Р Е Ш Е Н И Е
898/6.12.2017г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският районен съд, осми състав
На двадесет и осми ноември през две
хиляди и седемнадесета година
В публично заседание в следния
състав:
Председател: Валентина Тонева
Секретар: Й.К.
Прокурор:
Като разгледа докладваното от
районния съдия
ГД № 785 по описа на ШРС за 2017 год.,
за да се произнесе взе предвид
следното:
Предявени са положителни установителни искове с правна квалификация по чл. 422, ал. 1 от ГПК, във
вр. с чл. 415, ал.1 от ГПК, във вр.
с чл. 240 от ЗЗД, и по чл. 86 от ЗЗД.
Делото е
образувано по искова молба от „Ю.б.“ АД, с ЕИК ***, седалище и адрес на
управление: гр. С., бул. „О.п.“ №***, представлявано от П.н.д.
и прокурист М.в., чрез Адвокатско дружество „Ч., П. и И.“ гр. С., БУЛСТАТ ***,
седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „К.“ № 2а, ет. 8 и персонално от адв. Х.х. И. при САК. Ищецът
твърди, че по силата на Договор за потребителски кредит ***от
***г., сключен между ищеца и Б.И.Б.,
ЕГН **********, възникнала облигационна връзка между страните и кредиторът
отпуснал сума в размер на 18 010,00лв. кредит, със срок до 16.03.2024г.
Кредитополучателят усвоил предоставените от банката парични средства по
разплащателна сметка IBАN
***, разкрита на името на ответника Б.И.Б. при „Ю.б.“ АД, с ЕИК
***. С подписването на договора, ответникът се задължил да погасява кредита,
съобразно чл. 7, ал.1 и чл. 8, ал.1, вр. чл. 3, чл. 4
от Потребителски кредит ***от ***г. Длъжникът не
изпълнил договорните си задължения, като не заплатил на ищеца всички равни
месечни вноски, включващи главница и лихви, с размер на всяка вноска 211,61лв.
за първите дванадесет месеца и 274,94лв. за целия период, до крайния срок на
издължаване на кредита, дължими ежемесечно в брой, на 16 -то число от съответния
месец. Не заплатил и дължимите по договора лихви за времето на забавата върху
просрочените суми в размер на законната лихва за забава, съгласно чл. 9 от
договора.Твърди, че с писмо изх. № ***/05.04.2016г. длъжникът бил уведомен за
настъпилата предсрочна изискуемост на кредита, поради неплащане на погасителна
вноска № 17, с падеж 16.08.2015г. Задължението към банката към от този момент
възлизало на 17 763,72лв., от които 16 292,06 лв.- главница по договор за потребителски кредит ***от
***г.; 1361,98лв.- договорна лихва
за периода от 16.08.2015г. до 18.04.2016г.; и 109,68лв.- наказателна лихва за
периода от 16.08.2015г. до 18.04.2016г.
Твърди, че поради поведението на длъжника, на
25.05.2016г. е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение въз основа
на документ по чл. 417, т.2 от ГПК, по което било образувано гр.д. № ***/2016г.
по описа на ШРС и била издадена Заповед №***/***г. за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК и Изпълнителен лист от
***г. В срока по чл. 414, ал.2 от ГПК, длъжникът възразил срещу заповедта
за изпълнение. Горните обстоятелства пораждали правния интерес на ищеца за
предявяване на настоящия иск, като иска да бъде признато за установено в отношенията между страните, че в
полза на ищеца съществува парично вземане против ответника, в общ размер от 17 763,72лв. от които - 16 292,06
лв.- главница
по договор за потребителски кредит ***от ***г., ведно със
законната лихва от 25.05.2016г.; 1361,98лв.-
договорна лихва за периода от 16.08.2015г до 18.04.2016г.; 109,68лв.- наказателна лихва за периода
от 16.08.2015г. до 18.04.2016г. по договора за кредит, сключен между страните на ***г., за плащането на които вземания е издадена Заповед №***/***г. за изпълнение на
парично задължение, въз основа на документ по чл. 417 от ГПК и Изпълнителен
лист от ***г. по ч.гр.д. №
***/2016 г. по описа на ШРС.
Препис от исковата молба, ведно с
приложенията към нея, са били връчени на ответника, като в законоустановения
едномесечен срок от негова страна е бил депозиран писмен отговор, с който оспорва основанието на сключения
договор, оспорва представения документ – договора, навежда твърдения за наличие
на неравноправни уговорки в договора и оспорва дължимостта
на претендираната договорна лихва в размер на
1361,98лв и претенцията на наказателната лихва 109,68лв.
В съдебно
заседание, за ищцовото дружество, се явява
представител, като в последното съдебно заседание е депозирана молба и
становище по съществото на спора, без явяването на представителя. В съдебно
заседание ответникът не се явява лично и не изпраща представител.
ШРС, след като взе предвид събраните по
делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от
фактическа страна следното:
На ***г.
между ответника Б.И.Б.,
ЕГН **********,*** и „Ю.б.“ АД, с ЕИК ***, седалище и адрес на
управление: гр. С., бул. „О.п.“ №***, представлявано от П. Н. Д. и прокурист М.в., бил сключен Договор за
потребителски кредит ***от ***г. в размер
на 18 010лв., за пълно предсрочно
погасяване на задълженията по договор за потребителски кредит ***г., КК EUROLAINE/***г., КК AMEX/***., сключен между банката и Б.И.Б., като
кредитополучател/ картодържател- съкредитополучател
и поръчител, а кредитополучателят – ответник, се задължил да върне ползвания
кредит, заедно с дължимите лихви в сроковете и условията на настоящия договор ***от
***г.
Съгласно
условията на договора и погасителния план, Б.И.Б., ЕГН **********, следвало да
заплати на
ищеца всички равни месечни вноски, включващи главница и лихви, с размер на
всяка вноска 211,61лв., за първите дванадесет месеца и 274,94лв. за целия
период до крайния срок на издължаване на кредита, дължими ежемесечно в брой на
16 -то число от съответния месец. Ответникът платил месечни вноски до № 16, но
не издължил месечна вноска № 17, с падеж 16.08.2015г.
С уведомление изх. № ***/05.04.2016г.,
връчено на 07.04.2016г., ищецът уведомил ответника, че обявява цялото
задължение по договора към 31.03.2016г. в размер на 17665,49лв., за незабавно
изискуемо и дължимо, без да се прекратява действието на договора.
Поради спиране на плащанията, ищецът,
на 25.05.2016г.
подал заявление за издаване на заповед за изпълнение, въз основа на документ по
чл. 417 , т.2 от ГПК, като било образувано гр.д. № ***/2016г. по описа на ШРС и
била издадена Заповед №***/***г. за изпълнение на парично задължение, въз
основа на документ по чл. 417 от ГПК и Изпълнителен лист от ***г. В срока по чл.414, ал.2 от ГПК,
длъжникът е депозирал възражение, поради което за ищеца възниква задължение да
установи претенцията си по съдебен ред. В законовия срок е депозирана искова молба от
заявителя по ч.гр.д. № ***/2016
г. по описа на ШРС.
Изложената фактическа обстановка се
изяснява от представените по делото доказателства и от изготвената в хода на
съдебното производство съдебно-счетоводна експертиза.
При така установената фактическа
обстановка, съдът приема от правна страна следното: Съдът намира за безспорно,
че между ответника Б.И.Б.,
ЕГН ********** и „Ю.б.“ АД, с ЕИК ***,
седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „О.п.“ №***, представлявано от П. Н. Д. и прокурист М.в., е бил сключен
Договор за потребителски кредит ***от ***г., в размер
на 18 010лв., като в същия е посочено, че е за пълно предсрочно
погасяване на задълженията по договор за потребителски кредит ***г., КК EUROLAINE/***г., КК AMEX/***. сключен между банката и Б.И.Б., като
кредитополучател/ картодържател-съкредитополучател и
поръчител,
а кредитополучателят – ответник, се задължил да върне ползвания кредит, заедно
с дължимите лихви, в сроковете и условията на настоящия договор ***от
***г. От
приложеното копие на погасителен план се установява, че първата вноска е с
падеж 16.04.2014г., а последната- с падеж 16.03.2024г.От приложеното ч.гр.д. № ***/2016
г. по описа на ШРС се установи, че ищецът „Ю.б.“ АД, с ЕИК ***, подал по реда на чл. 417 от ГПК,
заявление по
чл. 417 , т.2 от ГПК, като било образувано гр.д. № ***/2016г. по описа на ШРС и
била издадена Заповед №***/***г., за изпълнение на парично задължение, въз
основа на документ по чл. 417 от ГПК и Изпълнителен лист от ***г за сумите- предмет на предявените в
настоящото исково производство искове и за разноски в общ размер1284,18 лв.,
направени по заповедното производство. Срещу издадената заповед и изпълнителен
лист, длъжникът, в срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК, на 27.12.2016г./дата
отразена на пощенското клеймо на плика/, депозирал възражение по чл. 414 от ГПК,
входирано в ШРС, с рег. № ***от ***г.
Съгласно заключението на изготвената
по делото съдебно-счетоводна експертиза, размерът на сумата, преведена по
сметка на ответника, е 18 010лв.; след заверяване на банковата сметка по
договор за банков кредит ***от ***г., със сумата 18 010 лв. са
погасени задължения на ответника по договор за потребителски кредит № ***г. – 16 107,60лв. , такси преструкруриране, консолидиране Кт- 1625лв., такса по
договор за кредит ***от ***г. 272,65лв. и остатък по сметка
4,75лв.
По делото са представени като доказателства-
договор за потребителски кредит № ***г.; КК EUROLAINE/***г., КК AMEX/ ***.,
сключени между банката и Б.И.Б.,
за погасяването на които задължения е сключен процесният
Договор за потребителски кредит ***от ***г., в размер
на 18 010лв.
Направеното възражение за
неравноправност на клаузите на чл. 3, ал.1 и ал.2, вр.
чл. 3, ал.6, вр. чл. 7, ал. 2 от договор за кредит ***от
***г., доколкото са дали едностранно възможност банката да променя лихвения
процент, съдът намира за неоснователно, поради следното: Съгласно чл.143,
т.3 от ЗЗП, неравноправна е всяка уговорка във вреда на потребителя, която не
отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие
между правата и задълженията на търговеца и потребителя, като поставя
изпълнението на задълженията на търговеца в зависимост от условие, чието
изпълнение зависи единствено от неговата воля. В настоящия казус беше
установено от доказателствата и от заключението на вещото лице, че начисляваните
лихви са съобразно уговореното между страните в чл. 3 и чл. 9 от договора, като
за периода от ***г. до 16.08.2014г. лихвата е била
7,00%; за период от 16.08.2014г. до 16.12.2014г. - 6,10%;за период от 16.12.2014г. до 16.03.2015г.-5,50%;за
периода от 16.03.2015г до 16.06.2015г -12,50%;за период от 16.06.2015г. до
16.12.2015г. -11,55%;за период от 16.12.2015г.до 25.05.2016г.-11,05%. Същевременно
вещото лице заключава, че промяната на ГЛП от падежа на първата погасителна вноска
до заплатената последна вноска, не се е отразила на размера на погасителната
вноска.
При така установеното от фактическа страна, съдът
приема от правна страна следното:
Исковете са предявени от „Ю.б.“ АД, с ЕИК ***, по реда и в срока по чл. 415, ал. 1
от ГПК, на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, след издаване по негово заявление в
качеството му на кредитор срещу ответника Б.И.Б., ЕГН **********, в качеството му на длъжник по Заповед №***/***г.
за изпълнение на парично задължение, въз основа на документ по чл. 417 от ГПК и
Изпълнителен лист от ***г, и след
направено от длъжника възражение срещу заповедта. Налице е идентичност на
страните по заповедното и по настоящото исково производство. Претендира се установяване
на вземания, съответни на задълженията, посочени в заповедта за изпълнение. Ето
защо, настоящият състав, предвид единството на настоящото и заповедното
производство, приема, че исковете са допустими.
Съдът, съобразявайки
доказателствата от делото-извлечение от счетоводни книги/ приложено по ч.гр.д. № ***/2016 г. по описа на
ШРС /,
Договор за потребителски кредит, погасителен план, приложени по делото в
заверено копие, установява, че процесното задължение
е по сключен между ответника и „Ю.б.“ АД, с ЕИК ***, потребителски кредит ***от
***г., който е бил изцяло усвоен, съобразно уговореното в договора-за пълно предсрочно погасяване на задълженията по
договор за потребителски кредит ***г., КК EUROLAINE/ ***г., КК AMEX/***., сключен между банката и Б.И.Б., като кредитополучател/ картодържател
съкредитополучател и поръчител.
Предвид изложеното, съдът приема за установено, че между страните са налице
валидни облигационни отношения. Съдът
е сезиран с положителни установителни искове за
признаване за установено, че съществуват вземания в полза на ищеца срещу
ответника за следната сума в общ размер от 17 763,72лв.,
от която - 16 292,06
лв.- главница по договор за потребителски кредит ***от ***г., ведно със
законната лихва от 25.05.2016г.; 1361,98лв., представляващи договорна лихва за
периода от 16.08.2015г до 18.04.2016г.; и 109,68лв., представляващи наказателна
лихва за периода от 16.08.2015г. до 18.04.2016г. по договора за кредит, сключен между ответника и ищеца, за плащането на които вземания е
издадена Заповед
№***/***г. за изпълнение на парично задължение, въз основа на документ по чл.
417 от ГПК и Изпълнителен лист от ***г. по ч.гр.д. № ***/2016 г. по описа на ШРС. Предявяването
на иск по реда на чл. 415, ал. 1 от ГПК и на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК,
във връзка с издаването на заповед за изпълнение на парично задължение,
очертава пределите на предмета на настоящото дело, а именно – съществуването на
посочените в исковата молба вземания по заповедта за изпълнение. Доказателствената тежест, на осн.
чл. 154, ал. 1 от ГПК, е върху ищеца. В тази насока, доказателствените
средства на ищеца са материалите по приложеното заповедно производство по ч.гр.д.
№ ***/2016 г. на ШРС, представените в настоящото исково производство писмени
документи и заключението по изготвената ССЕ.
Поради гореизложеното, съдът намира,
че ищецът е активно легитимиран да претендира заплащане на задълженията на
ответника по потребителски
кредит ***от ***г., сключен между страните .
От материалите
по делото се установи, че след плащането на вноска № 16 и една частична месечна
вноска, от ответника не са постъпвали други плащания по кредита. Видно от
представените по делото доказателства, договора, потребителски кредит ***от
***г., както и погасителен план към него, са били подписани от
кредитополучателя. В чл. 1, ал.1 от договора е посочено, че банката предоставя
на кредитополучателя сумата от 18 010лв. за пълно предсрочно погасяване на
задълженията по договор за потребителски кредит ***г., КК EUROLAINE/***г., КК AMEX/ ***., сключен между банката и Б.И.Б., като
кредитополучател/картодържател-съкредитополучател и
поръчител, а кредитополучателят – ответник се задължил да върне ползвания
кредит, заедно с дължимите лихви, в сроковете и условията на настоящия договор. Видно от договора за
потребителски кредит, крайният срок за издължаването му бил 16.03.2024г. Между
страните, съобразно чл. 15 от договора, била договорена изричната възможност за
настъпване на автоматична предсрочна изискуемост, без да се прекратява
действието на договора, при неплащане на изцяло или отчасти на която и да е погасителна
вноска.
Видно от ч.гр.д.№ ***/2016г.
на ШРС, банката упражнила правото си да направи целия остатък по кредита за
предсрочно изискуем, без да се прекратява действието на договора. Безспорно е
по делото, че към 25.05.2017г. – датата на подаване на заявлението по чл.417 от
ГПК, такова изявление от банката, което да е достигнало до знанието на длъжника,
е налице в кориците на делото. Поради това и съдът намира, че нормата на чл.15
от Договора за потребителски кредит не е в противоречие с точка
18 от Тълкувателно решение
№
4/2013г. на ОСГТК на
ВКС,където
се
дава
разрешение
на
въпроса
за
предсрочната
изискуемост
на
вземането
на
кредитора
по
договор
за
банков
кредит, като същото има задължителен характер за съдилищата. Съгласно т. 18 Тълкувателно
решение
№
4/2013г. на ОСГТК на
ВКС,
в хипотезата на предявен иск по чл.422 от ГПК, за вземане произтичащо от
договор за кредит с уговорка, че целият кредит става предсрочно изискуем, при
неплащане на определен брой вноски, кредиторът може да събере вземането си, без
да уведоми длъжника, вземането става изискуемо с неплащането или други
обстоятелства, след като банката е упражнила правото си да направи кредита
предсрочно изискуем и е обявила на длъжника предсрочната изискуемост.
По отношение
изчисляването на дължимите суми от ответника, е назначена съдебно- счетоводна
експертиза, която не е оспорена от страните и е приета от съда. Видно от
нейното заключение е, че за погасяване на кредита са внесени общо 3834,31лв.,
която сума представлява 16 пълни и една частична месечна погасителна вноска. Размерът
на неизплатено задължение на кредитополучателя, включващо главница и лихви към
25.05.2016г., е общо 17 775,73лв., от които 16 292,06лв.- главница и
общо за лихви 1463,67лв. и 20 лв такси. Следователно,
предявените искове за 16 292,06
лв. - главница по договор за потребителски кредит ***от ***г., ведно със
законната лихва от 25.05.2016г.; за 1361,98лв. представляващи договорна лихва
за периода от 16.08.2015г до 18.04.2016г.; и за 109,68лв., представляващи
наказателна лихва за периода от 16.08.2015г. до 18.04.2016г., се явяват
основателни и доказани .
На основание
чл.78, ал.1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцовото дружество и направените от него разноски в
настоящото производство 1856,38 лева, включващи държавна такса, възнаграждение
за вещо лице, адвокатско възнаграждение и направените разноски в заповедното производство по
ч.гр.д. № ***/2016г. по описа на ШРС,
в размер на 1284,18лв.
Водим от
горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание
чл.422, ал.1 от ГПК, във връзка с чл.415, ал.1 от ГПК, в
отношенията между страните, че в полза на „Ю.б.“ АД, с ЕИК ***, седалище и адрес на
управление: гр. С., бул. „О.п.“ №***, представлявано от П. Н. Д. и прокурист М.в., СЪЩЕСТВУВА
ВЗЕМАНЕ от Б.И.Б., ЕГН **********,***, за сумите: 16 292,06 лв./ шестнадесет хиляди,
двеста деветдесет и два лева и шест стотинки/, представляваща главница
по договор за потребителски кредит ***от ***г., ведно със законната
лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 417 от ГПК -25.05.2016г., до
окончателното изплащане на задължението; за
сумата 1361,98лв./хиляда триста шестдесет и един лева и деветдесет и осем
стотинки /, представляваща дължима договорна лихва за периода от
16.08.2015г до 18.04.2016г.; и за
109,68лв. /сто и девет лева и шестдесет и осем стотинки/, представляваща
дължима наказателна лихва за периода от 16.08.2015г. до 18.04.2016г. по договор за кредит, сключен между страните на ***г., за плащането на които вземания е издадена Заповед №***/***г. за
изпълнение на парично задължение, въз основа на документ по чл. 417 от ГПК и
Изпълнителен лист от ***г. по ч.гр.д. № ***/2016г. по описа на ШРС.
ОСЪЖДА Б.И.Б., ЕГН **********,***, да заплати на „Ю.б.“ АД, с ЕИК ***, направените разноски в заповедното производство по ч.гр.д. № ***/2016г. по
описа на ШРС, в размер на 1284,18лв./ хиляда двеста осемдесет и четири
лева и осемнадесет ст./лева, включващи държавна такса и адвокатско възнаграждение,.
ОСЪЖДА Б.И.Б., ЕГН **********,***, да заплати на „Ю.б.“ АД, с ЕИК ***, направените разноски в исковото производство в
размер на 1856,38лв. /хиляда
осемстотин петдесет и шест лева , тридесет и осем ст./, включващи държавна
такса, възнаграждение за вещо лице, адвокатско възнаграждение.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от
връчването му на страните пред Шуменски окръжен съд.
Районен съдия: