Р Е Ш Е Н И Е

423/4.7.2017г., Град Шумен

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Шуменският районен съд седми състав

На 08 (осми) юни Година 2017

В публично съдебно заседание, в следния състав:

Председател Теодора Йорданова-Момова

Секретар Е.П.,

Прокурор . . . . . . . . . . . . . . . .,

като разгледа докладваното от съдия Т. Йорданова-Момова

гражданско дело номер 747 по описа за 2017 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 327, ал. 1 от ТЗ.

В исковата си молба „Инвикто” ЕООД гр. София, представлявано от Н.П.Г. твърди, че извършвало доставки на хранителни стоки. През 2015 г. между ищеца и ответника „Промишлено и хибридно животновъдство Брадърс комерс” ЕАД гр. Шумен, представлявано от Б.Т.К.и Р.Ш.К. били създадени трайни търговски отношения. По силата на същите, дружеството с ограничена отговорност доставило на ответника стоки, за които били издадени две фактури на обща стойност 18 314,12 лв. Последвало частично плащане, но и понастоящем купувачът дължал сума в размер на 10240,82 лв. Ищецът депозирал пред ШРС заявление за издаване на заповед за изпълнение срещу длъжника, което било уважено чрез издаване на такава по ч.гр.д. № 15/2017 г. по описа на съда. По реда и в срока по чл. 414 от ГПК, едноличното акционерно дружество подало възражение срещу заповедта за изпълнение. Моли съда да постанови решение, по силата на което по отношение на страните да бъде признато за установено, че съществува вземане на ищеца срещу ответника, за чието плащане твърди, че е издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 4/06.01.2015 г. по ч.гр.д. № 15/2017 г. по описа на ШРС в размер на 10240,82 лв., представляващо парично задължение за плащане на цена по договор за търговска продажба, отразен във фактури, издадени от ищеца, ведно със законната лихва върху сумата, считано от предявяването на иска (депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК) – 05.01.2017 г. до окончателното плащане. Претендира и разноските по заповедното и по настоящото исково производство.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът не подава отговор на исковата молба. В депозираното от същия възражение по реда на чл. 414 от ГПК се прави възражение за прихващане с претендираната от ищеца сума и дължимата от същия на ответника сума в размер на 7541,41 лв. по фактура № 2000004937/08.05.2015 г.

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност се установи от фактическа страна следното:

По делото са представени фактури №№ 1000001147/11.03.2015 г. и 0000004483/16.04.2015 г., издадени от „Инвикто” ЕООД гр. София, в които е отразено, че ищецът предал на „ПХЖ Брадърс Комерс” ЕАД гр. Шумен стоки, представляващи месни продукти, като посочените в документите стойности, са както следва: 12473,30 лв. и 5840,82 лева. Съдът констатира от потвърдително писмо от едноличния търговец до ответното дружество /недатирано/, че същият поискал потвърждение на наличието на задължения на последното. В същия документ, на 31.01.2014 г. се сочи, че към 31.12.2013 г. са налице задължения, подробно описани, като не се сочат данни за авторството на документа.

От приложеното ч.гр.д. № 15/2017 по описа на ШРС се установи, че ищецът „Инвикто” ЕООД гр. София подал по реда на чл. 410 от ГПК заявление на 05.01.2017 г., по което била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 4/06.01.2017 г. за сумата, предмет на предявения в настоящото исково производство иск. Срещу издадената заповед, длъжникът, в срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК – на 30.01.2017 г., депозирал възражение по чл. 414 от ГПК. Към възражението е приложена фактура № 2000004937/08.05.2015 г., изд. от „ПХЖ Брадърс Комерс“ ЕАД за доставени на ищеца месни продукти на стойност 7517,41 лв.

При така установеното от фактическа страна, съдът приема от правна страна следното:

По допустимостта на претенцията:

Искът е предявен от „Инвикто” ЕООД гр. София по реда и в срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК, на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, след издаване по негово заявление в качеството му на кредитор срещу ответника „ПХЖ Брадърс Комерс“ ЕАД гр. Шумен в качеството му на длъжник, на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 4/06.01.2017 г. по ч.гр.д. № 15/2017 г. на ШРС, и след направено от длъжника възражение срещу заповедта. Налице е идентичност на страните по заповедното и по настоящото исково производство. Претендира се установяване на вземане, съответно на задължение, посочено в заповедта за изпълнение. Ето защо, съдът, предвид единството на настоящото и заповедното производство, приема, че искът е допустим.

По основателността на иска:

Предявяването на иск по реда на чл. 415, ал. 1 от ГПК и на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК във връзка с издаването на заповед за изпълнение на парично задължение очертава пределите на предмета на настоящото дело, а именно – съществуването на посоченото в исковата молба вземане по заповедта. Доказателствената тежест, на осн. чл. 154, ал. 1 от ГПК, е върху ищеца. В тази насока, доказателствените средства на ищеца са материалите по приложеното заповедно производство по ч.гр.д. № 15/2017 г. на ШРС и представените в исковото производство цитирани по-горе фактури.

Съдът, изхождайки от обстоятелствената част на исковата молба, намира, че в случая се касае за твърдение, че страните по делото са насрещни страни по валидно двустранно облигационно правоотношение, представляващо търговска сделка по смисъла на чл. 286 от ТЗ, създадено чрез сключване на договор за продажба между търговци, намиращи се в трайни търговски отношения. Въз основа на същия, ищецът, в качеството му на продавач бил длъжен да предостави на купувача определен вид стоки – месни продукти. Представените фактури от „Инвикто“ ЕООД, с които последното обосновава наличието на правоотношение между страните, не носят подпис на получилия съответната стока. Съгласно, трайната, задължителна за съдилищата практика на ВКС, макар и фактурите да не са подписани, то търговецът е узнал за получаването на стоките по смисъла на чл. 301 от ТЗ, когато това е установено по несъмнен начин от отразяване на фактурите в счетоводството му. В случая, по делото бе назначена съдебно-счетоводна експертиза с оглед установяване на отразяване на задължение на ответника в счетоводството и евентуално ползване на данъчен кредит. Поради процесуално бездействие на ищеца, обаче, заключението не бе изготвено, поради което не бе доказано отразяването на процесните фактури в счетоводството на ответника. Тоест, в настоящото производство не бе установено, че страните по делото са страни и по валидно облигационно отношение през процесния период.

Предвид така установеното от фактическа и правна страна, съдът намира, че искът по чл. 422, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 327, ал. 1 от ТЗ се явява неоснователен и недоказан, и като такъв следва да бъде отхвърлен.

Поради отхвърляне на претенцията, съдът не следва да се произнася по направеното от ответника възражение за прихващане.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ предявения от „ИНВИКТО“ ЕООД с ЕИК ***, със седалище гр. С., адрес на управление гр. С. 1582, район Искър, ж.к. „Д.“, бл. 261, вх. А, ет. 6, ап. 18, представлявано от Н.П.Г. срещу „ПРОМИШЛЕНО И ХИБРИДНО ЖИВОТНОВЪДСТВО БРАДЪРС КОМЕРС” ЕАД с ЕИК ***, със седалище гр. Ш., адрес на управление гр. Ш. 9700, кв. Индустриален, представлявано от Б.Т.К.и Р.Ш.К., иск с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 327, ал. 1 от ТЗЗ, за признаване за установено съществуването на вземането за парична сума в размер на 10240,82 лв. (десет хиляди двеста и четиридесет лева и осемдесет и две стотинки), представляващо парично задължение за плащане на продажна цена по договор за продажба, отразен във фактури №№ 1000001147/11.03.2015 г. и 0000004483/16.04.2015 г., за което вземане е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 4/06.01.2017 г. по ч.гр.д. № 15/2017 г. по описа на ШРС, КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.

Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Шуменски окръжен съд.

Районен съдия: