Р Е Ш Е Н И Е
403/28.6.2017г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Шуменският
районен съд, в открито заседание на осми юни през две хиляди и седемнадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: Бистра Бойн
при секретаря М.Найдева, като разгледа докладваното от
съдията гр.д.№543 по описа за 2017г. на ШРС, за
да се произнесе взе предвид следното:
Гр.д.№543/2017г. по описа на ШРС е
образувано по повод предявени обективно съединени установителни искове с правно
основание чл.415 ал.1, във връзка с
чл.422 от ГПК, във връзка с
чл.124 ал.1 от ГПК, чл.240 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД от “Юробанк
България”АД -гр.София, ЕИК:***, със седалище и адрес на управление: гр.София,
бул.”***, представляван от П. Д. и
М. В. чрез : адв.С.Ч. от САК срещу П.К.Б. с ЕГН: **********о***.
Ответницата била задължена към кредитната институция за незаплатени задължения
по договор за предоставен потребителски кредит с Договор №***/27.11.2012г. в размер на 16459,48лв. главница, 996,58-
договорна лихва за периода от 27.09.2015г. до 18.04.2016г.; наказателна лихва в
размер на 69,03лв. за периода от 27.09.2015г. до 18.04.2016г., както и
законната лихва върху главницата от 19.05.2016г. Ищецът сочи, че ответникът
кредитополучател, усвоила предоставените средства и не изпълнила задължението
си за погасяване на дължимите суми, в съответствие с чл.3, чл.4, чл.6, 7 и 9 от
договора. С писмо до длъжника, договорът бил прогласен за предсрочно изискуем.
Поради което, кредитната институция се снабдила със Заповед за изпълнение,
издадена по ч.гр.д.№1154/2016г., срещу кредитополучателя. В срока по чл.412
ал.2 от ГПК ответникът възразил и не е оттеглил възражението си, поради което
за ищеца е възникнал правен интерес от предявяване на настоящите искове, за да
не бъде обезсилена издадената заповед. Ищецът моли да бъде установено, че
ответника дължи на банката претендираната сума, като в тежест на същия да бъдат
възложени направените по делото разноски.
Ответницата е представила писмен
отговор в законния едномесечен срок по чл.131 от ГПК, както и доказателства.
Оспорва исковете, като твърди, че договорът за кредит не бил прогласен за
предсрочно изискуем и сумите по него не се дължат. Оспорва се извлечението от
счетоводни книги, приложено към Заявлението, като се твърди, че същото не
представлява годен счетоводен документи понеже било неясно и липсвали
реквизити. Не се оспорва получаването и усвояването на кредита, както и не се
сочат твърдения и доказателства за погасяване на вземането. Прави се възражение
за нищожност, с правно основание чл.26 ал.1 от
ЗЗД,
поради противоречие със закона, на клаузи чл.3 ал.5 и чл.7 ал.2 от договора, с които се дават
правомощия на банката едностранно да променя размера на дължимата лихва, като твърдят
тяхната неравноправност.
От събраните по делото доказателства,
преценени поотделно и в съвкупност, се установи от фактическа страна следното: По
силата на сключен между страните Договор за потребителски кредит №***/27.11.2012г. ищецът, в качеството му на кредитодател
предоставил на ответницата П.К.Б., като кредитополучател, парична сума в общ
размер 20 000лв., срещу поето от нея задължение да върне същата съгласно
уговорен погасителен план за срок до 27.11.2022г., на равни анюитетни месечни
вноски, в размер 274,93лв. през целия период до издължаване на кредита, дължими
до 27-мо число от текущия месец. За отпуснатата парична сума кредитополучателят
дължал лихви в уговорен съобразно чл.3 от договора размер. Предоставената
парична сума била преведена по разплащателна сметка с титуляр ответника и била
усвоена, като 13 481,45лв. били преведени по други сметки на ответника, а
6128лв. били изтеглени в брой на каса. След заплащането на тридесет и трета
месечна вноска по кредита, погасяването му било преустановено. Първата
просрочена вноска била с падеж 27.09.2015г. На осн.чл.14 ал.5 от Договора,
вземането на банката станало предсрочно изискуемо, без да е необходимо
изявление на страните. В съответствие с изискването на т.18 от ТР № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. №
4/2013 г., ОСГТК, това било обявено с писмо до длъжника, получено на 07.04.2016г.,
от майката на ответника, приложено по заповедното производство, ведно с обратни
разписки и неоспорени от ответната страна. За периода на забавата 27.09.2015г.-
18.04.2016г. били начислени договорни и наказателни лихви съгласно договора в
размер на 996,58лв. и съответно 64,24лв. Предвид неизпълнение на поетите от
ответника задължения, по заявление на ищеца след обявяването на предсрочната
изискуемост било образувано заповедно производство- ч.гр.д. № 1154/2016г. по
описа на ШРС, по което в полза на ищеца била издадена Заповед за изпълнение по
реда на чл.417 от ГПК срещу ответника. От представеното от ищеца извлечение от
счетоводни книги, Договор за потребителски кредит между страните, приложени по
делото в заверено копие, се установява, че процесното задължение е по сключен
между ответниците и “Юробанк България”АД -гр.София договор за предоставяне на кредит,
който бил изцяло усвоен. Предвид изложеното, съдът приема за установено, че
между страните са налице валидни облигационни отношения. Приложеното извлечение
от счетоводни книги, въз основа на което е издадена Заповед за изпълнение
съдържа всички необходими реквизити.
Във връзка с направеното възражение от
ответника, за неравноправност на клаузите на чл.3 ал.5 и чл.7
ал.2 от договора, защото са дали възможност на банката едностранно и
неконтролируемо няколко пъти да промени лихвения процент, съдът намира същото
за неоснователно. Съгласно чл.143 т.3 от
ЗЗП, неравноправна е всяка уговорка във вреда, на потребителя, която не
отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие
между правата и задълженията на търговеца и потребителя, като поставя
изпълнението на задълженията на търговеца в зависимост от условие, чието
изпълнение зависи единствено от неговата воля. В настоящия казус беше
установено от доказателствата и от заключението не вещото лице, че кредитната
институция не е променяла годишния лихвен процент по договора, който е бил
10,95% към датата на сключването му и
размерът на вноските е останал непроменен до момента, в който е спряно
погасяването им. Поради което, посочените текстове в договора не могат да бъдат
отнесени към неравноправните клаузи по смисъла на чл. 143 от
ЗЗП и да послужат като основание за неговата нищожност.
По отношение на изчисляването на
дължимите суми от ответника, е назначена съдебно- счетоводна експертиза, която
не е оспорена от страните и е приета от съда. Видно от нейното заключение, размерът
на непогасените задължения към 18.04.2016г., възлизал на 16459,48лв.- главница;
договорна лихва върху нея в размер на 996,58лв.; наказателна лихва в размер на 64,24
и такса за обработка. Следователно предявените искове се явяват основателни и
доказани.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК, на ищеца следва да
си присъдят разноски в размер на 1817,40лв./държавна такса, адвокатско възнаграждение
и депозит за вещо лице/, както и присъдените в заповедното производство
разноски 1272,25лв. В полза на вещото лице следва да бъдат заплатени 150лв. за
изготвената от него експертиза по въпроси поставени от ищеца, за което не е бил
внесен своевременно депозит.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш
И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по
отношение на “Юробанк България”АД -гр.София, ЕИК:***, със седалище и адрес на
управление: гр.София, бул.***, представляван
от
П. Д. и М. В., че П.К.Б. с ЕГН:********** *** дължи на кредитната институция- ищец по
Договор за потребителски кредит №***/27.11.2012г.
сумата 16 459,48лева (шестнадесет хиляди четиристотин
петдесет и девет лева и четиридесет и осем стотинки), представляваща
непогасена главница, ведно със законната лихва върху нея считано от датата на
подаване на заявлението по чл.417 ГПК– 19.05.2016г. до окончателното изплащане на задължението, на
основание чл. 86 ал.1 от ЗЗД; сумата 996,58
лева (деветстотин деветдесет и шест лева и петдесет и осем стотинки),
представляваща договорна лихва върху главницата за периода от 27.09.2015г. до 18.04.2016г.,
както и за сумата 69,03лева (шестдесет и
девет лева и три стотинки), представляваща дължима наказателна лихва върху
главницата за периода от 27.09.2015г. до 18.04.2016г., присъдени по ч.гр.д.№ 1154/16г.
по описа на РС-гр.Шумен.
ОСЪЖДА
П.К.Б.
с ЕГН:********** да заплати на “Юробанк
България”АД -гр.София, ЕИК:***, сумата 1817,40лв./хиляда осемстотин и седемнадесет
лева и четиридесет стотинки- държавна такса, адвокатско възнаграждение и
депозит за вещо лице/, както и присъдените в заповедното производство разноски 1272,25лв
/хиляда двеста седемдесет и два лева и двадесет и пет стотинки/.
ОСЪЖДА
П.К.Б.
с ЕГН:********** да заплати на вещото лице Д.Д. сумата 150лв. /сто лева/.
Да
се издаде на вещото лице Д.Д. изпълнителен лист за присъдените суми.
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред ШОС в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: