Р Е Ш Е Н И Е

734/12.10.2017г. , Гр.Шумен

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският районен съд, в открито съдебно заседание на пети октомври през две хиляди и седемнадесета година в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: Бистра Бойн

при секретаря Н.Й., като разгледа докладваното от съдията гр.д.№ 699 по описа за 2017г. на ШРС, за да се произнесе взе предвид следното:

Гр.д.№699/2017г. по описа на ШРС е образувано по повод предявени обективно съединени искови претенции с правно основание чл.45 от ЗЗД, във връзка с чл.288а ал.1 т.1 от КЗ/отм./, чл.559 ал.1 от КЗ и чл.86 от ЗЗД. В исковата си молба до съда ищцовата страна –Гаранционен фонд–гр.София излага, че на 10.06.2011г. в гр.Брюксел собственикът на лек автомобил „Ситроен Берлинго с рег №***претърпял имуществени вреди при ПТП, причинено от ответника О.М.М., управляващ лек автомобил „БМВ“ моде *** с ДК№ ***, без да притежава валидна застраховка “Гражданска отговорност”. Ищецът изплатил на пострадалото лице сумата 2539,10€ с левова равностойност 4966,05 лв., представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди. Поради което и моли съда, да постанови решение, по силата на което да осъди ответника да му заплати сума в посочения размер, ведно с дължимата законна лихва от датата на завеждане на иска, както и направените по делото разноски.

Ответникът е представил писмен отговор в законния едномесечен срок по чл.131 от ГПК, представляван от особен представител. В него се оспорва предявения иск. Твърди се, че ответникът е управлявал МПС с валидно сключена застраховка “Гражданска отговорност” и не е била налице хипотезата на чл.288 ал.1 т.2 б.”а” от КЗ. Ищецът не е дължал плащане на вреди понесени от лице, което не пребивава в Република България по силата на действалите към момента законови разпоредби, както и не било ясно какви точно щети били настъпили и обезщетени. Не прилага писмени доказателства. Прави възражение за давност.

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, се установи от фактическа страна следното: Видно от представения в превод двустранен протокол за ПТП от 10.06.2011г. съставен от двамата участници в произшествие- ответникът О.М. и трето лице по делото- И.К., на посочената дата в 12,30 часа в гр.Брюксел, Белгия, ответникът управлявал лек автомобил марка БМВ модел *** с ДК№ *** и нарушавайки правилата за движение, причинил ПТП, при което на на другия автомобил-„Ситроен Берлинго“ с рег №***били нанесени имуществени щети. В протокола не е посочено ответникът да е бил застрахован. При извършената в последствие проверка било установено, че същия не притежава задължителна застраховка “Гражданска отговорност”. Видно от приложените доказателства, от Бюро на Белгийските автомобилни застрахователи е било заплатено обезщетение по щета №***и е изпратено искане за възстановяване на сумата 2516,10€. Националното бюро на българските автомобилни застрахователи е изпратило на Гаранционен фонд претенция за възстановяване на изплатено обезщетение по щетата, причинена от незастраховано МПС с българска регистрация. Изготвен бил доклад по щета №***. от Гаранционен фонд с нареждане да се изплати на НББАЗ сумата 4968,05лв. На 14.05.2012г. на Бюро на Белгийските автомобилни застрахователи била заплатена сумата 2885,50€ за щета с техния референтен номер №***.

От правна страна, съдът намира следното: Съгласно чл.559 от действащия към момента Кодекс за Застраховането, законодателят е предвидил Гаранционния фонд да възстановява суми, изплатени от Компенсационен орган на Държава- членка, когато МПС на виновния водач обичайно се намира на територията на Република България и в двумесечен срок от настъпване на застрахователното събитие не може да се определи застрахователят. За да се ангажира отговорността на ответника в случая, на първо място следва да е налице фактическият състав, визиран в нормата на чл.45, ал.1 от ЗЗД и наред с това възстановяване от страна на ищеца на изплатеното обезщетение на увреденото лице от страна на Компенсационния орган на Държавата-членка. Съгласно ал.3 на посочения чл.559 след изплащането на обезщетението ГФ встъпва в правата на увреденото лице до размера на платеното обезщетение и лихви, както и за разходите за определянето и изплащането му. Съгласно чл. 288а от КЗ /отм. и действал към момента на настъпване на застрахователното събътие/, Гаранционен фонд възстановява суми, изплатени от компенсационен орган на държава-членка на ЕС, когато увреждащото МПС обичайно се намира на територията на Република България. Функциите на ГФ, действащ като компенсационен орган, се състоят в уреждане на редовно заявени пред чуждия компенсационен орган претенции за настъпили на негова територия събития, без да се прави преценка по същество. С Директива 2009/103/ЕО на Европейския Парламент и на Съвета от 16 септември 2009 година относно застраховката „Гражданска отговорност“ при използването на моторни превозни средства и за контрол върху задължението за сключване на такава застраховка са кодифицирани множеството предходни актове на ЕС и е уредена процедурата за обезщетение на пострадали при ПТП по време на пътуване в държавите членки на ЕС и органи. Тя предвижда съществуването и дейността на компенсационния орган, който съгласно КЗ/отм./ за територията на Република България се изпълнява от Национално бюро на българските автомобилни застрахователи, считано от 01.01.2007 г. Съгласно т.50 от Директивата, органът за изплащане на обезщетения има право на суброгация, в случай че е обезщетил увреденото лице.

В настоящия казус е налице фактическият състав на чл. 288а, ал1, т.1 от КЗ /отм./, тъй като ПТП е настъпило на територията на държава-членка на ЕС- Кралство Белгия, виновният водач на МПС в случая ответника не е разполагал с валидно сключена задължителна застраховка "Гражданска отговорност" и поради това компенсационният орган на държавата-членка, където е настъпило събитието, е обезщетила увреденото лице за вредите, което от своя страна е задължило ГФ чрез НББАЗ да възстанови изплатените суми, ведно с разходите на пострадалото лице, на чуждия компенсационен орган и тези на НББАЗ. Безспорно е налице причинно-следствена връзка между причинените вреди и поведението на ответника, като е прието. Размерът на дължимите обезщетения е регламентиран от сключените споразумения между компенсационните органи на страните-членки, като определянето му е единствено в компетентността на страната, където е настъпило ПТП.

От ответната страна са направени възражения, че сключената от собственика на управлявания автомобил задължителна застраховка "Гражданска отговорност" с Полица №***от 08.10.2010г. на автомобилистите, не била валидно прекратена. Съдът намира, същите за неоснователни. Съгласно чл.260 ал.1 и ал.2 на КЗ, в случаите на разсрочено плащане, какъвто е настоящия, разсрочените вноски от застрахователната премия се плащат в срока, уговорен в застрахователния договор, като при неплащането на разсрочена вноска от застрахователната премия застрахователят може да прекрати договора. Видно от доказателствата/Писмо от ЗАД“ОЗК-Застраховане“АД/, втората вноска не е била заплатена на падежа- 15.04.2011г. и полицата е била прекратена на 03.05.2011г. или преди застрахователното събитие. 

По делото е представена регресна покана, с която ищцовата страна е поканила ответника да й възстанови изплатената от нея сума. Същата не е била получена от ответника. Връчването й не е част от специалния материалноправен състав на суброгацията по Директивата и по Споразумения между компенсационните органи и гаранционните фондове и в този смисъл е ирелевантно по делото.

Направеното възражение за погасена по давност претенция е неоснователно. Началният момент на давността започва да тече от деня на извършеното плащане от страна на ищеца, защото това е моментът, в който за гаранционния фонд вземането става изискуемо, тъй преди това за него не са настъпили никакви имуществени вреди. Видно от датата на преводното нареждане (л. 81), ищецът е заплатил обезщетението на НББАЗ по банков път с превод, извършен на 11.06.2012 г., а исковата молба депозирана на 14.03.2017г., или преди изтичане на пет годишния срок.

Предвид изложеното, съдът намира така предявения иск за основателен и доказан. Установи се, че на третото лице са нанесени щети в горепосочения размер, които са пряка и непосредствена последица от противоправното поведение на ответника. Установи се също, че Гаранционният фонд е заплатил на третото лице застрахователното обезщетение. Ето защо и на основание чл.288а т.1 от КЗ фондът встъпва в правата на увреденото лице до размера на платеното от момента на плащането посочен по-горе. Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцовата страна сумата 4 966,05лева, ведно със законната лихва върху нея от предявяване на иска до окончателното й изплащане.

На основание чл.78 ал.1 от ГПК на ищцовата страна следва да се присъдят направените деловодни разноски държавна такса и депозит за особения му представител.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА О.М.М. с ЕГН: ********** *** да заплати на Гаранционен фонд- гр.София, ул.***, представляван от С. С. и Изпълнителния директор и Председател на УС Б. И. М., сумата 4 966,05лева /четири хиляди деветстотин шестдесет и шест лева и пет стотинки/ на основание чл.288а т.1 от КЗ/отм./, чл.559 ал.1 т.1 от КЗ, представляваща левова равностойност на EUR 2539,10 - изплатено обезщетение за причинени от него имуществени вреди на лек автомобил -„Ситроен Берлинго“ с рег №***нанесени на 10.06.2011г. при транспортно произшествие в гр.Брюксел, Белгия, изплатено на 14.05.2012г. от Национално бюро на българските автомобилни застрахователи на Бюро на белгийските автомобилни застрахователи и възстановено от Гаранционния фонд на Република България, ведно със законната лихва върху главницата от 14.03.2017г. до окончателното й изплащане.

ОСЪЖДА О.М.М. с ЕГН: ********** да заплати на Гаранционен фонд- гр.София, 1000, ул. ***, направените по делото разноски, в размер на 776,26 лв.(седемстотин седемдесет и шест лева и двадесет и шест стотинки).

Решението може да се обжалва пред Окръжен съд - гр.Шумен в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ :