Председател: К. Колешански

Секретар: А. Пушевска

като разгледа докладваното от съдията ГД № 833/2017г. по описа на ШРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК.

Искова молба от пълномощник на В.Ж.В., ЕГН : **********, с адрес ***, срещу “Агенция за събиране на вземанията” ЕАД, ЕИК : ***, със седалище и адрес на управление – гр. София, бул. „***, без посочено правно основание и цена от 6270,95 лева.

Ищецът сочи, че срещу него бил издаден ИЛ на 31.01.2008г., в полза на ответников цедент. Въз основа на него било образувано изпълнително дело, по което нямало изпълнителни действия и то било прекратено по силата на закона. След това извършените не влияели изтичане на предвидената в закона давност. Считайки, че тя е изтекла, иска да се признае за установено, че не дължи на ответника, сумите по ИД № ***, в размер на 6270,95 лева.

В срока за отговор на ИМ, ответникът, редовно уведомен, подава отговор. Счита иска допустим и неоснователен, като иска отхвърлянето му. Твърди, че са провеждани изпълнителни действия от цедента му и от него; длъжникът е извършвал периодично плащания; по ИД има присъединен взискател – държавата.

В открито заседание, страните редовно призовани, чрез представители, ответникът признава иска, а ищецът прави искане за произнасяне с решение при признание на иска, след допуснато изменение на размера му, чрез намаляване до сумата от 2509,87 лева и прекратяване на производството в останалата чест, до пълния предявен размер, за сумата от 3761,08 лева, поради оттегляне.

Така предявената молба се явява допустима, разгледана по същество е основателна, по следните съображения :

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, се установи следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 237, ал. 2 от ГПК, съдът, основавайки решението си на признание на иска, следва да уважи предявения, предвид наличието на предпоставките за постановяване на такъв вид решение, като се признае за установено, че ищецът, не дължи на ответника сумата от 2509,87 лева по ИД № ***, по описа на ЧСИ № 876, с район на действие този на ШОС, образувано по изпълнителен лист от 31.08.2008г. по ГД № 2046/2008г., по описа на СРС.

На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът следва да заплати на ищеца, сумата от 656,54 лева разноски в производството, след намаляване на адвокатското възнаграждение до минимума по чл. 7, ал. 2, т. 2 /405,70 лева/ от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, поради основателност на ответното възражение за прекомерност.

Водим от горното и на посочените основания, съдът

Р Е Ш И :

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че В.Ж.В., ЕГН : **********, с адрес ***, не дължи на “Агенция за събиране на вземанията” ЕАД, ЕИК : ***, със седалище и адрес на управление – гр. София, бул. „***, сумата от 2509,87 лева по ИД № ***, по описа на ЧСИ № ***, с район на действие този на ШОС, образувано по изпълнителен лист от 31.08.2008г. по ГД № 2046/2008г., по описа на СРС.

ОСЪЖДА “Агенция за събиране на вземанията” ЕАД, ЕИК : ***, със седалище и адрес на управление – гр. София, бул. „***, да заплати на В.Ж.В., ЕГН : **********, с адрес ***, сумата от 656,54 лева, представляваща разноски в производството.

Решението подлежи на обжалване, пред Окръжен съд – гр. Шумен, в двуседмичен срок, от връчването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: