Р Е Ш Е Н И Е

684/26.9.2017г., Град Шумен

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Шуменският районен съд седми състав

На 21 (двадесет и първи) септември Година 2017

В публично съдебно заседание, в следния състав:

Председател Теодора Йорданова-Момова

Секретар Е. П.,

Прокурор . . . . . . . . . . . . . . . .,

като разгледа докладваното от съдия Т. Йорданова-Момова

гражданско дело номер 561 по описа за 2017 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл. 239 от ГПК.

Предявен е иск с правно чл. 422, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 228 от Закона за електронните съобщения и чл. 422, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 92, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 99, ал. 2 от ЗЗД.

В подадената след указание по чл. 415, ал. 1 от ГПК исковата молба ищецът „Макс Колект” ООД гр. София, представлявано от Х.Й.Й. твърди, че на 18.12.2014 г. между „Макс Телеком“ ООД гр. София и ответницата Л.В.Д. бил сключен договор за предоставяне на електронни съобщителни услуги – мобилен достъп до интернет-услуги. Ответницата се задължила да плаща ежемесечно такса в размер на 24,90 лв., като договорът бил сключен за един месец, но било предвидено, че след изтичането му се трансформира в безсрочен такъв. Въз основа на договора била издадена фактура от 01.04.2015 г. за сума в размер на 24,90 лева. Л.Д. не заплатила посоченото задължение в сроковете, уговорени между страните и останал задължен за цитираната сума. Освен това, по силата на договора, на ответницата било предоставено устройство – мобилен рутер, като било предвидено, че при прекратяване на същия, Д. следвало да го върне на дружеството. Поради това, ответницата дължала и неустойка в размер на 149,00 лв. На 13.07.2016 г. между „Макс Колект“ ООД гр. София и „Макс Телеком“ ООД бил сключен договор за продажба и прехвърляне на вземания, по силата на който последното дружество прехвърлило на ищеца вземанията си по цитирания договор срещу Д.. В съответствие с разпоредбата на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД, длъжникът бил уведомен за извършеното прехвърляне. Ищецът депозирал пред ШРС заявление за издаване на заповед за изпълнение срещу длъжника, по което била издадена такава по ч.гр.д. № 2715/2016 г. по описа на съда. По реда и в срока по чл. 414 от ГПК, Д. подала възражение. Моли съда да постанови решение, по силата на което по отношение на ответницата да бъде признато за установено, че съществува вземането на ищцовото дружество в размер на 24,90 лв., представляваща неплатената в срок цена на предоставени и таксувани далекосъобщителни услуги по индивидуален договор от 18.12.2014 г., сключен между „Макс телеком“ ООД и Л.Д., което вземане е прехвърлено на „Макс колект“ ООД по силата на договор за цесия от 13.07.2016 г. и в размер на 149,00 лв., представляваща неустойка за невърнато устройство – мобилен рутер по индивидуален договор от 18.12.2014 г., сключен между „Макс телеком“ ООД и Л.Д., което вземане е прехвърлено на „Макс колект“ ООД по силата на договор за цесия от 13.07.2016 г., като претендира и разноските по заповедното и по настоящото исково производство.

Ответницата не изразява становище по исковете, не представя в срок писмен отговор на исковата молба. Не прави искания, не се явява и не се представлява в първото по делото заседание.

С писмено изявление от 20.09.2017 г., пълномощникът на ищеца прави искане за постановяване на неприсъствено решение срещу ответницата.

Съгласно разпоредбата на чл. 239, ал. 1 от ГПК, съдът постановява неприсъствено решение, когато на страните са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание и искът е вероятно основателен.

Във второто по делото заседание на 21.09.2017 г., съдът с определение е допуснал постановяване на неприсъствено решение срещу ответницата поради наличие на следните предпоставки по чл. 239, ал. 1 от ГПК:

– по чл. 239, ал.1, т. 1 от ГПК: ответницата не се явява и не се представлява в първото заседание по делото, без да е направила искане за разглеждането му в нейно отсъствие. С определение от 02.03.2017 г., постановено в производство по чл. 131, ал. 1 от ГПК, на страните, вкл. на ответницата са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването в съдебно заседание.

– по чл. 239, ал. 1, т. 2 от ГПК: в подкрепа на предявените искове, ищецът се позовава на следните приети по делото доказателства: официално заверени преписи на договор за услуги – физическо лице № ВС 360294181214039 от 18.12.2014 г., Общи условия за уреждане на взаимоотношения между „Макс Телеком“ ООД и потребители на интернет услуги, фактура № 6000593306 от 01.04.2015 г. и приложение към нея, уведомление за извършено прехвърляне на вземания /цесия/ изх. № 9769, договор за продажба и прехвърляне на вземания от 13.07.2016 г., анекс към договор за продажба и прехвърляне на вземания от 13.07.2016 г., пълномощно от 13.07.2016 г., ценова листа на оборудването, предоставяне от „Макс Телеком“ ООД.

Съгласно заключението на назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза, размерът на задълженията на Л.Д. за заплащане на услугите, предоставени ѝ от ищеца възлиза на 24,90 лв., а на дължимата неустойка – на 149,00 лева Вещото лице сочи, че не е налице отразяване на извършено плащане от страна на ответницата.

При така установеното от фактическа страна, съдът приема от правна страна следното:

По допустимостта на иска:

Искът е предявен от „Макс Колект” ООД гр. София по реда и в срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК, на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, след издаване по негово заявление в качеството му на кредитор срещу ответницата Л.В.Д. в качеството ѝ на длъжник, на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 1473/03.11.2016 г. по ч.гр.д. № 2715/2016 г. на ШРС, и след направено от длъжника възражение срещу заповедта. Налице е идентичност на страните по заповедното и по настоящото исково производство. Претендира се установяване на вземания, съответни на задължението, посочено в заповедта за изпълнение. Ето защо, настоящият състав, предвид единството на настоящото и заповедното производство, приема, че исковете са допустими.

По основателността на исковете:

Съдът е сезиран с положителни установителни искове за признаване за установено, че съществуват вземания в полза на ищеца срещу ответницата за парична сума в размер на 24,90 лв., представляваща неплатената в срок цена на предоставени и таксувани далекосъобщителни услуги по индивидуален договор от 18.12.2014 г. и за сума в размер на 149,00 лв., представляваща неустойка за невърнато устройство – мобилен рутер по индивидуален договор от 18.12.2014 г.

Съгласно разпоредбата на чл. 99, ал. 1 от ЗЗД, кредиторът може да прехвърли своето вземане, освен ако законът, договорът или естеството на вземането не допускат това. При този вид договори, цесионерът придобива вземането в състоянието, в което то се е намирало към момента на сключване на договора. Вземането преминава от първоначалния кредитор върху новия такъв от момента на сключване на договора, като правото на вземане на цесионера все още е неконсолидирано до момента на съобщаване на длъжника за цесионния договор – чл. 99, ал. 4 от ЗЗД. Доказа се по делото, че „Макс Телеком“ ООД и „Макс Колект“ ООД сключили валиден договор за прехвърляне на вземания, между които и вземането срещу Л.Д. по процесния договор. Надлежно е уведомлението на длъжника, ако към приложенията към настоящата искова молба се съдържа такова, тъй като съдът е длъжен да съобрази този факт от значение за спорното право, настъпил след предявяване на иска. Поради това, следва да се приеме, че Д. е уведомена за сключения договор за цесия с получаване на преписите от исковата молба – на 19.04.2017 година.

Настоящият състав счита, че изброените доказателства сочат вероятната основателност на претенциите. Тоест, предявените искове са вероятно основателни, което обосновава наличието на предпоставката по чл. 239, ал. 1, т. 2 от ГПК.

По иска с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 228 от Закона за електронните съобщения, вр. чл. 99, ал. 2 от ЗЗД:

Доказа се, че страните по делото са насрещни страни по валидно двустранно облигационно правоотношение, представляващо търговска сделка по смисъла на чл. 286 от ТЗ, създадено чрез сключване при условията на чл. 298 от ТЗ (търговска сделка при общи условия) на индивидуален договор от праводателя на ищеца № ВС***/18.12.2014 г. за предоставяне на обществени електронни съобщителни услуги. По силата на същия, праводателят на ищеца, като доставчик, се задължил да предоставя на ответника, като потребител, услуги от собствената си мобилна мрежа, срещу насрещно задължение на последната да заплаща цената на тези услуги.

Предвид така установеното по-горе, съдът намира, че искът по чл. 422, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 228 от ЗЕС се явява основателен и доказан. Ето защо, по отношение на страните следва да бъде признато за установено, че съществува вземане на „Макс Колект” ООД гр. София от Л.В.Д. за парична сума в размер на 24,90 лв., представляваща неплатената в срок цена на предоставени и таксувани далекосъобщителни услуги по индивидуален договор от 18.12.2014 г., сключен между „Макс телеком“ ООД и Л.В.Д., което вземане е прехвърлено на „Макс колект“ ООД по силата на договор за цесия от 13.07.2016 г.

По иска с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 92, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 99, ал. 2 от ЗЗД:

Налице е сключен между праводателя на ищеца и ответницата договор, в който /в т. 5.13 от ОУ/ била уговорена наказателна неустойка за неизпълнение от абоната на задължението му да върне предоставен му рутер след прекратяване на договора.

Предвид така установеното по-горе, съдът намира, че искът по чл. 422, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 92, ал. 1 от ЗЗД се явява основателен и доказан. Ето защо, по отношение на страните следва да бъде признато за установено, че съществува вземане на „Макс Колект” ООД гр. София от Л.В.Д. за парична сума в размер на 149,00 лв., представляваща неустойка за невърнато устройство – мобилен рутер по индивидуален договор от 18.12.2014 г., сключен между „Макс телеком“ ООД и Л.В.Д., което вземане е прехвърлено на „Макс колект“ ООД по силата на договор за цесия от 13.07.2016 г.

На основание чл. 78, ал. 8 от ГПК вр. чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ, вр. чл. 25, ал. 1, вр. чл. 26, пр. 2-ро от Наредбата за заплащане на правната помощ, като съобрази вида и количеството правна дейност, извършена по заповедното и по настоящото исково производство от пълномощника-юрисконсулт при осъществяване на процесуално представителство, съдът приема, че при направеното искане, в полза на ищеца – юридическо лице, следва да бъдат определени разноски в настоящото исково производство – възнаграждение за пълномощника-юрисконсулт, в размер на 100,00 лв. и в заповедното производство – в размер на 50,00 лева.

При направеното искане от ищеца, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на „Мобилтел” ЕАД гр. София направените разноски по настоящото исково производство в размер на 335,00 лв. и по заповедното производство в размер на 75,00 лева.

Водим от горното и на основание чл. 239 от ГПК, съдът

Р Е Ш И :

На основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 228 от Закона за електронните съобщения, вр. чл. 99, ал. 2 от ЗЗД, ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Л.В.Д. с ЕГН **********,*** и „МАКС КОЛЕКТ” ООД с ЕИК ***, със седалище: гр. София, адрес на управление: гр. София п.код 1606, обл. София, район Триадица, бул. „Х.Б.” № 17, ет. 1, офис 208, представлявано от Х.Й.Й., че съществува вземане на „МАКС КОЛЕКТ” ООД от Л.В.Д. в размер на 24,90 лв. (двадесет и четири лева и 90 стотинки), представляваща неплатената в срок цена на предоставени и таксувани далекосъобщителни услуги по индивидуален договор от 18.12.2014 г., сключен между „Макс телеком“ ООД и Л.В.Д., което вземане е прехвърлено на „Макс колект“ ООД по силата на договор за цесия от 13.07.2016 г., за което вземане е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 1473/03.11.2016 г. по ч.гр.д. № 2715/2016 г. по описа на Районен съд – Шумен.

На основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 92, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 99, ал. 2 от ЗЗД, ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Л.В.Д. с ЕГН ********** и „МАКС КОЛЕКТ” ООД гр. София, че съществува вземане на „МАКС КОЛЕКТ” ООД от Л.В.Д. в размер на 149,00 лв. (сто четиридесет и девет лева), представляваща неустойка за невърнато устройство – мобилен рутер по индивидуален договор от 18.12.2014 г., сключен между „Макс телеком“ ООД и Л.В.Д., което вземане е прехвърлено на „Макс колект“ ООД по силата на договор за цесия от 13.07.2016 г., за което вземане е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 1473/03.11.2016 г. по ч.гр.д. № 2715/2016 г. по описа на Районен съд – Шумен.

ОПРЕДЕЛЯ в полза на ищеца „Макс Колект“ ООД гр. София, разноски в настоящото исково производство – възнаграждение за пълномощника-юрисконсулт, в размер на 100,00 лв. (сто лева).

ОПРЕДЕЛЯ в полза на заявителя „Макс Колект“ ООД гр. София, разноски по заповедното производство по ч.гр.д. № 2715/2016 г. по описа на ШРС – възнаграждение за пълномощника-юрисконсулт, в размер на 50,00 лв. ( петдесет лева).

ОСЪЖДА Л.В.Д. да заплати на „Макс Колект” ООД гр. София, направените по настоящото исково производство деловодни разноски в размер на 335,00 лв. (триста тридесет и пет лева) и по заповедното производство в размер на 75,00 лв. (седемдесет и пет лева)

Настоящото неприсъствено решение не подлежи на обжалване, на основание чл. 239, ал. 4 от ГПК.

В едномесечен срок от връчването на настоящото неприсъствено решение, ответникът може да поиска неговата отмяна от въззивния Шуменски окръжен съд, ако е бил лишен от възможността да участва в делото поради случаите, посочени в чл. 240, ал. 1 от ГПК.

Районен съдия: