Р Е Ш Е Н И Е
757/18.10.2017г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Шуменският
районен съд седми състав
На
21 (двадесет и първи) септември Година 2017
В публично съдебно заседание, в следния
състав:
Председател Теодора Йорданова-Момова
Секретар Е. П.,
Прокурор . . . . . . . . . . . . . . .,
като разгледа докладваното от съдия Т. Йорданова-Момова
гражданско дело номер 527 по описа за 2017 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени
са обективно съединени искове с правно основание чл. 49 вр. 45, ал. 1 от ЗЗД.
В
исковата си молба ищцата С.Х.П. твърди, че на 26.01.2017 г. претърпяла
злополука. Същата живеела в гр. Шумен, като на посочената дата около 13,00 часа
се придвижвала с осемгодишната си дъщеря по улиците на града. Тротоарите и
пътните платна били покрити със сняг и лед, като не били почистени.
Преминавайки през кръстовището на бул. „С.В.“ пред сградата на НОИ, ищцата и
низходящата ѝ пресичали пешеходната пътека от западната страна на
кръстовището, в посока от сградата на НОИ към Читалище „Д.В.“. Придвижвайки се
по тротоара /т. нар. „островче“/, П. се подхлъзнала на леда и паднала на
земята. Ищцата изпитала силна болка в областта на коляното на левия крак,
опитала се да стане, но не успяла, въпреки помощта на детето ѝ. В този
момент, до тях се приближил неин познат – С., който ѝ помогнал да се
изправи и придвижи до спрелия му наблизо автомобил. Същият откарал П. до дома
ѝ, а оттам съпругът ѝ я отвел до Спешно отделение при „МБАЛ-Шумен“
АД, където ѝ била оказана медицинска помощ. Установило се скъсване на
менискуса и коленните връзки. На 31.01.2017 г. била извършена операция на левия
ѝ крак, а на другия ден била изписана от болничното заведение. Ищцата
изпитвала неописуема болка в крака, поради което ѝ били предписани
обезболяващи лекарства, а след оперативната намеса, ползвала болничен за
домашно лечение за срок от 35 дни. След инцидента, П. не можела да спи, да се
движи, трябвало да бъде обслужвана и не била в състояние да полага пълноценни
грижи за дъщеря си. Освен това, ищцата платила и суми за лечението си.
Процесният
тротоар бил собственост на Община Шумен, като последната била длъжна да осигури
нормалното поддържане и почистване на същия. Счита, че поради неполагане на
грижи за тротоара е настъпило увреждането ѝ, за което отговорност следва
да носи ответника.
Моли съда
да постанови решение, по силата на което да осъди ответника да ѝ заплати
сумата 9880,00 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени
вреди; сума в размер на 120,00 лв., представляваща обезщетение за претърпени
имуществени вреди, ведно със законната лихва върху главниците от 26.01.2017 г.,
както и направените деловодни разноски.
В срока по
чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът подава отговор на исковата молба, с който
оспорва предявените искове. Счита същите за недопустими и неоснователни.
Излага, че описаният инцидент представлявал трудова злополука. Твърди, че
общината сключила договори за зимно поддържане на улиците в гр. Шумен, като
изпълнителите по тях си свършили работата. На посочената дата нямало
снеговалеж, а натрупаната снежна покривка била от предните дни. Зимната
обстановка била тежка и поради това ответникът призовавал гражданите да не
пътуват и да не се придвижват по улиците.. Освен това, претенцията за
претърпени неимуществени вреди била много завишена. Моли, предявените искове да
бъдат отхвърлени като недопустими и неоснователни, като му бъдат присъдени
разноски по делото.
От събраните по делото доказателства,
преценени поотделно и в съвкупност, се установи от фактическа страна следното: видно от приложената епикриза № 1660/01.02.2017
г., изд. от „МБАЛ – Шумен“ АД гр. Шумен е, че С.Х.П. постъпила в болничното
заведение на 28.01.2017 г. и била изписана на 01.02.2017 г. с окончателна
диагноза: прясно скъсване на мениска. Описано е, че страданието датира от 26.01.2017
г., когато при падане след подхлъзване на лед си причинява травма в областта на
лява колянна става. На 31.01.2017 г. била извършена операция – синевектомия
коляно. Предписано мекидаментозно лечение след изписването – „Фраксипарин“.
Съдът констатира от приложената фактура № 81765/01.02.2017 г. и фискални
бонове, че П. платила сума в общ размер 120,85 лв. за престой в болнично
заведение и за предписани ѝ медикаменти. По делото е представен болничен
лист за временна нетрудоспособност № Е20167522728/13.02.2017 г., от който се
установява, че ищцата била в болничен режим 5 дни и домашен – тридесет дни.
Видно от
приложените договор № ЗОП 23-04 от 21.07.2016 г. и договор № ЗОП 23-05 от 21.07.2017
г. е, че по силата на същия, Община Шумен възложила на „Екомакс“ ООД гр. Шумен
и „РТК“ ООД гр. Е.П. извършването на следните дейности: „Събиране и
транспортиране на смесени битови отпадъци, почистване и поддържане на улици,
снегопочистване, опесъчаване и зимно поддържане на улици и места за обществено
ползване на територията на гр. Шумен“. По делото е представена и схема за зимно
поддържане на гр. Шумен, в която е отбелязано, че всяко от посочените дружества
– изпълнител поддържа по едно платно на бул. „С.В.“. Приложени са и документи
във връзка с изпълнението на договорите. Съдът констатира от писмо изх. №
11-00-570-001/12.04.2017 г. на Национален институт по метереология и хидрология
при БАН, че на 26.01.2017 г. в гр. Шумен нямало валеж, снежната покривка била
15 см, от предишни валежи от датите 17, 18 и 19 януари, а температурите в града
са били от минус 4 градуса до минус 7,8 градуса.
Съгласно
заключението на изготвената съдебно-медицинска експертиза по писмени данни №
137/2017 г., на 26.01.2017 г., при падане на улицата, С.П. е получила следните
травматични увреждания: прясно скъсване на външния /латералния/ менискус на лявото
коляно. Вещото лице описва, че външният менискус се къса много по-рядко от
вътрешния, поради ограничената си подвижност. Обикновено това става при
изместване към средата на ставата и менискусът се разкъсва или при рязко
завъртане на бедрото навън – при отвеждане и сгъване на подбедрицата /който
механизъм е най-вероятния в случая/ или при завъртане на сгъната в коляното
подбедрица и фиксирано стъпало. Излага, че в резултат на получените травматични
увреждания, на пострадалата е причинено трайно затруднение в движението на
левия долен крайник за срок по-голям от един месец. Описва, че установените
травматични увреждания са свързани основно с ограничение на движението на
крайника, оток на коляното и болезненост. Същите са най-силни в първите дни
след травмата и операцията, след което постепенно намаляват и утихват, а обемът
на движение на увредената колянна става постепенно се увеличава. Ограничението
на движението на крайника в лявата колянна става /при благоприятно протичане на
оздравителния процес/ е за срок от около 45 дни; за разнасянето на отока
средният срок е около три седмици, а по отношение на болката – сроковете са
индивидуални, но при благоприятно протичане на оздравителния процес и при
конкретно избрания метод на лечение, болезнеността би следвало да утихне в
рамките на около 45-60 дни. Заключава, че не са налице данни за усложнения,
преди травмата П. била клинично здрава. Понастоящем, била налице само остатъчна
болезненост в лявата колянна става, проявяваща се при крайно сгъване на крайника
в колянната става, което е без съществено практическо значение. Сочи, че
медикаментозното лечение се изразявало в назначен прием на Фраксипарин –
лекарство, забавящо или предотвратяващо съсирването на кръвта. Обичайно и
показано е също следоперативно да се прилагат антиагреганти, обезболяващи,
нестероидни противовъзпалителни средства.
Разпитаните в
съдебно заседание като свидетели С.И. и Г.Д. /във фактическо съпружеско
съжителство с ищцата/ излагат, че на 26.01.2017 г. около 13,00 часа, ищцата
придружавала осемгодишната си дъщеря до сградата, в която последната посещавала
уроци по английски език. Тъй като семейството живяло на ул. „Б.М.“, а трябвало
да посетят сграда, находяща се на ул. „П.В“, двете преминавали край сградите на
ТП на НОИ – Шумен и Техникум по икономика – Шумен и се насочили към НЧ „Д.В.“.
За целта, следвало да пресекат бул. „С.В.“ по западната пешеходна пътека. Двете
успешно преминали северното платно на булеварда, но в кроя на тротоара между
двете платна – т. нар. „островче“, П. се подхлъзнала на леда, който покривал
тротоара и паднала. При падането изпитала остра болка в областта на лявата
колянна става, опитала се да стане, но не успяла, дори и с помощта на детето
си. В този момент, по преминатата от ищцата и дъщеря ѝ пешеходна пътека,
пресякъл и свид. И., който познавал П.. Свидетелят забелязал намиращата се на
земята своя позната и детето ѝ, което било разстроено. Ищцата описала на
свидетеля механизма на падане и невъзможността да се изправи самостоятелно,
след което последният ѝ помогнал да стори това. След това, И. помогнал на
П., придържайки я, да се придвижи до автомобила му, който бил паркиран пред
сградата на т.нар. „Стара поликлиника“. Впоследствие, свидетелят откарал ищцата
до дома ѝ, откъдето, свид. Д. я отвел до
спешна помощ при „МБАЛ-Шумен“ АД, където ѝ била оказана медицинска
помощ. Лекуващият лекар им заявил, че диагнозата
е „скъсан менискус“ и следва да бъде извършена операция. Тъй като през този ден
нямало свободни легла в болничното заведение, П. била приета след три дни. Ищцата
пребивавала в болничното заведение пет дни, като ѝ била извършена
операция. След завръщането на П. в дома ѝ, същата ползвала болничен за
срок от тридесет дни. През този период, силните болки в областта на коляното
продължавали, вследствие на приема на упойката, същата имала световъртеж. П.
била обездвижена, на легло, като трябвало да бъде подпомагана за елементарни
дейности от близките си. Това създавало неудобства за всички членове на същото,
тъй като грижите за детето трябвало да бъдат полагани изцяло от свид. Д.. И
понастоящем, ищцата не можела да кляка и изпитвала болки. Посочените двама
свидетели описват, че през този ден, улиците в града били непочистени, покрити
с дебел слой лед, натрупалият сняг бил с височина до коляното. Свид. И. сочи,
че на мястото на падането на П., дебелината на леда върху тротоара била три
пръста, като не бил опесъчен.
По делото, в
качеството на свидетели, са разпитани и С.А.
и В.В. – служители на „Екомакс“ ООД гр. Шумен. Същите твърдят, че процесното
място било почиствано всекидневно. А. излага, че като работник, отговарящ за
района около процесното място, задълженията ѝ се изразявали във
всекидневно изхвърляне на сняг от тротоарите, премахване на леда, опесъчаване.
Твърди, че тя и колегите ѝ, в края на месец януари 2017 г. изпълнявали
стриктно задълженията си, като района около сградата на НОИ бил идеално
почистен. Свидетелят В., изпълняващ длъжността „Координатор“ в посоченото
еднолично дружество излага, че изпълнителят по договора, сключен с ответника,
изпълнил задълженията си за почистване на улиците и тротоарите на града от сняг
и лед, чрез ръчна обработка и чрез използваните снегорини и почистваща техника.
Тъй като на 26.01.2017 г. в общината бил получен сигнал, че жена е паднала на
пешеходната пътека пред Техникума по икономика, свидетелят лично посетил
мястото и не констатирал паднала жена, както и че районът бил напълно почистен,
респ. опесъчен. Освен това, на същото място нямало други паднали граждани.
При така описаните фактически положения, съдът намира
от правна страна следното:
Отговорността по чл. 49 от ЗЗД е
гаранционно-обезпечителна, като се явява изключение от принципа, че всеки носи
отговорност за себе си и своите деяния. Законодателят е предвидил възможност да
се репарират вредите, причинени от друг правен субект, като в този смисъл
отговорността е за чуждо противоправно и виновно деяние, с което е причинена
вреда на пострадалия. За да бъде ангажирана отговорността по този текст следва
да бъде установено наличието на следните предпоставки: 1. Възлагане на работа
от ответника на прекия причинител на вредите, причинени от изпълнителя при или
по повод извършване на възложената му работа – чрез действия, които пряко
съставляват извършване на възложената работа или чрез бездействия да се
изпълнят задължения, които произтичат от закона, техническите и други правила
или характера на работата; 2. Наличие на елементите от фактическия състав
на чл. 45, ал. 1 от ЗЗД – деяние, вреда, причинна връзка между деянието и
вредата, противоправност и вина. Не е необходимо да се установят конкретните
лица, осъществили деянието, а само качеството им на изпълнители на възложената
им работа.
По отношение
наличието на първата, описана предпоставка: съгласно разпоредбите на чл. 2, ал.
1, т. 1 от ЗОС вр. чл. 3, ал. 3, вр. чл. 8, ал. 3 от ЗПътищата общинските
пътища са публична общинска собственост. В случая се касае за тротоар, като
според § 1, т. 2 от ДР на ЗП той е част от земното платно и пътя, и като такъв
представлява публична общинска собственост. Според нормата на чл. 31 от ЗП,
изграждането, ремонтът и поддържането на общинските пътища се осъществяват от
общините. Тоест, Община Шумен като собственик на тротоара, намиращ се между
двете пътни платна на бул. „С.В.“, в западната част на кръстовището пред
сградата на ТП на НОИ – Шумен е следвало да осигури поддържането на същия,
респ. снегопочистването, тъй като съгласно чл. 108 от ЗДвП, пешеходците са
длъжни да ползват именно тротоарите и пешеходните пътеки за придвижването си в
градска среда.
Установи се, че чрез сключването на договор с „Екомакс“ ООД гр. Шумен след процедура по възлагане на обществена поръчка, Община Шумен възложила извършването на дейностите по снегопочистване на улици и обществени места, включващи и процесния тротоар, както и обезопасяването на същите на посоченото юридическо лице. Право на общината е да реши дали да осъществява тези дейности чрез свои служители или чрез трети лица – изпълнители по сключен договор. В случая, релевантния юридически факт е възлагането на работа от страна на собственика на вещта. Община Шумен разполага с възможността по пътя на регреса да претендира правата си по сключения договор с изпълнителя. Предвид всичко изложено, съдът намира за доказано наличието на първата изискуема от закона за ангажиране на отговорността на ответника по реда на чл. 49 от ЗЗД.
Досежно елементите, включени във фактическия състав на непозволеното увреждане: съдът намира за доказано, че дружеството-изпълнител по договора, сключен с ответната страна, не е изпълнило задълженията си по договора, поради което е следвало Община Шумен да изпълни задълженията си по осигуряване на безопасно ползване на тротоар – публична общинска собственост чрез свои служители. Според настоящия състав, лицата, на които е възложена работата, респ. общинските служители са бездействали, поради което настъпилите вреди са пряк резултат от неизпълнение от страна на общината на възложеното ѝ със закон задължение. Тоест, налице е противоправно деяние. За да достигне до този извод, съдът взе предвид съвкупността от събрания доказателствен материал по делото. В тази насока, съдът дава вяра на изложеното от свидетелите И. и Д., които са непротиворечиви, логични и последователни. От друга страна, настоящият състав не кредитира съобщеното от свидетелите А. и В., тъй като същите, в качеството им на служители на „Екомакс“ ООД гр. Шумен са пряко заинтересовани от изхода на делото. В съответствие с разпоредбата на чл. 45, ал. 2 от ЗЗД, вината се предполага, поради което и този елемент е налице.
Чрез представените писмени доказателства и заключението по изготвената СМЕ се установи наличието на вреди и причинната им връзка с виновното противоправно деяние. Доказа се, че на 26.01.2017 г. при придвижването си по непочистени от леда пешеходна пътека и тротоар, ищцата се подхлъзнала и паднала на земята, като по този начин получила травматични увреждания. В тази насока, съдът изцяло кредитира показанията на разпитаните свидетели – пряк очевидец на случилото се и лицето, намиращо се във фактическо съпружеско съжителство с пострадалата, придобил косвени впечатления веднага след случилото се и очевидец на състоянието на П. след инцидента. Показанията са взаимносвързани, допълващи се и в съответствие с представените писмени документи.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че по делото е доказано осъществяването на елементите от фактическия състав на непозволеното увреждане, от който възниква задължението на ответника да поправи всички вреди, пряка и непосредствена последица от увреждането – както имуществените, така и неимуществените.
1. Относно претенцията на С.П. за обезщетяване на
претърпени неимуществени вреди: с
оглед материалите по делото и съобразно разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, съдът
намира, че същата е основателна и доказана. Справедливото обезщетяване на неимуществените вреди
изисква съдът да определи точен паричен еквивалент на болките, страданията и
другите морални вреди на пострадалия. В тази насока, съдът съобрази следните
обстоятелства: видът, характерът и степента на констатираните увреждания; видът
и начинът на провежданото лечение, неговата продължителност; болките и
страданията, претърпени при провеждане на лечението през всичките му етапи;
психическата травма, възрастта на пострадалата. Съдът взе предвид, че се касае
за 37-годишна, работоспособна и клинично здрава до 26.01.2017 г. жена, получила
травматичните увреждания, описани в СМЕ; периода на възстановяване – 45-60 дни;
че се касае за увреждане, съответстващо на средна телесна повреда по смисъла на
НК; обстоятелството, че се е наложила оперативна интервенция с приложена
анестезия; болките и страданията при непосредственото претърпяване на
увреждането – неочаквано и непредизвикано падане в градска среда, в присъствието
на малолетното ѝ дете; болките и страданията при възстановяване от травмата
– установи се, че и понастоящем П. не си служи пълноценно с левия си долен
крайник; отражението на тези обстоятелства върху ежедневието на пострадалата,
полагаща грижи по отглеждане и възпитание на детето си, както и безспорното им
отражение им върху психиката й. Съдът съобрази, освен това, факта, че
увреждането е в резултат от бездействието на служители на ответника, които не
са спазили нормативно определени изисквания за безопасността на движение по
процесния тротоар, още повече, че същия представлява основен маршрут по
движението на голяма част от гражданите на гр. Шумен.
Предвид
съвкупността от установените по делото релевантни факти, съдът счита, че
справедливият размер на обезщетението за претърпените от П. болки и страдания в
резултат на непозволеното увреждане, възлиза на 10000,00 лв.
Предвид всичко
изложено, съдът намира, че искът с правно основание чл. 49 вр. чл. 45, ал. 1 от
ЗЗД, предявен от С.П. следва да бъде изцяло уважен в претендирания размер, като
Община Шумен бъде осъдена да ѝ заплати сума в размер на 9880,00 лв.,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със
законната лихва върху сумата, считано от датата на увреждането – 26.01.2017 г.
до окончателното ѝ изплащане.
2. Досежно претенцията на С. П. за обезщетяване
на претърпени имуществени вреди:
съдът приема, че същата е основателна. По делото са представени писмени
доказателства – фактури и фискални бонове, от които се установява, че ищцата
заплатила за престой в болнично заведение и за предписани ѝ медикаменти –
пряко свързани с проведеното лечение в „МБАЛ - Шумен“ АД гр. Шумен сума в общ
размер 120,85 лева. Ето защо, тази претенция следва да бъде изцяло уважена, като
ответникът бъде осъден да заплати на П. сума в размер на 120,00 лв., ведно със
законната лихва, считано от 26.01.2017 г. до окончателното ѝ изплащане.
На основание чл. 78,
ал. 1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата направените
разноски по делото в размер на 1606,20 лева.
Водим от
горното, съдът
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА ОБЩИНА ШУМЕН с ЕИК ***,
с адрес гр. Шумен, бул. „С.***“ № 17 представлявана от Л.Д.Х. да заплати на основание чл. 49 вр. чл. 45, ал. 1 от
ЗЗД, на С.Х.П. с ЕГН **********,***, със съдебен адресат – адв. С.П. ***, СУМАТА 9880,00 (девет хиляди осемстотин и
осемдесет) лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, причинени на 26.01.2017
г. в гр. Шумен, на тротоар, намиращ се между двете пътни платна на бул.
„С.В., в западната част на кръстовището пред сградата на ТП на НОИ – Шумен, в резултат на неизпълнение от
страна на общината на възложените ѝ със закон задължения по осигуряване
на безопасно ползване на тротоар – публична общинска собственост чрез свои
служители, ведно със законната лихва върху сумата,
считано от 26.01.2017 г. до окончателното ѝ изплащане.
ОСЪЖДА ОБЩИНА ШУМЕН да заплати на основание чл. 49 вр. чл. 45, ал. 1 от ЗЗД, на С.Х.П. с ЕГН **********, СУМАТА 120,00 лева (сто и двадесет лева), представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, причинени на 26.01.2017 г. в гр. Шумен, на тротоар, намиращ се между двете пътни платна на бул. „С. В.“, в западната част на кръстовището пред сградата на ТП на НОИ – Шумен, в резултат на неизпълнение от страна на общината на възложените ѝ със закон задължения по осигуряване на безопасно ползване на тротоар – публична общинска собственост чрез свои служители, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 26.01.2017 г. до окончателното ѝ изплащане.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ОСЪЖДА Община Шумен да заплати на С.Х.П. направените
деловодни разноски в размер на 1606,20 лв.
Решението
може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на страните пред
Шуменски окръжен съд.
Районен
съдия: