Решение по Гражданско дело 695/2017г.

Р Е Ш Е Н И Е

385/23.6.2017г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският районен съд, девети състав, в публично заседание на тринадесети юни, две хиляди и седемнадесета година, в състав:

Районен съдия: Димитър Димитров

при секретаря Т. Т. като разгледа докладваното от съдията-докладчик ГД № 695/2017 г., по описа на ШРС, за да се произнесе взе предвид следното:

Производство, по реда на чл. 310, ал. 1, т. 1 ГПК. Образувано по искова молба, от П.М.Ж., против Областна Дирекция на МВР гр. Шумен, с която е предявен конститутивен иск, с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, за признаване, като незаконосъобразно, дисциплинарното наказание „Уволнение“ наложено на ищцата и отмяна на Заповед № 372з-109 от 13.01.2017 г. на Директор ОД на МВР - Шумен, с която трудовото правоотношение е прекратено.

Ищцата обосновава исковата си претенция на следните фактически твърдения: До 13.01.2017 г. по силата на Трудов договор била в трудово правоотношение с ответника, когато със Заповед № 372з-109 от 13.01.2017 г., на основание чл. 195, ал. 1, вр. чл. 188, т. 3 и чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ, за извършени тежки нарушения на трудовата дисциплина по чл. 190, ал. 1, т. 3 /системни нарушения на трудовата дисциплина/ и т. 7 /други тежки нарушения на трудовата дисциплина/ КТ, вр. чл. 187, ал. 1, т. 3 и т. 10 КТ, вр. чл. 186 КТ, вр. чл. 12, ал. 1, т. 3 от Наредба № 1-45 от 24 март 2000 г. и технологичен ред УРИ 372р-9145 от 24.06.2015 г., за дейностите по регистрация на ППС в сектор „Пътна полиция” при ОДМВР - Шумен, утвърден от директора на ОДМВР Шумен, било наложено Дисциплинарно наказание „Уволнение” и трудовото правоотношение било прекратено. Намира заповедта за наложеното дисциплинарно наказание за незаконосъобразна поради това, че е издадена от некомпетентен орган; че не съдържа изискуемите реквизити като - издател, изходящ номер, печат, дата на издаване, дата на връчване и подпис на издател; че липсва индивидуализация на нарушенията и посочване, кога са извършени, както и че липсват мотиви за налагане на наказанието. Твърди, че не е спазена процедурата на чл. 193, ал. 1 КТ - поискани са й били писмени обяснения, но за депозираното им било предоставено съвсем кратък срок, което време било недостатъчно да се запознае с големия обем писмени материали и съответно да изложи пълни обяснения. Счита, че ответникът не е изпълнил и друго свое задължение - да извърши преценка на извършените нарушения, съобразно критериите на чл. 189, ал. 1 КТ, тъй като нямала допуснати нарушения и основания за налагане на дисциплинарни наказания. Твърди, че не е осъществила съставите на чл. 187, т. 3 и т. 10, вр. чл. 186 КТ, както и, че по описаните в заповедта „случаи на нарушения” се е консултирала с прекия си ръководител - С.П.Н.и е предприемала съответните действия изключително и само след негови указания и разпореждания, а тези негови Заповеди били задължителни за изпълнение от всички негови подчинени и в частност от нея. Неизпълнението на разпореждания на прекия ръководител било сериозно нарушение на трудовата дисциплина и задължително би довело до наказание. Моли за решение, с което съдът да отмени Заповед № 372з-109 от 13.01.2017 г., като незаконосъобразна - издадена при съществени процесуални нарушения. Претендира разноски.

В писмен отговор на исковата молба, ответникът оспорва изцяло иска, навеждайки доводи за неоснователност. Твърди, че трудовото правоотношение с ищеца е прекратено при спазване изискванията на Кодекса на труда. Иска претенциите да бъдат отхвърлени, като неоснователни. Претендира разноски.

В открито съдебно заседание, както и в представените по делото писмени защити, по реда и в срока по чл. 149, ал. 3 ГПК, страните, чрез процесуалните си представители, поддържат изразените становища.

Съдът, като взе предвид представените по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:

Между страните не е спорно, а и от събраните писмени доказателства се установява, че ищцата е била страна по валиден Трудов договор № 936/01.08.1994 г. с ОД на МВР Шумен, по силата на който е заемала длъжността „Чистач в МТСО, Регионална администрация“ на пълен работен ден, като с Допълнително споразумение от 26.11.2003 г. е преназначена на длъжност „Системен оператор в група „Регистрация и отчет на пътните превозни средства, собствениците им и водачи, сектор „Пътна полиция“ отдел „Охранителна полиция“ при ОД на МВР Шумен“, за неопределено време, както и че на ищцата е наложено дисциплинарно наказание “Уволнение“ и трудовото правоотношение е прекратено със Заповед № 372р-109/13.01.2017 г., връчена на 13.01.2017 г..

От събраните писмени доказателства се установява, че със Заповед № 372з-2863/23.11.2016 г., изменена със Заповед № УРИ 372з-3105/19.12.2016 г., на Директора на ОД МВР Шумен, е назначена комисия за изясняване на фактическата обстановка и действията на служителката. След проведеното дисциплинарно производство по КТ на Ж. е наложеното наказание, затова че: 1. На 09.11.2016 г. Ж. е разпечатала заявления за първоначална регистрация на 6 броя нови МПС, собственост на „Кюстърс“ ООД Шумен, /подробно описани в заповедта/ регистрирала ги е на 10.11.2016г. в АИС КАТ и на същата дата е отпечатала СР на МПС с неверни данни за дата на първоначална регистрация, като тези МПС са регистрирани от П.Ж. без валиден сертификат за съответствие, доколкото в приложените към преписките сертификати е имало отразен Евро стандарт 5F със забележка в т. 52 „Не важи за първоначална регистрация в страни от ЕС“. Срокът на първоначална регистрация в страна от ЕС на тези МПС е бил изтекъл на 31.12.2013 г.; 2. На 11.11.2016 г. Ж. е разпечатала заявление за първоначална регистрация № 160869018222 за л. а. „Фолксваген Пасат“ с рег. № Н *** ВР собственост на „Кюстърс" ООД Шумен, с дата на първоначална регистрация 14.11.2016 г., която е била вписана в сертификата за съответствие, вместо реалната дата 11.11.2016 г. Невярната дата е въведена в АИС и отпечатана в СРМПС. За същото МПС е имало съществени различния в техническите данни от сертификатите за съответствие и данните от АИС КАТ (които са станали реквизит на СР на МПС) - в заявление № 160869018222 на л. а. Фолксваген Пасат с peг. № Н *** ВР, рама № WVWZZZ3CZCE096038, не отговарят на данните в сертификата /вариант и версия/, Вариант по сертификат: ACCFFBXO, вариант по заявление AACFFBX0, Версия по сертификат: FM6FM62Q025STP07MGSNVR2O, версия по заявление: FM6FM62Q025STP17MGSNVR. Ищцата е регистрирала това МПС, собственост на „Кюстьрс” ООД Шумен, без валиден сертификат за съответствие, доколкото в приложения към преписката сертификат е имало отразен Евро стандарт 5F със забележка в т. 52 „Не важи за първоначална регистрация в страни от ЕС”. Срокът на първоначална регистрация в страна, от ЕС на тези МПС е бил изтекъл па 31.12.2013 г.; 3. На 11.11.2016 г. П.М.Ж. е извършила без основание служебна промяна в датата на първоначална регистрация на 6 броя МПС, собственост на „Кюстърс” ООД Шумен /подробно описани в заповедта/. На 11.11.2016 г. П.Ж. е отпечатала СР на МПС за тези МПС с неверни данни за дата на първоначална регистрация. Старите СР на МПС били унищожени чрез разрязване и изхвърлени от П.Ж., вместо да бъдат приложени към преписката по регистрация и съхранявани докато бъдат унищожени от експертна комисия. Тези МПС, собственост на „Кюстърс“ ООД Шумен също са били без валиден сертификат за съответствие, доколкото в приложените към преписките сертификати е имало отразен Евро стандарт 5F. Срокът на първоначална регистрация в страни от ЕС на тези МПС е бил изтекъл на 31.12.2013 г.; 4. На 03.11.2016 г., Ж. е отпечатала СР на МПС собственост на „Кюстьрс” ООД Шумен въпреки наличие на съществени различния в техническите данни от сертификатите за съответствие и данните от АИС КАТ (които са станали реквизит на издадените официални документи - СР на МПС) /подробно описани в заповедта/. Ж. е отпечатала СР на тези МПС, собственост на „Кюстьрс” ООД Шумен, без валиден сертификат за съответствие, доколкото в приложените към преписките сертификати е имало отразен Евро стандарт 5F със забележка в т. 52 „Не важи за първоначална регистрация в страни от ЕС”, Срокът на първоначална регистрация в страна от ЕС на тези МПС е бил изтекъл на 31.12.2013г.. След служебната корекция, извършена от Ж. на 11.11.2016г., тя издала нови СРМПС, с нова дата на първоначална регистрация. Старите СР на МПС служителката унищожила и изхвърлила, тъй като това била обичайна практика. Макар и обявени за невалидни физически унищожените чрез разрязване СР на МПС обаче следва да се съхраняват като част от преписката по регистрация, която може да бъде унищожена едва след 10 г. от експертна комисия, назначена със заповед, чиито действия се документират с протокол. Ж. е отпечатала заявления за първоначална регистрация на нови МПС, собственост на „Кюстърс” ООД, заявление № 160869018022 от 09.11.2016 г. за МПС с рег. № Н *** ВР, след като предишният ден е прекратена регистрация му като peг. № Н *** ВР поради деклариран износ, и заявление № 160869018030 от 09.11.2016г. за МПС с peг. № Н *** ВР предишният ден е прекратена регистрация му като peг. № Н *** ВР, поради износ. Документите за две дублиращи се регистрации и били донесени от ст. инсп. Н.. Той взел преписките, носил ги някъде и по-късно ги върнал и в заявленията вече имало положени подписи пред „Подпис на заявител” и „Подпис на получател”. Ж. не знае кой е положил тези подписи. Ст. инсп. Н.й бил казал отново да пусне заявления за първоначална регистрация за тези две МПС и да не се притеснява, че и за тях вече е имало първа регистрация в сектор Пътна полиция Шумен. Известно й било, че при регистрация на МПС, което не е ново и за първи път се завежда на отчет или за което се променят данни за ПС, трябва да има идентификация, т е. МПС да се представи при техниците в халето. Ж. обаче не се интересувала дали регистрираните като пови МПС, собственост на „Кюстърс“ са били внесени реално в страната, за да се декларира техния износ преди прекратяване на регистрацията им.

Дисциплинарно наказващият орган е приел, че в резултат на описаните нарушения на правилата за регистрация на нови МПС, установени в Справка УРИ 372р-459 от 09.01.2017 г. на дисциплинарно - разследващ орган, в Европейския съюз са въведени в употреба нови МПС, които не отговарят на екологичните стандарти, с неверни дати на първоначална регистрация и за които има различия в техническите характеристики в издадените СРМПС и в сертификатите за съответствие, като принос за този резултат имал, както ст. инсп. С.Н./началник на група за „РОППС, собствениците им и водачи, сектор „Пътна полиция“ отдел „Охранителна полиция“ при ОД на МВР Шумен“/, срещу когото също било образувано дисциплинарно производство по чл. 207, ал. 1, т. 1 ЗМВР, така и служителката Ж., която е съзнавала последиците от своите действия и е извършила описаните регистрации или промени в регистрациите, без писмена санкция на ръководен служител и в грубо нарушение на материалния закон.

Поведението на Ж. е квалифицирано от правна страна като тежки нарушения на трудовата дисциплина по чл. 190, ал. 1, т. 3 и т. 7 КТ - системни нарушения на трудовата дисциплина и други тежки нарушения на трудовата дисциплина, вр. чл. 187, ал. 1, т. 3 и т. 10 КТ, вр. чл. 186 КТ, вр. чл. 12, ал, 1, т. 3 от Наредба № 1-45 от 24 март 2000 г. и установения Технологичен ред УРИ 372р-9145 от 24.06.2015г, за дейностите по регистрация на пътни превозни средства в сектор „Пътна полиция” при ОДМВР - Шумен, утвърден от директора на ОДМВР Шумен, поради което и е наложено дисциплинарно наказание „Уволнение”.

Ж. е запозната с материалите от дисциплинарното производство на 10.01.2016 г. срещу подпис и с покана УРИ 372р-516/10.01.2017г. и е дадена възможност да представи писмени обяснения, в срок до 24 часа от получаването на поканата. Поканата е връчена в 16.00 ч. на 10.01.2017 г. От Обяснение № УРИ 372р-593/12.01.2017 г. се установява, че във връзка с получената покана ищцата е уведомила Директора, че няма да даде обяснения.

Съгласно приетата по делото Длъжностна характеристика за длъжността „Системен оператор в група „Регистрация и отчет на пътните превозни средства, собствениците им и водачи, сектор „Пътна полиция“ отдел „Охранителна полиция“ при ОД на МВР Шумен“ служителят „Получава, проверява, обработва и въвежда данни от входящите документи в АИС съгласно утвърдения технологичен ред, изготвя отчети, оперативни и тематични справки от АИС съгласно утвърдения технологичен ред,…“

От приетия, като писмено доказателство по делото, „Технологичен ред за дейностите по идентификация и регистрация на пътни превозни средства в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Шумен“, утвърден от директора на ОДМВР Шумен, обхващащ всички дейности по регистрация, пререгистрация, спиране от движение, пускане в движение, прекратяване на регистрацията и възстановяване на регистрация на превозни средства, както и издаване на удостоверителни документи с данни за превози средство и собственика, се установява, че на работно място 3 се извършва подготовка на данните и издаване на заявление за регистрация на МПС и ремаркетата, теглени от тях, съхраняване на данни и отпечатване на СРМПС. На работно място 3 работят три служителки, една от които била ищцата. Съгласно т. 4.1. от Технологичния ред: Служителя сверява данните от представените документи, като корекции в техническите данни се извършват само с резолюция на заявлението от държавни служители в Пътна полиция. Съгласно т. 4.5. от Технологичния ред: Преди информацията да се прехвърли от временния в постоянния масив на подсистемата, началник група „РОППССВ“ извършва проверка на нанесените данни. Тогава след потвърждаване информацията се прехвърля от временния в постоянния масив на подсистемата. Съгласно т. 4.8. от Технологичния ред: След като се разпечата свидетелството за регистрация част 1 и 2, цялата преписка се представя на началника на групата и се подписва от него само след проверка на данните, отпечатани в свидетелството и проверката им с данните от представените документи, като изрично е посочено: „Началник група „РОППССВ“ подписващ свидетелствата носи отговорност за точното и коректно въвеждане на данни в системата, отпечатването на СР и цялостното окомплектоване на преписката.“. След подписване на свидетелството същото се предоставя на системния оператор от работно място 3 за ламиниране и комплектоване с отразените в него табели с регистрационен номер ….“ /т. 4.9 от Технологичния ред/. Съгласно IV, т. 3 от Технологичния ред: Служителя изисква заявителя да се подпише на заявлението в графата „подпис на получателя“ при получаването на изготвените документи. Допуска се полагането на подписа без присъствието на заявителя в пункта, само когато подписът е положен пред униформен служител от групата, което се удостоверява с личен подпис и печат.

От показанията на св. Н./началник на групата/ се установява, че дейността в групата е организирана в съответствие с вътрешно ведомствен документ „Технологичен ред“. Този технологичен ред за 2016 г. бил изготвен от него. Съгласно този технологичен ред и „Правилник за реда, контрола и фактическата регистрация“, издаден от Главния секретар на МВР, след окомплектоване на цялата преписка по регистрация на МПС следва да бъде извършена проверка от държавен служител, инспектор или старши инспектор, началник група или началник сектор и след като той се запознае с дадената преписка и се съгласи с нейните редности, подписва свидетелството за регистрация, след което то се отпечатва и вакумира. Свидетелят пояснява, че поради големият обем от работа, когато пристигне лице с повече от 3-4 автомобила за регистрация, той лично се заемал с извършването на регистрацията. Такъв и бил случая с „Кюстърс“. Започнал собственоръчно, от неговото работно място, да регистрира въпросните автомобили. Твърди, че не е прегледал цялата преписка. Тази негова дейност продължила 1-2 дни. Поради факта, че излизал в болничен, предал преписките, които не могъл да регистрира лично, на Ж., като й разпоредил да довърши започнатото. Разпоредил се след като извърши необходимото да му се обади, за да довърши действията по регистрацията с управителя на фирмата, който да извърши плащането и свидетелят да му предаде регистрационните талони. След няколко дни Ж. го уведомила по телефона, че свидетелствата за регистрация са готови. Свидетеля Н.и управителят на „Кюстърс“ пристигнали в КАТ, където последният в негово присъствие платил необходимата сума и получил въпросните свидетелства за регистрация. Свидетелят твърди, че изготвените от Ж. свидетелства за регистрация не ги е подписвал, но физически той лично и е предал преписките с разпореждане да се работят. Същият счита, че за него няма пречки въпросните автомобили да бъдат регистрирани. Също така твърди, че след изрично негово нареждане Ж. е променила датата на първоначалната регистрация на част от автомобилите и няколко дни след това, след постъпило искане от управителя на „Кюстърс“ и съответно нареждане от свидетеля, е извършила прекратяване на регистрацията на въпросните автомобили, поради износ.

От показанията на свидетеля С. И., който в този период е бил „Началник на сектор Пътна полиция“ се установява, че той е установил нарушението и е докладвал на Директора на ОД на МВР Шумен. При предявяване на процесните свидетелства за регистрация част 1, свидетелят твърди, че подписите положен в част от същите са негови.

Свидетелите Е. и В., потвърдиха изложеното в преписката по дисциплинарното производство.

Доколкото показанията на свидетелите относно механизма на работа в сектор КАТ, задълженията на ищцата и начина на работа в група „Регистрация и отчет на пътните превозни средства, собствениците им и водачи, сектор „Пътна полиция“ отдел „Охранителна полиция“ при ОД на МВР Шумен“ са непротиворечиви и взаимно допълващи се, почиват на техни преки впечатления и кореспондират, както помежду си, така също и с останалия събран по делото доказателствен материал, настоящият съдебен състав на ШРС намира, че в съвкупност следва да бъдат кредитирани изцяло.

Представени са и други неотносими към правния спор писмени доказателства.

Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени по реда на чл. 235, ал. 2 вр. чл. 12 ГПК, като съобрази становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, съдът намира за установено от правна страна следното:

При предявен иск по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, в тежест на ищеца е да установи, както сключване на трудов договор с ответника, така и че трудовото правоотношение е прекратено с обжалваната заповед. В тежест на ответника е да установи, че законосъобразно е упражнил право за прекратяване на трудовото правоотношение с ищеца: че заповедта му е законосъобразна, както и че са спазени всички процедурни правила за прекратяване на трудовото правоотношение.

В настоящото производство не е оспорено от страните, че преди прекратяване на трудовото правоотношение ищцата е била страна по валиден Трудов договор от 01.08.1994 г. с ОД на МВР Шумен, като с Допълнително споразумение от 26.11.2003 г., е заемала длъжност „Системен оператор в група „Регистрация и отчет на пътните превозни средства, собствениците им и водачи, сектор „Пътна полиция“ отдел „Охранителна полиция“ при ОД на МВР Шумен“ за неопределено време, както и, че трудовото правоотношение е прекратено с обжалваната Заповед № 372з-109/13.01.2017 г. на посоченото в нея основание, след наложено дисциплинарно наказание „Уволнение“.

Дисциплинарното наказание се налага във формата на писмена заповед, като от съществено значение е съдържанието й. Към него законът предявява определени изисквания, а именно: заповедта да съдържа индивидуализация на нарушението, да е описано с обективните и субективните му признаци; времето на извършването му, вида на наказанието и правното му основание /законовия текст/. От изключителна важност е изискването за посочване на фактите, въз основа на които се налага дисциплинарното наказание и датата на извършването им, за да се установи спазен ли е срока по чл. 194 КТ. Възможно е това да стане чрез препращане към друг акт – доклад на комисия, докладна записка за извършване на нарушението. Този акт трябва да бъде връчен на работника или служителя и става част от заповедта. Същественото е, че не могат да се попълват в хода на съдебното производство фактическите основания за налагането на наказанието. Това би нарушило правото на защита на работника или служителя. Касае се за задължителни реквизити, липсата на който и да е от тях нарушава правото на защита на работника или служителя срещу наложеното наказание, поставяйки го в положение на изненада, а от друга страна, прави невъзможна съдебната проверка за законосъобразност на заповедта за наказание. Доказателствената тежест да установи горното, е в тежест на работодателя-ответник.

Съдът намира, че в процесната Заповедта за налагане на дисциплинарно наказание са посочени всички необходими реквизити съобразно чл. 195 КТ. Определено е времето на извършване на посоченото в нея дисциплинарно нарушение. Заповедта е мотивирана съобразно изискванията на закона и съобразно задължителната съдебна практика. Посочен е нарушителя, нарушението, наказанието и законовия текст, въз основа на който се налага наказанието. В този смисъл съдът намира за неоснователни възраженията на ищцата, че в процесната заповед нарушението не съдържа конкретните нарушения на трудовата дисциплина - от съдържанието на оспорената заповед се установява, че на ищеца по делото е наложено дисциплинарно наказание “Уволнение” за извършени в периода 09.11.2016 г. до 11.11.2016 г. нарушение на трудовата дисциплина, установено в Справка рег. № УРИ 372р-459/09.01.2017 г., на основание чл. 195, ал. 1, вр. чл. 188, т. 3 и чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ за извършени тежки нарушения на трудовата дисциплина.

Съдът намира за неоснователни възраженията на ищцата, че е нарушено правото на защита, тъй като процедурата по чл. 193, ал. 1 КТ била изпълнена само формално. Съгласно разпоредбата на чл. 193, ал. 3 КТ, когато обясненията на работника или служителя не са били изслушани или дадени по негова вина това не рефлектира на заносъобразността на налагане на дисциплинарно наказание. Достатъчно е на работника да бъдат поискани обяснения. От Покана за даване на обяснения № УРИ 3725р-516/10.01.2017 г., се установява, че от ищцата са изискани обяснения за гореописаното нарушение на трудовата дисциплина в срок от 24 часа получаването на поканата. Поканата е връчена на ищцата на 10.01.2017 г.. От Обяснение № УРИ 372р-593/12.01.2017 г. се установява, че във връзка с получената покана, ищцата е уведомила Директора, че няма да даде обяснения.

Неоснователни са оплакванията на ищцата, че не е ясен точния законов текст, въз основа на който се налага оспореното дисциплинарно наказание. В заповедта изрично е посочено, че описаното в нея деяние на ищеца съставлява нарушение на трудовата дисциплина по смисъла на чл. 190, ал. 1, т. 3 КТ, изразяващо се в нарушаване на трудовата дисциплина.

Въпреки гореизложеното и процесуалната законосъобразност на оспорената Заповед № УРИ 372р-109/13.01.2017 г., съдът намира същата за материално незаконосъобразна.

Наказанието на Ж. е наложено за системни нарушения на трудовата дисциплина и други тежки нарушения на трудовата дисциплина, поради неизпълнение на възложената работа, неспазване на техническите и технологични правила по смисъла на чл. 187, ал. 1, т. 3 КТ и за неизпълнение на други трудови задължения по смисъла на чл. 187, ал. 1, т. 10 КТ.

В практиката трайно и непротиворечиво се приема /Р. № 92/16.03.11 г., ГД № 910/10 г., Р. № 593/6.10.11 г., ГД № 31/10 г., III г. о., Р. № 1685/19.10.05 г., ГД № 3106/03 г./, че разпоредбата на чл. 195, ал. 1 КТ по императивен начин установява необходимото съдържание на заповедта за дисциплинарно наказание. Актът на работодателя трябва да съдържа данни за нарушителя, наложеното наказание и законния текст, въз основа на който се налага, описание на нарушението и времето на извършването му. За да се гарантира възможността за ефективна защита срещу уволнението, нарушението трябва да е описано по начин, указващ ясно в какво е обвинен уволненият работник или служител. В хипотеза на чл. 187, т. 3 КТ - за да е законосъобразно извършеното уволнение - работодателят следва още да установи и че работникът или служителя реално е извършил посоченото в заповедта нарушение, както и че то му е възложено с оглед заеманото трудово правоотношение. Съдържанието на задълженията на работника или служителя се уреждат в трудовия договор чрез посочване на естеството на неговата работа и се установяват чрез длъжностната му характеристика. Възможно е те да бъдат установени и по друг начин, но във всички случай съдържанието на възложените на работника или служителя задължения - следва да е ясно и недвусмислено установено от страна на работодателя, върху когото е доказателствената тежест. За да се счете, че е налице неизпълнение на задължение и за да бъде санкционирано такова неизпълнение - следва по делото да е установено, че работникът или служителя е бил запознат /известен/ за съответното си задължение. Незаконосъобразна е заповед за уволнение, с която работодателят е санкционирал работник или служител за неизпълнение на задължение, което не е посочено в длъжностната му характеристика и за което работодателят не е установил, че е било известно на работника или служителя. В този смисъл по въпроса за начина, по който следва в заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение да е описано всяко едно от посочените нарушения, за да се гарантира възможността на работника или служителя за ефективна защита срещу уволнението, е постановеното по реда на чл. 290 ГПК Решение № 292/13.11.2012 г., ГД № 7/2012 г., III г. о. ГПК.

В процесния случай с оспорената заповед за налагане на дисциплинарно наказание, работодателят е санкционирал ищцата за неизпълнение на задължения, които не са посочени конкретно в длъжностната и характеристика, а в утвърден от директора на ОДМВР Шумен „Технологичен ред УРИ 372р-9145 от 24.06.2015 г., за дейностите по регистрация на пътни превозни средства в сектор „Пътна полиция” при ОДМВР – Шумен“, който обобщава действащото законодателство по тази административна дейност, в това число е и Наредба № 1-45 от 24 март 2000 г., чиято разпоредба на чл. 12, ал, 1, т. 3 е посочена като конкретно нарушена от ищцата. От показанията на свидетеля П. Х. К. – заемала през 2016 г. същата длъжност като ищцата - „Системен оператор в група „Регистрация и отчет на пътните превозни средства, собствениците им и водачи, сектор ПП“, се установява, че по принцип вътрешният технологичен ред, който според свидетелката обобщава нормативната база, бил издаван всяка година и по принцип служителите са били запознати с него от началника на групата – Ц. /неустановен по делото/, но за този от 2015 г. действащ и досега и който бил идентичен на този от 2014 г., еднозначно твърди, че: „лично аз не съм запознавана под какъвто и начин с него. Имаше един период от време, в който той беше в папка „Шер“, която е достъпна за всички служители, където може да бъде прочетен в електронен вид“. От показанията на свидетеля С. З. И. - „Началник на сектор Пътна полиция“, се установява, че той лично не е запознавал служителите от сектора, в това число и ищцата, с действащата нормативна уредба регламентираща дейността по идентификация и регистрация на пътни преводни средства, в това число и с Технологичния ред от 2015 г. конкретизиращ тази дейност в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Шумен. Същият предполага, че служителите са били запознати с Технологичния ред и указанията за работа в КАТ и това го знаел защото бил виждал тези документи при началника на групата, като всеки служител на гърба на окръжното си е написвал имената и се е подписвал с дата. В представения като писмено доказателство по делото от ответника, в заверен по реда на чл. 183 ГПК препис, „Технологичен ред УРИ 372р-9145 от 24.06.2015г. за дейностите по идентификация и регистрация на пътни превозни средства в сектор “Пътна полиция” при ОДМВР – Шумен“, находящ се в том 2 лист 271 – 281, се установява, че такова отбелязване, с изписване на имена, подписи и дата за запознаване, липсва. От показанията на свидетеля С.П.Неделчев, заемал през 2016 г. длъжността „Началник на група РОППС“, в сектор „ПП“ и изготвил въпросните вътрешни правила, се установява, че учебно занятие със служителите за разясняване на тези вътрешните правила не е провеждал. Твърди, че при наболели въпроси е събирал служителите след работно време, но не е водил обучение, както и, че изобщо в групата не е водил служебна учебна година.

Предвид изложеното настоящият състав на ШРС намира, че в настоящото производство не се събраха доказателства ищцата да е била известена, че „Технологичен ред УРИ 372р-9145 от 24.06.2015 г., за дейностите по идентификация и регистрация на пътни преводни средства в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Шумен“, утвърден от Директора на ОД на МВР-Шумен, е действащ норматив регламентиращ пряко дейността и. Само на това основание наложеното наказание е незаконосъобразно, а заповедта за уволнение следва да бъде отменена.

На второ място дори е да е била запозната, под някаква форма, с въпросният Технологичен ред, описаната в заповедта дейност на ищцата, според този съдебен състав на ШРС, не може да се квалифицира като нарушение на трудовата дисциплина, поради това, че нито един от приетите по делото документи /длъжностна характеристика, технологични правила и др./ въвежда трудово задължение на ищцата да преценява дали представени МПС отговарят на екологичните стандарти в Европейския съюз, както и дали да бъдат регистрирани като „нови“ или „употребявани“. Тази проверка и съответна преценка не са част от трудовата функция на ищцата, а е вид административна дейност възложена на органите на МВР и като такава се осъществява, като процес, от държавните служители с полицейски правомощия в посоченото министерство, които и носят отговорност за законосъобразното и извършване. В този смисъл са и правилата въведени в коментирания „Технологичен ред за дейностите по идентификация и регистрация на пътни преводни средства в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Шумен“, утвърден от Директора на ОД на МВР-Шумен. В подкрепа на този извод за показанията на свидетелят С.Неделчев, който твърди, че той е разпоредил на служителката да извърши регистрацията на въпросните МПС, твърдейки ясно и недвусмислено: „Отидох в работно място № 3, отзад на принтерите беше П.Ж., обясних й това което току що обясних, казах й че тези регистрации трябва да се извършат в срок от 3, 4, 5 дни, обясних й че излизам в болнични и след като са готови, да ми се обади, аз ще се обадя на човека и както си му е реда да се опишат заявленията, да си платят таксите и така стана. Преписките аз ги оставих на П.Ж..“; „Лично моето виждане и факта, че аз започнах да ги регистрирам и съм извършил няколко регистрации, за мен нямаше пречка за извършване на регистрация на автомобилите.“, както и „Аз разпоредих да бъдат променени датите на първа регистрация. Фактически ако приемем, че се извършва регистрацията на 01.11.2016 г., аз разпоредих да се запише дата 15.11.2012 г.“. От друга страна свид. Светослав И., който към момента на нарушението на ищцата е заемал длъжността „Началник сектор Пътна полиция гр. Шумен“ и е бил пряк началник на „Началник група РОППССВ“, твърди, че той лично е подписал част от свидетелствата за регистрация, за изготвянето на които ищцата е наказана. А както бе посочено по – горе съгласно т. 4.8. от коментирания „Технологичен ред“, след като се разпечата свидетелството за регистрация част 1 и 2, цялата преписка се представя на началника на групата ..., които подписва свидетелствата и носи отговорност за точното и коректно въвеждане на данните в системата, отпечатването на СР и цялостното окомплектоване на преписката. Ищцата е извършвала само техническа и подпомагаща дейност в процеса и няма задължения да формира правни изводи въз основа на документи представени от граждани, в процеса който подпомага. Последното, представлява дейност по правоприлагане, която се осъществява от административен орган, каквато трудова функция ищцата не изпълнява. В процесният случай, след като Началника на сектора е подписал част от свидетелствата, би следвало той да носи отговорност за точното и коректно въвеждане на данните в системата, отпечатването на СР и цялостното окомплектоване на преписката. Само на това основание наложеното наказание е незаконосъобразно, а заповедта за уволнение следва да бъде отменена.

На трето място дори и деянието на ищцата да може да бъде квалифицира като дисциплинарно нарушение, предвид че е в състояние да доведе до тежки последици, то наложеното наказание е несъразмерно, поради това, че не са отчетени обстоятелствата, при които е извършено, а дисциплинарната отговорност, би следвало да е по лека, поне от тази определена за служителя разпоредил незаконосъобразните действия. В този смисъл възражението, че от препращащата разпоредба на чл. 107а, ал. 9 КТ произтича задължение по разпоредбата на чл. 6, ал. 2-3 от Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация, за който се твърди, че ищцата е запозната срещу подпис на 01.08.2013 г., съгласно която разпоредба служителят не е длъжен да изпълни неправомерна заповед, издадена по установения ред, когото тя съдържа очевидно за него правонарушение и може да поиска писмено потвърждаване на служебния акт, когато в отправената до него устна заповед се съдържа очевидно за него правонарушение, доколкото такова нарушение не е констатирано и съответно наказание не е налагано с оспорената заповед за налагане на дисциплинарно наказание, предвид, че в хода на съдебното производство фактическите основания за налагането на наказанието не могат да се попълват, тъй като това би нарушило правото на защита на работника или служителя, е неотносимо към предмета на настоящото производство. В тази връзка да се извежда извод за знание за очевидност на правонарушение от факта на дългогодишна служба, поставя служителите с по – малко служба в привилигировано положение, което за настоящият състав на ШРС, е категорично погрешно.

Относно разноските: При този изхода на делото ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца, направените от него разноски в настоящото производство за адвокатско възнаграждение в размер на 400.00 лв., за които има приет списък по чл. 80 ГПК, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, както и да заплати по сметка на Районен съд гр. Шумен държавна такса върху иска, който е неоценяем, в размер на 50,00 лв., на основание чл. 78 ал. 6 ГПК.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И:

Отменя като незаконосъобразна Заповед № 372з-109 от 13.01.2017 г. на Директор ОД на МВР – Шумен, с която на П.М.Ж., с ЕГН ********** ***, е наложено дисциплинарно наказание „Уволнение“ и трудовото правоотношение прекратено, на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ.

Осъжда Областна Дирекция на МВР – Шумен, със седалище: гр. Шумен, ул. „Сан Стефано“, № 2, да плати на П.М.Ж., с ЕГН ********** ***, сумата 400.00 лева (четиристотин лева), представляваща извършени по делото разноски за адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.

Осъжда Областна Дирекция на МВР – Шумен, със седалище: гр. Шумен, ул. „Сан Стефано“, № 2, да плати в полза на Държавата, към бюджета на съдебната власт, по сметка на РС Шумен, с IBAN ***, при ТБ „Алианц България“ АД – Шумен, сумата от 50.00 лева (петдесет лева) - държавна такса, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК и 5.00 лева такса в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

Решението подлежи на обжалване пред Шуменски окръжен съд в двуседмичен срок от 04.07.2017 г., на основание чл. 315, ал. 2 ГПК.

Районен съдия: