Р Е Ш Е Н И Е

445/12.7.2017г. , Град Шумен

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Шуменският районен съд седми състав

На 29 (двадесет и девети) юни Година 2017

В публично съдебно заседание, в следния състав:

Председател Теодора Йорданова-Момова

Секретар Е.П.,

Прокурор . . . . . . . . . . . . . . . .,

като разгледа докладваното от съдия Т. Йорданова-Момова

гражданско дело номер 660 по описа за 2017 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 59, ал. 9 вр. ал. 3 от СК.

В молбата си до съда ищецът И.Ш.Р. твърди, че с ответницата Н.С.Ш. са родители на детето С.И.Ш.. По силата на решение, постановено по гр.д. № 1054/2015 г. по описа на ШРС било одобрено постигнато между страните споразумение, по силата на което упражняването на родителските права по отношение на детето било предоставено на майката, като бил определен режим на лични отношения на бащата с детето всяка първа и трета събота и неделя от месеца без преспиване, от 10,00 часа до 17,00 часа за всеки от дните, както и три последователни дни през лятото, в периода от юни до август, като контактите да се осъществяват в дома на майката. Излага, че многократно правил опити да осъществява срещите с дъщеря си, но бил възпрепятстван от ответницата и роднините ѝ. Шабанова заживяла в с. Черна, обл. Шумен и ищецът не бил в състояние да открие адреса ѝ. Понастоящем, имал желание по-често да вижда детето си. Моли съда да постанови решение, по силата на което да измени постановените с решение по гр. д. № 19054/2015 г. по описа на ШРС мерки относно личните отношения между И.Ш.Р. и детето С., като същите бъдат всяка първа и трета седмица от месеца от 16,00 часа в петък до 17,00 часа в неделя, с преспиване, както и 15 дни през лятото в периода м. юни – м. август, както и да му бъдат присъдени деловодните разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответницата, подава отговор на исковата молба, в който оспорва предявения иск. Сочи, че изложените в исковата молба обстоятелства не отговарят на истината. Счита, че ищецът не може да осигури в дома си спокойна обстановка за детето. Моли, предявеният иск да бъде отхвърлен, като евентуално ако бъде уважен – предлага друг режим на лични отношения. В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответницата подава и насрещна искова молба, с която отправя претенции да бъде изменен размера на издръжката, дължима от ищеца на малолетното му дете, като същият бъде увеличен от 100,00 лв. на 150,00 лв. месечно.

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност се установи от фактическа страна следното:

Видно от приложеното по делото удостоверение за раждане от *** г., изд. въз основа на акт за раждане № ***/26.01.2015 г. издаден от община Шумен е, че Н.С.Ш. /Р./ и И.Ш.Р. са родители на С.И.Ш., род. на *** година. По силата на Решение № 1536/14.08.2015 г. по гр.д. № 1054/2015 г. по описа на ШРС, влязло в сила на 14.08.2015 г., бракът между страните бил прекратен по взаимно съгласие и било утвърдено постигнатото споразумение. Според същото, упражняването на родителските права по отношение на детето С. било предоставено на майката, като бил определен режим на лични отношения на бащата с него всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 10,00 часа до 17,00 часа, без преспиване, както и три последователни дни в периода от юни до август, като контактите следва да се осъществяват в дома на майката. Ищецът се задължил да плаща месечна издръжка на малолетното си дете в размер на 100,00 лв. Съдът констатира от Решение № 164/11.08.2016 г. по гр.д. № 653/2015 г. по описа на ШОС, че със съдебния акт бил отхвърлен предявен от И.Р. срещу Н.Ш. иск с правно основание чл. 62, ал. 1 от СК за признаване за установено, че не е биологичен баща на детето С.. От представените служебна бележка изх. № 60-03-14-10453/29.03.2017 г., изд. от ДБТ – Шумен и удостоверение изх. № 270191700514699/28.03.2017 г., изд. от ТД на НАП – Варна се установява, че Н.Ш. е регистрирана като безработна.

В изискания социален доклад, изготвен от социален работник при Дирекция „Социално подпомагане” общ. Венец е отразено, че ответницата, заедно с детето С. обитава къща, находяща се в с. Черна, обл. Шумен. Понастоящем Ш. съжителствала на съпружески начала с лицето Х.Х. Хигиенно-битовите условия в жилището били добри. От друга страна, ищецът обитавал, заедно с родителите си къща, намираща се в с. Сливак, обл. Шумен при нормални битови условия. Детето С. било наблюдавано от социалните работници още след раждането му. Сочи се, че майката полага добри грижи за него, емоционалната връзка между двете била силна. Ищецът се видял с детето си само един път – през м. август 2016 г., като през останалото време не предприемал действия в тази насока. Емоционалната връзка на детето с баща му била прекъсната, тъй като последният се съмнявал, че е биологичен баща на същото. Едва след получаване на резултатите от изготвената ДНК-експертиза, заявил, че ще се среща с детето си.

Разпитаният по искане на ищеца като свидетел Ш.И. (баща на ищеца) излага, че ищецът успал да се срещне с детето си едва през м. август 2016 г. и то с помощта на ДСП – Венец. Същият не знаел адреса на ответницата, а след като сигнализирали до органите на МВР им било съобщено, че полицаите не работят в почивните дни. И.Р. бил безработен, като подпомагал родителите си при отглеждането на животни. Ищецът имал желание да осъществява контакти с детето си.

В показанията си, разпитаните като свидетели Б.Х. (леля на ответницата) и С.Е. (баща на ответницата) излагат, че ищцата заедно с детето живее в с. Черна, като през 2015 г. заживяла на съпружески начала с друг мъж. И роднините на Ш., и съжителят ѝ, помагали при отглеждането на детето и за осигуряване на издръжката на семейството. Ищецът се срещнал с детето си едва два-три пъти.

При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:

По отношение на иска с правно основание чл. 59, ал. 9 от СК:

С влязло в сила съдебно решение по дело, водено между страните, решаващият орган определил мерките относно личните отношения между родителя, комуто не са предоставени родителските права по отношение на детето и последното. В разпоредбата на чл. 59, ал. 9 от СК е предвидено, че при изменение на обстоятелствата, съдът може да измени постановените по-рано мерки, проявление на съдебна администрация. Законодателят е обусловил извършването на такава промяна с наличието на новосъздадена обстановка, при която интересите на детето изискват ревизия на мерките. Конкретизация на общата формулировка „изменение на обстоятелствата” се съдържа в ПП № 1/1974 г. на ВС, където са разграничени различните случаи. А именно: влошаване на условията при родителя, на когото е предоставено детето или подобряване на условията при другия родител; повторно встъпване в брак на някой от родителите; невъзможност да се изпълни решението поради поведение на самото дете; нерационален режим, като в течение на изпълнението му същия се окаже неблагоприятен за детето и т.н. В конкретният случай, ищецът не твърди наличие на нови обстоятелства, а на факта, че е препятстван да осъществява контакти с детето си. Напротив, установи се по делото, че до лятото на миналата година, Р. оспорвал, че е биологичен баща на С.. И след установяването по съдебен ред на това обстоятелство, ищецът се срещнал с детето си един-единствен път – през м. август 2016 г. Противоречи на житейската логика твърдението му, че не му бил известен новия адрес на ответницата. В тази насока, следва да се отбележи, че населените места, обитавани от страните по делото – селата Сливак и Черна, са съседни села в една и съща община, с население на последното не повече от 300 човека. Твърденията на ищеца се опровергават и от отразеното в изготвения социален доклад от ДСП общ. Венец, в който се сочи незаинтересованост на Р.. Абсурдно е и твърдението на последния, че органите на МВР не работят в почивните дни. В подкрепа на твърденията на ищеца са единствено показанията на свид. Ш.И., който, обаче, поради близката си роднинска връзка с него, се явява заинтересован от изхода на делото. При решаване на въпроса досежно режима на лични отношения, съставът, разглеждащ гр.д. № 10543/2015 г. на ШРС, а и самите страни, сключили споразумение, са взели предвид и ниската възраст на детето, и необходимостта от изграждане на пълноценни отношения между детето и родителя-ответник. Липсата на такива, обаче, се дължи единствено на поведението на ищеца. Настоящият състав не може да вземе становище рационален ли се явява определения режим на лични отношения, поради почти пълното му неосъществяване. В случая, единственото изменено обстоятелство от постановяване на съдебното решение се явява желанието на ищеца да осъществява контакти с детето си, което обаче, е ирелевантно за основателността на претенцията.

Ето защо, съдът намира, че не бе доказано по делото, че след постановяване на режима на лични отношения на детето с баща му е настъпило изменение на обстоятелствата по смисъла на чл. 59, ал. 9 от СК. Именно Р. следва да предприеме действия за осъществяване на редовни контакти с детето му, които биха довели в бъдеще до изменение на обстоятелствата и промяна на режима на лични отношения

Предвид гореизложеното, съдът счита, че претенцията за изменение на мерките относно личните отношения между ищеца и малолетното му дете С. следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

Досежно насрещната претенция за изменение на дължимата от ищеца издръжка:

От предходното определяне на издръжката, дължима от И.Р. на детето му С. са изминали две години, през който период потребностите на детето са нарастнали. Последният извод се отнася и за материалните възможности на ответника. Предвид това, съдът приема, че е налице изменение на обстоятелствата по смисъла на чл. 150 от СК, което прави депозирания иск частично основателен и доказан.

Досежно размера на издръжката: според чл. 142, ал. 1 от СК, същият се определя в зависимост от нуждите на детето и от възможностите на дължащия издръжката родител. Съгласно нормата на чл. 142, ал. 2 от СК, минималната издръжка на едно дете е равна на една четвърт от минималната работна заплата. Издръжка на ненавършило пълнолетие дете се дължи от родителите му, независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си, на осн. чл. 143, ал. 2 от СК.

В процесния случай, съдът, като съобрази потребностите на детето, обусловени от 2-годишната му възраст, както и материалните възможности на неговите родители, определя обща месечна издръжка за детето С. в размер на 200 лв., от които бащата следва да заплаща по 120,00 лв. месечно, а останалите следва да се заплащат от майката. При определяне на общия размер на издръжката и на частта, дължима от ответника, съдът съобрази събраните доказателства за финансовите възможности на двамата родители, съобразно разпоредбата на чл. 142, ал. 1 от СК. По-голямото парично участие на бащата в случая се дължи на факта, че непосредствената тежест по грижите по отглеждането и възпитанието на детето се понася от майката. Увеличеният размер на издръжката се дължи от датата на депозиране на насрещната искова молба – 21.04.2017 г., ведно със законната лихва за всяко забавено месечно изплащане, до настъпване на законни причини, изменящи или погасяващи правото на издръжка.

Искът за изменение на издръжката, в останалата му част до пълния предявен размер – 150 лв. месечно следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.

На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищеца направените деловодни разноски по претенцията с правно основание чл. 150 от СК, съобразно отхвърлената част от нея, в размер на 120,00 лева.

На основание чл. 78, ал. 1 и ал. 3 от ГПК, ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответницата направените деловодни разноски, както следва: по отхвърления иск с правно основание чл. 59, ал. 9 от СК в размер на 150,00 лв. и по претенцията с правно основание чл. 150 от СК, съобразно уважената част от нея, в размер на 60,00 лв., или в общ размер – 210,00 лева.

На основание чл. 1 от ТДТ по ГПК вр. чл. 69, ал. 1, т. 7 от ГПК, ищецът следва да бъде осъден да заплати държавна такса в размер на 50,00 лв. – върху размера на увеличението на издръжката.

На основание чл. 242, ал. 1 от ГПК, следва да бъде постановено предварително изпълнение на решението в частта му относно присъдената издръжка.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ предявеният от И.Ш.Р. с ЕГН **********,*** против Н.С. Ш. с ЕГН **********,***, със съдебен адресат – адв. К.Д. от ШАК, гр. Шумен, ул. „Д.В.“ № 15, ет. 1, иск с правно основание чл. 59, ал. 9 вр. ал. 3 от СК за изменение на постановените по гр. д. № 1054/2015 г. по описа на Районен съд – Шумен мерки относно личните отношения на И.Ш.Р. с детето на страните С. И.Ш. с ЕГН **********, КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.

На основание чл. 150 от Семейния кодекс, ИЗМЕНЯ размера на присъдената с влязло в сила на 14.08.2015 г. Решение № 1536/14.08.2015 г. по гр. д. № 1054/2015 г. по описа на Районен съд – Шумен издръжка на ненавършило пълнолетие дете от родител, дължима от родителя И.Ш.Р. с ЕГН ********** на малолетното му дете С.И.Ш. с ЕГН **********, изплащана чрез неговия родител и законен представител Н.С.Ш. с ЕГН **********, КАТО Я УВЕЛИЧАВА от 100,00 лв. (сто лева) на 120,00 лв. (сто и двадесет лева) месечно, считано от датата на предявяване на иска за изменението – 21.04.2017 г., до настъпването на законни предпоставки за изменение или за прекратяване на издръжката, платима на първо число през месеца, за който се дължи, ведно със законната лихва върху всяко забавено месечно изплащане, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за изменение на издръжката в останалата му част над 120,00 лв. до пълния предявен размер от 150,00 лв., като неоснователен и недоказан.

ОСЪЖДА Н.С.Ш. да заплати на И.Ш.Р. сумата 120,00 лв., представляваща направените разноски по делото, съобразно отхвърлената част от исковете.

ОСЪЖДА И.Ш.Р. да заплати на Н.С.Ш. сумата 210,00 лв., представляваща направените разноски по делото, съобразно отхвърлената, респ. уважената част от исковете.

На основание чл. 69, ал. 1, т. 7 от ГПК, ОСЪЖДА И.Ш.Р. да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд – Шумен, държавна такса в размер на 50,00 лева върху общия размер на увеличението на издръжката.

На основание чл. 242, ал. 1 от ГПК, ПОСТАНОВЯВА предварително изпълнение на решението в частта му относно присъдената издръжка.

Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Шуменски окръжен съд.

Районен съдия: