Р
Е Ш Е Н И Е
696/29.9.2017г.
Шуменският
районен съд,
в открито заседание, на тринадесети септември две хиляди и седемнадесета година,
в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Л. Григорова
при секретаря Д. Х., като разгледа
докладваното от районния съдия гр. д.№ 646 по описа за 2017 г. на ШРС, за да се
произнесе, съобрази следното:
Предявени са обективно и субективно, кумулативно съединени искове, с
правно основание чл.422 от ГПК, вр. с чл.240, ал.1 и ал.2 и чл.86 от ЗЗД.
В исковата си молба до съда ищецът- С.И.И.,
ЕГН **********, с адрес: ***, излага, че предоставил на ответниците К.Р.К., ЕГН
**********,*** и „Р. И К.“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***,
представлявано от К.Р.К., паричен заем, в размер на 12 000 лева, като е
уговорен срок за връщане на сумата 31.12.2014 г. Страните уговорили и възнаградителна
лихва, в размер на 600.00 лева, месечно, считано до падежа на глания дълг.
Ответниците не били изпълнили задълженията си по договора, поради което подал
заявление по реда на чл.410 от ГПК, което било уважено. Длъжниците били подали
възражение, поради което за ищеца възниквал правен интерес от предявяване на
настоящите искове. Поради изложеното моли съда да постанови решение, по силата
на което да бъде признато за установено съществуването на вземането на ищеца
спрямо ответниците, както следва: за сума
от 12 000 лева - главница по
Договор за заем от 13.06.2014 г.; 3 929,
03 лева- договорна лихва, считано за периода от 14.06.2014 г. до 31.12.2014
г. и 2 335, 77 лева- мораторна
лихва за периода от 01.01.2015 г. до 30.11.2016 г. Претендира се и законната
лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК до окончателното й изплащане,
както и присъждане на извършените по делото разноски.
В законния едномесечен срок, предвиден в
разпоредбата на чл.131 от ГПК, ответниците представят писмен отговор, в който
изразяват становище за неоснователност на исковете, като излагат правни и
фактически доводи и възражения. Претендира и разноски.
От събраните по делото доказателства и
становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, се установи
следното от фактическа и правна страна: По ч.гр.д. №2979/2016 г. по описа на
ШРС, по реда на чл.410 и сл. от ГПК, е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение в полза на ищеца срещу ответниците, за следните суми: 12 000
лева, представляваща задължение по Договор за заем от
13.06.2014 г.; 3 929, 03 лева- договорна лихва за периода от 14.06.2014 г.
до 31.12.2014 г.; 2 335, 77 лева- мораторна лихва от 01.01.2015 г. до
30.11.2016 г. и 905, 30 лева- разноски. В законоустановения двуседмичен срок,
по реда на чл. 414 от ГПК, е подадено възражение от длъжниците. Видно от
приложения по делото частно заверен препис от договор за заем, се установи, че
на 13.06.2014 г. между ищеца, в качеството му на заемодател и ответниците, в
качеството им на заемополучатели, е постигнато съглашение, по силата на което
ищецът е предоставил в заем на ответниците сумата от 12 000 лева, с
насрещното задължение на последните да върнат същата в срок до 31.12.2014 г. В
договора изрично е отбелязано, че същият служи и за разписка, удостоверяваща
предаване на сумата от ищеца на ответниците. Ответниците не оспориха подписа,
положен за заемателя, в настоящия случай подписа на първия ответник, действащ
едновременно като физическо лице и в
качеството си на законен представител на втория ответник. По своята правна
природа договорът за заем е неформален, реален договор, т.е. същият се смята за
сключен с фактическото предаване на вещите или сумата. В разглеждания случай
сделката е сключена в писмена форма. Съгласно разпоредбата на чл.180 от ГПК,
частни документи, подписани от лицата, които са ги издали, съставляват
доказателство, че изявленията, които се съдържат в тях, са направени от тези
лица. Безспорно е, че договорът за заем представлява частен диспозитивен
документ и като такъв притежава обвързваща съда формална доказателствена сила.
Ето защо в случая подписания от двете страни договор за заем доказва както, че
са направени материализираните в документа изявления на страните, така и че
тези изявления изхождат от страните по сделката. Поради изложеното заключава,
че между ищеца и ответниците е налице валидно облигационно отношение,
основаващо се на сключен договор за заем, с размер на заетата сума 12 000
лева. Безспорно задължението на ответниците е да върнат на уговорения
падеж-13.12.2014 г., сумата по заема. Съдът счита за неоснователно възражението
на ответниците за нищожност на договора, поради противоречието му със закона
/Закона за кредитните институции и Закона за потребителския кредит/, тъй като
законодателят е поставил дейността по предоставяне на парични средства срещу
лихва под разрешителен режим. В случая, договорът за заем е вид
гражданскоправна сделка и правната уредба на същия е дадена в общия закон- ЗЗД-
чл.240 и сл. от ЗЗД. Сочените от ответниците нормативни актове се отнасят за
договори за кредит /заем/, по които като кредитор са лица, чиято основна
/търговска, професионална/ дейност е предоставяне на кредити, т.е. те сключват
тези сделки по занятие, поради което законодателят въвежда и разрешителен режим
за осъществяването им. В случая няма ангажирани доказателства, че ищецът е
лице, което сключва такъв вид сделки, изискващи определена лицензия. Непочиващ
на закона е и доводът за нищожност на договора, а именно, че конкретният заем е
предоставен срещу лихва, което само по себе си предполагало притежаването на
лицензия, тъй като текстът на нормата на чл.240, ал.2 от ЗЗД ясно и несъмнено
дава възможност на страните по договор за заем за потребление, какъвто е и
разглежданият, да уговорят и възнаградителна лихва, като единственото изискване
за действителност на тази клауза е извършването й в писмена форма. Ирелеватно в
случая за възникването на заемно правоотношение между страните е и липсата на
счетоводно отразяване на сделката в счетоводството на ответното дружество.
Отразяването в счетоводството на търговеца на сключваните от последния сделки /действие,
което безспорно зависи от поведението на самия търговец/ не влия върху
възникването на облигационни правоотношения, по които страна е същото търговско
дружество. Неоснователно е и възражението за нищожност на договора, поради
липса на съгласие на ответното дружество, тъй като договорът бил сключен без
представителна власт, а сделката не била потвърдена от търговеца. Безспорно се
установи, че процесният договор е подписан от законния представител на
дружеството, т.е. от лице с надлежна представителна власт, което по силата на
закона /чл.141, ал.2 от ТЗ/, като орган на дружеството е овластено да
представлява търговеца. Неоснователно е и възражението, че ищецът, към датата
на сделката не е разполагал с конкретните парични средства, тъй като видно от
представеното по делото банково удостоверение изх.№534-370/11.09.2017 г., се
установи, че към датата на сключване на договора ищецът е разполагал със сума
от 33 151, 42 лева, т.е. сума надвишаваща предоставената в заем. Поради
изложеното заключава, че договорът за заем е валиден и като такъв обвързва
страните по него и по-конкретно задължава ответниците да изпълнят поетите с
договора задължения.
Досежно претенцията за възнаградителна
лихва, видно от текста на договора, страните изрично и писмено са предвидили
възнаградителна лихва в размер на 600.00 лева месечно, считано до деня на
падежа. Ето защо и предвид изричната уговорка, ответниците дължат и сборът от
възнаградителната лихва, считано за периода от 13.06.2014 г. до 31.12.2014 г.,
равняващ се на сума от 3 999, 84 лева. Ето защо и тази претенция е
основателна и следва да се уважи.
Касателно претенцията за обезщетение за
забава, за да се произнесе, съобрази следното: Съгласно общите правила за
забава на парични задължения, когато длъжникът е в забава, той дължи
обезщетение, в размер на законната лихва от деня на забавата. Съгласно
разпоредбата на чл.84, ал.1 от ЗЗД, когато денят за изпълнение на задължението
е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му. В разглеждания
случай, срокът за изпълнение на задължението е конкретно определен, а именно до
31.12.2014 г., поради което длъжниците са изпаднали в забава, считано от
01.01.2015 г. Според заключението на ВЛ по допусната и приета ССЕ, което съдът
възприема като обективно и компетентно дадено, размерът на обезщетението за
забава за исковия период, а именно за периода от 01.01.2015 г. до датата на
подаване на заявлението в съда се равнява на сума от 2335, 77 лева. Предвид
изложеното съдът стига до извода, че тази акцесорна претенция също е
основателна и доказана и следва да се уважи.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК, на ищеца следва да се присъдят разноски,
съразмерно с уважената част от иска, в общ размер на 1 760, 60 лева /905,
30 лева- в заповедното производство и 855, 30 лева в исковото/.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО, че К.Р.К.,
ЕГН **********,*** и „Р. И К.“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: ***, представлявано от К.Р.К.,
дължАТ
солидарно на С.И.И., ЕГН **********, с адрес: ***, следните суми: 12 000 лева /дванадесет хиляди лева/ - главница
по Договор за заем от 13.06.2014 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 01.12.2016 г. до изплащане на вземането; 3 929, 03 лева /три хиляди деветстотин
двадесет и девет лева и три стотинки/- договорна лихва, считано за периода
от 14.06.2014 г. до 31.12.2014 г. и 2 335,
77 лева /две хиляди триста тридесет и пет лева и седемдесет и седем стотинки/-
мораторна лихва за периода от 01.01.2015 г. до 30.11.2016 г., присъдени по
ч.гр.д. №2979/2016 г. по описа на ШРС.
ОСЪЖДА К.Р.К., ЕГН **********,*** и „Р. И К.“
ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от К.Р.К.,
да
заплатЯТ солидарно на С.И.И., ЕГН **********, с адрес: *** 760, 60 лева /хиляда седемстотин и
шестдесет лева и шестдесет стотинки/, представляваща направените по делото,
включително и в заповедното производство, разноски, съразмерно с уважената част
от исковете /905, 30 лева- в заповедното производство и 855, 30 лева в
исковото/.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред
Окръжен съд - гр. Шумен в двуседмичен срок от уведомяване на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: