Р Е
Ш Е Н
И Е
942/15.12.2017г.
Шуменският
районен съд, XIІІ състав
на единадесети
декември 2017 година
в публично
заседание в следния състав:
Секретар: Н. ?.
като
разгледа докладваното от съдията ГД № 729/2017г. по описа на ШРС, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Иск за развод и насрещен с правно
основание чл. 49 ал. 1 от СК и молба по чл. 127а, ал. 1 от СК.
Искова молба от Е.М.И., ЕГН : **********,
с адрес ***, срещу Е.Р.И., ЕГН : **********, с адрес ***, с посочено правно
основание чл. 49 от СК. Излагайки, че поради поведение на ответницата опасно за
здравето и възпитанието на малолетните деца и несъвместимо със съпружеските
задължения, бракът им е дълбоко и непоправимо разстроен, ищецът претендира
прекратяването му, по вина на ответницата; възстановяване на пред брачното и
фамилно име; предоставяне ползването на семейното жилище; предоставяне
упражняването на родителските права над малолетните деца М.Е.М., ЕГН : **********
и М. Е.М., ЕГН : **********; определяне режим за лични отношения на майката с
децата в присъствие на друго лице, както и да се разреши на двете деца да се
издадат лични документи и да пътуват без ограничение във времето и броя на
пътуванията за срок от пет години в страните от Европейския съюз.
В срока за отговор на исковата молба,
ответникът редовно уведомен, подава отговор и предявява насрещен иск. Желае
прекратяване на брака, по вина на ответника. Оспорва фактите на които се
основава, както брачния иск, така и молбата за администрация. Твърди периодично
физическо насилие от ищеца, пред малолетните деца, отричайки изложените от него
брачни провинения.
В насрещният си иск, поддържайки
изложените факти, иска прекратяване на брака, по вина на ответника; запазване
брачното фамилно име; предоставяне упражняването на родителските права над
малолетните деца М.Е.М., ЕГН : ********** и М. Е.М., ЕГН : **********;
определяне режим на контакти на бащата с децата – всяка първа и трета събота и
неделя от месеца с преспиване и двадесет дни през лятната ваканция, когато
майката не е в отпуск, както и половината от Коледната ваканция, когато бащата
е в България; осъждането му да заплаща месечна издръжка за децата от 250 лева
за М.и 200 лева за М., платими на 10 число на месеца за който се дължи;
предоставяне ползването на семейното жилище.
В срока за отговор на насрещният иск, ответникът – първоначален ищец, подава отговор. Оспорва фактите на които се основава, иска отхвърлянето му. При уважаването му, желае режима на контакти с децата да е по разширен като ги вижда по един месец през лятото и зимата, както и да получава наем за ползването на семейното жилище от съпругата.
В съдебно заседание, страните, редовно
призовани, лично и с представители поддържат заявените основания за дълбоко и
непоправимо разстройство на брака. По небрачните искове съвпадат желанията им
за упражняване родителските права от майката и определяне местоживеенето и при
нея, и разрешаване пътуване на малолетните деца извън страната, като се разминават
тези за размера на издръжката и на наема за ползване на семейното жилище от
съпругата.
От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, се установи от фактическа страна следното:
Страните сключили граждански брак на 21.08.2004г., в гр. Шумен, за което е бил съставен Акт № 253/21.08.2004г. на Община Шумен. От брака си имали родени две деца – М.– 11г. и М. – 6г.. Според показанията на разпитаните свидетели, на които съдът трудно може да даде вяра, предвид явната заинтересованост на всички от изхода на спора в полза на едната, съответно във вреда на насрещната страна, след преценката им в съответствие с чл. 172 ГПК, основно при съпоставка с данните от приетите социални доклади писмени доказателства и тези от изслушване на по голямото дете, може да се приеме за установено, че брачният живот на съпрузите, през последните няколко години, не протичал нормално, като конкретна причина за това било поведението на страните – съпругата имала такова, вредно за развитието на малолетните деца и несъвместимо с основни принципи върху които се изгражда брачната връзка /подробно описано от св. Л. А. – л.149-152, показанията на който се подкрепят и от обясненията на ответницата, касателно приложените нейни снимки/, а съпругът избрал една от неправилните реакции на противобрачното поведение на съпругата си – подлагал я на физическо насилие в присъствието на малолетните деца. Тези развития на отношенията им били след като съпругът заминал за Обединеното кралство, където работел от 2007г.. Подозренията му за произхода на по-малкото дете и съмнения в целесъобразното разходване от съпругата на изпращаните от него средства, често водели до конфликти между двамата, при което той, прекъсвал отношения, не само с нея, но и с малолетните деца и паричния поток. Съпругата и двете деца обитавали жилище лична собственост на съпруга в гр. Шумен, а той живеел в Англия като пребивавал в България по два месеца в годината – един през лятото и един през зимата. Двамата работели, като доходите на ответницата били от 550 лева месечно, а на ищеца 151 лири седмично. За периода на фактическа раздяла, а и при съвместното им живеене, основни непосредствени грижи за малолетните деца полагала ответницата, при която е и желаното местоживеене на малолетните, имащи такова да се срещат с бащата, включително и извън страната и родителите на страните. За посочения период основно средства за семейството и децата осигурявал бащата, но майката полагала усилия да повиши квалификацията си освен полаганите грижи за децата. Заключението на СТЕ определя месечен наем за семейното жилище от 235 лева.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че бракът между страните е дълбоко и непоправимо разстроен по следните съображения: Установи се, че между съпрузите са изчезнали взаимното разбирателство, другарски отношения и доверие, характерни за един нормален брачен съюз. Брачното поведение на съпрузите може да бъде преценено като тежко провинение, нарушаващо основни принципи, върху които се изгражда брачната връзка, като взаимно уважение, общи грижи за семейството, отглеждането, възпитанието и издръжката на децата, и съвместно живеене на съпрузите, особено първите, чието нарушение, винаги е считано от доктрината и трайната съдебна практика, за тежко провинение, достатъчно, да обоснове вина, за дълбокото и непоправимо разстройство на брака / ППВС № 1/57г., № 10/71г. /. С оглед на всичко изложено съдът счита, че вина за разстройството на брака имат двамата съпрузи.
Предвид
интересите на децата, въпреки че до настоящия момент майката, не е успявала да
осигури относително благоприятна среда за развитието им, но е полагала
постоянно непосредствено родителска грижа, макар и с помощта на разширеното
семейство, отчитайки неприемливото и поведение, по време на брака, частично и
към децата, емоционалната връзка между тях и двамата родители, съобразявайки възрастта
и желанията им, поради липса на възможност за прилагане на чл. 59, ал. 7 от СК,
изр. първо, счита, че родителските права
над малолетните М.и М., следва да бъдат предоставени на майката, а на бащата,
следва да се определи режим на лични контакти, по един месец през лятото и
зимата, през годината, както следва от 01 до 31 януари и от 01 до 31юли, с
преспиване.
По
различния режим на лични контакти от нормално постановявания се налага за
запазване и поддържане на емоционалната връзка между децата и бащата, предвид
пребиваването му в страната в посочените периоди от годината.
Разрешението
на спора за упражняване родителските права предопределя и този за ползване
семейното жилище лична собственост на ищеца. То следва да се предостави за
ползване на ответницата, на основание чл. 56, ал. 2 от СК, като и се определи
наем от 80 лева, за ползваната от нея жилищна площ – близък до 1/3 от
посочената сума за цялата, като в останалата му част искането в тази насока, се
отхвърли, като неоснователно.
Имайки предвид нуждите на децата и тяхната възраст, възможностите на родителите, както и действащата нормативна база, уреждаща минималния размер на издръжката и влияещи му, формираният от родителите доход и полаганите от майката непосредствени грижи, по отглеждането и възпитанието им, настоящият състав счита, че ищеца следва да бъде осъден, да заплаща издръжка, в размер на 200 лева месечно за М.и 150 лева месечно за М., платима до петнадесето число на месеца, за който се дължи, в едно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, считано от влизане в сила на съдебното решение, предвид присъдена издръжка по привременни мерки от предявяване на иска, като определя държавна такса, по исковете за издръжка в размер на 504 лева, платими от ищеца по сметка на ШРС. В останалата им част исковете са неоснователни и следва да се отхвърлят.
Съобразно заявеното искане и разпоредбата на чл. 53 от СК, съпругата следва да запази брачното си фамилно име – И.
Налице е обективна невъзможност за
получаване на изискуемото от разпоредбите на ЗБЛД, нотариално заверено съгласие
на родителите за пътуване в чужбина, в случая такова от майката. От друга
страна, осъществяването на такива, заедно с бащата, са в безспорен техен
интерес. Поради това съставът счита, че са налице предпоставките за уважаване
на молбата, но не в поискания продължителен бъдещ период – до 2022г..
Разрешаване пътувания на малолетно дете в посочения период, е противно на
основния смисъл от съществуване на разпоредбата – при липса на съгласие между
родителите, съдът да прецени, за всеки конкретен случай, е ли е в интерес на
непълнолетен да осъществи такива. Постановения режим на лични контакти с
родителя, който не упражнява родителските права безспорно е обхванат от тази
преценка, но възможността да се осъществява, не е причина да не се разреши
пътуване, даже и в определения период на лични контакти. Иначе казано интересът
на непълнолетния да реализира основно свое право – на свободно придвижване,
регламентирано в множество международни актове, ратифицирани от Република
България/Решение от 10.02.2015г. на ЕСПЧ по жалба 77818/12(Пенчеви срещу България)/,
има преимущество пред интереса на родителя да осъществи личен контакт с дете в
конкретен период. Несъмнено осъществяването на последните също е основно право,
регламентирано в споменатите актове, но в конкретния случай упражняването на
първото, ще улесни второто, а именно, няма никаква пречка постановения режим на
лични контакти да се осъществява в Обединеното кралство, когато детето
пребивава там. Тъй като при спорове като настоящия съдът, не е обвързан с
посочения от страните период/Р № 86/13.09.2016г. на ВКС по ГД № 4685/2015г., IVг.о./, този състав счита за подходящ баланс, между
интересите на децата и родителите, да се разреши пътуване на малолетните в
посочените, в исковата молба страни, за период от един месец, през лятото и един
месец, през зимата, както и всяка ученическа ваканция на децата, когато тя е по
дълга от 5 дни, за идващата година и следващата/2018 и 2019/, а именно от 01 до
31 януари и от 01 до 31 юли, като в останалата и част молбата е неоснователна и
следва да се отхвърли.
Съдът
определя окончателна държавна такса в размер на 50 лева, по всеки от брачните
искове, от които констатирайки, че са внесени при завеждане на исковите молби
по 25 лева, счита, че остатъка следва да бъде внесен от страните, съобразно чл.
329 ГПК, по сметка на ШРС, а именно по 25 лева от всяка.
На основание чл. 329 ГПК, разноски между страните не се присъждат.
На
основание чл. 242 ГПК, следва да се постанови предварително изпълнение на решението
в частта му за присъдената издръжка.
Водим от горното и на посочените
основания, съдът
Р Е Ш
И:
ПРЕКРАТЯВА гражданския брак, сключен на 21.08.2004г.,
в гр. Шумен, за което е бил съставен Акт № 253/21.08.2004г. на Община Шумен,
между Е.М.И., ЕГН : **********, с адрес *** е Е.Р.И., ЕГН : **********, с адрес
***, като ДЪЛБОКО И НЕПОПРАВИМО РАЗСТРОЕН, по вина на двамата съпрузи.
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права над малолетните
деца М.Е.М., ЕГН : ********** и М. Е.М., ЕГН : ********** на майката Е.Р.И.,
ЕГН : **********, и определя местоживеенето им при нея, в гр. Шумен, ул. “***”
№ 50, вх. 1, ет. 3, ап. 9.
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични контакти на бащата – Е.М.И., ЕГН : **********, с децата – М.Е.М., ЕГН : ********** и М. Е.М., ЕГН : **********, по един месец през лятото и зимата, през годината, както следва от 01 до 31 януари и от 01 до 31 юли, с преспиване.
ОСЪЖДА Е.М.И., ЕГН : **********, да заплаща
издръжка на децата – М.Е.М., ЕГН : ********** и М. Е.М., ЕГН : **********, в
размер на 200 лева, за М.и 150 лева за М., платими до петнадесето
число на месеца, за който се дължи, в едно със законната лихва върху всяка
просрочена вноска, считано от влизане в сила на решението.
ПОСТАНОВЯВА след прекратяване на брака Е.Р.И., ЕГН
: **********, да носи фамилно име – И..
ПРЕДОСТАВЯ ползването на семейното жилище в гр.
Шумен, ул. “***” № 50, вх. 1, ет. 3, ап. 9 – собственост на Е.М.И., ЕГН : **********, на Е.Р.И., ЕГН : **********.
ОПРЕДЕЛЯ размер на наема дължим от Е.Р.И., ЕГН : ********** на Е.М.И.,
ЕГН : **********, за ползваната от нея жилищна площ от жилище в гр. Шумен, ул. “***”
№ 50, вх. 1, ет. 3, ап. 9, по наемното правоотношение възникващо от настоящото
решение от 80 лева.
РАЗРЕШАВА
на
М.Е.М., ЕГН : ********** и М. Е.М., ЕГН : **********, действащи, чрез своя баща
и законен представител Е.М.И., ЕГН : **********, да бъде издаден документ за
самоличност по чл. 38, ал. 1, т. 3 от ЗБЛД – паспорт, както и М.Е.М., ЕГН : **********
и М. Е.М., ЕГН : **********, придружавана от Е.М.И., ЕГН : **********, да
пътуват в страните от ЕС и Обединено Кралство Великобритания и Северна Ирландия,
през следните периоди : от 01 до 31 януари; от 01 до 31 юли и през всяка
ученическа ваканция, когато тя е по дълга от 5 дни, през 2018г. и 2019г..
ОТХВЪРЛЯ предявените от Е.Р.И., ЕГН : ********** срещу Е.М.И., ЕГН : **********, искове за присъждане издръжка за децата М.Е.М., ЕГН : ********** и М. Е.М., ЕГН : **********, в останалата им част, до пълните предявени размери, за сумата от 50 лева всеки, като неоснователни.
ОТХВЪРЛЯ молбата за разрешаване пътуване на малолетните деца М.Е.М., ЕГН : ********** и М. Е.М., ЕГН : ********** извън страната в останалата и част, за периодите след 2020г., включително, като неоснователна.
ОТХВЪРЛЯ искането на Е.М.И., ЕГН : **********, за определяне размер на наема, по
наемното правоотношение, възникващо по силата на настоящото решение, за
предоставяне ползването на семейното жилище, негова собственост, в останалата
му част, до предявения размер от 350 лева, за сумата от 270 лева, като
неоснователно.
ОПРЕДЕЛЯ окончателна държавна такса, по брачните
искове в размер на 50 лева, като ОСЪЖДА
Е.М.И., ЕГН : ********** и Е.Р.И., ЕГН : **********, да заплатят, всеки от тях,
по сметка на ШРС сумата от 25 (двадесет и пет) лева.
ОСЪЖДА Е.М.И., ЕГН : **********, да заплати по
сметка на ШРС, сумата от 504 лева, представляваща държавна такса, по
присъдената издръжка.
Разноски между
страните не се присъждат.
Постановява
предварително изпълнение на решението в частта му за издръжката.
Решението може
да се обжалва пред Окръжен съд – Шумен, в двуседмичен срок, от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: