Председател: К. Колешански

Секретар: А. Пушевска

като разгледа докладваното от съдията ГД № 623/2017г. по описа на ШРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен иск с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗЗД.

Искова молба от пълномощник на Д.В.Д., ЕГН : **********, с адрес ***, срещу Л.Н.С., ЕГН : **********, Ж. П.С., ЕГН : ************ и Л.П.С., ЕГН : **********,***, без посочено правно основание и обща цена от 1208,05 лева главница.

Ищецът сочи, че имал вземане срещу ответниците, като наследници на П.Л. С. за исковата сумата, поради това, че била принудително събрана от нейна банкова сметка *** „Енерго Про Продажби“ АД. Представлявала задължение за консумирана ел. енергия в имот продаден от нея на ответния наследодател през 2000г., за периода 19.01.2015г. – 23.03.2015г., лихви и разноски. Считайки, че наследодателят на ответниците не е изпълнил свое задължение да прехвърли партидата при споменатото дружество за закупения имот, иска осъждане на първата ответница да и заплати 805,66 лева, съответни на 4/6 ид.ч. и всеки от вторите ответници по 201,42 лева, съответни на 1/6 ид.ч. от наследството, в едно със законната лихва върху нея от предявяване на иска до окончателното плащане и разноските в производството.

В срока за отговор на исковата молба ответниците, редовно уведомени, подава отговор. Счита иска недопустим и неоснователен. Твърдят плащане на задълженията за ел. енергия, преди издаване на изпълнителен лист срещу ищцата, представят доказателства. Искат намаляване на отговорността им съобразно чл. 52, ал. 2 от ЗЗД.

В съдебно заседание, страните редовно призовани, ищецът чрез представител, а ответниците в писмена молба, поддържат заявеното в исковата молба и отговора.

Така предявената молба се явява допустима, разгледана по същество е основателна, по следните съображения :

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, се установи следното:

Няма спор между страните и се установява от приетите писмени доказателства, че ищцата продала на ответния наследодател /П. Л. С./, на 12.04.2000г. недвижим имот – Апартамент № 127 на ул.***, в гр. Шумен. Жилището се отдавало под наем от ответниците след смъртта на наследодателя им. Сметките за консумирана ел. енергия, за него се водели по партида с титуляр ищцата обозначавана от доставчика с клиентски № ***. Последният, не бил уведомен за настъпилата промяна в собствеността на обекта. Това сторила св. М. А., като ищцов представител през есента на 2016г., след като от доверителката и била принудително събрана сумата от 1208,50 лева по изпълнително дело. Последното било образувана по изпълнителен лист от 27.11.2015г., издаден по влязла в сила заповед за изпълнение, издадена по реда на чл. 410 ГПК, по ЧГД № 2276/2015г., по описа на ШРС, в полза на „Енерго Про Продажби“ АД, за 468,10 лева незаплатена ел. енергия, за периода 19.01.2015г. – 23.03.2015, 17,94 лева лихви за забава и 325 лева разноски. На 11.11.2015г., ответниците заплатили ел. енергията, за която бил издаден изпълнителния лист.

С оглед събраните доказателства възраженията на ответника са неоснователни – Не се касае за непозволено увреждане, при което отговорността на виновно причинилия вреда може да се намали по реда на чл. 51, ал. 2 от ГПК. За основателността на предявения иск, с посочено правно основание, не е нужно причиняване на вреда в конкретен размер. Ползвайки ел. енергия в собствения си имот, която се отчита като задължение на другиго, със знание за това, обогатява ответниците, за сметка на предишния собственик, особено при неплащане на консумираното от тях и плащането му от ищеца. Без отношение нито за причинната връзка, нито за други елементи от фактическия състав, е начина на плащане от страна на ищеца и възможностите му за защита при конкретния принудителен способ или факта на плащане от ответниците на доставчика. Именно невлагането на най-обикновената грижа и добросъвестност при участие в оборота, изразила се в случая, в незаявяване пред доставчик на услуги до закупен имот, промяната в собствеността, е в пряка причинна връзка с обедняването на ищеца, съответно обогатяването на ответниците. Задължението им за последното произтича от разпоредбата на чл. 200, ал. 1 от ЗЗД, като част от задължението на купувача за приемането на вещта. Вярно е, че според общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на Енерго Про Продажби АД/отменени/, уведомлението следва да се извърши от всеки потребител и това е можел да стори и ищеца, но посочените са действали много след сделката между страните.

Изложеното сочи наличие на всички предпоставки необходими за уважаване на иск с правно основание чл. 59 от ЗЗД - размера на обогатяването на ответника за сметка на ищеца; размера на обедняването; връзката между обедняването и обогатяването; липсата на основание. Както се установи ответниците са ползвали ел. енергия в собствения си имот, заплатена на доставчика от ищеца.

Поради това предявеният иск е основателен и следва да се уважи, като се присъди и законната лихва върху сумата считано от предявяване на иска до окончателното плащане, както е поискано.

Разноски между страните не са претендирани и не се присъждат.

Водим от горното и на посочените основания, съдът

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА Л.Н.С., ЕГН : **********, Ж.П.С., ЕГН : ************ и Л.П.С., ЕГН : **********,***, да заплатят на Д.В.Д., ЕГН : **********, с адрес ***, сумата от 1208,05 лева, на основание чл. 59 ал. 1 от ЗЗД, с която са се обогатили за нейна сметка, ползвайки ел. енергия в жилището си за периода 19.01.2015г. – 23.03.2015г., заплатена от нея, в едно със законната лихва върху сумите дължими от всеки ответник, на основание чл. 60, ал. 1 от ЗН, считано от 06.03.2017г., до окончателното плащане, както следва : Л.Н.С., ЕГН : ********** – 805,36 лева; Ж. П.С., ЕГН : ************ – 201,34 лева и Л.П.С., ЕГН : ********** – 201,34 лева.

Решението подлежи на обжалване, в двуседмичен срок от връчването му на страните, пред Окръжен съд – Шумен.

РАЙОНЕН СЪДИЯ :