Р Е Ш Е Н И Е
468/18.7.2017г. ,
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският районен съд, осми състав
На тринадесети юли през две хиляди и седемнадесета
година
В публично заседание в следния състав:
Председател: Валентина Тонева
Секретар: Й.К.
Прокурор:
Като разгледа докладваното от районния съдия
ГД № 831 по описа на ШРС за 2017 год.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производство
по чл. 239 от ГПК.
Предявени са обективно съединени
искове, с правна квалификация чл.344, ал.1, т.1, т. 2 и т.3 от КТ, вр. чл.225,
ал.2 от КТ и по чл. 128, т.2 от КТ .
Производството по настоящото дело е образувано по
искова молба от С.К.К.,
ЕГН ********** ***. Ищцата
обосновава правен интерес от провеждане на исков процес, посочвайки следните
твърдения: Ищцата и ответникът „П.-С.“ ЕООД гр. С.З.,ЕИК ***, седалище и адрес на
управление: гр. С.З., бул. „А.Б.“ №**, БЦ –С., ет.*, офис **, представлявано от
И. Х. А., се намирали в трудово правни отношения по силата на трудов
договор № **/**г., сключен на основание чл. 68, ал.1,т.1 от КТ за определен
срок до 01.11.2016г. Задълженията на ищцата се изразявали в изготвяне на бизнес-
сайтове на клиенти на ответната страна , заданията се получавали по програмен
продукт за комуникация SKYPE/включително и данните
за до стъп до сървър на клиента /, а готовият продукт ставал в реално време, на
сървъра на клиента на ответника. Възложената работа, ищцата изцяло
осъществявала от мястото, където живее – гр. Шумен, обл. Шумен, ул. „А. и В. С.“
№ **, ет. ** , ап. **.В гр. С.З. не е имала обособено работно място и не е
полагала труда си там.
Заявява, че след изтичане на срока, посочен в
договора 01.11.2016г., тя е продължила
да изпълнява трудовите си задължения, без да има писмено или устно възражение
от страна на работодателя. Ищцата преценила, че срочният трудов договор се е
превърнал в безсрочен такъв, съгласно чл. 69, ал.1 от КТ , а работодателят
продължил да й изплаща трудово възнаграждение. Последното трудово
възнаграждение, което било платено, е за месец декември 2016г./два месеца след
датата 01.11.2016г., посочена в срочния договор/, а осигурителните вноски били
внасяни до 24.01.2017г. Заявява, че за периода
от 01.01.2017г. до 24.01.2017г. не й било изплатено трудово възнаграждение,
въпреки, че е положила труд за този месец.
Сочи, че на 05.02.2017г. е узнала , че трудовият
договор е прекратен, считано от 25.01.2017г. Работодателят й изпратил
единствено попълнена трудова книжка с отразено основание за прекратяване- чл.
325, ал.1 от КТ. Твърди, че не й е връчвана заповед за прекратяване на трудов
договор от работодателя .
Заявява, че прекратяването на трудовото правоотношение
при посочените обстоятелства, е незаконосъобразно. Иска съдът да постанови
решение, с което да признае уволнението за незаконно;да бъде възстановена на
заеманата длъжност- оператор в П.-С.“ ЕООД гр. С.З.,ЕИК ***; да бъде осъден ответникът да заплати обезщетение за
времето, през което е останала без работа за срок от 6 месеца , считано от
датата на прекратяване на договора, в размер на 3 360лв., ведно със законната
лихва, считано от датата на завеждане на иска;да бъде осъден ответникът да
заплати сумата от 426,66лв., представляваща трудово възнаграждение за месец
януари 2017г. и законната лихва върху тази сума. Прилага писмени доказателства.
По молба,
депозирана на 27.03.2017г., на ищцата е предоставена правна помощ под формата
на процесуално представителство по делото, като е назначен младши адв. И.М.И.
при ШАК.
Препис от исковата молба, ведно с приложенията
към нея, са били редовно връчени на ответника по реда на чл. 50, ал.4 от ГПК,
във вр. с чл. 47, ал.1 от ГПК, като в предоставения по реда на чл. 131 от ГПК срок, не е
депозиран писмен отговор.
Ответникът не е представил писмен отговор в
законния едномесечен срок по чл.131 от ГПК. Редовно призован по реда на чл. 50,
ал.4 от ГПК, не се явява в съдебно заседание и не взема становище по
предявените искове в открито съдебно заседание.
Съдът намира, с оглед на направеното от процесуалния представител на ищеца искане за
постановяване на неприсъствено решение, че са налице предпоставките на чл.239,
ал.1 и ал.2 от ГПК.
На двете страни са указани последиците от
неспазването на сроковете за размяна на книжата и от неявяването им в съдебно
заседание. С оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и приложените
писмени доказателства, неоспорени от ответника, както и от назначената и
приобщена по делото съдебно-счетоводна експертиза, исковете са вероятно
основателни.
В хода на производството е назначена съдебно-
счетоводна експертиза, в чието заключение експертът сочи, че размерът на
брутното трудово възнаграждение на ищцата за м. декември 2016г., предхождащ
месеца на прекратяване на трудовото правоотношение, е 560лв,а размерът на
обезщетението по чл. 225 от КТ за времето от 25.01.2017г до 13.07.2017г. -датата
на съдебното заседание, е 3 173,38лв . Размерът
на обезщетението следва да се присъди в брутен размер, тъй като съгл. чл. 225
от КТ, обезщетенията за оставане без работа се присъждат в брутен такъв, а
дължимият ДОД, който се удържа върху тях, се начислява и удържа от брутната
сума при изплащането й.
По
отношение иска по чл. 128, т.2 от КТ, в съдебно заседание вещото лице посочи, че
брутното трудово възнаграждение за отработените от ищцата дни за м. януари
2017г., е 426,66лв., /нетната сума за получаване е 332,77лв./ .В този смисъл
съдът съобрази и константната съдебна практика на ВКС, съгласно която, при иск
с правно основание чл.128, т.2 от КТ, може да се присъди брутното трудово
възнаграждение или остатъка от чистата сума за получаване, след приспадане на
дължимия данък и обществени осигуровки, като решението трябва да е ясно- дали
се присъжда брутното трудово възнаграждение или се присъжда остатъкът след
приспадане на брутното трудово възнаграждение на дължимия данък върху общия
доход и осигурителните вноски. В този смисъл е Решение №166 от 25.02.2010 год.
на ВКС по гр.дело №220/2009 год., ІІІ н.о., ГК, което е постановено по реда на
чл.290 от ГПК и съгласно т.2 от ТР №1 от 19.02.2010 год. на ВКС по тълк.д.
№1/2009 год. на ОСГТК, е задължително за съдилищата. Поради изложеното по
отношение предявеният иск от ищцата по чл. 128, т.2 от КТ за м. януари 2017г.,
съдът намира, че следва да бъде уважен до предявения брутен размер от 426,66лв.
Настоящото неприсъствено решение не следва да се
мотивира по същество, като е достатъчно съдът да укаже, че то се основава на
наличието на предпоставките за това. Предвид
изхода на спора, ответникът следва да заплати държавна такса върху присъдените
суми по уважените искови претенции в размер общо на 176,93лв. съобразно чл.1 от
Тарифа за държавните такси, както и направените разноски от съда, за изготвяне
на съдебно - счетоводна експертиза в размер на 150 лв.
Водим от горното, съдът
Р
Е Ш И:
ПРИЗНАВА уволнението на С.К.К.,
ЕГН ********** *** на основание чл.325, ал.1 от КТ, на „П.-С.“ ЕООД гр. С.З.,ЕИК
***, седалище и адрес на управление: гр. С.З., бул. „А.Б.“ №**, БЦ –С., ет. **,
офис **, представлявано от И. Х. А. за НЕЗАКОННО и го ОТМЕНЯ.
ВЪЗСТАНОВЯВА С.К.К., ЕГН ********** ***, на
предишната, заемана от нея длъжност “оператор НКИД **” в „П.-С.“
ЕООД гр. С.З.,ЕИК ***, седалище и адрес на управление: гр. С.З. ,бул. „А.Б.“ № **,
БЦ –С., ет. **, офис **, представлявано от И. Х. А..
ОСЪЖДА „П.-С.“ ЕООД,
гр. С.З.,ЕИК ***, седалище и адрес на управление: гр. С.З., бул. „А.Б.“ № **, БЦ
–С., ет. **, офис **, представлявано от И. Х. А., да заплати на С.К.К., ЕГН ********** ***,
следните суми:
426,66лв.( четиристотин двадесет и шест лева и 66
стотинки), представляваща дължима брутна сума трудово
възнаграждение за м. 01.2017г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 27.03.2017г. до окончателното й изплащане, на основание чл. 128, т.2
от КТ;
и сумата от 3 173,38лв.(три хиляди сто седемдесет и три лева и тридесет
и осем стотинки),
представляваща обезщетение по чл.344, ал.1 т.3, във връзка с чл.225, ал.1 от КТ,
за периода от 25.01.2017г. до 13.07.2017г.-датата на съдебното заседание по
делото, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 27.03.2017г., до
окончателното й изплащане;
ОТХВЪРЛЯ иска по чл.344,
ал.1 т.3, във връзка с чл.225, ал.1 от КТ, за
разликата над 3 173,38лв., до предявения размер- 3 360лв., като
неоснователен.
ОСЪЖДА „П.-С.“ ЕООД гр. С.З.,ЕИК
***, седалище и адрес на управление: гр. С.З. , бул. „А.Б.“ №**, БЦ –С., ет. **,
офис **, представлявано от И. Х. А., да заплати в полза на Районен съд-гр.Шумен държавна такса в общ размер
на 176,93лв./сто седемдесет и шест
лева и 93 стотинки/ и сумата 150лв./сто и петдесет/, представляваща
направени по делото разноски за възнаграждение на вещо лице.
ДОПУСКА предварително
изпълнение на решението в частта му относно присъденото трудово възнаграждение.
Решението не подлежи на въззивно обжалване, като на осн.чл.240, ал.1 от ГПК, ответникът може да иска отмяна на решението ако е бил лишен от възможността да участва в делото.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: