Р Е Ш Е Н И Е

372/19.6.2017г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският районен съд десети състав

На шести юни две хиляди и седемнадесета година

В публично заседание в следния състав: Председател: Жанет Марчева

Секретар: П. Н.

Като разгледа докладваното от районния съдия

Гр.д. № 716 по описа на ШРС за 2017 г.

За да се произнесе взе предвид следното:

Предявен е отрицателен установителен иск с правна квалификация чл.439 от ГПК.

Производството по настоящото дело е образувано по искова молба от Н.С.А. с ЕГН ********** с адрес *** срещу “Топлофикация Шумен” ЕАД (в несъст.) с ЕИК 127029454, представлявано от Е.Г.Т.. В исковата молба се сочи, че “Топлофикация Шумен” ЕАД се снабдила с изпълнителни листа от 09.06.2010г. в производство по чл.237 от ГПК (отм.) за сумата от 2 992.70 лв. главница, представляваща потребена топлоенергия за периода м.февруари 2004г. до м.февруари 2009г., лихви 2 444.80 лв., неолихваема сума в размер на 962.68 лв., 25 лв. разноски и 532.01 лв. държавна такса в полза на ШРС. На 09.03.2017г. на ищцата била връчена покана за доброволно изпълнение по образуваното изпълнително дело № 20173630400046 по описа на ДСИ при ШРС. Ищецът твърди, че вземането било изцяло погасено по давност, тъй като кратната тригодишна давност била изтекла, въпреки че била прекъсната с образуване на предходно изпълнително дело № 371/2010г. на ДСИ на ШРС, прекратено считано от 14.09.2012г. В заключение се моли съда да признае за установено, че ищеца не дължи на ответника сумите по изпълнителните листове от 09.06.2010г., в общ размер на 6 957.19 лв. като погасени по давност. Моли се за присъждане на разноските направени в производството.

В исковата молба е направено искане за допускане на обезпечение по настоящото дело чрез спиране на действията по изп.д. № 20173630400046 на ДСИ при ШРС. Съдът с Определение № 646 от 16.03.2017 г. е допуснал исканото обезпечение, като определил парична гаранция в размер на 700 лв. След внасяне на гаранцията е издал обезпечителна заповед от 20.03.2017г.

Препис от исковата молба, ведно с приложенията към нея са били редовно връчени на ответника, като в законоустановения едномесечен срок от негова страна бил депозиран писмен отговор. В него се оспорва допустимостта на иска, като се моли за прекратяване на производството по делото и присъждане на деловодните разноски.

В съдебно заседание, ищцата не се явява лично, за нея се явява процесуалния представител адв. З.Д.от ШАК, като се поддържа исковата молба и се моли за уважаване на иска, като се излагат подробни аргументи в подкрепа на горното.

В съдебно заседание не се явява представител на ответника, не се депозира и молба по съществото на спора.

ШРС, след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

По делото няма спор, а и от представените доказателства се установява, че въз основа на искане от “Топлофикация - Шумен” ЕАД в тяхна полза на 09.06.2010 г. била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр.дело № 1382/2009 год. по описа на ШРС на основание чл.237 от ГПК /отм./ за вземания на ответника към длъжника, по повод консумирана, но незаплатена топлинна енергия. След подадено възражение срещу заповедта било образувано гр.д. № 2899/2009г. по описа на ШРС, което приключило с установяване на дължимостта на сумите в полза на „Топлофикация Шумен“ ЕАД (в несъст.). На 09.06.2010г. бил издаден изпълнителен лист, по силата, на който ищецът бил осъден да заплати сумата 2 992.70 лв. за консумирана в периода м. февруари 2004г. до м. февруари 2009г. топлинна енергия, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 09.04.2009г. до окончателното изплащане на сумата, лихви за забава в размер на 313.60 лв. за периода от 09.04.2006г. до 09.04.2009г., както и направените по делото разноски в размер на 84.85 лв. На същата дата – 09.06.2010г. бил издаден и изпълнителен лист в полза на ответника за разноските направени по гр.д. № 2899/2009г. ШРС в размер на 564.23 лв.

Въз основа на посочените изпълнителни листи първоначално било образувано изп.д. № 372/2010г. по описа на ДСИ при ШРС. Изпратена била покана за доброволно изпълнение, като същото било връчено по реда на чл.47 от ГПК. По делото са правени справки, изпращани уведомления до държавните органи, включително взискателя с молба от 30.11.2011г. е поискал налагането на възбрана върху недвижим имот, собственост на длъжника-ищец. В последствие с Постановление от 21.01.2014г. съдия-изпълнителя прекратил производството по изпълнителното дело. Оригинала на изпълнителния лист бил получен от взискателя, поради влизане в сила на постановлението за прекратяване. В последствие било образувано изпълнително дело № 20173630400046 по описа на ДСИ при ШРС, като делото било спряно, въз основа на допуснато от съда обезпечение и издадена в последствие обезпечителна заповед.

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото писмени и гласни доказателства и обосновава следните правни изводи:

По отношение на допустимостта на исковете: Съдът намира, че е родово и местно компетентен да се произнесе по исковата молба. С Определение № 1150 от 15.05.2017г. се е произнесъл по допустимостта на исковите претенции, като не се налага повторно произнасяне в тази връзка. Предвид това, съдът намира, че установителния иск е процесуално допустим, като предявен от надлежно легитимирано лице, имащо правен интерес от водене на настоящия спор и при липсата на отрицателни предпоставки за осъществяването правото на иск на ищеца.

По отношение основателността на иска по чл.439, ал.1 от ГПК: Разпоредбата на чл.439 от ГПК предвижда защита на длъжника по исков ред, след като кредиторът е предприел изпълнителни действия въз основа на изпълнително основание. Законодателят е уредил защитата на длъжника да се основава само на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. За уважаването на иска по чл.439 от ГПК в тежест на ищеца е да установи, че след издаване на изпълнителния лист, в който е обективирано вземането на ответника срещу него, са настъпили твърдените правопогасяващи, правопрекратяващи или правоизключващи факти. Твърдението на ищеца е, че е изтекъл предвидения в чл.111, б.“в“ от ЗЗД тригодишен давностен срок, поради което вземането за сумата в общ размер на 6 957.19 лв. е погасено по давност. Ответника съответно оспорва твърдението с аргумента, че давността не е текла през време на първото изпълнително производство, като новата петгодишна давност е започнала да тече от 16.11.2012г. – датата на прекратяване на изпълнителното производство и след това следва ново прекъсване с образуване на второто изпълнително дело. Или по делото са спорни въпросите какъв е срока на давността и дали същия е изтекъл, като спора по съществото си не е фактически, а правен.

Несъмнено е, че задължението за заплащане на топлинна енергия е периодично по своя характер. По този въпрос е постановено Тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012г. на ВКС, ОСГК, което е задължително за съдилищата. С него е прието, че задълженията на потребителите за предоставяните им от топлофикационните дружества услуги са за изпълнение на повтарящи се задължения, имащи единен правопораждащ факт – договор, чийто падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите им са изначално определяеми, независимо от това дали отделните плащания са с еднакъв или различен размер. Като такива те се погасяват с кратката тригодишна давност по чл.111, б.”в” от ЗЗД. В конкретния случай обаче съществуването на вземането е установено със съдебно решение, чийто предмет е било спорното вземане и започналото като заповедно производство преминало в исково такова, по което било образувано гр.д. № 2899/2009г. на ШРС. Производството приключило с влязло в законна сила Решение 88/17.05.2010г. и били издадени два изпълнителни листа на 09.06.2010г., от който момент е започнала да тече петгодишна давност, съгласно чл.117, ал.2 от ЗЗД. Поради гореизложеното съдът намира, че в случая приложение намира петгодишния давностен срок, като неоснователно остава твърдението на ищеца, че се прилага кратката тригодишна давност.

По правния въпрос за изпълнителните действия, прекъсващи погасителната давност по отношение на присъденото вземане, съществува задължителна съдебна практика с приемането на Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015г. по т.д. № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС. В т. 10 на ТР се приема, че съгласно чл.116, б.“в“ от ЗЗД давността се прекъсва с предприемането на действия за принудително изпълнение на вземането, като са изброени действията водещи до прекъсване, а именно насочване на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяване на кредитор, насрочване на опис или извършването на продан и други. Отправеното от взискателя искане да бъде приложен определен изпълнителен способ също прекъсва давността, защото съдебния изпълнител е длъжен да го приложи. В конкретния случай давността е прекъсната с подаването на молба от взискателя рег. № 5486/30.11.2011г. (стр.34 от изп.дело № 372/2010г. на ДСИ), в която е посочил желания от него изпълнителен способ, а именно налагането на възбрана. С посочването на изпълнителен способ и насочване на действия към принудително изпълнение погасителната давност по отношения на вземанията, обективирани в двата изпълнителни листи е била прекъсната, като от тази дата е започнала да тече нова давност. От момента на извършване на това действие взискателя не е проявил повече никаква активност по изпълнителното дело, при което производството било прекратено по силата на закона съгласно чл.433, ал.1, т.8 от ГПК на 30.11.2013г., като без правно значение е дали съдебния изпълнител ще постанови акт за прекратяване на производството и кога. Новата петгодишна давност е започнала да тече от предприемане на последното принудително изпълнително действие – 30.11.2011г. Доколкото не са предприети действия по принудително изпълнение на вземането, както и изобщо други действия, то давността за вземанията е изтекла 30.11.2016г. Или в конкретния случай второто изпълнително производство по изп.д. № 20173630400046 на ДСИ при ШРС е било образувано и висящо при вземане, което е било погасено по давност.

По отношение на твърдението на ответника, че давност не тече през време на изпълнителното производство, то съдът намира същото за неоснователно, поради следното: Съгласно чл.115, б.“ж“ от ЗЗД давност не тече, докато трае съдебния процес относно вземането. В ППВС № 3/1980 г. се приемаше, че под „съдебен процес“ следва да се разбира не само исковият, но и изпълнителният процес. Така от момента на образуване на изпълнителното производство до момента на неговото прекратяване давност за вземанията не тече. В точка 10 на Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015г. на ОСГТК на ВКС се приема, че в изпълнителния процес давността не спира, тъй като кредиторът може да избере дали да действа ( да иска нови изпълнителни способи, защото още не е удовлетворен) или да не действа. Предвид на това Постановление на Върховния съд № 3/1980г. следва да се счита изгубило сила. Поради това и съдът намира възражението на ответника за неоснователно.

Поради това и предявената претенция, за приемане на установено, че ищецът не дължи на ответника вземане в общ размер на 6 957.19 лв. е изцяло основателна, и следва да бъде уважена, поради погасяването на вземанията по давност.

Предвид този изход на делото, на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищеца направените от него разноски в размер на 928.28 лв., включващи сума в размер на 278.28 лв. за държавни такси и сума в размер на 650 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните по делото, че Н.С.А. с ЕГН ********** със адрес *** НЕ ДЪЛЖИ на “Топлофикация Шумен” ЕАД (в несъст.) с ЕИК127029454, представлявано от Е.Г.Т. сума в размер на 2 992.70 лв.(две хиляди деветстотин деветдесет и два лева и седемдесет стотинки), представляваща главница за консумирана топлинна енергия за жилище, намиращо се в гр.***** за периода от месец февруари 2004г. - месец февруари 2009г., ведно със законната лихва върху сумата считано от 09.04.2009г. до окончателното изплащане на сумата, сума в размер на 962.68 лв. (деветстотин шестдесет и два лева и шестдесет и осем стотинки), представляваща неолихваема сума, сума в размер на 2444.80 лв.(две хиляди четиристотин четиридесет и четири лева и осемдесет стотинки), представляваща обезщетение за забава от 09.04.2006г. до 15.02.2017г., както и разноски в размер общо на 557.01 лв.( петстотин петдесет и седем лева и една стотинки), за които вземания са издадени Изпълнителни листове от 09.06.2010г. на основание влязло в законна сила решение № 88/17.05.2010г. по гр.д. № 2899/2009г. на ШРС и въз основа на него е образувано изпълнително дело № 372/2010г. по описа на ДСИ при ШРС и изпълнително дело № 20173630400046 по описа на ДСИ при ШРС, като погасени по давност.

ОСЪЖДА “Топлофикация - Шумен” ЕАД (в несъст.) с ЕИК 127029454 да заплати на Н.С.А. с ЕГН ********** сума в общ размер на 928.28 лв.(деветстотин двадесет и осем лева и двадесет и осем стотинки), представляваща разноски по делото за заплатена държавна такса в размер на 278.28 лв. и адвокатско възнаграждение, съгласно представен договор за правна помощ и адвокатско пълномощно в размер на 650 лв.

Решението подлежи на обжалване пред Шуменски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: