Р Е Ш Е Н И Е
968/21.12.2017г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският
районен съд десети състав
На дванадесети
декември две хиляди и седемнадесета година
В публично
заседание в следния състав: Председател: Жанет Марчева
Секретар: М.Н.
Като
разгледа докладваното от районния съдия
Гр.д. № 520 по описа на ШРС за 2017 г.
За да се
произнесе взе предвид следното:
Производство по делба на
недвижими имоти и движими вещи във втора фаза.
С Решение № 672/18.09.2017г. по
настоящото дело, съдът е допуснал извършването на съдебна делба между страните
при квоти по ½ ид.ч. за всяка от страните на следните недвижими имоти: АПАРТАМЕНТ
№ 1, находящ се в гр.Шумен, ул. “О.” № 24, ет.1, със
застроена площ от 65.30 кв.м., състоящ се от две стаи, кухня и сервизни
помещения, при граници: от изток УПИ VI-4489; от
запад – ап.2; от север – двор; от юг – улица;
отгоре – втори жилищен етаж; отдолу – партерен етаж(гаражи), ведно с избено помещение № 1 със застроена
площ от 2.40 кв.м., при граници: от изток – УПИ – VI – 4489; от запад – общ коридор; от север – двор; от юг – изба № 2; отдолу –
земя, отгоре – първи жилищен етаж, както и 0.1697/10000 ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху
мястото, съгласно описание в Нотариален
акт за собственост № 155, том IV, рег.9590, дело № 729 от 30.06.2005г. на Нотариус рег. №
222 на НК, като съгласно схема на СГКК -
Шумен апартамента е с идентификатор 83510.675.140.1.1
по КК на Шумен и се намира в сграда с идентификатор 83510.675.140, при съседни
самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж- 83510.675.140.1.2; под обекта -
83510.675.140.1.7, 83510.675.140.1.8; над обекта - 83510.675.140.1.3.; ГАРАЖ №
2 със застроена площ
от 20 кв.м., при граници: от изток – гараж № 1; от запад – общ вход на сградата;
от север – общ коридор; от юг – улица; отгоре – първи жилищен етаж; отдолу –
земя, съгласно Нотариален акт за собственост №
155, том IV, рег.9590,
дело № 729 от 30.06.2005г. на Нотариус рег. № 222 на НК, като съгласно схема на
СГКК - Шумен гаража е с идентификатор 83510.675.140.1.8
по КК на Шумен и се намира в сграда с идентификатор 83510.675.140, при съседни
самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж- 83510.675.140.1.7; под обекта -
няма; над обекта - 83510.675.140.1.1; както и
ДВИЖИМИ ВЕЩИ – маса с шест
стола; диван модел “Ч 1406”; холна секция “SPEZI“; обзавеждане за
спалня, състоящо се от спалня, гардероб с три модула, две нощни шкафчета и
етажерка. Съдебното решение е влязло в законна сила.
ШРС, вземайки
събраните доказателства и становищата на страните, като съобрази и разпоредбите
на закона, намира за установено от фактическа страна следното:
С оглед направените
искания в исковата молба с основание чл.31, ал.2 от ЗС, както и нарочна молба, които
се поддържат и в съдебно заседание, съдът е открил производство по реда на
чл.346 от ГПК в полза на ищцата за заплащане от ответника на обезщетение за
ползвания лично от него ½ ид.ч.
от апартамента за сумата от 100 лв. месечно за периода от 29.12.2015г. до
12.12.2017г., както и обезщетение за ползвания
лично от него ½ ид.ч. от гаража за сумата от 30 лв. месечно за
периода от 29.12.2015г. до 12.12.2017г. В съдебно заседание процесуалния
представител на ищцата е поискал да бъде допуснато увеличение на претенцията за
апартамента от 100 лв. на 150 лв. месечно, съобразно заключението на съдебно –
техническата експертиза, както и намаление на претенцията за обезщетение за
ползването на гаража от 30 лв. на 20 лв. месечно. В съдебното заседание са допуснати измененията
на претенциите, като производстовото по чл.346 от ГПК по отношение на
обезщетението за ползване на гаража е частично прекратено в частта, с която е
намалена претенцията, поради направеното оттегляне от страната.
По делото е назначена
и изготвена съдебно – техническа експертиза, заключението по която не е
оспорено от страните и е прието от съда като пълно, обосновано и компетентно
дадено. В него се сочи, че пазарната стойност на жилището, заедно с
приспадащата се изба, идеалните части от общите части на сградата и от правото
на строеж е 61 000 лв., като съответно ½ ид.ч. е 30 500 лв..
Пазарната стойност на гаража е 11 800 лв., а на ½ ид.ч. от него е
5 900 лв. Или общо стойността на недвижимите имоти е 72 800 лв., като
½ ид.ч. от двата имота е 36 400 лв. Общата пазарна стойност на
движимите вещи е 2 914 лв., като ½ ид.ч. от тях е 1 457 лв.
Вещото лице заключава, че имотите са неподеляеми, вземайки се предвид квотите
на страните и остоятелството, че дяловете следва да са приблизително равни без
значителна разлика помежду им.
Страните
категорично изразяват становища за изнасяне на имотите и движимите вещи на
публична продан, тъй като никоя от тях не желае възлагането им.
При установената
фактическа обстановка, съдът намира следното: Производството
за съдебна делба има за цел да ликвидира
състоянието на съществуващата имуществена общност, като целта е да се
прекрати тази общност и да се замести с отделни права на собственост върху
процесните движими и недвижими вещи представляващи реални части от общите вещи,
съразмерно с досегашните дялове на съсобствениците. В настоящия случай имотите
са неподеляеми и не съществува възможност всеки съделител да получи реален дял,
тъй като броя на имотите е равен на броя на съделителите, но при определяне на
дяловете би се получила значителна разлика между двата дяла. Същевременно никой
от имотите не може да бъде поставен в дял на един от тях, тъй като
съсобствеността е възникнала на основание различно от наследяването и не са
налице хипотезите на чл.349 от ГПК и никой от съделителите не отговаря на
изискванията на чл.349, ал.2 от ГПК. Съгласно чл.348 от ГПК, когато някой имот
е неподеляем и не може да бъде поставен в един от дяловете, съдът постановява
да бъде изнесен на публична продан. Този способ се използва когато не може да
се извърши делбата посредством някой от останалите, предвидени в закона способи.
В настоящия случай съсъобствеността между страните е възникнала в резултат на правна
сделка, като в тази хипотеза делбата на неподеляем имот се извършва с
изнасянето му на публична продан. Същите мотиви следва да се изложат и по
отношение на движимите вещи, като съдът няма да ги преповтаря.
По отношение на
производствата по сметки: Страните
са придобили правото на собственост от по ½ ид.ч. всеки от тях върху
двата недвижими имота с нотариален акт № 155, том IV, рег. № 9590, дело № 729 от 2005г. от 30.06.2005г. Видно
от представеното по делото съдебно решение № 1821/24.11.2015г. по гр.д. № 2791/2015г. по описа на ШРС,
с което бракът е прекратен, датата на сключване на брака им е 11.11.2011г. С
брачното решение на К.И.В. е предоставено ползването на семейното жилище – апартамент, находящ се
в гр.Шумен, ул.”О.” № 24, ап.1 (стр.17 от делото). На 23.12.2015г. е връчена
лично на ответника нотариална покана рег. № 14949, том 5, № 40 от 09.12.2015г.,
с която същия е поканен да бъде сключен договор за доброволна делба по
отношение на недвижимите имоти, като наплати сума в размер на 30 000 лв.,
като ищцата ще направи отказ от претенциите си за обезщетение. Видно от
заключението по неоспорената от страните съдебно-техническа експертиза е, че
пазарния наем на апартамента е определен на 300 лв. месечно, а на гаража 40 лв.
месечно, като пазарния наем за ½ ид.ч. от апартамента за периода от
29.12.2015г. до 12.12.2017г. е 3524 лв., а ½ ид.ч. от гаража за същия период
е в размер на 470 лв.
Спорния по делото
въпрос е дали ответника дължи обезщетение за ползването на апартамента и
гаража, когато изтъква аргумента, че не ги е ползвал реално, а напротив гаража
е ползван от роднини на бившата му съпруга.
В настоящия случай
съсобствеността между страните е възникнала преди сключването на брака, поради
което отношенията помежду им винаги са се уреждали по правилата за обикновена
съсобственост. Съгласно чл.31, ал.2 от ЗС когато общата вещ се ползва лично,
само от някой от съсобствениците, той дължи обезщетение на другия съсобственик
за ползата, от която е лишен от деня на писменото поискване. В тежест на ищеца
е да установи при условията на пълно и главно доказване елементите на
фактическия състав, който обуславя претендираното от него право на обезщетение,
а именно, че процесните вещи са съсобствени, че се ползват само от другия
съсобственик, че ищцата е лишена от
възможността да ползва вещта съобразно правата си и е отправила покана до ползващия съсобственик
да й предостави ползването им, съобразно правата му и последния да е отказал
или да се е противопоставил на това. В Тълкувателно решение № 7 от 02.11.2012г.
по т.д. № 7/2012г. на ОСГК на ВКС е дадено разяснение на понятието “лично
ползване”, като се акцентира върху поведението на съсобственика с оглед на
това, дали пречи на другите съсобственици да ползват вещта, а не върху това
дали той лично, пряко и непосредствено употребява общата вещ. Ползване е
налице, когато ползващия съсобственик не е отстъпил частта, полагаща се на
другия съсобственик или не му е предоставил възможността да ползват заедно
общата вещ. В настоящия случай са налице
всички елементи на правната норма, водещи до безсъмнения извод за уважаване на
претенциите за обезщетение.
Доводите на
ответника, че исковете са неоснователни, защото не е ползвал реално имотите и
същевременно не е пречил на ищцата да упражнява ползване на идеалната ѝ
част са неоснователни, тъй като не бяха представени каквито ѝ да е
доказателства в тази връзка. Правото на обезщетение не възниква и претенциите биха
били неоснователни, когато
съсобственикът отказва да приеме предоставената от ползващия съсобственик част
от общата вещ, съответстваща на дела му или му е дадена възможност да ползва
общата вещ заедно с него, защото в този случай няма лишаване от ползване, а
нежелание да се ползва. Въпрос на изпълнена доказателствена тежест в процеса, е
установяването на твърденията, че ответникът е предоставил на ищеца общата вещ
за ползване съобразно правата му. В настоящия случай твърденията на ответника,
че гаража е ползван от роднини на ищцата останаха неподкрепени с каквито и да е
доказателства.
Така също следва да
се отбележи, че по въпроса дължи ли обезщетение за лишаване от право на
ползване върху съсобствен имот бивш съпруг, на който е предоставено правото на
ползване с бракоразводното съдебно решение е постановена съдебна практика. В
решение № 133 от 04.07.2013г. на ВКС по гр.д. № 535/2012г. IV г.о. и Решение № 528/21.03.2011г. на ВКС по гр.д. №
158/2010 г. II г.о. се приема,
че съпругът, на когото е предоставено ползването на съсобственото семейно
жилище, дължи обезщетение за ползването на другия съпруг и то без значение дали
правоимащия съпруг е могъл да ползва лично и реално имота си, съобразно частта
си. Действително тези решения касаят хипотези
Поради това съдът
намира, че ищецът следва да заплати обезщетение за ползването на апартамента
съответен на дела му в съсобствеността в размер на 3 524 лв., а за гаража
в размер на 470 лв., поради което претенциите следва да се уважат в пълен
размер.
По отношение на
разноските, които следва да заплатят страните в делбеното производство, то
същите се определят съобразно чл.8 от Тарифата за Държавните такси, събирани от
съдилищата от ГПК, която гласи, че по дело за делба се събира такса от 4 %
върху стойността на дяловете. Поради това, всяка страна следва да заплати
държавна такса, съобразно дела си, възлизащ на 37 857 лв. или дължимата
държавна такса от всеки от съделителите е в размер на 1 514.28 лв. Ответника
дължи държавна такса за предявените претенции по сметки, която е общо в размер
на 159.76 лв.
Водим от горното,
съдът
Р Е
Ш И:
ИЗНАСЯ НА ПУБЛИЧНА ПРОДАН следните недвижими имоти: АПАРТАМЕНТ № 1, находящ се
в гр.Шумен, ул. “О.” № 24, ет.1, със застроена площ от 65.30 кв.м., състоящ се
от две стаи, кухня и сервизни помещения, при граници: от изток УПИ VI-4489; от запад – ап.2; от север – двор; от юг –
улица; отгоре – втори жилищен етаж;
отдолу – партерен етаж(гаражи), ведно с
избено помещение № 1 със застроена площ от 2.40 кв.м., при граници: от изток –
УПИ – VI – 4489; от запад –
общ коридор; от север – двор; от юг –
изба № 2; отдолу – земя, отгоре – първи жилищен етаж, както и 0.1697/10000
ид.ч. от общите части на сградата и от
правото на строеж върху мястото, съгласно описание в Нотариален акт за собственост № 155, том IV, рег.9590, дело № 729 от 30.06.2005г. на Нотариус рег. №
222 на НК, като съгласно схема на СГКК -
Шумен апартамента е с идентификатор 83510.675.140.1.1
по КК на Шумен и се намира в сграда с идентификатор 83510.675.140, при съседни
самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж- 83510.675.140.1.2; под обекта -
83510.675.140.1.7, 83510.675.140.1.8; над обекта - 83510.675.140.1.3.; ГАРАЖ № 2 със застроена площ
от 20 кв.м., при граници: от изток – гараж № 1; от запад – общ вход на
сградата; от север – общ коридор; от юг – улица; отгоре – първи жилищен етаж;
отдолу – земя, съгласно Нотариален акт за собственост №
155, том IV, рег.9590,
дело № 729 от 30.06.2005г. на Нотариус рег. № 222 на НК, като съгласно схема на
СГКК - Шумен гаража е с идентификатор 83510.675.140.1.8
по КК на Шумен и се намира в сграда с идентификатор 83510.675.140, при съседни
самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж- 83510.675.140.1.7; под обекта -
няма; над обекта - 83510.675.140.1.1,
както и следните ДВИЖИМИ ВЕЩИ
– маса с шест стола; диван модел “Ч
1406”; холна секция “SPEZI“; обзавеждане за спалня, състоящо се от спалня, гардероб
с три модула, две нощни шкафчета и етажерка.
След извършване на
проданта получената сума да се разпредели между съделителите, при следните
квоти: ½ ид.ч. за С.Ж.В. с
ЕГН ********** и ½ ид.ч. за К.И.В.
с ЕГН **********.
ОСЪЖДА К.И.В. с
ЕГН ********** с адрес *** да заплати
на С.Ж.В. с ЕГН ********** с адрес *** на основание чл.31, ал.2 от ЗС сумата
общо от 3 994 лв. (три хиляди
деветстотин деветдесет и четири лева), представляваща обезщетение за ползата,
от която е лишена ищцата от ползването от ответника на нейната идеална част от апартамента
и гаража за периода от 29.12.2015г. до 12.12.2017г.
ОСЪЖДА К.И.В. с ЕГН
********** да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ШРС държавна
такса, съобразно дела си в размер на 1 514.28
лв. (хиляда петстотин и
четиринадесет лева и двадесет и осем стотинки), както и държавна такса за
исковете по чл.31, ал.2 от ЗС в размер на общо 159.76 лв. (сто петдесет и девет лева и седемдесет и шест стотинки),
както и 5 лв. (пет лева) в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
ОСЪЖДА С.Ж.В. с ЕГН
********** да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ШРС
държавна такса, съобразно дела си в размер на 1 514.28 лв. (хиляда
петстотин и четиринадесет лева и двадесет и осем стотинки), както и 5 лв.
(пет лева) в случай на служебно издаване на
изпълнителен лист.
Решението
подлежи на обжалване пред Шуменския Окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването
му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: