Р Е Ш Е Н И Е

 

302/18.5.2017г. , гр.Шумен

 

В ИМЕТО НА НАРОДА  

 

            Шуменският районен съд, в открито заседание на единадесети май през две хиляди и седемнадесета година, в състав:

                                                                                                        Районен съдия: Бистра Бойн

            при секретаря М.Н., като разгледа докладваното от съдията гр.д.№552 по описа за 2017г. на ШРС, за да се произнесе взе предвид следното:

             Гр.д.№552/2017г. по описа на ШРС е образувано по повод предявени искове, с правно основание чл127 ал.2 и чл.127а ал.2 от СК от В.С.В. ***, в качеството й на майка на малолетното дете С. И.К. ***. Ищецът иска предоставяне на упражняването на родителски права по отношение на детето на нея и да бъде определен посочения режим на лични контакти с бащата. В исковата молба се излагат факти относно липсата на разбирателство между страните по отношение пътуването на детето в чужбина и дезинтересиране на бащата от отглеждането и възпитанието на детето. Ищецът иска да бъде заместено необходимото по закон съгласие на бащата за издаване на международен паспорт и пътуване на детето извън границите на страната за неопределен срок. Искът за заместващо съгласие за издаване на лична К.а на детето е оттеглен след указания на съда за неговата недопустимост.

             Ответникът, не е представил писмен отговор в законния едномесечен срок по чл.131 от ГПК. Същия не се явява в съдебна заседание.

             От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, се установи от фактическа страна следното: Видно от представеното Удостоверение за раждане, издадено въз основа на Акт за раждане №*** от 12.05.2003г. страните са родители на детето С., непълнолетна към момента. Към настоящия момент същите не живеят заедно, като детето живее при майката и се отглежда от нея с помощта на трети лица. Майката е сключила граждански брак с Г. В., от когото има друго дете- брат на С.. Към момента е работи като шивачка и реализира възнаграждение към минималното за страната. Бащата е германски гражданин и не беше установено дали живее и работи в България. Същия не поддържа контакти с детето си и не дава издръжка. От негова страна липсва и съгласие детето да напуска границите на страната. Видно от изготвения социален доклад, майката има необходимия родителски капацитет и е създала много подходящи условия за отглеждането на С.. Детето е в добро здравословно състояние и посещава учебно заведение в гр.Шумен, като е ученичка в 7-ми клас в СОУ „Йоан Екзарх Български“-гр.Шумен.

          Изслушано в съдебно заседание, детето разказва, че живее при своята майка и приема втория си баща като свой баща и че това е нейното семейство. Заяви, че желае да пътува в чужбина, но няма съгласието на баща си и документ за това. 

          Беше разпитана и св. П., баба на С., която свидетелства за отношенията между ответника и детето. Разказва, че той не търси дъщеря си и тя не го познава, както и че бащата живее в с.Царев брод, но има бизнес в Германия и пътува.  Детето тренирало волейбол, но нямало как да напусне страната с отбора си, поради липса на съгласие на родител.       

          От правна страна, съдът установи следното: Трайната фактическа раздяла между страните, която продължава около 13 години налага разрешаването на въпроса досежно концентрацията на родителските функции у единия родител и личните отношения на детето с другия родител. Изхождайки от събраните по делото доказателства и интереса на детето, съдът намира, че то следва да живее при своята майка, която да упражнява родителските права върху него.

         Иманентна черта на упражняването на родителските права над детето от единия родител е и режима на лични контакти на детето с другия родител. Преценявайки събраните доказателства за пълното дезинтересиране на бащата от детето в продължение на години, съдът намира, че следва да бъде определен ограничен режим на лични контакти. Същия следва да бъде определен от съда, в интерес на детето, което има напълно прекъсната емоционална връзка със своя родител, а именно: всяка първа и трета събота от месеца от 10:00 часа до 17:00 часа. Така определения режим подлежи на изменение при наличието на нововъзникнали обстоятелства.

       По предявения иск с правно основание чл.127а от СК и 76 т.9 от ЗБЛД, съдът намира следното: При извършване на преценката, дали следва да се разреши на детето да пътува извън граница, следва да се съобрази преди всичко интересът на детето. Съдът намира, с оглед на така установената фактическа обстановка, липсват обективни причини, които да обосновават отказа на ответника да даде съгласието си детето да пътува в чужбина. В интерес на детето е да му бъде предоставена възможност да пътува извън страната. Съдът отчете и факта, че при липсата на съгласие от страна на бащата, съответно- от разрешение на съда детето да пътува без да е необходимо съгласие на този родител, биха се накърнили негови основни права като гражданин на страната да се придвижва свободно, без да бъде ограничаван в това, освен ако по-висши интереси не налагат корекция на тази свобода. Поради което с оглед интересите на детето, следва да му бъде дадено необходимото разрешение за пътуване. Съдът намира, че е основателна претенцията на майката на детето за даване на разрешение от страна на съда детето да пътува извън пределите на страната за срок до навършване на пълнолетна възраст, доколкото правата на детето на свободно придвижване не следва да бъдат ограничавани със срок. Към момента няма постановено решение по т.д.№1 от 2016г. на ВКС по приложението на чл.127а от СК, което е инициирано след решение на съда по правата на човека срещу Република България по дело, ограничило пътуването на детето със срок, поради което в настоящия казус, следва да бъдат съобразени действащите български и европейски норми за правата на детето. След преценка на събраните в хода на настоящото производство доказателства, съдът стигна до извод, че следва да бъде дадено разрешение на детето Стефани да пътува извън границите на Република България, придружавано от майка си или друго упълномощено от нея лице, за неограничен брой пътувания, считано от влизане на настоящето решение в сила до навършване на пълнолетната й възраст, както и да й бъде издаден международен паспорт.

            Водим от горното, съдът

Р Е Ш И:

 

            ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права върху детето С. И.К. с ЕГН: ********** на В.С.В. с ЕГН: ********** с адрес *** в качеството й на майка, като ОПРЕДЕЛЯ детето да живее при нея.

            ОПРЕДЕЛЯ режим на лични контакти на бащата И.К., гражданин на Република Германия с адрес: с.*** с детето С. И.К. с ЕГН: **********, всяка първа и трета събота от месеца от 10:00 часа до 17:00 часа.

 

            РАЗРЕШАВА издаване и получаване на документ за самоличност– паспорт на непълнолетната С. И.К. с ЕГН: ********** с  родители, както следва: майка В.С.В. с ЕГН: ********** и И.К., гражданин на Република Германия по заявление на майката, като същата получи документа.

             РАЗРЕШАВА на С. И.К. с ЕГН: ********** да напуска пределите на Република България и да пътува до държави членки на ЕС и до Република Сърбия за неограничен брой пътувания до навършване на пълнолетна възраст, считано от влизане на настоящето решение в сила, с придружител майка й В.С.В. с ЕГН: **********, Г. В., роден на ***г., или трето упълномощено от майката лице.

              Постановеното разрешение замества волята и съгласието на бащата И.К., гражданин на Република Германия за  пътуването на детето С. И.К. с ЕГН: ********** извън пределите на Република България и за издаване и получаване на паспорт. 

 

              Допуска предварително изпълнение на настоящото решение на осн.чл.127а ал.4 от СК.      

    

              Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд- гр.Шумен в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

 

                                                                                 РАЙОНЕН СЪДИЯ: