Р      Е      Ш      Е      Н      И      Е

 

                                                             477/24.7.2017г. ,     гр. Шумен

 

Шуменският  районен  съд, в публичното заседание, на дванадесети юли през две хиляди и седемнадесета година,  в състав:

                                              РАЙОНЕН СЪДИЯ: Людмила Григорова  

при секретаря Д. Х., като разгледа докладваното  от  районния  съдия  гр. д. № 715 по описа за 2017  г., за да се произнесе взе предвид следното:                   

Предявен е иск с правно основание чл.49, ал.1 от СК.                 

 В молбата си до съда ищецът А.С.Р., ЕГН **********, с адрес: ***, излага, че с ответника С.М.Р., ЕГН **********, с адрес: ***, са сключили граждански през 2012 г., като запознали през 2010 г. Малко след като се запознали, страните взели решение да живеят заедно, като ответникът й предложил да заживеят в Кралство Белгия, където работил от дълги години. След сключване на брака се родило детето им С.С.Р., ЕГН **********. Ищцата сочи, че отношенията й с ответника били добри, но тя не могла да свикне с живота в чужбина, докато ответникът се чувствал добре там, знаел езика, което му давало възможност да се среща и общува с много хора. Ищцата се чувствала самотна и не на мястото си. Говорили си с ответника, когато детето поотрасне, тя и детето да се върнат в България, като той остане да работи в Кралство Белгия. Когато С. станала на 1 година и два месеца, ищцата и детето се прибрали в България, като се установили да живеят в къщата на нейните баба и дядо, находяща се в *** в която къща живеели и към датата на подаване на настоящата молба. От тогава ответникът се е връщал в България за около 10 дни в годината, след което се прибирал обратно в Белгия. С. и баща ѝ поддържали отлични отношения, чували се постоянно и били заедно, когато той се връщал в България. С времето отношенията между съпрузите охладнели, виждали се изключително рядко, като всеки един от тях водил самостоятелен живот. Съпрузите били водили разговор, че няма смисъл да продължават да бъдат съпрузи, тъй като на практика се виждали за една седмица в годината. Ищцата не можела да свикне да живее в Кралство Белгия, като същевременно ответникът нямал желание да се връща в България. Нещо повече, при опити да се съберат, ищцата отишла в Белгия, но детето също не можело да свикне там, като често се разболявало. В края на 2015 г. съпрузите взели окончателно решение да прекратят брака си, но предвид обстоятелството, че ответникът нямал възможност да си дойде в България за по-дълъг период, нямало възможност да се разведат по взаимно съгласие. Поради изложеното, моли съда да постанови решение, по силата на което да бъде прекратен сключения между страните граждански брак, поради дълбоко и непоправимо разстройство на брака, без произнасяне по въпроса за вината; да й се предостави упражняването на родителските права върху роденото от брака дете С.С.Р., ЕГН **********, като местоживеенето на детето да бъде на адреса, на който живее майката; да се определи режим на лични контакти на детето с баща му, както следва: всяка първа и трета седмица на месеца, от петък от 17.00 ч. до 20.00 ч. в неделя, с преспиване; един месец през лятото, когато майката не е в отпуск; за рождения ден на детето - 4 часа, както и за рождения ден на бащата - 4 часа, на официални празници - 4 часа, на Великден - 2 дни, с преспиване; 2 дни, с преспиване на Коледа през четна година и 1 ден на Нова година на нечетна година; когато С. стане ученичка, половината от дните на пролетната, зимната и други ваканции, от 10.00 часа на първия ден до 18,00 ч. на деня за връщане; да се осъди ответникът да заплаща месечна издръжка на детето, в размер на 200.00 лева, считано от датата на предявяване на иска, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска, до настъпване на обстоятелства за изменение или прекратяване правото на издръжка, с падеж- първо число на месеца, за който се дължи; да ѝ се възстанови предбрачното фамилно име – М.; да й се предостави ползването на семейното жилище, находящо се в ***.

В законния едномесечен срок, предвиден в разпоредбата на чл.131 от ГПК, ответникът не представя писмен отговор. Не се явява в и съдебно заседание, за да изрази становище по така предявените брачен и небрачни искове.

След като се запозна с изложеното и събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, съдът възприе следното: Видно от представеното удостоверение, издадено въз основа на акт за граждански брак № 0236/02.08.2012 г., съставен от длъжностното лице по гражданско състояние при Община Шумен и частно заверен препис от Удостоверение за раждане, издадено въз основа на акт за раждане №495/25.04.2014 г., съставен от длъжностното лице по гражданско състояние при Община Шумен, се установи, че страните са законни съпрузи от 02.08.2012 г., и от брака си имат родено едно дете С.С.Р., ЕГН **********, малолетно към момента на приключване на устните състезания. Безспорно е между страните, а се установява и от събраните по делото гласни доказателства, че към датата на образуване на делото страните не живеят заедно, като ищцата, заедно с детето живее в дома на своите баба и дядо, находящ се в ***, а ответникът- в гр. Г., Кралство Белгия. От събраните гласни доказателства, се установи, че майката и детето не можели да свикнат с условията и начина на живот в чуждата държава, поради което живеели в България. От друга страна, ответникът нямал желание да се връща да живее в България, поради което съпрузите били взели решение да се разведат. От същите доказателства става ясно, че основните грижи за отглеждането и възпитанието на детето се полагали от страна на майката, която получавала помощ от нейните близки.

Позовавайки се на изложеното и изразеното категорично нежелание на съпругата да възобнови съжителството си с ответника, съдът намира, че бракът между страните е изпразнен от взаимна обич, доверие, уважение, емоционална, духовна и физическа близост, единство на целите и интересите и съществува повече във вреда на съпрузите, отколкото полза, без реални перспективи за заздравяването му. Очевидно е, че към настоящия момент двамата се намират във фактическа раздяла, като липсва желание да възобновят съжителството си. Брачната връзка съществува само формално и същата е изпразнена от своето вътрешно съдържание, съответстващо на морала и закона. Отношенията между съпрузите са дълбоко разстроени, поради което запазването на брака противоречи на принципите на морала. Разстройството на брака е трайно, постоянно и не може да бъде преодоляно, поради което е невъзможно и възстановяването на нормалните съпружески отношения. Поради изложеното съдът намира, че запазването на семейството във вида, в който съществува е правно и житейски неоправдано и в никакъв случай не е в интерес на детето. Ето защо, приема, че бракът е дълбоко и непоправимо разстроен, и следва да бъде прекратен.

Доколкото някоя от страните по делото не е поискала съдът да се произнесе по въпроса за вината, то с оглед разпоредбата на чл.49, ал.3 от СК, съдът не следва да се произнася по този въпрос.                  

Относно фамилното име на съпругата, имайки предвид обстоятелството, че съпругата прави изрично искане към съда за възстановяване на предбрачното ѝ фамилно име, заключава, че след прекратяване на брака същата следва да възстанови фамилията, носена преди сключване на брака- М..

           По въпроса за упражняването на родителските права върху роденото през време на брака малолетно дете С.С.Р., ЕГН **********, за да се произнесе, съобрази следното: Няма спор, а се установява и от събраните по делото писмени и гласни доказателства, че към датата на приключване на устните състезания, детето живее при майка си в дома на бабата и дядото на майката, като грижи по отглеждането му се полагат от майката, която получава помощ от своите близки. От представения по делото социален доклад, се установи, че към момента на изготвяне на доклада, майката е предоставила на детето сигурна и защитена семейна среда, като са осигурени подходящи хигиенно- битови условия. На следващо място в доклада се сочи, че майката осъзнава своите задължения и отговорности като родител, като е в състояние да задоволи базисните и емоционалните потребности на детето си, като се наблюдавал силна емоционална връзка между майката и детето. Предвид изложеното и след като съобрази желанието на родителя и като цяло отчитайки интереса на детето, заключава, че упражняването на родителските права върху малолетната С. следва да се предостави на майката, като местоживеенето на детето бъде на адреса, на който живее майката. Доколкото няма спор касателно сочения от ищцата в исковата молба режим на лични контакти на детето с баща му, а и имайки предвид изявленията на същата, че детето поддържа контакти с баща си, счита, че следва да определи следния режим на лични контакти на детето с бащата: всяка първа и трета седмица на месеца, от петък от 17.00 ч. до 20.00 ч. в неделя, с преспиване; един месец през лятото, когато майката не е в отпуск; за рождения ден на детето - 4 часа, както и за рождения ден на бащата - 4 часа, на официални празници - 4 часа, на Великден - 2 дни, с преспиване;         2 дни, с преспиване на Коледа през четна година и 1 ден на Нова година на нечетна година; когато С. стане ученичка, половината от дните на пролетната, зимната и други ваканции, от 10.00 часа на първия ден до 18,00 ч. на деня за връщане.

            Касателно издръжката на детето, отчитайки възрастта и интересите на същото, и данните относно доходите на страните, както и съобразявайки се с общоизвестни факти и обстоятелства относно икономическата обстановка в страната, цените на стоките и услугите, счита, че следва да бъде определена издръжка в общ размер на 280.00 лева, от която 200.00 лева следва да бъде заплащане от бащата, а разликата следва да се поема от майката, полагаща непосредствените грижи по отглеждането и възпитанието му. За да определи този размер на издръжка, която бащата следва да заплаща на детето си, съдът се съобрази със събраните по делото доказателства и безспорните факти между страните отнасящи се до местоживеенето на ответника и полагания от него в Кралство Белгия труд. Тези обстоятелства дават основание на съда да направи извод, че реализираните от ответника доходи надвишават минималните доходи, отнасящи се за Република България. Издръжката следва да се присъди, считано от датата на предявяване на иска- 16.03.2017 г. до настъпване на обстоятелства, водещи до изменение или прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска, с падеж- до пето число на месеца, за който се отнася.

           По отношение ползването на семейното жилище, се установи, че същото се намира в *** и е собственост на бабата и дядото на ищцата, като е напуснато от ответника. Претенция за ползване има заявена единствено от ищцата, поради което заключава, че ползването на жилището следва да се предостави на А.С.Р..

                 На основание чл.329, ал.1 от ГПК, изр. второ, деловодните разноски остават в тежест на страните така, както са извършени.

      Съобразявайки се с ангажираните по делото доказателства относно доходите на страните, съдът определя окончателна държавна такса по предявения брачен иск в размер на 40.00 лева, която следва да се заплати от ответника. Ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната власт и сума, в размер на 288.00 лева, представляваща държавна такса върху присъдената издръжка.

                                  

 Водим от горното, съдът

 

                             Р           Е           Ш           И:

                   

ПРЕКРАТЯВА, сключения на 02.08.2012 г., с акт № 0236/02.08.2012 г. на длъжностното лице по гражданско състояние при Община Шумен, граждански брак между С.М.Р., ЕГН **********, с адрес: *** и А.С.Р., ЕГН **********, с адрес: ***, КАТО ДЪЛБОКО И НЕПОПРАВИМО РАЗСТРОЕН.

          ПРЕДОСТАВЯ УПРАЖНЯВАНЕТО НА РОДИТЕЛСКИТЕ ПРАВА по отношение на роденото от брака дете С.С.Р., ЕГН **********, на майката А.С.Р., ЕГН **********, с адрес: ***, като определя местоживеенето на детето на адреса на майката.  

          ОПРЕДЕЛЯ РЕЖИМ НА ЛИЧНИ КОНТАКТИ между С.М.Р., ЕГН **********, с адрес: *** и малолетното му дете С.С.Р., ЕГН **********, както следва: всяка първа и трета седмица на месеца, от петък от 17.00 ч. до 20.00 ч. в неделя, с преспиване; един месец през лятото, когато майката не е в отпуск; за рождения ден на детето - 4 часа, както и за рождения ден на бащата - 4 часа, на официални празници - 4 часа, на Великден - 2 дни, с преспиване; 2 дни, с преспиване на Коледа през четна година и 1 ден на Нова година на нечетна година; когато С. стане ученичка, половината от дните на пролетната, зимната и други ваканции, от 10.00 часа на първия ден до 18,00 ч. на деня за връщане.

ВЪЗСТАНОВЯВА фамилното име на жената, носено преди сключване на брака – М..

ОСЪЖДА С.М.Р., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплаща месечна издръжка на малолетното си дете С.С.Р., ЕГН **********, действаща чрез своята майка и законен представител А.С.Р., ЕГН **********, с адрес: ***, в размер на 200.00 лева /двеста лева/, считано от датата на подаване на исковата молба- 16.03.2017 г., до настъпване на обстоятелства, водещи до изменение или прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска, с падеж- до пето число на месеца, за който се отнася.

ПРЕДОСТАВЯ ползването на семейното жилище, находящо се в ***, на А.С.Р., ЕГН **********.

ОПРЕДЕЛЯ окончателна държавна такса по делото в размер на 40.00 лв. /четиридесет лева/.

 ОСЪЖДА С.М.Р., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Шуменски районен съд, сума в общ размер на 328.00 лева /триста двадесет и осем лева/, от която 40.00 лева /четиридесет лева/- държавна такса за водене на делото и 288.00 лева /двеста осемдесет и осем лева/, представляваща държавна такса, определена върху присъдения размер на издръжка за детето му.     

  Решението подлежи на обжалване пред Шуменски окръжен съд, в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

 

                                                                               РАЙОНЕН СЪДИЯ: