума, възлизаща на 2700,00 лири. Страните предвидили в чл. 4 от договора, че срока за прехвърляне на собствеността върху имота е не по-късно от 04.10.2015 г., както е че срока може да бъде продължен само с допълнително писмено споразумение между страните, представляващо неразделна част от договора. Според чл. 11 от сделката, при отказ на продавача от сделката, купувачите имат право да получат двоен размер на предоставеното капаро. По делото са представени преписи на електронни документи, представляващи разменена между страните по делото кореспонденция чрез интернет относно процесния договор. Установява се, че уговореният срок не бил спазен поради затруднения на продавача, като представляващ последния отправил оферта за плащане на допълнителни суми. Видно от нотариална покана рег. № 5367/25.07.2016 г. на нотариус рег. № *** на НК е, че Д. и Ф.А. поканили „К.Р. и Л.Р. Продажба Имоти“ ООД гр. Шумен да им плати сума в размер на 5400 британски лири и да им върне следните, оставени в имота движими вещи: бял вентилатор за таван, дървена дъска за рязане, електрическа отвертка със зарядно, уред за готвене на пара, 4 бр. пластмасови чинии, 2 комплекта прибори за хранене, малък нож за рязане, 2 възглавници и 2 калъфки червени, чифт мъжки панталони, дамско яке от изкуствена кожа, бял дамски памучен пуловер, олекотена завивка, 2 кърпи и шпатула.

            Разпитаната в съдебно заседание свидетелка К. И. сочи, че работи в агенция за недвижими имоти, като в това си качество познавала страните и им съдействала при сключване на предварителния договор. Излага, че бил подписан и анекс към договора, тъй като ответникът изпитвал затруднения при снабдяването със скица на имота. Свидетелката участвала и при размяна на електронната корепонденция, като с имейл до нея от 24.10.2015 г. К. У. заявил, че се отказва от сделката.

            Свидетелят А. М. заявява, че се грижил за процесния имот, като за целта К. У. му оставил ключ за къщата. Описва, че ищците посетили имота, като носили багаж, разположен в две чанти, които оставили на втория етаж на жилището. М. не видял съдържанието на багажа.

            Свидетелят П. М. описва целта за придобиване на имота от страна на представляващите ответното дружество, както и проблемите, възникнали в хода на продажбата на същия.

            Съгласно заключението на изготвената по делото съдебно-оценителна експертиза, пазарната стойност на описаните в исковата молба движими вещи, направена въз основа на данните в същата, възлиза на 248,00 лв.

            Предвид така установеното от фактическа страна, съдът намира следното от правна страна:

            По отношение на иска с правно основание чл. 93, ал. 2 от ЗЗД:

            Установи се по делото, че между страните по делото е възникнало облигационно правоотношение, по силата на сключения предварителен договор за продажба на недвижим имот от 04.08.2015 г. Доказа се, а и не се спори, че ищците платили на продавача сума в размер на 2700 британски лири, която представлява задатък по смисъла на ЗЗД. В конкретният случай, същия има обезпечително-обезщетителна роля, тъй като обезпечава изпълнение на задълженията по договора. Съгласно разпоредбата на чл. 93, ал. 2 от ЗЗД, ако задължението не е изпълнено от страната, получила задатъка, другата страна може да се откаже от договора и да иска задатъка в двоен размер. Това отказване съставлява всъщност изявление за развалянето му, като няма нужда то да бъде изрично. Или, законодателят е предвидил опростен начин на разваляне при който не е необходимо даването на срок за изпълнение от неизправната страна. В съответствие с цитираната норма е и предвиденото в процесния договор – в чл. 11 от същия. Установи се по делото, че до предвидения в сделката срок – 04.10.2015 г. „К.Р. и Л.Р. Продажба Имоти“ ООД гр. Шумен не изпълнило задължението си да прехвърли правото на собственост върху процесния имот на купувачите. Липсват доказателства този срок да е бил продължаван по предвидения в договора ред, въпреки заявеното в съдебно заседание от свид. К. И.. От разменената между страните кореспонденция, а и от показанията на посочената свидетелка се доказа, че К. У. ясно заявил волята си като представляващ ответния търговец да не изпълни задълженията си по предварителния договор, тоест, да се откаже от същия. В резултат на това, купувачите по договора имат право да се обезщетят със сумата, предоставена при сключването му, поради което претенцията на ищците е изцяло основателна.

            Предвид гореизложеното, съдът намира, че искът следва да бъде уважен, като ответното дружество бъде осъдено да заплати на Д. и Ф.А. сума в размер на 5400,00 британски лири, представляваща двойния размер на задатъка, предоставен от ищците на ответника при сключване на предварителен договор за продажба на недвижим имот на 04.08.2015 г., служещ като обезщетение за вредите от неизпълнение на договорно задължение за сключване на окончателен договор, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска – 23.02.2017 г. до окончателното изплащане на сумата.     

            Относно претенцията с правно основание чл. 108 от ЗС:

За уважаването на ревандикационния иск, какъвто е настоящият, е необходимо ищците да докажат, че: претендираните движими вещи са тяхна собственост, че същите се владеят от ответника и че това владение е без основание.

В случая, Д.А. и Ф.А. твърдят, че са собственици на движими вещи, описани в 14 пункта в исковата молба. По делото, обаче, не бе доказано правото на собственост на същите върху индивидуализирани по този начин вещи, нито, че те се владеят от ответника. Единственото доказателство в тази насока се съдържа в показанията на свид. А. М., който обаче излага само, че е видял сем. А. да оставя две чанти в процесния имот, собственост на ответника. Липсват каквито и да е доказателства в подкрепа на твърденията на ищците че описаните чанти съдържат именно изброените в исковата молба вещи.

С оглед всичко изложено, съдът счита, че не са налице две от предпоставките, визирани в чл. 108 от ЗС (при чиято липса е безпредметно изследването на въпроса дали ответникът владее с основание) и претенцията следва да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана.

Досежно предявения иск с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗЗД:

Същият е депозиран при условията на евентуалност, в зависимост от уважаването, респ. неуважаването на главната претенция по чл. 108 от ЗС. Предвид обстоятелството, че последната е отхвърлена, съдът дължи произнасяне по този иск.

За да бъде уважен предявеният от ищцата иск с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗЗД, по делото следва да бъде доказано наличието на имуществено разместване, причинило обедняване на ищците и обогатяване на ответника и второ, липсата на основание за това имуществено разместване. В случая, предвид приетото за недоказано по-горе, както и предвид указаното на А. в доклада по делото, че следва да установят по делото и че собствените им вещи не са налице у ответника към датата на предявяване на иска, вкл. до приключване на съдебното дирене, съдът намира за недоказано по делото наличието на предпоставките, необходими за уважаване на претенцията за неоснователно обогатяване. Ето защо, искът по чл. 59, ал. 1 от ЗЗД следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.

На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищците направените разноски по делото, съобразно уважената част от исковете и съобразно представените доказателства за извършването им – в общ размер 2365,25 лв., от които: 500,25 лв. платена държавна такса по уважения иск, 60,00 лв. разноски за превод на документи и 1805,00 лв. адвокатско възнаграждение за уважения иск. Искането за присъждане на разноски, представляващи направени такива в хода на обезпечително производство се прави едва с представения списък на разноските, като не са ангажирани никакви доказателства за образуване на такова производство и за резултата от същото. Поради това, присъдените деловодни разноски са именно в посочения по-горе размер.

            Водим от горното, съдът  

Р   Е   Ш   И  :

 

            ОСЪЖДА „К.Р. И Л.Р. ПРОДАЖБА ИМОТИ“ ООД с ЕИК ***, със седалище гр. Шумен, адрес на управление гр. Шумен 9700, кв. ***, ул. ***, представлявано от К.Р.У.и Л.Р.У.да заплати на Д.С.А., родена на *** г. в гр. ***, поданик на Кралство Великобритания и Ф.М.А., роден на *** г. в гр. ***, поданик на Кралство Великобритания, и двамата със съдебен адресат – адв. Д. Д. от ВТАК, гр. Велико Търново, ул.***, на основание чл. 93, ал. 2 от ЗЗД, сумата 5400,00 (пет хиляди и четиристотин) британски лири, представляваща двойния размер на задатъка, предоставен от ищците на ответника при сключване на предварителен договор за продажба на недвижим имот на 04.08.2015 г., служещ като обезщетение за вредите от неизпълнение на договорно задължение за сключване на окончателен договор, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска – 23.02.2017 г. до окончателното изплащане на сумата.

            ОТХВЪРЛЯ предявения от Д.С.А. и Ф.М.А. срещу „К.Р. И Л.Р. ПРОДАЖБА ИМОТИ“ ООД гр. Шумен иск с правно основание чл. 108 от ЗС, с искане да бъде признато за установено, че са собственици на движими вещи – бял вентилатор за таван, дървена дъска за рязане, електрическа отвертка със зарядно, уред за готвене на пара, 4 бр. пластмасови чинии, 2 комплекта прибори за хранене, малък нож за рязане, 2 възглавници и 2 калъфки червени, чифт мъжки панталони, дамско яке от изкуствена кожа, бял дамски памучен пуловер, олекотена завивка, 2 кърпи и шпатула, и „К.Р. и Л.Р. Продажба Имоти“ ООД да бъде осъдено да предаде владението върху същите, КАТО  НЕОСНОВАТЕЛЕН  И  НЕДОКАЗАН.

            ОТХВЪРЛЯ предявения от Д.С.А. и Ф.М.А. срещу „К.Р. И Л.Р. ПРОДАЖБА ИМОТИ“ ООД гр. Шумен иск с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗЗД за сумата 248,00 лева (двеста четиридесет и осем лева), представляваща обезщетение в размер на паричната равностойност на собствени им движими вещи – бял вентилатор за таван, дървена дъска за рязане, електрическа отвертка със зарядно, уред за готвене на пара, 4 бр. пластмасови чинии, 2 комплекта прибори за хранене, малък нож за рязане, 2 възглавници и 2 калъфки червени, чифт мъжки панталони, дамско яке от изкуствена кожа, бял дамски памучен пуловер, олекотена завивка, 2 кърпи и шпатула, които да не са налице у „К.Р. и Л.Р. Продажба Имоти“ ООД, КАТО  НЕОСНОВАТЕЛЕН  И  НЕДОКАЗАН.

            На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ОСЪЖДА „К.Р. и Л.Р. Продажба Имоти“ ООД гр. Шумен да заплати на Д.С.А. и Ф.М.А. направените разноски по делото, съобразно уважената част от исковете в размер на 2365,25 лева (две хиляди триста шестдесет и пет лева и двадесет и пет стотинки).

            Решението може да се обжалва с въззивна жалба, пред Окръжен съд гр. Шумен, в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

                                                                                    Районен съдия: