Р Е Ш Е Н И Е

369/15.6.2017г. , гр. Шумен

Шуменски районен съд, в публичното заседание на петнадесети юни , през две хиляди и седемнадесета година, в състав :

Съдия: Зара Иванова

при секретаря А.П. , като разгледа докладваното от районният съдия гр. д. №540 по описа за 2017 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл.150 от СК

Депозирана е искова молба от С.С.Х. , ЕГН ********** , адрес *** , действаща със знанието и съгласието на майка си Ж.Б. Д. , ЕГН ********** срещу С.Х.С. , ЕГН ********** , адрес *** , в която посочва , че ответникът е неин баща , който по силата на съдебно решение , постановено по гр.д.№2544/2008г. по описа на ШРС е осъден да и заплаща месечна издръжка от 60 лева , чрез нейната майка и законен представител. Тази сума вече не отговаря на минималния размер на издръжката . Баща и работел в КИспания , реализира прилични доходи и има възможност да и осигури издръжка в по-висок размер , а именно 150 лева , който тя претендира .

В срока по чл.131 от ГПК , ответникът не депозира писмен отговор . След изтичане на посочения срок , депозира молба , в която заявява , че е съгласен да заплаща месечна издръжка от 115 лева . Твърди , че трайно пребивава в РФранция , но не реализира постоянни доходи .

В открито съдебно заседание , ищецът заявява , че не приема предложението за спогодба за издръжка в размер на 115 лева и поддържа иска в предявения размер .

След като се запозна със събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, съдът възприе следното: От представеното по делото Удостоверение за раждане , издадено въз основа на Акт за раждане №***. на Община Шумен е видно , че ответникът е баща на ищцата . По силата на съдебно решение , постановено по гр.д.№2544/2008г. по описа на ШРС , той е осъден да и заплаща издръжка в размер на 60 лева , считано от 24.10.2007г.

От присъждане на издръжката е изминал значителен период от време , около девет години, през което време съдът приема за ноторно известно , че са настъпили съществени изменения в стандарта на живот , а именно повишена е цената на стоките и услугите от “първа” необходимост , като храна , облекло , отопление и др. Предвид посоченото , съдът намира , че определения размер на издръжката е крайно недостатъчен за задоволяване на основните нужди на детето , което налага увеличаването и , като единствено е необходимо да се допълни , че първоначално определеният размер на издръжката е минималният , съобразно действащото законодателство , към момента на присъждането , но към настоящият момент този минимум е завишен , а именно 105 лева , което е достатъчен довод молбата за увеличението и да се приеме за основателна .

При определяне на конкретния размер на издръжката съдът се съобрази с реализираните от родителите доходи , както и други обстоятелства обуславящи възможностите за заплащане на издръжка . Представено е Удостоверение изх.№055/10.02.2017г. от „Итал фууд“ гр.Шумен , съобразно което майката реализира средно брутно месечно възнаграждение от около 900 лева . За бащата не са представени доказателства относно доходите му , но т.к. същият е в трудоспособна възраст и признава , че живее трайно в РФранция , съдът приема , че е в състояние да реализира минималната за посочената държава заплата или около 1 500 евро . Не са наведени доводи , съответно не са представени доказателства , че ответникът е алиментно задължен и към други лица .

Отчитайки изложеното във връзка с нуждите на детето и възможностите на родителите му да дават издръжка – арг. чл.142 , ал.1 от СК , съдът счита , че искът се явява изцяло основателен за предявения размер от 150 лева . Увеличеният размер на издръжката е дължим , считано от датата на подаване на исковата молба – 28.02.2017г. , с падеж – първо число на месеца за който се дължи , ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска , до окончателното и изплащане , до настъпване на причини за нейното изменение или прекратяване .

Ищецът прави искане , на основание чл.78 ал.1 от ГПК ответникът да му заплати направените деловодни разноски , но по делото не са представени доказателства за извършени такива , поради което съдът не следва да се произнася по този въпрос .

На основание чл.78 ал.6 от ГПК , ответникът дължи по сметка на ШРС , сума в размер на 129,60 лева , представляваща държавна такса върху размера на увеличението на издръжката .

Водим от изложеното, съдът

Р Е Ш И :

ИЗМЕНЯ размера на присъдената с Решение , постановено по гр.д.№2544/2008г. на ШРС , МЕСЕЧНА ИЗДРЪЖКА , която С.Х.С. , ЕГН ********** , адрес *** , следва да заплаща на непълнолетното си дете С.С.Х. , ЕГН ********** , адрес *** , действаща със знанието и съгласието на майка си Ж.Б. Д. , ЕГН ********** като УВЕЛИЧАВА същата от 60 ( шестдесет ) лева на 150 (сто и петдесет ) лева , считано от датата на завеждане на исковата молба – 28.02.2017г. , до настъпване на законни причини за изменение или прекратяване правото на такава, ведно с лихвата за забава върху всяка просрочена вноска, с падеж – първо число на съответния месец.

На основание чл.242,ал.1 от ГПК, в осъдителната част решението подлежи на предварително изпълнение.

ОСЪЖДА С.Х.С. , ЕГН ********** , да заплати в полза на Бюджета на СВ , по сметка на ШРС сумата 129,60 ( сто двадесет и девет лева и шестдесет ст. ) лева – държавна такса върху увеличението на издръжката .

Решението подлежи на обжалване пред Шуменски окръжен съд в двуседмичен срок от датата на обявяването му – 15.06.2017г.

СЪДИЯ :