Р Е Ш Е Н И Е
982/29.12.2017г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският районен съд, единадесети състав
На двадесети декември през две хиляди и седемнадесета година
В публично заседание в следния състав:
Председател: Ростислава Георгиева
Секретар: И. Д.
Прокурор:
Като разгледа докладваното от районния съдия
ГД №542 по описа на ШРС за 2017 год.,
За да се произнесе взе предвид следното:
Настоящото производство е
образувано на основание жалба от Д.Х.М., с ЕГН********** и Е.З.Ч., с ЕГН**********
срещу мълчалив отказ на Кмета на ***по тяхна молба с №94-00-2215/28.11.2016
год. с искане по чл.34 от ЗСПЗЗ. В молбата си до съда молителите сочат, че са
собственици на недвижими имоти с идентификатори 83510.651.169; 83510.651.170,
83510.651.171, 83510.651.172, 83510.651.174; 83510.652.221 и 83510.651.222,
които се ползвали от трети лица. В тази връзка подали молба до кмета на ***с№94-00-2215/28.11.2016
год. с искане по чл.34 от ЗСПЗЗ, а именно посочените имоти да бъдат иззети със
заповед на кмета на общината от лицата, които ги ползват без правно основание,
и да бъдат предоставени на тях, като собственици.
С допълнителна молба до съда молителите са
заявили, че оттеглят искането си по отношение на недвижими имоти с
идентификатори 83510.651.174; 83510.652.221 и 83510.651.222, като по отношение
на тях производството по делото е било прекратено с Определение
№1553/03.07.2017 год. на настоящия състав, което е влязло в сила.
Като заинтересовани страни в производството са
били конституирани собствениците на посочените имоти, както следва:
83510.651.169-Р.С.С.,***; 83510.651.170 – К. В.Н., с постоянен адрес:***; 83510.651.171 – Д.П., с постоянен адрес:***;
83510.651.172 – Д.П., с постоянен адрес:***. Тъй като от върнато в цялост
съобщение, изпратено до Р.С.С., се установява, че същият е починал на
28.08.2003 год., т.е. преди датата на подаване на жалбата в деловодството на
ШРС и преди подаването на молба с №94-00-2215/28.11.2016 год., като
заинтересовани страни в производството са конституирани наследниците на лицето Р.С.С.,***,
с ЕГН ********** – ползвател на недвижим имот с идентификатор 83510.651.169, а именно: Р.Р.Г., с ЕГН**********,***
и С.Р.С., с ЕГН**********,***. На последните са изпратени преписи от жалбата на
молителя. Тъй като заинтересованата страна Р.Р.Г., с ЕГН********** не е била
открита на посочения в исковата молба адрес, на адреса, посочен в изготвените
по делото удостоверения за постоянен и настоящ адрес, както и на посочения от страна на ищеца
адрес, връчването на съобщенията е било извършено при условията на чл.47 и сл.
от ГПК, чрез залепване на входната врата и пускане на съобщението в пощенската
кутия на адреса, като след изтичане на законоустановения двуседмичен срок, в
който ответницата не се е явила в деловодството на ШРС за получаване на
съдебните книжа, на основание разпоредбата на чл.47, ал.6 от ГПК на същата е
бил назначен особен представител на разноски на ищеца.
В предоставения едномесечен срок е бил депозиран
писмен отговор от заинтересованата страна Д.Д.П., в който последната заявява,
че с Протоколно решение на ОНС по Протокол №1/27.01.1986 год. за раздаване на
терени от държавния поземлен фонд, съгласно т.4 от 12-то Постановление на МС от
14.04.1971 год. и е било предоставено владението на земя с площ 0.600 дка в
местността „Под манастира“, парцел №236а. Твърди, че последния бил обработван с
насаждения от лозе и дръвчета и в него била поставена метална барака. Прилага
писмени доказателства.
В предоставения едномесечен срок от страна на
заинтересованите страни К.Н. и С.Р.С. не е депозиран отговор.
От страна на назначения особен представител на
заинтересованата страна Р.Р.Г. не е бил представен писмен отговор. В съдебно заседание жалбоподателят от Д.Х.М.
се явява лично и с упълномощен представител – адв.З. Д.от ШАК, като поддържа
искането и моли делото да бъде решено по същество, като бъде отменен мълчаливия
отказ на Кмета на ***и му бъде указано да издаде съответната заповед.
Жалбоподателката Е.З.Ч. в съдебно заседание не се явява
лично. За нея се явява упълномощен представител - адв.З. Д.от ШАК, като
поддържа искането и моли делото да бъде решено по същество, като бъде отменен
мълчаливия отказ на Кмета на ***и му бъде указано да издаде съответната
заповед.
Процесуалният представител на Кмета на ***–
административен орган, чийто мълчалив отказ за произнасяне се обжалва в съдебно
заседание оспорва жалбата и моли същата да бъде оставена без уважение.
Заинтересованата страна Д.Д.П.
в съдебно заседание се явява лично, като поддържа отговора на жалбата.
Заинтересованата страна С.Р.С. в съдебно заседание
не се явява лично и не изпращат представител.
За
заинтересованата страна Р.Р.Г. в съдебно заседание се явява назначения й особен
представител - адв.Н.Т. от ШАК, като моли жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна.
Заинтересованата страна К.В.Н. в съдебно заседание
не се явява лично. Явява се нейния съпруг, без надлежно пълномощно.
ШРС, след като взе предвид събраните по делото доказателства и
становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като
съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна
следното:
На основание §4к, ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ и чл.28а,
ал.1 от ППЗСПЗЗ, във вр. с §4б, ал.1, изр.първо от ПЗР на ЗСПЗЗ въз основа на
влязъл в сила план на новообразуваните имоти за местността „Под манастира“,
„Теке дере“, землище гр.Шумен, одобрен със Заповед №РД-15-52/10.04.2008 год. на
Областния управител на област Шумен, Решение №10А от 10.09.1992 год. на
Поземлена комисия в гр.Шумен по заявление вх.№212/10.09.1991 год. на
наследниците на лицето Х. Д.М. е възстановено правото на собственост върху
новообразувани поземлени имоти с идентификатори: 83510.651.169; 83510.651.170, 83510.651.171,
83510.651.172, 83510.651.174; 83510.652.221 и 83510.651.222, както и на други
имоти, които не са предмет на настоящото производство. Видно от представените
по делото Удостоверение за наследници изх.№1689/31.05.2017 год. и Удостоверение
за наследници изх.№1697/31.05.2017 год. наследници на лицето Х. Д.М. са неговия
син Д.Х.М. и неговата внучка Е.З.Ч..
Тъй като към момента на възстановяване на имотите
същите се ползвали от трети лица, от страна на Д.Х.М. и Е.З.Ч. на 09.03.2016
год. била подадена молба до Кмета на ***рег.№94-Д-115, с която на основание
чл.34, ал.1 от ЗСПЗЗ са поискали Кмета на ***да издаде заповед, по силата на
която посочените по-горе имоти да бъдат
иззети от лицата, които ги ползват без правно основание и да им бъдат предоставени. На 04.04.2016 год. била подадена нова молба,
в която били конкретизирани имената на ползвателите на имотите и техните
адреси, като в същата били посочени освен ползвателите на имотите, включени в
молба с рег.№ №94-Д-115 и
ползвателите на имоти, включени в молба с рег.№94-Д-116/09.03.2016 год., като
последните не са предмет на настоящото производство.
Тъй като от страна на Кмета на ***не били
предприети действия по отношение на имотите, посочени в молба с рег.№94-Д-115/09.03.2016
год. жалбоподателите подали нова молба рег.№94-00-2215/28.11.2016 год., в която
отново на основание чл.34, ал.1 от ЗСПЗЗ
са поискали Кмета на ***да издаде заповед, по силата на която посочените по-горе имоти да бъдат иззети от
лицата, които ги ползват без правно основание и
да им бъдат предоставени. По отношение на същата с писма
изх.№94-00-2214/07.12.2016 год. изпратено до Д.Х.М. и
изх.№94-00-2215/07.12.2016 год., изпратено до Е.З.Ч. двамата жалбоподатели били
уведомени, че от страна на Кмета на ***е била изискана служебна информация от
Общинска служба земеделие – гр.Шумен за лицата, ползващи неправомерно
посочените от тях имоти, както и че след получаване на информацията ще бъде
извършена преценка относно наличието или липса на основание за прилагане на
чл.34 от ЗСПЗЗ.
На 13.12.2016 год. до Кмета на ***било изпратено
писмо изх. №466/12.12.2016 год. от ОД „Земеделие“ Шумен, с което го уведомяват,
че ОСЗ не разполага с налични данни относно ползвателите на посочените имоти.
В тази връзка до жалбоподателите било изпратено
писмо, с което им била изискана информация относно ползвателите на имотите –
три имена и адрес.
С декларация до Кмета на ***рег.
№94-00-2215-001/23.12.2016 год. и с допълнителна молба до съда молителите са
заявили, че оттеглят искането си по отношение на недвижими имоти с
идентификатори 83510.651.174; 83510.652.221 и 83510.651.222, като по отношение
на тях производството по делото е било прекратено с Определение
№1553/03.07.2017 год. на настоящия състав, което е влязло в сила.
След тази дата липсва произнасяне от страна на административния
орган по отношение на имотите, предмет на молба с рег.№94-00-2215/28.11.2016
год. От представените в преписката доказателства се установява, че извършените
действия след тази дата касаят имот с идентификатор №83510.651.142, който не е
предмет на настоящото производство и на молба с рег.№94-00-2215/28.11.2016 год.
Така установената фактическа обстановка се
потвърждава от всички събрани по делото писмени
доказателства и по-конкретно от: материалите, намиращи се в преписка,
образувана по молба с рег.№ 94-00-2215-001/23.12.2016
год., Решение №10А от 10.09.1992 год. на Поземлена комисия в гр.Шумен по
заявление вх.№212/10.09.1991 год. и др.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна
страна следното:
Доколкото производството касае обжалване на
мълчалив отказ от произнасяне на административен орган, настоящият състав
приема, че жалбата е подадена от надлежно легитимирана страна и в срока по чл.
149, ал.2 АПК, поради което същата се явява допустима и следва да бъде
разгледана по същество.
Съгласно разпоредбата на чл.34, ал.1 от ЗСПЗЗ По
искане на собствениците или на ползвателите на правно основание, земеделските
имоти с възстановено право на собственост се изземват със заповед на кмета на
общината по местонахождение на имотите от лицата, които ги ползват без правно
основание, и се предоставят на собствениците им, съответно на ползвателите им
на правно основание. За установяване на неправомерното ползване кметът служебно
изисква информация от Държавен фонд "Земеделие" - Разплащателна
агенция, или от регионалните му териториални структури и/или от общинската
служба по земеделие по местонахождението на имотите, съответно от службата по
геодезия, картография и кадастър.
На основание разпоредбата на чл.168, ал.1 от АПК
при проверка законосъобразността на оспорения административен акт, съдът дължи
произнасяне по всички основания за оспорване посочени в чл.146 от АПК -липса на
компетентност, неспазване на установената форма, съществено нарушение на
административно-производствените правила, противоречие с материално-правни
разпоредби и несъответствие с целта на закона. Обжалваният административен акт е мълчалив
отказ на Кмета на ***да издаде заповед, по силата на която да бъдат иззети принудително
имотите на жалбоподателите от лицата, които ги държат или ползват и същите да
им бъдат предадени.
Институтът на мълчаливия отказ е
законово уредена фикция, създадена като гаранция правото на защита на лицата
срещу бездействието на администрацията. По силата на тази законова фикция
бездействието на административния орган в период по-продължителен от
законоустановения срок за произнасяне е приравнена на административен акт.
Именно поради особения характер на института на мълчаливия отказ, при него не
могат да бъдат констатирани пороците липса на компетентност, съществено
нарушение на административно-производствените правила и неспазване на
установената форма. Мълчаливият отказ е едно бездействие на административния
орган по направено пред същия искане за издаване на административен акт, което
по силата на законово въведена фикция е приравнено на административен акт. Само
бездействието на компетентния да се произнесе по направеното искане за издаване
на индивидуален административен акт орган може да бъде приравнено на мълчалив
отказ, като в същото време мълчаливият отказ е бездействие и за същият няма как
да се търси спазване на установената форма, тъй като такава няма. Мълчаливият
отказ представлява бездействие на администрацията в случаите, когато
административният орган има задължение да се произнесе по направено пред него
искане. Този отказ е индивидуален административен акт по смисъла на чл.58, ал.1
от АПК и е напълно приравнен към изричния такъв, тъй като не е само липса на
волеизявление от страна на компетентния орган, а отказ да се издаде акт с
посоченото от молителя съдържание. Като индивидуален административен акт същият
подлежи на съдебен контрол, при който съдът следва да прецени неговата
законосъобразност като вземе предвид всички фактически и правни предпоставки,
обуславящи претендираното право и евентуалните мотиви на органа да не уважи
искането. Доколкото разпоредбата на чл.34 от ЗСПЗЗ не предвижда конкретен срок
за произнасяне на административния орган, следва да се приеме, че в настоящия
случай е приложима разпоредбата на
чл.57, ал.5 от АПК и доколкото естеството на производството предполага необходимост
да се съберат доказателства и да се даде възможност на други граждани – в
случая заинтересованите страни – ползватели на спорните имоти, да вземат
участие и да защитят интересите си, актът е следвало да бъде издаден до един месец, считано от датата на
получаване на информацията.
Съгласно нормата на чл.170, ал.2 от АПК
"когато се оспорва отказ за издаване на административен акт, оспорващият
трябва да установи, че са били налице условията за издаването му".
За произнасяне по
конкретния спор съдът следва да установи дали са били налице предпоставките за
издаване на искания от жалбоподателя административен акт и в случай, че са
налице да отмени мълчаливия отказ на кмета на ***и да върне преписката на
административния орган със задължителни указания по прилагане на закона. При
установяване от събраните в хода на производството доказателства, че не са
налице предпоставките за издаване на исканият административен акт, то жалбата
срещу мълчаливият отказ на кмета на ***да издаде заповед по смисъла на чл.34,
ал.1 от ЗСПЗЗ следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
В настоящия случай законодателят
е предвидил бърз административен способ за възстановяване на собственически
права на собственици с възстановено право на собственост по реда на
земеделската реституция. За прилагане на посочената разпоредба и издаване от
компетентния административен орган /кмета на община Шумен/ на заповед за
изземване на имота и предоставянето му на собственика е необходимо да са налице
трите кумулативно предвидени предпоставки, а именно - имотът да е възстановен
по реда на земеделската реституция на лицето, направило искането за изземване, същият
да се владее от друго лице и това владение да се осъществява без правно
основание.
В настоящия случай от материалите по делото и
по-конкретно от приложените към преписката писмени доказателства се установява
по безспорен начин, че на основание §4к, ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ и чл.28а, ал.1 от
ППЗСПЗЗ, във вр. с §4б, ал.1, изр.първо от ПЗР на ЗСПЗЗ въз основа на влязъл в
сила план на новообразуваните имоти за местността „Под манастира“, „Теке дере“,
землище гр.Шумен, одобрен със Заповед №РД-15-52/10.04.2008 год. на Областния
управител на област Шумен, Решение №10А от 10.09.1992 год. на Поземлена комисия
в гр.Шумен по заявление вх.№212/10.09.1991 год. на жалбоподателите Д.Х.М. и Е.З.Ч. /в качеството им на наследници на
лицето Х. Д.М./ е възстановено правото на собственост върху новообразувани
поземлени имоти с идентификатори 83510.651.169; 83510.651.170, 83510.651.171 и
83510.651.172, които са именно имотите, предмет на настоящото производство,
посочени в молба с рег.№94-00-2215/28.11.2016 год.
В същото време
жалбоподателите с молба от 04.04.2016 год. са информирали Кмета на ***за
имената и адресите на лицата, които се явяват ползватели на посочените имоти.
Следователно задължение на административния орган е било да провери основанието
на което последните владеят имотите и в случай, че същото е непротивопоставимо
на правото на собственост на жалбоподателите да издаде заповед, по силата на
която същите да бъдат иззети от посочените лица и предадени на двамата
молители. При наличие на спор за собственост между страните в административното
производство и легитимацията им с взаимно изключващи се правни основания за
собственост върху процесния имот административният орган е разполагал с
възможността да откаже да издаде съответния административен акт по смисъла на
чл.34, ал.1 от ЗСПЗЗ до решаване на въпроса за собствеността.
По делото липсват доказателства административният
орган да е предприел действия по установяване на посочените лица и посочените
по-горе обстоятелства, свързани с
евентуалното основание, на което последните владеят или ползват имотите,
въпреки, че данни в тази насока са му били предоставени от страна на
жалбоподателите.
Доколкото същите са били
конституирани като заинтересовани страни в настоящото производство на същите е
дадена възможност в хода на съдебното производство да ангажират доказателства,
установяващи основанието, на което владеят или ползват имотите. В тази връзка
от заинтересованите страни С.Р.С., Р.Р.Г.,
К.В.Н. не са представени доказателства в тази насока. Представено е писмено
доказателство единствено от заинтересованата страна Д.Д.П., от което се
установява, че същата по силата на 12-то ПМС от 13.04.1971 год. е получила
право на ползване върху имот с площ 0.600 дка в местността „Под манастира“,
парцел 236а. В същото време липсват доказателства, от които да се направи извод
дали посочения имот е идентичен с възстановения на жалбоподателите имот с
идентификатор 83510.651.171 или 83510.651.172, но с оглед разпоредбата на §4 от
ПЗР на ЗСПЗЗ, съгласно която се прекратява правото на ползване върху
земеделските земи, предоставени на граждани по силата на актове на Президиума
на Народното събрание, на Държавния съвет и на Министерския съвет, твърдяното
от заинтересованата страна Д.Д.П. основание за ползване е непротивопоставимо на
правото на собственост на жалбоподателите.
А с оглед на всичко гореизложено настоящият състав намира, че жалбата се явява
основателна и доколкото към момента
на сезиране на съда, липсва произнасяне на административния орган, то следва
мълчаливия отказ на Кмета на ***да бъде отменен, а преписката да бъде върната с
указания, след изясняване на обстоятелствата по чл.34, ал.1 ЗСПЗЗ, кметът на
общината да се произнесе изрично - с позитивен или с негативен за жалбоподателя
акт.
С оглед изхода на делото, Кмета на ***следва да
заплати на жалбоподателите направените от тяхна страна разноски в настоящото производство
в общ размер на 910 лева, включващи държавна такса, адвокатско възнаграждение и
възнаграждение за особения представител на заинтересованата страна.
Мотивиран от горното, съдът:
РЕШИ
ОТМЕНЯ мълчаливия отказ на Кмета на ***по молба с рег.№94-00-2215/28.11.2016 год. да
издаде заповед по реда на чл.34, ал.1 от ЗСПЗЗ, с която да изземе имоти с
идентификатор 83510.651.169; 83510.651.170, 83510.651.171 и 83510.651.172 от
лицата, които ги ползват без правно основание и да предаде същите на жалбоподателите
Д.Х.М., с ЕГН********** и Е.З.Ч., с ЕГН**********, като връща преписката на
административния орган за произнасяне по искането, съобразно дадените указания.
ОСЪЖДА Кмета на ***да заплати на жалбоподателите Д.Х.М., с ЕГН********** и Е.З.Ч., с ЕГН**********
сумата от 910 лева /деветстотин и десет лева/, представляваща направени от тяхна
страна разноски в настоящото производство за държавни такси, адвокатско
възнаграждение и възнаграждение за назначен особен представител на заинтересована
страна.
Решението подлежи на
обжалване пред Административен съд Шумен в четиринадесет дневен срок от
съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: