Р Е Ш Е Н И Е
560/25.8.2017г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменски районен съд, девети състав, в публично
съдебно заседание проведено на двадесет и пети август, две хиляди и
седемнадесета година, в състав:
Районен
съдия: Димитър Димитров
при секретаря Т. Т., като разгледа
докладваното от съдията ГД № 530/2017г.,
по описа на ШРС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по
искова молба от Ш.Б.Х., чрез процесуален
представител адв. В.от ШАК, срещу В.Х.В., в
която са
предявени, в условията на първоначално обективно кумулативно съединение, искове
за постановяване на решение, с което бъде разрешен съществуващият между
страните, в качеството им на родители, спор по въпросите относно местоживеенето
на детето М.В.В., упражняването на родителските права, личните отношения с
дететето и издръжката му, с правно основание чл.
127, ал. 2 СК, вр. чл. 123, ал. 2, вр. 59, ал. 3, вр. 143, ал. 2 СК.
Ищцата основава исковата си претенция на следните
фактически твърдения: С ответника живяли на семейни
начала от 2007 г. до 2015 г., като от съвместното им съжителство имат родено
дете - М.В.В., с ЕГН **********. От 2015 г. страните били във фактическа
раздяла и грижи за детето по отглеждане и възпитание полагала само от майката.
Твърди, че живеят с детето на квартира в с. Х., обл.
Шумен, като след раздялата, бащата не се е срещал и не е плащал никаква
издръжка на детето. Моли съдът да постанови решение, с което да осъди бащата да
плаща на малолетното дете, чрез майката месечна издръжка в размер на 180 лв.
/сто и осемдесет лева/, считано от датата на завеждане на исковата молба –
07.02.2017 г. до настъпване на обстоятелства, изменящи или прекратяващи правото
на издръжка, ведно със законна лихва за всяка просрочена вноска, с падеж до
пето число на текущия месец. Претендира разноски.
В срока и по реда на чл. 131 ГПК, ответникът подава,
както отговор на исковата молба, в който излага, че намира иска за допустим и
частично основателен, като твърди, че получава възнаграждение в размер на
минималната за страната работна заплата, но не изразява становище относно,
какъв точно размер издръжка може да заплаща, така и предявява насрещен иск относно
режим на лични контакти с детето. В насрещната искова молба твърди,
че майката препятствала всякакви контакти с дъщеря му, не отговаряла на
телефонните позвънявания, не разрешавала лични срещи с детето, а той правил неуспешни
опити да се срещне с детето. Докато живяли в гр. Б. детето се чувствало
добре, посещавало детска градина и имало силна емоционална връзка между детето
и бащата, както и с неговите баба и дядо. С преместването на ответницата и
детето в село Х. са прекъснати
изцяло контактите помежду им, което влияело негативно на бащата и детето.
Изразява безпокойство относно условията, в които се отглежда детето в момента.
Обосновава правен интерес от предявяване на насрещен иск, с оглед интереса на
детето и необходимостта то да поддържа емоционална връзка с двамата родители,
да се среща с бащата, за да се запази чувството на привързаност помежду им, да
не се отчуждават един от друг, а бащата да участва във възпитанието му и да
следи неговото израстване, както и, че с майката не могат да постигнат
договореност за това. Моли съдът да постанови решение, с което да бъде
определен режим на лични отношения между бащата и детето, като се вземе предвид
отдалеченото местоживеене на детето и факта, че бащата работи като шофьор. Претендира
разноски.
В срока и по реда на чл. 131 ГПК, ответникът по
насрещната искова молба подава отговор, като намира иска допустим и частично
основателен. Предлага режим на лични контакти на детето с бащата, както следва:
Всяка първа и трета събота и неделя от месеца – в събота от 10.00 ч. до 17.00
ч. и неделя от 10.00 ч. до 17.00 ч. без преспиване, 10 дни през лятото, когато
майката не е в платен годишен отпуск и на първия ден следващ Коледните,
новогодишните и великденските празници от 10.00 ч. до 18.00 ч. като детето се
взема и връща от адреса на майката.
В открито съдебно заседание ищцата лично и чрез процесуален
представител поддържа исковата молба и отговора на насрещния иск. Ответникът не
се явява, не се представлява и не изразява становище.
Съдът, след като взе предвид допуснатите и приети по делото
доказателства, намира за установено от фактическа
страна следното:
Страните нямат сключен граждански
брак. Живели са на съпружески начала, като от съвместното им съжителство имат
едно дете М.В.В., родена на *** г. От Удостоверение № УД-187/22.02.2017 г., по
описа на СУ «Д-р Петър Берон», се установява, че детето посещава училище. От приетата по делото Справка за
осигурителния доход на ищцата изх. № 7631-1/04.02.2017 г., по описа на ТД-НАП
гр. Шумен, се установява, че в периода от
01.01.2017 г. до 31.05.20167 г., ищцата е осигурявана върху доход от 685 лв., а
от Справка за осигурителния доход на ответника изх. № 1053-1/05.07.2017
г., по описа на ТД-НАП гр. Благоевград, се
установява, че в периода от 01.05.2016 г. до 31.06.2017 г., ответникът е
осигуряван върху доход от 235 лв. От приетият
по делото Социален доклад изх. № ПР/Д-Н-В/12-004/07.08.2017 г., по описа на Д ”СП” – Венец, се установява, че детето живее на
квартира с майката в село Х.. Детето
посещава редовно училище и е завършило първи клас. Жилището е в добро състояние,
обзаведено с всички необходими вещи и ел. уреди за едно домакинство. Хигиенно –
битовите условия са добри. Майката притежава необходимия родителски капацитет,
за да полага грижи за детето. От приетия Доклад на Комплекс за социални услуги за деца и семейства –
Шумен, става ясно, че детето реагира изключително негативно и емоционално на
разговори, свързани с баща му и категорично заявява, че не желае да се вижда с
него. Твърди се, че детето преживява силни страхове, които имат своето
обяснение, както със спомените така и с влиянието, което оказват преживяванията
и реакциите на майката и другите роднини. Считат, че на този етап всяка
неконтролирана среща с бащата може да доведе до травмиране на детето, до
повишаване на тревожността му и до психосоматични реакции. Намират, че поради ниската
възраст, тежестта на преживяванията и негативната нагласа на детето към бащата
е необходимо връзката помежду им да бъде възстановена чрез натрупване на
положителни впечатления за него. Препоръчват, за да се случи това за детето
по-безболезнено, първоначалните срещи да бъдат кратки и в присъствието на
майката и социален работник или психолог, които да гарантират спокойна
атмосфера на разговор. От приетият по делото Социален доклад изх. № ПР/Д-Е/231-001/01.08.2017
г., по описа на Д ”СП” – Благоевград, се
установява,
че бащата живее в едно домакинство със своите родители. Жилището е добре
обзаведено и има подходящи условия за отглеждане на дете.
По делото са ангажирани гласни
доказателства посредством разпит на свидетелите Н. М. О. и Н. Ф. М.. От показанията им се
установява, че непосредствените грижи за детето се осъществяват от майката
подпомагана от нейните родители. Впечатленията на свидетелите са, че бащата не
се интересува от детето. Според тях майката има добри условия за отглеждането
на детето.
Предвид задължителните
указания дадени с ППВС №
1/12.XI.1974г., ГД № 3/74г., т. 1, съдът
допусна изслушване на родителите по въпросите относно предоставя упражняването на родителските права и по определяне личните отношения между детето и родителят
който няма да ги упражнява. Ищцата поддържа становището на процесуалния си
представител и изразява желание да полага грижи за детето. Моли режима на лични
контакти на детето с бащата да бъде осъществяван в присъствието на социален
работник. Ответникът не се явява и не излага становище.
Съдът,
въз основа на установеното, като съобрази становищата на страните и
нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, преценени поотделно и
в съвкупност, извежда следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 127,
ал.2 СК, ако родителите не постигнат споразумение относно родителските права,
спорът се решава от районния съд по настоящия адрес на детето, който се
произнася относно упражняването на родителските права, местоживеенето на
детето, личните отношения с детето и издръжката му съгласно чл.59, 142, 143 и
144 СК.
Решаващо значение при
предоставяне родителските права на единия родител имат интересите на детето. По
делото е установено, че до настоящия момент детето живее с майката, която
полага преките и непосредствени грижи за него. Не са налице данни и не се
установиха факти, които да сочат на невъзможност същата да ги полага и занапред
или които да опровергаят родителските й качества. С отговора на исковата молба ответникът
не възразява родителските права върху детето да бъдат предоставени на майката,
както и местоживеенето му да бъде при нея. Съобразявайки горното, както и
привързаността на детето с майката, неговата възраст, възможност за
обгрижването и възпитанието им, така и от съвкупността от обстоятелства,
релевантни за решаването на въпроса, съдът намира, че родителските права следва
да бъдат предоставени за упражняване на майката, като определя местоживеене на
детето при нея.
На бащата, поради гарантираната
от закона възможност, следва да се определи режим на лични контакти с детето.
Преценката е служебна. Извършва се от съда, като същият не е ангажиран с
конкретно предявената такава от страните. Поради горното режимът на лични
отношения на бащата следва да бъде съобразен, както с възрастта на детето, така и с
местоживеенето на бащата. Съдът счита, че следва да вземе предвид изразеното
становище в доклад на Комплекс за социални услуги за деца и семейства – Шумен.
С насрещната искова молба
ответникът по първоначалният иск предлага режимът на лични
отношения на
бащата с детето да бъде, както следва: Всяка първа и трета събота и неделя на
календарния месец от 10.00 часа в събота до 17.30 часа в неделя, с преспиване
на територията на с. Хитрино или град Шумен в хотел, избран от бащата, 20 дни
през лятото, когато майката не е в отпуск, които детето да прекарва в
Благоевград, като ответницата бъде задължена ежегодно до 30 април да уведомява
бащата за времето, когато ще ползва платения си годишен отпуск, както и на
четна година за Коледните празници - от 10,00 часа на 24 декември до 16,00 часа
на 26 декември, на нечетна година за Новогодишните празници - от 10,00 часа на
30 декември до 16,00 часа на 1-ви януари, на нечетна година три дни за
Великденските празнини, в трите случая с преспиване при бащата в жилището му в
Благоевград.
Съобразно събраните
по делото доказателства и поведението на страните, преценени с оглед интересите
на детето и моментното му емоционално и психическо състояние съдът намира, че
следва да определи режим на лични контакти на бащата с детето, както
следва: Всяка първа и трета събота и
неделя от месеца – в събота от 10.00 ч. до 17.00 ч. и неделя от 10.00 ч. до
17.00 ч. без преспиване, 10 дни през лятото, когато майката не е в платен
годишен отпуск и на първия ден следващ Коледните, новогодишните и великденските
празници от 10.00 ч. до 18.00 ч. като детето се взема и връща от адреса на
майката. Режимът на лични контакти на бащата с детето следва да се осъществява в
присъствието
на майката и социален работник или психолог, които да гарантират спокойна
атмосфера на разговор. Съдът не намира основание за прилагане на защитните мерки по чл. 59, ал. 8,
т. 2 СК, като родителят, осъществяващ режима на лични отношения, е свободен да
прецени по какъв начин ще го упражнява в рамките на предоставените му от съда
часове.
Предвид изложеното съдът намира,
че насрещният иск, относно режим на лични
контакти на бащата с детето, следва да баде отхвърлен, като неоснователен.
Съгласно разпоредбата на чл. 142,
ал. 1 СК издръжката се определя от нуждите на лицето, което има право на
издръжка и възможностите на лицето, което я дължи. Детето е на осем години. Нуждите
на детето, съобразно твърденията в исковата молба, са в рамките на нормалните
за възрастта на детето разходи. Не са налице конкретни данни за влошено
здравословно състояние. Съдът намира, че задължение и на двамата родители е да
гледат и издържат децата си, а когато гледането се осъществява изключително и
само от единия родител, както е в случая, то другият родител следва да
компенсира с увеличен размер на издръжката. От събраните по делото писмени
доказателства се установява че ответникът получава доходи в размер на 235 лв.,
но независимо от това е в трудоспособна възраст и не страда от заболявания,
които да го възпрепятстват да осъществява обичайните трудови дейности, поради
което следва да се приеме, че реализира доходи в размер на около и над средния
за страната. За да определи размера на
месечната издръжка за детето, съдът прецени потребностите им съобразно неговата възраст от средства за прехрана,
облекло, занимателни пособия и други консумативни разходи от първостепенна необходимост за правилното му отглеждане и възпитание.
При така преценените потребности на детето и възможностите на страните, съдът определя обща месечна издръжка на детето в
размер на 200.00 лв, от която бащата следва да заплаща 140.00 лв, като разликата следва да се поеме от майката. Приоритетното парично участие на бащата е обусловено от факта, че в тежест на майката е самостоятелното
непосредствено полагане на грижите за отглеждането и възпитанието на детето и осигуряване на
елементарните им жилищно-битови потребности. Началният момент на дължимост на издръжката е подаване
на исковата молба. В останалата му част предявеният
иск за издръжка следва да се отхвърли, като неоснователен.
При този изход на делото, относно искът, с правно
основание чл. 142, ал. 1 СК, съгласно разпоредбата на чл. 69, ал. 1, т. 7 ГПК
вр. чл. 1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по
ГПК, като иск за периодични платежи за неопределено време, дължимата държавна
такса е в размер на 4 % върху сборът на платежите за три години. В процесния
случай в тежест на ответника следва да бъдат възложени за плащане в полза на
Държавата, към бюджета на съдебната власт, по сметка на РС Шумен, с IBAN ***,
при ТБ „Алианц България“ АД – Шумен, общо сумата 201.60 лева и 5 лева такса в
случай на служебно издаване на изпълнителни листи, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК.
Искането на ищцата, за присъждане на разноски по
делото, придружено с доказателства за действително реализирани такива под
формата платено възнаграждение за защита и съдействие от един адвокат, е
основателно, поради което следва да бъде уважено съобразно уважената част от отценяемите
искове в размер на 505.55 лв. (петстотин
и пет лева и петдесет и пет стотинки), за
което има представен списък по чл. 80 ГПК, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
На основание 242, ал. 1 ГПК,
съдът следва да постанови предварително изпълнение на решението, в частта
относно присъдената издръжка.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
Предоставя
упражняването
на родителските права по отношение на М.В.В., с ЕГН: **********, родена на *** г., на майката Ш.Б.Х., с ЕГН: **********
***,
като определя местоживеенето на детето при
майката, на основания чл. 127, ал. 2 СК.
Определя режим на лични отношения на бащата В.Х.В., с ЕГН: ********** и адрес: ***, с детето М.В.В., с ЕГН: **********, както следва: Всяка първа и трета събота и неделя от месеца – в
събота от 10.00 ч. до 17.00 ч. и неделя от 10.00 ч. до 17.00 ч. без преспиване,
в присъствието майката и социален работник
или психолог; 10 дни през лятото, когато майката не е в платен годишен
отпуск и на първия ден следващ Коледните, новогодишните и великденските празници
от 10.00 ч. до 18.00 ч., като детето се взема и връща от адреса на майката, на основания чл. 127,
ал. 2 СК.
Отхвърля предявеният от В.Х.В., с ЕГН ********** и адрес: ***, насрещен иск относно режимът на лични контакти на
бащата с детето, , като неоснователен.
Осъжда В.Х.В., с ЕГН: **********
и адрес: ***, да плаща в полза на М.В.В., с ЕГН **********, чрез нейната майка и законен
представител - Ш.Б.Х., с ЕГН **********, месечна издръжка в размер на 140.00
лв. (сто и четиридесет лева), считано от датата на
подаване на исковата молба – 27.02.2017 г., ведно със законната лихва за всяка
закъсняла вноска с падеж пето число на месеца, за който се дължи, до
настъпването на законово основание за изменение или прекратяване, на основание
чл. 127 ал. 2 вр. чл. 143 СК, като отхвърля иска в останалата му част, до пълният
предявен размер от 180 лева, като неоснователен и недоказан.
Осъжда В.Х.В., с ЕГН **********
и адрес: ***, да плати в полза Ш.Б.Х., ЕГН **********, разноски за платено възнаграждение за защита и съдействие от един
адвокат, в размер от 505.55 лв., (петстотин и пет
лева и петдесет и пет стотинки), за което има
представен списък по чл. 80 ГПК, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Осъжда В.Х.В., с ЕГН **********
и адрес: ***, да плати в полза на Държавата, към
бюджета на съдебната власт, по сметка на РС Шумен, с IBAN ***, при ТБ „Алианц
България“ АД – Шумен, общо сумата 201.60 (двеста и един лева и шестдесет стотинки) лева и 5.00 лева такса в случай на служебно издаване
на изпълнителен лист, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК.
Постановява предварително изпълнение на решението, в
частта относно присъдената издръжка, на
основание чл. 242, ал. 1 ГПК.
Препис от настоящото решение да се връчи на страните
заедно със съобщението за постановяването му, на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд –
Шумен, в двуседмичен срок от връчването му на страните, на основание чл. 259,
ал. 1 ГПК.
Районен съдия: